№ 496
гр. Плевен, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20214430201357 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на ЯН. Ж. АН., ЕГН: ********** от ***
чрез адв. С.И. от АК – гр. Бургас против наказателно постановление № 35-
0000742 от 23.06.2021 г. на *** РД “Автомобилна Администрация” – град
Плевен, с което на основание чл. 53 и чл. 177, ал. 3 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т.
1 от ЗДвП е наложил на ЯН. Ж. АН. глоба в размер на 1000 лв. за извършено
нарушение чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ и за извършено нарушение по чл. 100,ал.
1, т. 1 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който го обжалва в срок чрез адв. С.И. и молят съда да го
отмени.
За ответната страна по жалбата РД “Автомобилна Администрация” –
1
Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище
по същество на спора.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното наказателно постановление № 35-0000742 от 23.06.2021 г.
е издадено от *** РД “Автомобилна Администрация” – Плевен, в качеството
на административно наказващ орган въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение Серия А-2020 № 290115 от 11.06.2021 г., от
който е видно, че:
На 11.06.2021 г. около 10:20 часа в ***, като водач на товарен автомобил
„***“, с рег. № *** и полуремарке, с рег. № *** собственот на „***“ ООД
извършва обществен превоз на товари с пътен лист № ***, сер. А и
товаритеница № *** сер. А, като извършва следните нарушения:
1.Извършва превоз с ППС, което е с маса, която надвишава нормите
определени от Министъра на МРРБ. Извършено е измерване с електронна
мобилна везна ELIAUTO EX100 със заверка до 11.21г. При разстояние между
осите 132 см., максималното натоварване на тройна ос трябва да е 24t, при
измерването е 26640 кг. Претоварване 2640 кг. Не представя документ от
АПИ за претоварване;
2. Водачът е без контролен талон.
-нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3,
б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ;
-нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;
Съдът счита, че образуваното административно-наказателно
2
производство е проведено правилно и законосъобразно.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен
срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Актът също е бил издаден в предвидения в чл.34
ал.1 от ЗАНН срок от извършване на нарушението. Спазени са нормите на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно
постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере какво е обвинението и срещу какво да се
защитава.Същото е описано в пълнота и с необходимата конкретика.
Така изложената фактическа обстановка се подкрепя напълно от
ангажираните в хода на съдебното производство гласни доказателства:
показанията на актосъставителя М. М. ХР. и свидетеля ***, които съдът
кредитира като последователни, логични и взаимообвързани с приетата от
съда доказателствена основа.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установена категорично описаната в АУАН и наказателното постановление
фактическа обстановка по извършване и констатиране на нарушението.
Видно от акта за установяване на административно нарушение в хода на
извършената проверка на ППС е установено, че натоварването на ос е по-
голямо от стойностите по чл. 7 от Наредбата.
Нормата на чл.7, ал.1, т. 3 от Наредбата е категорична, че сумата от
натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато
разстоянието между осите е над 1.3м. не трябва да надвишава 24 тона, а в
конкретния случай е установено, че при разстояние между осите 132 см.,
сумата от натоварването на ос на тройната ос трябва да е 24 тона/при
измерването е установено 26649 кг/. Управляваното от жалбоподателя ППС
представлява тежко ППС по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба №11 2001 г. на
МРРБ. и за да се движи е необходимо да има разрешение за специално
ползване на пътищата. Безспорно са доказани обективните елементи от
състава на нарушението:
1. процесното ППС има характеристики на тежко по смисъла на чл. 3 от
3
Наредба № 11/2001г.
2.липсва съответно разрешение за движението му по републиканските
пътища;
3. проверката е извършена на път от републиканската пътна мрежа.
Масата на ППС е измерена с техническо средство електронна мобилна везна
ELIAUTO EX100 със заверка до 11.21г., одобрено по съответния ред.
Нарушението не е маловажно. Надвишаването на нормите на Наредбата
повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и
преждевременно износване на пътната инфраструктура и причинява щети за
милиарди левове на държавния бюджет.
Не се възприемат като основателни възраженията, изложени в жалбата,
относно допуснати неясноти в наказателното постановление и в АУАН-а.
Относно нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Тази норма от ЗДвП предвижда, че водачът на МПС е длъжен да носи
свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролния
талон към него. В настоящия случай след проверка на документите,
свидетелят М. М. ХР. е констатирал, че жалбоподателят не носи контролния
талон към СУМПС, поради което са налице условията за ангажиране на
административно наказателната отговорност на водача по чл. 183, ал. 1, т.1 от
ЗДвП, тъй като с поведението си е нарушил чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че наложеното на
жалбоподателя административно наказание - глоба в размер на 10 лв., е
съобразено с определения от законодателя абсолютен размер на санкцията.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 35-0000742 от
23.06.2021 г. на ***а на РД “Автомобилна Администрация” – град Плевен, с
което на основание чл. 53 и чл. 177, ал. 3 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
4
е наложил на ЯН. Ж. АН., ЕГН: ********** от *** глоба в размер на 1000 лв.
за извършено нарушение чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 7, ал.
1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ и за извършено
нарушение по чл. 100,ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК
пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5