№ 3187
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Биляна Магделинова
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело №
20241100109733 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.2б, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди,
настъпили в резултат от нарушение на правото за разглеждане и решаване на
сл. дело № 1 /1991г., преобразувано в сл. дело № 780-II/1998г. по описа на
ВОП-София, а сега ДП № II-048/1999г. по описа на ВОП-София, в разумен
срок, съгласно чл.6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи, за периода от образуването му през януари 1991г. до
датата на исковата молба.
Ищецът Д. Х. К. излага съображения, че е наследник на един от пряко
пострадалите от престъпленията, които се разследват повече 30 години по
горепосоченото досъдебно производство, а именно баща й Х. Х. К. /с
принудително дадени му през 1985-1989г. имена Х. А.К. и/или А.А.К./, който
починал в хода на разследването на 28.02.1998г., поради което на основание
чл.74, ал.2 от НПК правата му на пострадало лице са преминали върху ищеца,
като негов наследник. Излага съображения, че e пряко пострадала в лично
качество от престъпленията, предмет на разследването, поради което има
качеството на пострадало лице и на самостоятелно основание по смисъла на
чл.74, ал.1 от НПК, като един от пострадалите от престъпленията, които се
разследват 30 години по сл. дело №1/1991г. по описа на Прокуратурата на
1
въоръжените сили, впоследствие преобразувано, известно сред обществото
като делото за т.нар. "възродителен процес", обект на който били всички
турци, на които принудително са сменявани имената. С декларация на
Народното събрание от 11.01.2012г. този процес е признат като форма на
етническа асимилация и прочистване, а българското правосъдие и главният
прокурор са призовани да направят необходимото за приключване на делото
срещу виновниците за това.
Един от пострадалите от „Възродителния процес“ е бащата на ищцата,
който в периода 19.02.1985г. до 17.09.1985 г. бил задържан и лишен от
свобода в затвора на остров Белене. Той бил учител в тяхното село. Взели го
от дома им и насила го откарали в МВР – Сливен. След престой и побой в
МВР – Сливен, е откаран в затвора на остров Белене, където е лишен от
свобода в килии, при крайно деградиращи условия. Принуждаван е да работи
без заплащане, без трудови и осигурителни права, без трудов договор, а
въпреки демократизирането на България след 1989 г. и до днес тези години не
са им признати за трудов или осигурителен стаж за пенсиониране.
Докато бил в затвора в Белене баща й многократно е малтретиран и
пребиван, вследствие на което получава кръвоизлив в областта на пикочния
мехур. Това било повод да се образува траен оток с последващ тумор, което
станало причина за кончината му. Именно поради заболяването и
напредналата възраст той бил освободен от затвора. След като го пуснали и се
прибрал у дома, той отново не бил свободен, тъй като бил под постоянно
наблюдение на милицията и Държавна сигурност, трябвало да се подписва в
кметството сутрин и вечер и да не напуска селото, което било форма на
лишаване от свобода не само на него, но и за цялото ми семейство, по смисъла
на чл.5 от ЕКЗПЧОС. Било му забранено да упражнява просветната си
дейност на учител и бил оставен на произвола на съдбата. В селото
полицейските служители го извикали и му казали да напусне България и да се
изсели, заедно със семейството си, в Република Турция. Така през 1989 г.
цялото им семейство били принудени насила да напуснат родината си в
рамките на 24 часа. Били изгонени от страната и изпратени в Турция. След
известен престой в Турция, от любов и носталгия по родината си, баща й се
завърнал в България. Бил принуден да преустрои наново живота си, което се
отразило много негативно на влошеното му здраве. На по-късен етап, поради
2
влошаване на здравословното му състояние, бил принуден отново да отиде в
Република Турция при брат й за лечение. Въпреки положените усилия за
подобряване на здравето му, успял да доживее само до месец февруари 1998г.,
когато починал. Така той не успял да доживее приключването на процесното
наказателно производство. След неговата смърт на основание чл.74, ал.2 от
НПК правата на пострадало лице преминали върху ищцата като негов
наследник.
Излага доводи, че лично била жертва на разследваните с процесното
досъдебно производство деяния, тъй като спрямо нея също имало психически
и физически заплахи да смени насила имената си, както и да се въздържа от
всякакви етно-културни и религиозни прояви не само на обществено място, но
и в домашни условия. Насила й било сменено името от Д. Х. К.а на Д.Х.К..
