№ 207
гр. Разград , 15.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА С. РУСЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
Гражданско дело № 20203330101751 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЗА ИЩЕЦА, не се явява представител.
ЗА ОТВЕТНИКА, се явява адв. Р. К..
ЗА ТРЕТОТО ЛИЦЕ – помагач, не се явява представител.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба вх. № 1783/08.03.2021 г., с която ищеца моли съда да
даде ход на делото в негово отсъствие.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО на второ четене при спазване изискванията на чл. 142, ал. 1
от ГПК.
ДОКЛАДВА постъпилата искова молба: Депозирана е искова молба от „МАГ“ ООД,
с която молят съда на основание чл. 86 ЗЗД да осъди „Биокомпост БГ“ ЕООД да им заплати
сумата от 14437.83 лева, представляваща законната лихва за периода от 13.01.2017 до
13.01.2020г. върху присъдената вече в тяхна полза главница от 47 423.52 лева съгласно
Решение № 28/19.12.2018г. на ОС-Разград. Претендират и за разноските.
Твърдят, че са предявили срещу ответника искове пред Окръжен Съд - Разград за
реално изпълнение по договор за изработка на съоръжения от 09.04.2015г., по които било
образувано т.д.№ 40/2017г. По делото не е предявявана претенция за присъждане на
законната лихва връху претендираните суми - обект на иска. С решение от 19.12.2018г.
1
Окръжен Съд - Разград /стр. 9 от решението/ призна за дължима от „Биокомпост БГ“ ЕООД
на ищеца сумата от 47423,52лв., от момента на възникване на това задължение за плащане,
т.е от 14.08.2015г.
Със сила на присъдено нещо между страните е установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 47 423.52 лева. Изискуемостта на законната лихва върху присъденото в
полза на ищеца вземане е от 14.08.2015г. Доколкото предмет на развилото се исковото
производство не е била съединена акцесорна претенция към главната такава, то липсват
пречки това да бъде сторено и тази претенция да бъде защитена от страна на ищеца в
отделно исково производство. Претенцията на ищеца по този иск е за законната лихва върху
присъденото му вземане, считано от 13.01.2017 до 13.01.2020г. в размер на 14 437.83 лева.
Ответникът БИОКОМПОСТ ЕООД счита иска за недопустим и неоснователен.
Искът е недопустим, защото е предявен от лице, което не е активно легитимирано да
го предяви. Видно от Уведомление за извършена цесия носител на авото да претендира
сумата е ПК „Старт-93" ,ЕИК *********. Макар посочената там сума да е 14 740,47лв., от
приложената към настоящия отговор кореспонденция
Претенцията е и неоснователна. Фактическата обстановка е непълна, а правните
изводи погрешни.Ищецът твърди ,че изискуемостта на главното вземане от 47 432 лв. била
определена в Решението на Разградски окръжен съд на стр.9 . В този абзац, обаче в който е
посочена конкретната дата, съдът анализира договореното в чл.3- кога е следвало да се плати
от ответника, при изпълнение на поетите задължения от ищеца .След като е неизправната
страна и няма фактурирана доставка, ищецът няма как да черпи права от договор, който не е
изпълнил и се е наложило друг да изпълнява вместо него. В мотивите към осъдителния
диспозитив за сумата 47 432лв. РОС посочва, че последните три доставки е следвало да се
осъществят на 13.07.2018г./стр.2/. Това е фиксирано и в Решение №190 от 26.07.2019г. на
ВАС на стр.8 абз.2/средата/. След като на тази имено дата 13.07.2018г. /според обвързващата
ни сила на съдебния акт/ страните са имали уговорка на ответника да се доставят три от
съоръженията, няма как преди нея да е налице задължение за плащане. На стр.9 е посочено,
че това ще трябва да настъпи 10 дни след получаване на стоката, т.е. най-рано на
23.07.2018г.,ако бяха доставили съоръженията. Най-ранната дата, от която би могло изобщо
да се претендира законна лихва за забава е 23.07.2018г., а края на периода - 29.07.2019г., тъй
като тогава са превели 32 969лв. на ищеца.
