Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К.,
31.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на двадесет и
шести юли две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
542 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 150 от СК.
Ищцата Ж.К.Д. с ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на своята майка и законен представител Н.П.Г. с ЕГН
**********, двете с адрес: *** твърди, че ответникът е неин баща и заплаща
месечна издръжка в размер на 140 лева, считано от 18.08.2017 г., съгласно
Решение № 129 от 19.04.2018 г. по ГрД № 1261/2017 г. по описа на Районен съд
К.. Ищцата живеела от раждането си със своята майка Н.П.Г., която упражнявала
родителските права и полагала ежедневни грижи за отглеждане, възпитание и
обучение на детето. Ищцата била ученичка в IХ клас на ПГ по ветеринарна
медицина „И.П.П.“ - гр. С.З.. За участие в обучителния процес пътувала от гр.
К.до гр. С.З., като през делничните дни ползвала общежитие към учебното
заведение, а всеки почивен ден и празничен ден пътувала до гр. К.и обратно в
началото на учебната седмица. За транспорт разходвала месечно не по-малко от 40
лева. За ползване на общежитие заплащала месечна такса в размер на 22 лева. За
връзка с родителите си и близки и приятели ползвала мобилен телефон, за който
заплащала месечна такса в размер на 30 лева. За езиково обучение закупувала
учебници по английски и немски език, тетрадки и помагала на стойност 200 лева и
макар тези суми да се плащали еднократно, те съставлявали необходим разход за
обучение на детето. За поддържане на здравословното му състояние, поради често
боледуване за лекарства и витамини заплащала месечно не по-малко от 20 лева.
През времето, когато детето било в гр. С.З. за изхранване се разходвали
седмично не по-малко от 60 лева. За дрехи и обувки за сезон се заплащала сума
не по-малко от 150 лева. За укрепване на здравето и общо добро състояние детето
посещавало курсове по плуване, за което заплащали месечна такса в размер на 30
лева. Месечно за издръжката на детето била необходима сума не по-малка от 320
лева. Така определената сума следвало да се разпредели между двамата родители,
като се отчете и това, че майката е тази, която полага постоянни и ежедневни
грижи за детето. Бащата освен с парична не участвал с друг вид издръжка. Същият
нямал задължения към други ненавършили пълнолетие деца, макар и с постоянен
адрес ***, живеел в къща с двор в с. Д., П.област и в дома си отглеждал
значително количество земеделски продукти. Отглеждал и птици, и зайци, и
допълнително подпомагал битовите си потребности. Работел по трудово
правоотношение и получавал трудово възнаграждение. Майката също работела по
трудово правоотношение и получавала възнаграждение в размер на 566 лева, с
което осигурявала своята и на детето издръжка.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
измени издръжката, определена с Решение от 129/19.04.2018 г. по гр. дело №
1261/2017 г. по описа на КрлРС, която К.А.Д. заплаща на детето Ж.К.Д., като я УВЕЛИЧИ от 140 (стои четиридесет) лева
на 180 (сто и осемдесет) лева месечно, считано от подаване на исковата молба –
10.04.2019 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й
до окончателното плащане. Претендира деловодни разноски.
Ответникът К.А.Д. с ЕГН ********** ***
оспорва иска. Твърди, че всеки месец привеждал на Ж. издръжка в размер на 140
лева след постановяването на Решение № 41 от 19.07.2018 г. на ПОС за
увеличаване на издръжката. Изложеното в исковата молба, че в момента Ж.Д.
живеела с майка си Н.Г. не отговаряло на истината. В началото на месец декември
2018 г., една сутрин около 8 часа, плачейки Ж. му се обадила да отиде и да я
вземе от гр. К., защото майка ѝ я изгонила от апартамента. Ответникът веднага
заминал. Намерили я на улицата, само по домашни дрехи, трепереща от студ.
Плачейки, тя им разказала, че майка ѝ я изгонила и повече не искала да я вижда.
Веднага взел детето със себе си и я завел в дома си. На следващият ден и
накупили необходимите дрехи. Ж. останала в дома на ответника до 22 часа на
31.12.2018 г. Вечерта пожелала да отиде да посрещне Новата годна с приятеля си,
като изявила желание да остане цялата нощ при него. Ответникът не разрешил.
След този разговор детето заявило, че повече не желае да остане при баща си,
обадила се на дядо си да дойде да я вземе. Дядо ѝ отишъл и вечерта Ж. напуснала дома му.