Било й забранено да говори на майчиния си език, да изповядва и празнува
обичаите и празниците на етноса и религията си; да ходи с дрехи, които са
присъщи на турския етнос; да чете и слуша турско радио, вестници и книги.
Била освободена от работа и не заемала вече учителски пост. Задържането на
баща й било за назидание не само за хората от селото, но най-вече на неговото
семейство да не продължават да се противопоставят на асимилационната
политика. Всички тези действия спрямо нея съставлявали насилствена
асимилационна дейност на висшето ръководство на държавата.
Твърди, че по досъдебно производство е разпитвана като свидетел и са й
разяснени правата на пострадало лице, поради което в материалноправен
аспект е пострадала от деянията, предмет на разследването, защото с тях са
причинени имуществени и неимуществени вреди на покойния й баща и на нея
в лично качество, както и цялото й семейство.
Излага доводи, че разследването и досъдебната фаза по процесното
следствено дело е продължило повече от 32 години, което е прекомерно и за
това липсва разумно оправдание. Това води до отказ от правосъдие и
нарушаване правото на ищеца по чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане и
приключване на делото в разумен срок, на което има право като пострадал от
деянията, предмет на разследването, за което отговорност носи ответника,
като господар на досъдебното производство. В резултат от посоченото
нарушение са причинени на ищеца вреди, изразяващи се притеснения,
очакване и безпокойство за резултата от това производство; фрустрация от
3
бавенето му; тревоги и страх, че същото се води формално; разочарование и
загуба на доверие в институциите, правосъдието и справедливостта.
Прекомерната продължителност на делото задълбочило до крайна
степен чувството и усещането на ищцата и баща й за липса на справедливост,
защото станало пречка да се оправдаят очакванията ни за поне частично
възстановяване на справедливостта чрез установяване на виновниците и
предаването им на съд, респ. налагане на подобаващо наказание и било пречка
да упражнят правото си на граждански иск, който да доведе до осъждането на
виновните да заплатят обезщетение за причинените имуществени и
неимуществени вреди.
Приключването на забавеното дело за нея и семейството й е от огромно
значение, защото в резултат на деянията, предмет на разследването, баща й
бил лишен от свобода без съд и присъда, а тя насилствено репресирана, като
променили имената й; наложили забрана да изповядва и изпълнява етно-
културните и религиозни традиции, било им отнето правото на
самоопределение, на име, на труд и на личен и семеен живот.
Относно размера на претендираното обезщетение ищецът се позовава
на практика на ЕСЗПЧОС, според която същото е в размер на 1 500евро за
всяка година забавяне, но според спецификата на неговия случай и
настъпилите последици от разследваните престъпления, както и че е изтекла
давността за преследване на виновницие, от които отговорност никога няма да
бъде потърсена, следва обезщетението да се определи в размер на 2000евро
годишно, като за 33 години обезщетението е в размер на 132 000лева.
Счита, че на основание чл.86 от ЗЗД ответникът дължи заплащане на
законна лихва върху присъденото обезщетение за перидод три години преди
предявяване на иска до окончателното плащане, тъй като законна лихва се
дължи от датата на увреждането, макар и забавеното производство да не е
приключило.
Предвид гореизложеното е предявен иск за постановяване на решение, с
което да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да заплати
обезщетение за неимуществени вреди на Д. Х. К., като наследник на Х. Х. К.,
в размер на 132 000 лева, за вреди, причинени на баща й, с принудително
дадени му имена в перидоа 1985-1989г. – Х. А.К., от нарушаване на правото на
разглеждане и приключване в разумен срок на сл. дело 1/1991 г., впоследствие
4
преобразувано в сл. дело № 780-II/1998 г. по описа на ВОПСофия, а сега ДП
№ II-048/1999 г. по описа на ВОП-София, за периода от образуване на делото
през януари 1991 г. до момента на предявяване на настоящия иск, ведно със
законната лихва за забава от 23.08.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Предявен е иск от Д. Х. К. срещу Прокуратурата на Република България
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в качеството й на
пряко пострадала по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК от разследваните деяния в
размер на 132 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на сл.