Ответникът твърди, че няма как да е изпаднал в забава , след като е спорно главното
задължение.При наличието на висящ процес за главното вземане не само давност не тече
между страните.След влизане на решението в сила , / с което е определен вече размера на
главницата/ започва да тече нова пет годишна давност /чл. 117 ЗЗД /и тогава изпадат в
забава. Ако ищецът е смятал да претендира лихва и за времето от подаване на исковата
молба, до влизане на решението в сила, то той е можел да стори това с обективно
2
съединяване на претенциите. Като не е сторил това, за периода/докато спора е вищящ, сега
не може да претендира лихва за забава.
Ищецът некоректно е определил в исковата молба процесния период от 13.01.2017г.
до 13.01.2020г., тъй като не е посочил, че непосредствено след влизане в сила на решението
ответникът е заплатил по сметката на ищеца сумата 32 969,59лв. На 29.07.2019г. след
запознаване с решението на АС- Варна и присъденото за деловодни разноски е извършено
прихващане на дължимите между страните суми. Макар и ищецът умишлено да е избягнал
получаването на Уведомлението за прихващане, то в основанието на платежното нареждане
изрично е посочено прихващането и сумата е получена по сметката на ищеца.
Предвид на това ответникът счита, че лихви за забава не се дължат , тъй като няма
как да изпълни нещо, което е неопределено, неизвестно. Преди влизане в сила на съдебно
решение по спорното главно задължение, няма как да е в забава.По отношение на падежа на
плащането на задължението по договора , между страните важи постановеното от двата съда
за датата на последната доставка - а имено десет дни след 13.07.2018г.
По време на висящността на спора за главницата давност между страните не тече, а
лихвата е следвало да се претендира в условията на обективно съединяване. Този извод
ищецът подкрепя с разпоредбата на чл.117 ЗЗД, че при съдебно определяне на паричното
задължение започва да тече нова давност.
В условията на евентуалност считат, че лихва за забава може да се претендира най-
много за периода 23.07.2018г.-29.07.2019г. в размер на 4901,36лв.
По делото е конституирано като трето лице –помагач ППК Старт-93 с.Караманово,
което твърди следните факти: На 23 декември 2019г. А.А., действащ за ответника
„Биокомпост БГ“ ЕООД е изпратил до кооперацията уведомление - изявление за
прихващане за насрещно дължими суми по чл.103 и чл.104 ЗЗД, което се отнася за
прихващане на взаимни насрещни вземания, присъдени по водени помежду им дела. С това
изявление ответникът прихванал и кани кооперацията да доплати дължим остатък до 10 дни
в размер на 14 740,74 лева по личната сметка на А.А. поради преустановяване на
търговската дейност на „Биокомпост БГ“ ЕООД.
Поради некоректност на А.А. и на ищеца „МАР‘ ЕООД на 27.12.2019г. кооперацията
подписала договор за цесия с ищеца, по силата на която придобила от ищеца вземане, равно
на това, за което била поканена от ответника, а именно в размер на 14 740,74 лева от суми,
които са ефективно присъдени в полза на ищеца по дело, което е водено между него и
ответника. Въз основа на придобитото еквивалентно вземане направили на свой ред
изявление за прихващане спрямо ответника с цел изчистване на задълженията към него и
дългът да остане към ищеца. Но ответникът не признал това прихващане защото не признал
извършената между тях и ищеца цесия. С мейл на 03.01.2020г. от адв. В., който
представлява ответника ни бе заявено, че са заплатили към ищеца всички суми и не дължат
3
нищо към нас. Освен това на 0.01.2020г.същият адвокат ги уведомява, че срещу
кооперацията ще бъде образувано изп.дело.