Впоследствие разбрал, че останала да живее при баба си и дядо си в с. Д., обл.
П.. Докато било при ответника, той снабдил детето с банкова карта, за да ѝ привежда
издръжката. В настоящия момент ги привеждал на майката, което считал, че е
неправилно, след като бабата и дядото се грижат за Ж.. В исковата молба се
сочело, че с оглед възрастта на детето нараснали необходимите разходи за
издръжката, но нито за един от тях не били представени писмени доказателства.
При положение, че майката давала по 140 лева и ответникът ежемесечно също давал
по 140 лева, плюс детските добавки които получавала, счита, че сумата която
получавала в момента била достатъчна за нормалната месечна издръжка. Основните
фактори, които обуславяли нуждите от увеличаването на издръжката били
възрастта, а с оглед на това и - социалните и културни потребности, както и
здравословното състояние. Счита, че за период от половин година от увеличението
на издръжката - 19.07.2018 г. нуждите на ученичката не са нараснали в степен,
обосноваваща увеличение на издръжката от 140 лева на 180 лева. Не били налице
данни за здравословни проблеми, нито за други извънредни разходи. За половин
година не се увеличили също така и ежедневните разходи и потребности от храна,
облекло и обувки. Размерът на издръжката се определял и от възможностите на
родителя. Като се имали предвид възможностите му - получавал под минималната
работна заплата за страната ни около 275 лева, а така също и тежкото му
здравословното състояние, счита, че не е в състояние да изплаща поисканото
увеличение от 180 лева. За лекарства всеки месец плащал по 60-65 лева, видно от
приложените касови бонове. След изплащането на месечната издръжка от 140 лева
му оставала една минимална сума. Какво можело да се изплати с нея? А с какво
щял да си плаща другите разходи, за изразходвана ел. енергия, вода и данъци.
Заболяването му изисквало спазването на диетичен и здравословно режим на
хранене. Не притежавал недвижими имоти, влошеното му здравословно състояние не
позволявало да работи допълнително. Предвид силно влошеното му здравословно
състояние и получаваното от него много под минималната за страната трудово
възнаграждение, било невъзможно увеличаването на присъдената издръжка от 140
лева на 180 лева.
МОЛИ съда да отхвърли иска като
неоснователен.
От събраните по делото доказателства съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и
се установява от представеното удостоверение за раждане и приетото гр. дело № 1261/2017
г. по описа на КрлРС, че непълнолетната Ж. е родена от фактическото съжителство
на Н.Г. и К.Д.. Не се спори, че от раждането на Ж., родителските права
упражнява майката, двете живеят съвместно, а бащата е бил осъден да заплаща
издръжка на детето си. С Решение от
129/19.04.2018 г. по гр. дело № 1261/2017 г. по описа на КрлРС, е била
увеличена до размера от 140 лева, предходно определената издръжка, която
ответникът да заплаща на дъщеря си, считано от предявяване на иска – 18.08.2017
г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване. От
определяне на първоначалния момент на задължението до предявяване на настоящия
иск са изминали почти две години. Понастоящем Ж. е на *****
години, продължава да е ученичка в ПГ по ветеринарна медицина „И.П.П.“ - гр. С.З.,
като към датата на постановяване на решението е завършила ІХ клас за учебната
2018/2019 г., установено с представеното удостоверение и социалния доклад. По
делото са представени рецепти и фискални бонове за закупени медикаменти на
ищцата, фискални бонове за заплащане на абонаментна карта за обществен
транспорт в град С.З. в размер на 10.50 лева за месец (представени са два
фискални бона от месеците април и май 2019 г.), фискални бонове за заплатени
такси за ползване на плувен басейн в размер на 12 лева и за закупуване на карта
– 5 лева. От служебно изисканите справки от НАП ТД Пловдив се установява, че и
двамата родители са трудово ангажирани, осигурителният доход на майката е в
размер на 569.40 лева месечно, на база последните два месеца, и допълнително в
осигуряване от на 560 лева, за месец юни, осигурителния доход на бащата е в
размер на 450 лева месечно на база последните отработени месеци. От справките
на НАП се установява, че ответникът работи приблизително в размер на 120 часа
месечно, а майката на ищцата - между 150
и 180 часа месечно. Ответникът е представил медицински документи – фискални
бонове за закупени лекарства в периода от месец март 2019 г. до месец юни 2019
г. за закупени лекарства на обща стойност 302.19 лева, или 75 лева средно
месечно. Представени са и фискални
бонове за лекарства закупени през месеците август и септември 2018 г. и януари
2019 г. В производството по гр. дело № 1261/2017 г. са представени като писмени
доказателства за здравословното състояние на ответника два броя епикризи и
рецептурна книжка, в които медикаментите, които са били закупувани от ответника
са описани. Няма данни същият да е освидетелстван и да му е определен процент
намалена работоспособност. Представено е удостоверение за декларирани данни, от
което се установява, че собственик на имот в село Д. е А.К. Д., роден на *** г.