дело 1/1991 г., впоследствие преобразувано в сл. дело № 780-II/1998 г. по
описа на ВОП-София, а сега ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОПСофия, за
периода от образуване на делото през януари 1991 г. до момента на
предявяване на настоящия иск, ведно със законната лихва за забава от
23.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът Прокуратурата на Република България в писмения си
отговор излага съображения за неоснователност на иска. Счита, че не са
ангажирани доказателства за процесуалното качество на ищеца по ДП№ II -
048/1999г. по описа на ВОП София, както и че е от кръга на пострадалите
лица. Не са ангажирани доказателства за претърпени неимуществени вреди от
ищеца от престъплението, предмет на разследване по следственото дело, тъй
като липсва постановление за образуване на предварително производство или
за привличане като обвиняем по конкретно дело. Излага твърдения, че не се
установява по процесното досъдебно производство да има периоди на
бездействие от страна на разследващите или такива, в които производството
да не е провеждано системно и ритмично, тъй като същото е било
многократно спирано, извършвани са процесуални действия по издирване на
пострадали лица, следствени действия в чужбина чрез съдебни поръчки и е
внасяно в съда. За периодите, в които делото е било в съда липсва пасивна
материално-правна легитимация на ответника и тези периоди следва да се
извадят от общата продължителност на делото. На следващо място се твъдри,
че делото се отличава с фактическа и правна сложност поради броя на
обвиняемите лица и стотиците пострадали, чието процесуално поведение
също е допринесло за забавяне на производството, необходимостта от
извършване на съдебни поръчки в изпълнение на задължителни указания на
5
ВКС, както и че производството по делото е било спряно на законово
основание и поради фактическа невъзможност да бъде приключено.
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните,
и прецени събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Въз основа на издадено съдебно удостоверение ищецът е представил
относими към предмета на доказване в настоящото производство писмени
доказателства от ДП№II-048/1999г. От същите се установява, че на
08.10.2012г. ищцата е разпитана като свидетел по делото. Представен е
протокол за проведения разпит на ищцата като наследник на Х. Х. К., който
пострадал от Възродителния процес, като бил задържан първо за 2-3 дни в
милицията в Сливен. След връщането си бил подут целия. След около
седмица–две, отново бил задържн и пратен в Белене за 7 месеца. Два пъти му
ходили на свиждане там, но една седмица не знаели къде е. От него знае, че
там са ги тормозели, показвали им яма, в която ще ги хвърлят след като ги
убият. След освобождаването бил много слаб, изтощен и изтормозен. Скоро
след демократичните промени си върнали старите имена. Помни, че баща й
получил някакво обезщетение за причиненито му по време на възродителния
процес вреди.
Представени са писмени доказателства, от които се установяват
обстоятелствата, за които свидетелства ищеца, при гореописания разпит, а
именно, че по отношение на Х. Х. К. с променено име на А.А.К. е издадена
заповед №I-157/19.02.1995г. за прилагане на превантивна административна
мярка по чл.39, ал. 1, т.1 от Закона за народната милиция, в която е посочено,
че същият при провеждане на мероприятие по подмяна на турско-арабските
имена и националното осъзнаване на турчеещите се българи се явява един от
организаторите и подстрекателите за оказване отпор на длъжностните лица.
Посочено е, че се стреми към подклаждане на националистически страсти
като влияе отрицателно на лицата, поради което на основание чл.40, ал.1, т.1
от ЗНМ е наложена спрямо него принудителна административна мярка по
принудително установяване в Белене за срок от 3 години.
Представено е удостоверение от МВР вх.№р1350/23.07.1990г., от което се
установява, че Х. А.К. е престоял по политически причини за перидоа от
02.03.1985г. до 17.09.1985г. или общо 6 месеца. Посочените в това
6
удостоверение обстоятелства са потвърдени от удостоверение, издадено от
кмета на с.Ябланово, Бургаско област. От удостоверение за идентичност на
имена се установява, че Х. Х. К. и Х. А.К. са имена на едно и също лице. От
удостоверение за наследници на Х. Х. К. се установява, че същият е оставил
за свои наследници ищцата и брат й И. Х. К.. По делото е представен препис от бр.
44 от 01.06.1990 г. на Държавен вестник, в който е обнародван списък на лицата, приет с
решение на Комисия на Народното събрание за политическа и гражданска реабилитация на
неоснователно лишените от свобода и въдворени в Белене лица във връзка с насилствената
промяна на имената на една част от българските граждани, сред които е наследодателят на
ищеца Х. А.К..
