Р Е Ш
Е Н И Е
№ 29
гр.
Силистра, 25 май 2023 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и шести април през две
хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ:
Павлина Георгиева-Железова
Маргарита Славова
при секретаря Румяна Пенева, при
участието на прокурора от Окръжна
прокуратура – Силистра Стефка Ганчева като разгледа докладваното от съдия
Чернева КАНД № 24 по описа на съда
за 2023 год., за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството е образувано
по касационна жалба от З.Т.Р. с ЕГН - ********** *** против Решение № 33 от
17.02.2023 г., постановено по АНД № 714 по описа за 2022 г. на Районен съд –
Силистра, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-1099-001616 от
05.10.2022 г. на началник група към ОДМВР - Силистра, сектор „Пътна полиция“.
В жалбата се твърди, че
съдебното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения
и в нарушение на закона- касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Според
касатора, съдът е пренебрегнал оплакванията му, че както в АУАН, така и в НП
липсва подробно фактическо описание на извършеното нарушение и обстоятелствата,
при които е извършено. Твърди също, че съдът е приложил двоен стандарт в
оценката на показанията на свидетелите, в резултат на което е формирал
неправилни фактически изводи. Счита, че е налице неяснота относно предмета на
извършеното нарушение. Намира, че са били налице предпоставки за приложението
на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на деянието като маловажен случай. По изложените
съображения моли за отмяна на съдебния акт и потвърденото с него НП, както и за
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответната страна ОДМВР гр. Силистра, действащ
чрез гл. юриск. В. Атанасова, с писмено становище оспорва изложените доводи в
жалбата; моли за потвърждаване на оспореното решение и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата, обсъди направените в нея оплаквания
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и
чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение е
потвърдено наказателно постановление № 22-1099-001616 от 05.10.2022 г.,
издадено от началник - група "ПП" към ОД на МВР гр. Силистра, с което касаторът е бил
санкциониран на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) с наказание „глоба“ в размер на 50.00 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 (един) месец за извършено нарушение на чл. 103 ЗДвП за това, че не е спрял плавно на посоченото място или в най-дясната част
на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган..
За да постанови това решение,
въззивният съд е установил, че на 09.09.2022 г., приблизително около 10,21 часа
по път Първи клас № 7, на км.13+ 392, в посока от гр.Силистра към гр. Алфатар,
касаторът, при управлението на л.а. "Дачия", модел „Логан“ с рег.№ ***,
не преустановил движението на автомобила при подаден ясен сигнал за спиране със
„Стоп палка“ от полицейски служител - автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР-Силистра. За случилото се бил уведомен оперативният дежурен офицер.
Сред установяване на самоличността на водача, същият бил открит пред дома му в
гр. Алфатар, където му било разпоредено да се върне на отбивката по път Първи клас 7, на км.13+ 392. Касаторът
се върнал на указаното място, където му бил съставен акт за установено нарушение
по чл. 103 от ЗДвП, а въз основа на него е издадено оспореното НП.
За да потвърди оспореното
решение съдът е приел, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от при налична териториална и
материална компетентност на съответните длъжностни лица, в регламентираните
срокове и при пълно спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Коментирал е събраните по делото доказателства и по-специално свидетелските
показания, като е приел, че показанията на съпругата на санкционираното лице не
следва да се кредитират предвид индицията за заинтересованост и несъответствието
на тези показания с обясненията, дадени от самото лице в досъдебното фаза на
производството, според които касаторът не е видял подадения му сигнал за
спиране, тъй като е търсел телефона си, който бил изпуснал. Въз основа на
анализа на приобщените доказателства съдът е приел, че нарушението е доказано
по несъмнен начин. Подробно е обсъдил и
намерил за неоснователни изложените доводи в жалбата. Коментирал е, че
нарушението е типично за вида си и че размерът на санкциите е законосъобразно
определен към установения в закона минимум. По тези съображения съдът е потвърдил изцяло наказателното
постановление.