От изготвения от Дирекция „Социално подпомагане” – гр. К. социален доклад се
установява, че от раждането ѝ за Ж.Д. грижи полага нейната майка, с която живеят
в жилище, собственост на родителите на последната. През месец декември 2018 г.
майка и дъщеря се скарали и момичето живяло един месец при баща си. На Ж. е
осигурени всичко необходимо в битов план. Двамата родители живеят в жилища на
свои роднини и работят по трудово правоотношение. Майката открила фризьорски
салон, който обаче още не бил действащ и не работел.
В показанията си св. Г., баба на ищцата по
майчина линия, сочи, че ищцата постоянно живее с майка си в гр. К.на ул. „Т. Р.“ **, в жилище, собственост на свидетелката.
Последната със съпруга си живеела в село Д., детето понякога ходело при тях. За
ищцата се грижела майка ѝ и всички разходи поемала тя, а свидетелката и
съпругът ѝ помагали, понякога финансово, понякога с
хранителни продукти. Ж. учела в С.З., там живеела в пансион, таксата за
общежитието заплащала майка ѝ.Ищцата всяка седмица пътувала с влак от К.до С.З.
и обратно. Всики учебници и помагала на ищцата се плащали, нямало безплатни,
налагало се да купува учебници за езиково обучение по английски и немски език.
Детето често боледувало, имало изкривяване на стъпалото и затова ѝ препоръчвали да
ходи да плува и да се заведе на море, за да изкара зимата по-добре. Докато била
в Ст. Загора, Ж. ходела на плуване и заплащала такса за басейна. Бащата на Ж.
освен издръжката, не давал допълнително средства, а Ж. имала нужда от такива,
сега навършила *** години, имала нужда от обувки, дрехи, ползвала
телефон с Интернет. Всички тези разходи се поемали от майката. Имало случай
майката и дъщерята да се скарат, майката изгонила Ж. от жилището си и баща ѝ я прибрал. След
това сама отишла при баба си и дядо си по майчина линия. След като детето
отишло при родителите на майка си, дядо ѝ отишъл да ѝ помогне за багажа. Ищцата казала, че не е
доволна при баща си, напуснала го, защото нещо започнал да нагрубява майка ѝ. В багажа на Ж.
имало някакви стари дрехи, подарени от баща ѝ, нямало нови дрехи и нови обувки. Ищцата
останала при баба си и дядо си 2-3 дни и след това се прибрала при майка си. По
толкова обичайно им гостувала и през останалото време. При баща си Ж. ***.
Свидетелката и съпругът й също живеели в Д.. Доколкото свидетелката знаела,
ответникът живеел в къща, която била на починалата му съпруга.
В
показанията си св. И., живееща на семейни начала с ответника сочи, че познава
Ж. лично от 3 декември 2018 г., когато рано сутринта се обадила по телефона на
баща и плачела. Било много студено навън. Плачейки, тя го помолила да отиде да
я прибере, защото била изгонена от майка си. Баща ѝ отишъл, прибрал я,
взел я вкъщи. Ж. била без връхна дреха, плачела и била разстроена, свидетелката
и ответникът я приютили. Свидетелката била майка на две дъщери и разбирала
какво трябва да бъде отношението и как трябва да се отнася към изгоненото и
изхвърлено дете. Причината за изгонването била, че Ж. и майка ѝ се скарали и
майката я изгонила. Ищцата не казала причината за скандала, останала при
семейството на баща си, не искала да вижда и чува майка си, затваряла телефона,
когато майка й звъняла. За учебните занятия отишла в С.З., след това в петък я
посрещали и в неделя я изпращали на гарата. Давали ѝ пари за през
седмицата. Свидетелката давала храна, защото ищцата живеела на общежитие.
