№ 1269
гр. Пловдив, 04.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20215300502749 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.274 във вр. с чл.415, ал.5 от ГПК.
Производството е образувано въз основа на частна жалба на „ЕВН България
Електроснабдяване ” ЕАД против Разпореждане № 20123 от 06.10.2021г., по ч.гр.д.№
6886/21, ПдРС, с което е обезсилена на осн. чл.415,ал.5 от ГПК издадената по същото
дело заповед за изпълнение и е оставена без уважение молбата за издаване на
изпълнителен лист за разноските по заповед № 4497/18.05.2021, по ч.гр.д.№6886/21,
ПдРС. Моли съда да отмени обжалваното определение. Развива доводи, че след
образуване на заповедното производство длъжникът е изпълнил изцяло задължението
си, като е погасил главницата и лихвите, но е останало непогасено задължението за
разноски в производството. При тази фактическа обстановка счита, че не е бил в
състояние да изпълни указанията на съда, дадени във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК – да
предяви иск за установяване на вземането в случаите на връчване на заповедта за
изпълнение на длъжника при условията на чл.47 от ГПК, т.к. съгл. разясненията на
ВКС , дадени в ТР№ 4/2014, по т.д.№4/2013, ОСГТК, в т. 10В , вземанията за разноски
в заповедното производство не могат да бъдат самостоятелно предмет на
установителен иск. В този смисъл счита, че обжалваното определение противоречи на
посочената задължителна практика на ВКС. Моли съда да отмени обжалваното
определение и да постанови, че заповедта за изпълнение остава в сила по отношение на
разноските и да постанови издаването на изпълнителен лист за тях.
Съдът , като разгледа постъпилата частна жалба, намира, че същата е подадена в
срок, от лице, имащо право на жалба, допустима е, а по същество е основателна.
Ч.гр.д.№ 6886/2021г., ПдРС е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, подадено от ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД против А.М.Р. за заплащане на сумата от 114,16лв.,
съставляваща стойност на консумирана ел. енергия за периода 23.06.2020г.-
22.07.2020г. за обект на потребление с ИТН 1429529, ведно със сумата от 8,18лв.,
съставляваща обезщетение за забавено плащане за периода 11.08.2020-25.04.2021г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното
плащане на сумата. Съд е издал заповед за изпълнение №4497/18.05.2021г.
Съобщението до длъжника за връчване на заповедта за изпълнение е връчено при
1
условията на чл.47, ал.1 от ГПК. Така с Разпореждане № 16503/18.08.2021г.,
заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, с предупреждението,
че ако не представи доказателства да е предявил иск издадената заповед за изпълнение
ще бъде обезсилена. Заявителят е получил това разпореждане на 26.08.2021г. На
27.08.2021г. е подал молба / по пощата/ , в която уведомява съда, че след завеждане на
делото, длъжникът е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение за
главница и лихви, като е останало задължението за разноски. Моли за издаване на
изпълнителен лист за разноските. На 06.10.2021г. заповедният съд издава обжалваното
разпореждане, с което отхвърля искането за издаване на изпълнителен лист за
разноските и обезсилва заповедта за изпълнение изцяло.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обжалваното
разпореждане е постановено преждевременно и при неизяснена фактическа
обстановка. Издавайки го, заповедният съд е повел производство единствено във
връзка с чл.415, ал.1, т.2 и ал.5 от ГПК, без да съобрази въведените нови факти в
производството, а именно – за извършено погашение на дълга. Вярно е, че
законодателят е регламентирал единствено правните възможности за страните само
при висящо заповедно производство и подадено възражение от длъжника, съпроводено
с плащане на дълга, като настоящата хипотеза не е уредена изрично. В случая е
налице образувано заповедно производство, при което не може да се връчи реално на
длъжника заповедта за изпълнение, т.к. не може да бъде открит на адреса си, при което
за кредитора остават две възможности – или да предяви установителен иск за
вземането си, или да бъде прекратено заповедното производство, като той загуби
разноските. Не е изрично регламентиран случаят, в който длъжникът, въпреки, че не е
открит за връчване на заповедта, изпълни доброволно дълга. Заявителят не може да
предяви установителен иск само за разноските си в заповедното производство, т.к.
съгласно задължителните разяснения на ВКС , дадени в т.10В на ТР№ 4/2014, по т.д.
№4/2013, ОСГТК, този иск би бил недопустим. Не може да предяви и иск за цялото
вземане, т.к. той би бил неоснователен. Макар и да не са разписани изрични правила за
действие в този слчай, доколкото общияте принципи на правото не допускат липса на
възможност за обезвреда за нанесени вреди /по който принцип се разпределят
разноските/, то следва да се намери близко производство, което следва да бъде
приложено и в този случай. Би могло да се приложи задължителното тълкуване на ВКС
или по аналогия производството по реда на 414А от ГПК. Доколкото в настоящия
случай на длъжника не е връчена реално заповедта за изпълнение , поради което и той
не може да подаде възражение, а от друга страна заявителят твърди плащане на дълга,
но не представя доказателства за същото, от които да се установи кога е извършено
това плащане, то обезсилването на заповедта за изпълнение и отхвърляне на молбата за
издаване на изпълнителен лист за разноски се явява преждевременна. Следвало е
заповедният съд да събере посочените данни за извършване на преценка в коя от
хипотезите попада настоящия случай. Разрешението, дадено от заповедния съд,
практически оставя кредитора без възможност за защита по отношение на направените
разноски в производството.
По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че обезсилването
на заповедта за изпълнение и отхвърляне на молбата за издаване на изпълнителен лист
за разноските в производството са постановени преждевременно, при неизясняване на
въпроса дали не следва да се развие допълнително производство във връзка с
твърденията за извършено плащане на дълга. Ето защо обжалваното разпореждане
следва да бъде отменено и делото – върнато за продължаване на производството.
По изложеното съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Разпореждане № 20123 от 06.10.2021г., по ч.гр.д.№ 6886/21, ПдРС и
връща делото за продължаване на производството.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3