От писмените доказателства по следственото дело се установява, че с
постановления са привлечени като обвиняеми по него о.з. ген-полковник
Д.И.С. Т.Х.Ж. и Г.И.А., на основание чл.162, ал.1 във във вр. С.с чл.20, ал.2
във вр. с. с чл.26 от НК, за това че в периода от 1984г. до 1989г. в съучастие са
проповядвали и подбуждали расова дискриминация. С обвинителен акт е
повигнато обвинение срещу Д.С., Т.Х.Ж. и Г.И.А., за това, че в периода от
08.05.1984г. до 13.02.1985г. в качеството си на военно длъжностно лице-
министър на вътрешните работи при условията на продължавано
престъпление умишлено злоупотребил и превишил властта си и дал указания
при провеждани оперативки, съвещания на ръководния състав на МВР и
изказвания пред форуми на членове на БКП, с които възложил на подчинените
си служители на МВР несвойствени и нерегламентирани по надлежния ред
функции и задачи, преподчинил длъжностни лица от МВР на граждански лица
от апарата на БКП, незаемаши длъжност в държавния апарат, въвел
фактическо извънредно положение на части от територията на страната,
разпоредил задържане на български граждани без правно основание, от които
деяния настъпили вредни последици, изразяващи се в противозаконно
задържане на български граждани в места за изтърпяване на наказание
лишаване от свобода, противозаконно ограничаване правата на българските
граждани на свободно придвижване в и между населените места на страната,
право за ползване на свой език, представляващи престъпление по чл.387, ал.2,
във вр. с.с ал.1 , чл.26, ал.1, чл.20,ал.2 от НК за обвиняемия С. и престъпление
по чл. 387, ал.2 във във вр. с.с ал.1 , чл.26, ал. 1, чл.20, ал.3 от НК за
обвиняемите Ж. и А. От приложението към обвинителния акт се установява,
че по делото са привлечени трима обвиняеми, разпитани са 31 броя свидетели,
7
взети за три мерки за неотклонение и са събрани 16 тома писмени
доказателства.
С разпореждане по НОХД№1/1994г. по описа на ВКС, Военна колегия, е
прекратено съдебното производство, образувано по горепосочения
обвинителен акт, което е върнато за доразследване на Прокуратурата на
въоръжените сили за отстраняване на посочените в разпореждането
съществени процесуални нарушения, а именно не са посочени имената на
всички 439лица, изпратени на остров Белене, на какво основание и в какъв
срок, както и посочените 184 български граждани, задържани в затворите на
страната. С второ разпореждане от 28.04.1998г. е прекратено НОХД№1/1998г.
и е върнато делото на Прокуратурата на въоръжените сили за отстраняване на
посочени в обстоятелствената част процесуални нарушения, между които
отново е посочено, че в обвинителния акт е отразено, че в резултат от
деянията на обвиняемите са пострадали множество лица, но част от тях са
посочени поименно, а други само като бройка, а в други случаи е отразено, че
има пострадали лица, без да е посочен техния брой и имена. Изложени са
съображения, че нормата на чл.387 от НК е бланкетна и за да е налице
основание за търсене на отговорност е необходимо да се посочат конкретни
законови и подзаконови норми, които с деянията си обвиняемият е нарушил.
Посочено е, че само при кумулативното наличие на нарушени законови
новрми и вредни последици е налице престъпление по чл.387 от НК.
С писмо от 25.01.2019г. до Министерство на правосъдието, от ВКП,
отдел "Международен", е препратено по компетентност искане от ВОП-
София за правна помощ до компетентните власти в Република Турция. В
писмо от ВКП, отдел "Международен" до ВОП, е посочено, че е върнато
предложение от 28.09.2018г. по преписка №СП -3/2001г. за изготвяне на молба
за правна помощ до РТурция, като са изложени съображения, че делото е
висящо от 31.01.1991г. и има за предмет разследване на престъпление по
чл.387, ал.2, във вр. с.с ал.1 от НК срещу бившия министър-председател на
РБългария Г.И.А., бившия държавен глава на НРБ Т. Ж., които действали в
качестото на подбудител спрямо извършителя военно длъжностно лице
Д.И.С. тогава министър на вътрешните работи на НРБ и генерал-полковник.