Грижили се за нея. Ищцата поискала издръжката да бъде на нейно има и ответникът
направил банкова карта, по която да превежда издръжката. Купили нови ботуши,
защото тези на ищцата били скъсани и свидетелката й подарила свои неща,
останали от дъщерите й. По Коледа завели ищцата при родителите на свидетелката
в Р.. Дали на ищцата каквото пожелала, завели я на зимната пързалка, родителите
на свидетелката я посрещнали като свое дете. Ж. била щастлива при тях и нямала
оплаквания. Не искала да вижда и чува майка си. Цял месец била при баща си,
свидетелката дори учела с нея. Ищцата имала приятел и на 31-ви декември
следобед пожелала да изкара цялата новогодишна нощ с него. Баща и не ѝ позволи, каза ѝ, че може да остане до 12ч. и да се
прибере. Ищцата направила скандал и тръгнала, обадила се след един час. Според
свидетелката, поведението на ищцата било обусловено от възрастта ѝ. На следващия ден
ищцата дошла с дядо си, за да си вземе багажа. Свидетелката и ответникът
живеели постоянно в град К., в жилище на А.Д.,*** ответникът имал две кучета и
няколко кокошки, и ходел за да се грижи за имота на сина си, който също бил на
сина му, наследствен от починалата съпруга на ответника. Ответникът страдал от *****. Тази ****** била констатирана
в болница. Имал разширено сърце. Заболяването му било хронично и трябвало цял
живот да взема лекарства. Свидетелката
работела като *** и получавала
средно месечен доход около 600 лева нетно. С ответника живеели само двамата в
едно домакинство, децата на свидетелката били пълнолетни, синът на ответника
също и никой от тях не живеел със семейството им. Свидетелката живеела с
ответника в продължение та 13-14 години. Ж. не ги посещавала, баща й не я
вземал при себе си и не правил опити да я взема, свидетелката се запознала с
ищцата на 03.12.2018 г. Бащата не давал пари или подаръци на Ж. извън
присъдената издръжка, и тя не го търсела, запознала се с баща си покрай делата
в Пловдив, при последното водено дело. Свидетелката от 13 години живеела с този
мъж, той виждал дъщеря си по пътя, но лично се нея до запознанството им не бил
разговарял. С ответника работили и се запознали в чужбина, преди 5 години се
върнали.
На въпрос по реда на чл. 145 от ГПК,
ответникът сочи, че издръжката, която плаща е за нуждите на детето. Обичайно
издръжката плащал, не давал други средства. На въпрос по реда на чл. 145 от ГПК, майката на ищцата сочи, че скандалът между нея и Ж. през месец декември
2018 г. касаел сексуалното възпитание на ищцата и възраженията на майката между
детето и приятеля му да има интимни отношения на тази възраст.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
Основателността
на иска по член 150 от СК се предпоставя от наличието на трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна на
възможностите на задълженото лице. Съгласно нормата на член 143, ал. 2 от СК,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от
това дали са трудоспособни и дали имат имущество. Конкретният размер на
дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, залегнали в
член 142, ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на детето и възможностите на
родителите. Нуждите на детето се преценяват като се вземе предвид възрастта,
здравословно състояние, разходите за облекло и храна, както и разходи по
обучението му. В настоящия процес са въведени два довода – увеличена възраст на
детето във връзка с което са нараснали и нуждите му през продължителен период
от време и увеличени възможности на задълженото лице да дава издръжка.