След като установили, че ответникът е заплатил на ищеца суми по постановеното
между тях решение не заплатили стойността на цесията им с ищеца от 27.12.2019г., именно
защото им станало известно че не са придобили това, което са искали, а именно
присъдените по делото суми. На 10.01.2020г. с ищеца подписали споразумение, с което
развалили сключената цесия.
Ищецът ги уведомил, че в този случай ще наложи и наложил запор върху сумата,
която дължат на ответника. На 17.01.2010г. с изх. № 971 на кооперацията бил наложен запор
за сумата от 14 437,83 лв. от ЧСИ Георги Стоянов по искане на ищеца. Налагането на запора
ги възпрепятства да платят тази сума на ответника, а доколкото му дължали 14740,74 лева,
то му заплатили на 21.01.2020г. разликата 425.53 лева - по личната сметка на А.А., както им
било указано от ответника.
В известност са за делото от самото начало. Ищецът се свързал с тях и обяснил, че по
делото ответникът отново злоупотребява за да не плати това, което дължи и се позовава, че
цесията, която оспорвал помежду им вече е породила действие. Затова поискал от тях
съдействие да уведомят ответника, че цесията помежду ни е развалена въпреки, че
ответникът е пределно наясно с това.
Предвид на това считат, че предявеният от ищеца иск е допустим и основателен
защото вземането, което е предмет на иска не е прехвърлено ефективно в полза на
кооперацията. Цесията била подписана под отлагателно условие, което не се сбъднало,
защото не са платили. Същата цесия се отнасяла до ефективно присъдените в полза на
ищеца суми по цитирания в договора изпълнителен лист, а не до други суми извън тях.
Освен това с ищеца развалили без каквито и да са последици така подписаната цесия
именно защото ответникът възразил, че е платил и не дължи на ищеца. Въпреки това, ако за
съда съществува и най-малко съмнение, отново с това становище правят изрично
уведомление до ответника за това, че цесията от 27.12.2019г. между тях и ищеца не е
породила ефект, т. е. че никакви вземания на МАГ ЕООД не са ефективно прехвърлени на
нас и се намират в патримониума на неговия собственик, а именно МАГ ЕООД.
Ответникът не може да налага на трети страни съдържанието на техните отношения.
От уведомлението на МАГ до ответника е видно, че прехвърлените вземания касаят само и
единствено сумите, които са присъдени по решение № 19.12.2018г. по търговско дело №
40/2017. по описа на Окръжен Съд - Разград, а именно: сумата от 47 740, 74 лева и разноски
от 4 261,52 лева. Т. е. тези суми изрично са цитирани в уведомлението за цесия от МАГ до
ответника, не били признати от последния защото той е платил на МАГ и затова развалили
цесията.
4
Поддържа искането на ищеца да се допусне извършване на счетоводна експертиза в
счетоводството на МАГ и нашето, която да установи дали цесия от 27.12.2019г. е
осчетоводена и дали по нея са извършени каквито и да са разплащания. С това ще се
установи, че същата като непородила действие не е намерила счетоводно отражение.
Въпреки всичко до тук изложено, ако при каквито и да са обстоятелства настоящият
състав реши да счита, че предмет на цесията от 27.12.2019г. са процесиите вземания, то ние
като частен правоприемник по тях имаме интерес този иск да бъде разгледа и уважен, но
спрямо нас, поради което моли съда да осъди ответника- „Биокомпост БГ“ ЕООД да им
заплати предявените искови суми.
Същевременно правят и възражение за прихващане под условие, че вземането ни
бъде признато в този исков процес, с горепосочения си дълг спрямо ответника Биокомпост в
размер на 14 437,83 лева /индивидуализиран в писмото на ответника до нас от 23.12.2019г./,
по който ищецът наложи запор чрез ЧСИ Георги Стоянов, поо изп. дело № 20209120400044.
На основание чл. 104 ЗЗД такова прихващане може да се направи под условие и такова
прихващане поражда действие от деня, в който прихващането е могло да се извърши - а това
е от деня на цесията от 27.12.2019г. /ако съдът принае, че е налице/.