Посочено е, че престъплението е било наказуемо към момента на
довършването, но давностният срок за наказателно преследване по чл.80, ал.1,
т.3 от НК е 10 години, а срокът на абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК ,
8
който тече от довършване на престъплението, е петнадесет години. Прието е,
че давността за наказателно преследване по чл. 387, ал.2 от НК е изтекла на
13.02.2000г. Прието е, че изготвянето на молба за правна помощ и събиране
на доказателства селедва да се основава на възможността за наказателно
преследване, която да не е погасена по давност по време на изпълненеито на
молбата. Налице са изявления от страна на двама от обвиняемите за
прекратяване на делото поради изтекла абсолютна давност. Констатирано е, че
по делото са установени преди това подавани подобни молби за правна помощ
до Република Турция, които са частично изпълнявани, както и че същите са
изпратени преди да бъде констатирано наличие на предпоставките за
частично прекратяване на делото поради изтекла абсолютна давност.
В писмо на Зам. Главен прокурор и ръководител на ВКП, относно
процесното следствено дело№1 /1991г. по описа на ПВС, са описани
хронологично извършените процесуални действия, както и че в изпълнение
указанията на съда в разпорежданията, посочени по горе, са установени
актуални имена на 446 лица-български граждани от турски произход,
въдворени в ТБО "Белене", както и законните наследници на починалите. До
компетентните власти в РТурция е изпратена молба за правна помощ-разпит
по делегация на пострадалите, като до датата на писмото са разпитани 26 от
тях. Посочено е, че междувременно Т. Ж. и Д.И. С. са починали и
наказателното производство срещу тях е прекратено. В заключение е
посочено, че следственото дело се води под№ 780-II/1998г. и се състои от 48
тома. Не са разпитани още 134 лица, 126 от които се намират в РТурция и не са
установени точните им адреси, поради което не са уведомени за правото им на
граждански иск и да поискат обезщетение за причинените им вреди. Посочено
е, че фактически разследването е завършено, но практически неизпълнимите
указания на съда, задължителни за изпълнение, препятстват внасянето на
обвинителен акт, както и че при изчерпване на всички процесуални
възможности за изпълнение указанията на съда, следственото дело ще бъде
внесено за разглеждане, както това е направено през 1993г и 1997г.
Към датата на приключване на съдебното дирене по настоящото дело -
28.04.2025г. няма данни наказателното производство да е приключило и
между страните не е спорно, че към момента наказателното производство не е
приключило с краен съдебен акт по същество.
9
По делото са събрани гласни доказателства за установяване на
търпените от ищеца неимуществени вреди и интензитета им, чрез разпит на
свидетеля И. Х. К., брат на ищцата, който свидетелства че през 1984г.-1989г.
бил студент, а семейството му живеели в с. Ябланово, Сливенско. Когато
отишъл на село научил, че на 19 януари е проведен процес с промяна на
имената на всички. Баща им тогава бил учител в селското училище-бивш
директор. Извикали го органите, след което е откаран в гетата на Сливенското
МВР и в продължение на 14 дни не знаели къде е баща им. Свидетелят взел
разрешение от Деканата и почти всеки ден ходели до Сливен, но никой нищо
не им казвал. На 14-тия ден го прибрали в МВР двама лейтенанти и го питали
дали иска и него да изпратят в Белене. От тях разбрал, че баща му е в Белене,
където останал 7 месеца. Бил изпратен след това в едни кариери като
диспечер на камионите и да работи там. Не разрешили отново да изпълнява
професията си и впоследствие, след година и нещо, бил изпратен на село в
един полиетиленов цех. Впоследствие от извършените побоища върху него се
влошило здравословното му състояние. През това време всички били крайно
стресирани и сега още изживяват всичко това. Сестра му имала малко дете и й
се прекъснала кърмата от силен стрес. Били събрани на едно семействата и
даже се криели при съседите от страх, че ще дойдат и тях да приберат. На 02.
06. 1989 г. им дали червени паспорти и им казали за 24 часа да напуснат
страната. Делото продължава вече 34 години. Сестра му е стресирана.