ОТНОСНО
нуждите на детето:
Съдът намира,
че в процеса се доказа изменение в нуждите на детето във връзка с обичайния
растеж през последните почти две години. Кам датата на предявяване на иска по
гр. дело № ********* г. ищцата е била на навършени 14 години, току що приета в
Професионалната гимназия по ветеринарна медицина в град С.З. (в удостоверението
на л. 45 от посоченото дело е отразено, че Ж. е ученичка в *** клас през учебната 2017/2018 г.), т.е. към
момента на разглеждане на предходното дело, на отглеждащия родител все още не
са били известни всички разходи, свързани с образованието ѝ. Понастоящем Ж. е завършила девети
клас, установи се от показанията на свидетелите и на двете страни, че пътува до
К.ежеседмично. Разходите за транспорт до К.и обратно, както и за цената, която
се заплаща за общежитие, макар да не са установени с писмени доказателства, е
безспорно установено ,че се покриват от майката на ищцата, а посочените от нея
размери не са житейски нелогични и завишени. Доказани за разходите за градски
транспорт – 10.50 лева месечно, и за посещение на басейн с цел плуване, като се
установи от показанията на св. Г., че плуването е препоръчано от медицински
специалисти, т.е. касае се от една страна за спор, който сам по себе си е
полезен за подрастващите, от друга – за необходимост във връзка със здравето на
детето. Ищцата е на *** години, в *** възраст и това предполага и нужди свързани с
възрастта й, извън училищните и здравословните – обичайни нужди като козметика,
дребни развлечения, ползване на мобилен телефон и Интернет, които през 2019 г. не
представляват лукс, а ежедневие за децата. Растежът винаги предопределя и
повече средства за издръжка за обичайните нужди. Фактите, че нуждите са се
увеличили, от една страна са обичайните такива във връзка с растежа, от друга –
установени с показанията на св. Г., които съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК,
и които възприема като изцяло обективни, житейски логични и правдиви, поради
което ги кредитира изцяло. По отношение на здравословното състояние на детето
се твърдят обичайните сезонни болести, но безспорно и те са свързани с разходи,
за като са представени и съответните рецепти и фискални бонове. Извън
посоченото гръбначно изкривяване, за което ищцата се нуждае от плуване, не се
твърди и установява да са налице специални нужди, сезонните заболявания са
обичайни, т.е. не са налице нужди, чието задоволяване изисква регулярно и често
отделяне на средства.
ОТНОСНО
възможностите на родителите:
В
производството не са доказани промените, които са настъпили с доходите на
бащата през изминалите две години. Същите са нараснали от средно месечно от
272.31 лева, понастоящем са 450 лева, като от двете справки от НАП се
установява, че при еднакъв брой работни дни, часовете отработени от майката са
значително повече в сравнение с тези на бащата. Точна съпоставка за доходите на
бащата не може да се направи, предвид обстоятелството, че в предходния процес,
същият е представил справка за нетния си доход, а понастоящем е установен
брутния. Не е представен и трудов договор, за да се установят точните параметри
„пълно или непълно работно време“ и причините за по-малкия брой отработени
часове през месеца. Установено е че майката понастоящем се самоосигурява, но не
е установено дейността да е започнала, т.е. същата да реализира доходи.
Единствената индиция в тази посока е отразеното в социалния доклад, че дейност
не е започнала. Не се спори, че от раждането на Ж. само майката е тази, който
полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието й, че извън месец
декември 2018 г., бащата не само не е участвал с допълнителни средства, нито
парични, нито в натура при отглеждането на Ж., но предходното разглеждане на
делото дори не я е познавал. И двамата родители нямат задължение за издръжка
към други ненавършили пълнолетие деца. И двамата родители разполагат с
подкрепата на широкия си роднински кръг досежно осигуряването на жилище, в
което да живеят, без да заплащат наем. Майката разполага с помощ от родителите
си, понякога парична или натурална със зеленчуци, но не и с помощ, касаеща
разделяне на сметките за битови нужди, защото е установено и не се спори, че Ж.
и майка й живеят сами в жилище в К.. Бащата разделя разходите си със
съжителката си, която от своя страна получава малко над минималната работна
заплата, отглежда кокошки, с които би могъл да задоволява елементарни хранителни
нужди, а от показанията на св. И., че ответникът се грижи за имота на сина си в
село Д., може да се направи извод, че от двора се задоволяват и хранителни
нужди от отглеждане на зеленчуци. Няма промяна в здравословното състояние на
ответника през изминалия период. Разходите за лекарства не са се увеличили
значително, в сравнение с доказаните при предходното производство, не е
установено да е настъпило влошаване в здравословното му състояние, няма данни
същият да е с намалена работоспособност, установена по надлежния ред,
респективно – да е предписано от здравните власти за него да е противопоказно
да упражнява някакъв труд. При това положение съдът приема, че нарасналите
нужди на Ж. са установени и доказани, доказано е и изменение в доходите на баща
й, който е задължен да й дава издръжка, и които се установи да са нараснали.
Тук съдът следва да отговори на възражението, че 140 лева месечна издръжка са
напълно достатъчни и че ако майката на Ж. даде толкова, ищцата би разполагала
със сума от 280 лева месечно, с която малко хора живеели. Според съда тук се
касае за погрешното разбиране на ответника, че средствата за издръжка
представляват джобните пари на детето, които му се предоставят за месеца.
Средствата за издръжка на всеки човек, включително на децата, покриват всички
нужди – облекло, храна, битови сметки, защото те разходват ток, вода, гледат
телевизия и ползват телефони. Отделно, налага се да се купуват на учащите
учебници, помагала ,д а им се дават джобни средства, да се осигуряват
транспортни разходи, да се осигури социалния живот на детето в училищната му
среда, като се покриват разходи за екскурзии и неучебни училищни мероприятия.
