№ 6981
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110156768 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен установителен иск от /фирма/ срещу /фирма/ в хипотезата
на чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание по чл. 59, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуването на част от вземане за главница за цена на доставена
топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес /адрес/ с аб. № ... за сумата от 69,13 лв. за
периода от м. 09.2019г. до м. 04.2020г., ведно със законната лихва от 08.07.2021г. до
окончателното изплащане, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 16.07.2021г. по ч.г.р.д. № 40291/2021г. по описа на
СРС, 113 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на цитирания по-горе топлоснабден
имот, до който е доставяна топлинна енергия, но без да е сключен писмен договор. Сочи, че
ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка със стойността на ползваната
топлинна енергия, за което му изпратил покана за доброволно изпълнение.
Ответникът в срочно депозиран писмен отговор оспорва предявения иск като
неоснователен с възражението, че е платил вземанията за главниците за цената на
доставената топлинна енергия и на услугата за дялово разпределение по издадената заповед
за изпълнение по банков път с платежни нареждания от 30.08.2021г. и от 05.12.2021г. С
оглед на обстоятелството, че ответникът претендира вземанията си на извъндоговорно
основание, оспорва твърденията му за приложимост на общите условия и за дължимост на
мораторни лихви с твърдението, че не е получавал покана за плащане.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
1
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период топлинна
енергия, обогатяването на ответника– че последният е консумирали тази енергия, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до
имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между двата субекта.
С окончателния доклад по делото, приет без възражения от страните, съдът е
отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване всички материални предпоставки,
включени във фактическия състав за възникване на вземането за главница.
Установява се от приетите писмени доказателства по делото и не се спори между
страните, че на 30.08.2021г., ответникът е заплатил по сметка на ищеца сумата от 145,89 лв.,
като в платежното нареждане изрично е посочено, че се заплащат дължимите суми по ч.гр.д.
№ 40291/2021г. по описа на СРС.
С платежното нареждане от 05.12.2021г. ответникът е заплатил по сметка на ищеца и
сумата от 15,60 лв. с посочено основание за превода настоящето гражданско дело и с
пояснението „разпределение на топлинна енергия“.
Тъй като ищецът не е предявил установителен иск за част от оспорените от длъжника
вземания по издадената заповед за изпълнение в срока за това, последната подлежи на
обезсилване от заповедния съд в частта й за вземанията за главница за сумата над 69,13 лв.
до 145,89 лв., както и за вземанията за сумите от 24,08 лв. за мораторна лихва за периода от
01.10.2019г. до 25.06.2021г., за сумата от 15,60 лв. за цената на извършена услуга по дялово
разпределение, ведно със законната лихва от 08.07.2021г. до изплащането на вземането,
както и за сумата от 2,07 лв. за мораторна лихва върху цената на услугата по дялово
разпределение за периода от 31.07.2018г. до 25.06.2021г. Ето защо съдът не обсъжда като
неотносими възрженията за недължимост на тези вземания, наведени от ответника с
отговора на исковата молба.
Спорът между страните е концентриран единствено върху това дали с направеното от
ответника частично плащане е погасено вземането за главница в частта му, която е предмет
на настоящия установителен иск. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД този, който има
към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да
погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-
обременителното за него задължение. Ето защо съдът намира, че с направеното плащане
длъжникът в заповедното производство, респ. ответник в настоящето е погасил изцяло като
най-обременително главното вземане за стойността на доставената топлинна енергия. Ето
защо предявеният иск е изцяло неоснователен.
Незаплатена остава лихвата за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението (08.07.2021г.) до датата на плащане (30.08.2021г.) в размер на 2,19 лева,
определен от съда на основание чл.162 ГПК, за която сума съществува вземане в полза на
2
ищеца.
По разноските
При този изход на делото, доколкото ответникът е дал повод за завеждането на
заповедното производство същият следва да понесе сторените от ищеца разноски в него,
съразмерно на вземанията за двете главници, в размер на общо 67,93 лв. за платена
държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт.
Ответникът не претендира и не е представил доказателства за направени разноски,
поради което такива не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК, че /фирма/,
ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление /адрес/ дължи на /фирма/, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление /адрес/, сумата от 2,19 лева, представляваща законната
лихва за периода 08.07.2021г. до 30.08.2021г. върху главницата от 145,89 лева за цена на
доставена топлинна енергия в периода 01.05.2018г. до 30.04.2020г. до топлоснабден имот с
адрес /адрес/ с аб. № ..., за която е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК от
16.07.2021г. по гр.д. №40291/2021г. на СРС, 113 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения
установителен иск за сумата от 69,13 лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия до топлоснабден имот с адрес /адрес/ с аб. № ... за периода от м. 09.2019г. до м.
04.2020г.,
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление /адрес/ да заплати
на /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: /адрес/, сумата от 67,93 лева за
разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3