Така постановеното решение е
правилно. Първоинстанционният съд е формирал изводите си въз основа на цялостно
изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички
обстоятелства по делото, както и наведените от страните доводи и възражения. Не
са били нарушени процесуалните правила относно събирането на допустимите и
относими към спора доказателства. При постановяване на обжалваното решение
правилно е приложен материалния закон. Изложените съображения в касационната
жалба преповтарят до голяма степен оплакванията в жалбата пред районния съд и
развитите по тях мотиви от първата инстанция се споделят и от настоящия съдебен
състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК настоящата
инстанция препраща към тях.
Изцяло неоснователен е доводът на касатора,
че както в АУАН, така и в НП липсва подробно фактическо описание на извършеното
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Всички релевантни съставомерни факти
фигурират както в АУАН, с който е повдигнато административното обвинение, така
и в НП, с което е ангажирана отговорността на касатора. Изцяло безпочвени са
твърденията за липса на вина, базирани на обясненията, че не е видял подадения
сигнал за спиране от полицейския служител, тъй като се е навел да вземе
изпуснатия си мобилен телефон, паднал между седалките. Самият факт, че
касаторът е използвал мобилен телефон по време на шофиране без устройство, позволяващо използването на телефона без
участие на ръцете му,
съставлява нарушение на императивната разпоредба на чл. 104а ЗДвП, което не би
могло да оправдае разсейването на вниманието на водача.
Несъстоятелни са и твърденията за приложен двоен стандарт от страна на съда в оценката на показанията на свидетелите. Съдът е изложил подробни, аргументирани и убедителни мотиви относно обстоятелството защо не кредитира свидетелските показания на съпругата на касатора. Фактът, че изводите на съда не съответстват на желания от касатора резултат, сам по себе си не сочи на допуснати процесуални нарушения. Такива нарушения, поставящи под съмнение верността на възприетата фактическа обстановка, биха били налице, ако съдът волно или неволно е оставил извън вниманието си определени доказателства и доказателствени средства, ако превратно и не според действителното им съдържане е ценил доказателствата. В случая обаче възприемането на едни свидетелски показания и отхвърлянето на други е аргументирано в съдебния акт и е ясно видим процеса на формиране на вътрешното убеждение на състава, като настоящата инстанция не може да се намесва или да замества оценката на доказателствата, направена от съдията.
Не може да бъде споделен и довода за наличие
на неяснота относно предмета на извършеното нарушение - дали жалбоподателят е
санкциониран, че не спира плавно на посоченото място или защото не спира в
най-дясната част на платното за движение. В случая основният съставомерен факт
е, че жалбоподателят не е спрял изобщо
на подадения сигнал от полицейския служител. Останалите факти биха били
релевантни в случай на извършено спиране в противовес на указания начин- с
рязко набиване на спирачките или в центъра на платното, възпрепятствайки
останалите участници в движението.
Неоснователен е и довода за наличието на предпоставки
за приложението на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на деянието като маловажен
случай. Съгласно чл. 189з от ЗДвП във вр. с чл. 28, ал. 7 от ЗАНН, за нарушенията по ЗДвП не се
прилагат чл.
28 и 58г от Закона за
административните нарушения и наказания.
В
заключение на изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение на
СРС е валидно и допустимо. Същото е постановено в съответствие с установените
факти по делото и със закона, поради което следва да се остави в сила.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 63д, ал. 4 – 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП на ответната
страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, чийто размер
съответства на посочените в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ - в диапазона от 80.00 до 150
лева. Принципно фактическата и правната сложност на спора не обуславят
присъждане на възнаграждение над установения минимум, поради което касаторът
следва да заплати на ОДМВР – Силистра разноски в размер на 80,00 лв.
Водим от горното, Силистренският
административен съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 33 от
17.02.2023 г., постановено по АНД № 714 по описа за 2022 г. на Районен съд –
Силистра
ОСЪЖДА З.Т.Р. с ЕГН - **********
*** да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи –
Силистра сумата 80,00 (осемдесет) лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.