Всички тези разходи са част от издръжката като отглеждащия детето родител е
този, който следва да прецени каква част от средствата, за какво да бъде
ползвана. В процеса нито се спори, нито се твърди, че ответникът не е покрил
нито един извънреден разход на ищцата, извън закупените ботуши, употребяваните
вещи, които са й били подарени през м. декември 2018 г. и джобните пари, които
са били дадени на детето. Ответникът дори не е имал възможност през този месец
да установи с колко биха нараснали битовите му сметки от трети член на
домакинството, тъй като през по-голямата час от времето ищцата е била на
училище в С.З., а в края на декември са коледните и новогодишните празници,
през които семейството му е пътувало и гостувало на родителите на партньорката
на ответника. Ответникът не е имал възможност да заплати всички разходи като
общежитие, градски и междуградски транспорт, средствата за храна и пр., за
пълен месеца, тъй като Ж. си е отишла на 31.12.2018 г. Следва да се отбележи
също, че конфликтите на ищцата в този период и с двамата й родители са били по
един и същи повод – нейното желание да се държи като възрастна, както и на
адекватната реакция на всеки от тях да не задоволи всяко нейно желание.
Ответникът представя разпечатка от Интернет, от публикация на майката, в която
е посочила, че е мошеник я е измамил с много пари, които е събрала от
издръжката на детето си. Не се сочи, дали майката ги е събрала от собствените
си средства, които осигурява като издръжка на Ж., или от тези предоставени от
ответника, отделно, публикацията е взета предвид при разглеждане на гражданско
дело № 1261/2017 г., т.е. не представлява нов факт или изменение в
обстоятелствата. При установените факти, че бащата не дава никакви допълнителни
средства за издръжка на дъщеря си – под формата на натура, пари или дори
подаръци по повод празниците й, съдът намира, че същият следва да положи
усилия, и да поеме по-голям дял от издръжката на Ж..
При това
положение, искът е основателен и следва да се уважи. С постановление
Постановление № 170 на МС от 17.08.2018 г. за определяне размера на линията на
бедност за страната за 2019 г., е определен, считано от 1 януари 2019 г. размер
на линията на бедност за страната 348 лева. Издръжката, която съдът определя за
Ж. е в общ размер на 320 лева, т.е. под линията на бедност, от тази сума 170
лева, следва да поеме бащата, а за разликата от 150 лева се поема от майката, която
полага непосредствените нужди. До размера от 170 лева искът следва да се уважи,
а за разликата над 170 лева, до пълния претендиран размер от 180 лева – да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
На основание
чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца деловодни разноски съразмерно с
уважената част от иска или в размер на 225 лева. Ответникът претендира разноски
и такива се присъждат съразмерно с отхвърлената част от иска или в размер на 75
лева. При това положение следва ответникът да бъде осъден да заплати разноски
по компенсация в размер на 150 лева. На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът
следва да се осъди ответника да заплати държавна такса по сметка на КрлРС върху
увеличената издръжка в размер на 27.60 лева, изчислена върху 23-месечните
платежи.
На основание
член 242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на
решението, в частта му относно издръжката.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ, на
основание чл. 150 от СК, размера на издръжката, определена с Решение от 129/19.04.2018 г. по гр. дело №
1261/2017 г. по описа на КрлРС, влязло в сила на 19.07.2018 г., която К.А.Д. с ЕГН ********** *** заплаща на
непълнолетното си дете Ж.К.Д. с ЕГН
**********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен
представител Н.П.Г. с ЕГН **********, двете с адрес: ***, като я
УВЕЛИЧАВА от 140 (стои четиридесет) лева на 170.00 (сто и седемдесет) лева
месечно, считано от подаване на исковата молба – 10.04.2019 г. до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане, като за
разликата над 170 лева до пълния претендиран размер от 180 лева отхвърля иска
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К.А.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Н.П.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** разноски по
компенсация в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
ОСЪЖДА К.А.Д. с ЕГН ********** *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на КрлРС държавна такса върху
увеличението в размер на 27.60 лева (двадесет и седем лева и шестдесет
стотинки).
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните пред Окръжен съд Пловдив, на основание чл.315, ал.2
от ГПК в двуседмичен срок, считано от 09.08.2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.