Постоянно плаче. Всички вече са с високо кръвно, захарен диабет, болести.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Съдът приема за неоснователни възраженията на ответната страна за
недопустимост на производството по отношение на претенцията на ищеца за
обезщетение за неимуществени вреди, като наследник на Х. Х. К., с оглед
разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която е процесуално
недопустимо наследник на увредения, да предявява претенция за обезщетение
на неимуществени вреди, ако неговият наследодател не е предявил такава
претенция пред съда, поради следното:
Легитимиран да предяви иск по чл. 2б от ЗОДОВ за вреди от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е
страна в производството. Процесното дело представлява наказателно
10
производство в досъдебна фаза, страни в което са обвиняемото лице и
пострадалото лице. В практиката си ЕСПЧ е въведно понятието "пострадал"
или "жертва", като е прието, че това е физическото или юридическо лице,
пряко или косвено засегнато от твърдяното нарушение. Като "пряк пострадал"
/"пряка жертва"/ се определят лицата, пряко засегнати от нарушението, а
"непряк пострадал" /"непряка жертва"/ са лицата, които са лично засегнати от
нарушение срещу друго лице, имащи валиден личен интерес от
преустановяване на нарушението. Прието е, че ако прекият пострадал е
починал преди внасянето на жалбата и е заявено нарушение на ЕКЗПЧОС от
наследник, съдът може да признае легитимацията и на близки на пострадалия
да подадат жалба, ако правото, чието нарушаване се твърди, принадлежи към
категорията на прехвърляемите права, и ако жалбоподателят демонстрира
личен интерес от делото, например материален интерес, защита на личната
или семейната репутация и др.
В своята практика ЕСПЧ възприема тезата, че лицето, встъпило в
правата на наследодателя си, има качеството на "непряко пострадал" и е
легитимирано да предяви претенцията за нарушение на чл. 6 ЕКПЧ.
Разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ представлява специална вътрешноправна
защита на признатото от чл. 6 § 1 от Конвенцията право. Възможността за
предявяване на иск от наследник на пострадал е в съответствие и със
задължителната практика на ВКС, съгласно която лицето, което е встъпило
като наследник на починала страна по делото, производството по което е
продължило извън разумния срок за това, е както процесуално, така и
материалноправно легитимирано да иска и получи обезщетение за деликта по
чл. 2б от ЗОДОВ във вр. с чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, за цялата продължителност
на забавеното производство (в този смисъл решение № 306/22.10.2019 г. по гр.
дело № 4482/2017 г. на ІV г.о., решение № 48/06.04.2020 г. по гр. дело №
1610/2019 г. на ІV г. о., определение от 13.07.2023 г. по гр. дело № 2327/2023 г.
на ВКС). След встъпването в това производство на мястото на наследодателя
си, наследникът има качеството на пряко пострадал, а за предходния период -
на непряко пострадал /решение № 50240 от 16.12.2022 г. на ВКС по гр. д. №
4654/2021 г., IV г. о./.
В хода на съдебното дирене бе установено, че ищцата Д. Х. К. е един
от двамата наследници по закон, като дъщеря на Х. Х. К., починал на
28.02.1998г. Съгласно чл. 74, ал. 2 от НПК при смърт на пострадалия от
11
престъплението правата му преминават върху неговите наследници /в този см.
решение № 140/29.06.2022 г. по гр. д. № 3356/2021 г. ВКС, III г.о./.
Следователно след смъртта на Х. Х. К., в правата му на пострадал в рамките
на наказателното производство са встъпили наследниците му по закон, сред
които е и ищцата Д. Х. К..
Встъпването в производството се е осъществило чрез подаването на
молба с вх. № 03/2001 г. от 24.03.2023г. до Военно-окръжна прокуратура -
София от ищцата и останалите наследници по закон на починалото лице Х. Х.
К., а именно ищцата и брат й И. Х. К., с която същите са поискали да участват
в производството като наследници по смисъла на чл. 74, ал. 2 НПК на
пострадалото лице, както и на основание чл. 75 от НПК, в качеството на
пострадали от деянията, предмет на ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП -
София - в лично качество. От събраните писмени доказателства се установи,
че във връзка с подадената молба - на посочените по- горе лица са връчвани
актове на органите на досъдебното производство за сведение.
С оглед изложеното, ищецът е надлежно процесуално легитимиран,
като непряк пострадал и като наследник по закон на баща си Х. Х. К., както и
като пряк пострадал /след смъртта на наследодателя/ да претендира вредите от
нарушение на чл. 6, § 1 ЕКПЧ доколкото е встъпил в правата му в
наказателния процес. Наличието на други наследници на Х. Х. К. не засяга
процесуалната, а е относимо само към материалноправната легитимация на
ищеца и има значение при определяне размера на обезщетението.