Прилагат:Мейл с приложено писмо до кооперацията от 23.12.2019г., изходящ от адв.
В. и Биокомпост, с копие до адв. Митев;Мейл от 03 януари 2020г. от адв. В. до нас за това,
че не признава цесията от 27.12.2019г. защото вземанията са платени на Маг;Мейл от 08
януари 2020г. от адв. В. до нас за това, че не признава цесията от 27.12.2019г. и ще образува
изпълнително дело за дълга ни;Запорно съобщение до кооперацията за сумата от 14 437,83
лева от ЧСИ Георги Стоянов;Мейл до Биокомпост от 21.01.2020г., с който адвокатката на
ищеца МАГ - М. приложи до ищеца, ответника и нас запорното ни съобщение, наложено от
ищеца, както и платежното нареждане от нас до Биокомпост за заплащане на остатъка от
дълга, надхвърлящ запорираната сума от ЧСИ;.
В условията на евентуалност молят съда да назначи счетоводна експертиза, поискана
по-горе в случай, че има и най-малки съмнения дали цесията от 27.12.2019 е породила
действие.
Исковата молба е редовна и допустима. Процесуалната легитимация винаги е
свързана с твърдяното материално право. Тъй като се обуславя от принадлежността на
материалното право, засегнато от спора, тя в крайна сметка е обусловена от правното
твърдение на ищеца, заявено с иска - формулира пред съда правния спор, индивидуализиран
чрез спорното право, което предопределя и чии права засяга, ако съществува. Заявеното
спорно право обуславя процесуалната легитимация и на ищеца, и на ответника.
Легитимацията на ищеца е в петитума и основанието на исковата молба. Там е и
легитимацията на ответника - посочва се върху чия сфера ще повлияе съдебното решение.
При проверка на процесуалната легитимация на страните съдът изхожда от претендираното
5
или отричаното с исковата молба право, действителното правно положение е без значение.
Гаранцията срещу неистинско твърдение е, че искът ще бъде отхвърлен като неоснователен.
Предявен е осъдителен иск по чл.86 ЗЗД за сумата от 14437.83лв., обезщетение за
забавата на ответника в пероида 13.01.17г.-13.01.20г.. Доказателствената тежест е на ищеца-
кредитор, който следва да докаже наличие на парично вземане спрямо ответника и факта на
забава от страна на ответника-дължинк. Ищецът следва да докаже иска си и по размер.
Ответникът следва да доказва само твърдените от него положителни факти.
Третото лице помагач следва да доказва положителните факти, които твърди.
Претенцията на третото лице помагач, заявена под условие да бъде осъден ответника
да му заплати исковата сума, съдът намира за недопустима, притиворечаща на ГПК. Между
третото лице-помагач и привличащата го страна е налице единствено и само обвързваща
сила на мотивите на съдебното решение. Единствената хипотеза, при която може да има
произнасяне спрямо третото лице, това е ако същото е предявило обратен иск. Такъв в
настоящия процес не е предявяван. Поради същите причини е невъзможно третото лице да
прави възражение за прихващане.
ДОКЛАДВА и приложените писмени доказателства към исковата молба.
ДОКЛАДВА отговора на ответника и приложените към него доказателства.
ДОКЛАДВА и отговора на третото лице и приложените към него доказателства.
АДВ. К.: Няма да соча нови доказателства. Единствено, моля, да се произнесете,
макар че с настоящата молба заявяват, че нямат доказателствени искания ищеца и третото
лице в писмените си отговори са направили искане за съдебно-счетоводна експертиза
относно отрицателния факт дали нещо е осчетоводено при ищеца и третото лице, но не и
при ответника. Такова искане считаме за ирелевантно макар и направено своевременно, то
не се отразява на предмета на спора и не може да доведе до отговора на правния въпрос:
породил ли е действие цедирането на вземане. Дали е водено редовно, или не, са въпроси
ирелевантни към спора, моля, да остави без уважение това искане на ищеца и третото лице
да може по всички доказателствени искания да имате произнасяне, считам че е неотносимо
към спора. Не сочим нови допълнителни доказателства.
СЪДЪТ намира, че за установяване на факта твърдян от ищеца и от третото лице-
помагач дали цесията от 27.12.2019 г. е породила действие, представлява отговор на правен
въпрос, който не може да бъде установяван със счетоводни действия на страните, поради
което съдът не е назначил съдебно-счетоводна експертиза.
АДВ. К.: Няма да соча други доказателства.
6
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства, към отговора на
ответника и към отговора на третото лице-помагач.
АДВ. К.: Съгласни сме с оттеглянето на иска.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството в частта за претендираната сума над 12903,26 лв. до
размера на 13437,83 лв. поради оттегляне на иска.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. К.: Моля, да отхвърлите предявения иск за заплащане на лихва за забава като
неоснователен и недоказан. Поддържам довода си, че дружеството „Маг“ ООД не може да
претендират права, които вече е прехвърлило. „Маг“ ООД е цедент и въпроса дали цесията е
породила своето действие считам, че с уведомяването на длъжника това е юридически факт,
всичко останало след това е ирелеванто. Какво ще се разбират страните след подаване на
отговора, какво ще отразяват в счетоводствата си са неща, които не могат да се отразят на
факта на цедирането и уведомяването. Още по-нелогично звучи и това, че не били
извършвани транзакции във връзка с цедираното вземане. Очевидно е, че между ищеца,
ответника и третото лице - помагач са налице договорни отношения, по които има влезли в
сила решения на ОС Разград, те касаят единствено вземането. Доколко вземането е забавено
и ответникът е в забава следва да се преценява от мотивите на решенията. Както сме
описали в отговора независимо, че сме ползвали разпечатка на решенията от интернет,
смисъла на вложеното и от ОС Разград и от Апелативен съд Варна е че не може да се
претендира каквото и да било преди посочената от нас дата. Размера на лихвата и периода
на забава води до пълно оспорване на вземането, което рефлектира по същество, ако се
приеме, че ищецът е носител на правото на вземане, то това оспорването, което сме
направили, следваше да доведе до доказателствено искане от страна на ищеца за
експертизата счетоводна. Имам предвид, че с възражението срещу нашия отговор се прави
не само намаляване на цената на иска, но се прави и ново искане с посочване на нови дати и
нови суми, които според ищеца са лихва за забава. Това не само не е вярно като правна
7
фигура, но и неправилно, заради което считам, че иска е и недоказан. Доводът ни извън
действието на договора за цесия, че няма как да изпълним и да сме в забава произлиза от
липсата на логика в това да платиш нещо, което не знаеш колко е. Като говорим за пари
размера има значение и липсата на каквато и да категоричност до влизане в сила на
решението сочи, че няма как да се изпълни нещо, което не знаеш какво е. Нито ищецът, нито
ние сме имали възможност да определим забавата, периода и размера. И до сега не може да
се даде точен отговор на това какъв е смисъла на съдебното решение влязло в сила, каква е
датата, от която може да се мисли за изпадане в забава, а по въпроса за плащането, което са
направили незабавно след влизане на решението в сила има писмени документи. Моля, да
отхвърлите предявения иск и опитите на ищеца и третото лице - помагач да вложат
множество юридически факти, да се опитат да прикрият правната природа на действията си,
не могат да повлияят на главните факти и предмета на доказване, че вземането, което имат
се цедира, от там нататък как се опитват да променят правоотношенията си с нас е
ирелеванти. Не можем да се месим в техните отношения, но това за което са ни уведомили е
това, което ние трябва да съобразяваме независимо от становището ни. Това е юридически
факт, който ангажира своите правни последици. Моля, да ни присъдите направените
разноски, не представям списък, това са 1000 лв. изплатени изцяло за двама адвокати.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 10:18 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
8