По изложените съображения, съдът приема исковете за
процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.
Според чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите,
причинени на граждани от нарушение на правото на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, която
регламентира правото на справедлив съдебен процес, при който всяко лице
при определянето на неговите граждански права и задължения или при
наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на
справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от
независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Според
Европейския съд за правата на човека предписанието за разумен срок на
делото се нарушава само от закъснения, за които са отговорни държавните
12
органи, като разумният характер на продължителността на производството
трябва да бъде преценен в светлината на конкретните обстоятелства по всяко
дело и с оглед на следните критерии: сложността на делото, поведението на
жалбоподателя и съответните органи и на какво е бил изложен
жалбоподателят в процеса.
Съгласно чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ съдът взема предвид общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални и
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора. Необходим елемент от фактическия състав е
установяване на сочените неимуществени вреди, причинна връзка с
установеното нарушение за разглеждане на делото в разумен срок и размер на
претендираното обезщетение.
С предявения иск по реда на чл. 2б от ЗОДОВ се претендира
отговорност на Държавата за вреди от забавено разследване на
инкриминираните репресивни действия, извършени по време на
възроовителния процес, а не се претендира обезщетение за репресивни
действия. Поради това са ирелевантни изложените в исковата молба
твърдения за търпени неимуществени вреди, причинени от задържането на
бащата на ищеца /упражнената репресия/, което е довело до лишаване от
основни права и на членовете на неговото семейство. Тези обстоятелства са
извън предметния обхват на фактическия състав на претенцията, поради което
не следва да се обсъждат.
Неоснователно е възражението за погасяване на процесните
вземания по давност, тъй като наказателното производство е започнало през
1991г. и все още не е приключило в досъдебна фаза, поради което срокът за
погасяване по давност на вземането, представляващо обезщетение за бавно
правосъдие, не е започнал да тече и не е изтекъл към датата на подаване на
исковата молба.
Държавата отговаря за забавяне разглеждането и решаването на
делото от образуването на наказателното производство до приключването с
краен акт на компетентния правозащитен орган, като спазването или
неспазването на инструктивните срокове за извършване на отделните
13
действия е без значение. Релевантна е общата продължителност на
производството, разумността на която се преценява като се търси баланс
между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и
необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на
наказателното производство, въз основа на примерно изброените в чл. 2б, ал. 2
от ЗОДОВ критерии, които представляват и приложимите стандарти,
установени в практиката на ЕСПЧ.
Необходим елемент от фактическия състав на този специален деликт
е установяване на сочените неимуществени вреди, причинна връзка с
установеното нарушение за разглеждане на делото в разумен срок и размера
на претендираното обезщетение. Тежестта на неизчерпателно посочените
критерии за преценка се оценява от съда, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, като се отчита отражението им в неимуществената сфера на
засегнатото лице /в този смисъл решение № 87 от 8.02.2024 г. на ВКС по гр. д.
№ 1088/2023 г., III г. о./.
В настоящото производство съдът приема за установено, че
наследодателят на ищеца, като пострадал от престъплението, за което е
повдигнато и водено разследването по наказателното производство, има
качеството на участник, който е и субект на наказателното производство,
изведен от практиката на ЕСПЧ по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Това негово
качество е възникнало от момента на образуване на досъдебното производство
- 31.01.1991 г. и именно от този момент следва да се определи неговата
продължителност, както и разумния срок на неговата продължителност.
След смъртта на наследодателя си ищецът е упражнил правата си на
основание чл. 75, ал. 3 във вр. с чл. 74, ал. 2 от НПК, поради което - след
встъпване в това производство на мястото на наследодателя той има
качеството на пряко пострадал, а за предходния период на непряко пострадал,
тъй като предмет на делото е прехвърлимо и наследимо право, което е
възникнало в правната сфера още приживе на наследодателя му. Така ищецът
се явява легитимиран в качеството си на непряк пострадал и пряк пострадал
(за периода след смъртта на наследодателя си) да претендира вреди,
причинени при нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ като наследник по закон на
баща си, доколкото е встъпил в правата му в наказателния процес.
По делото се установи, че процесното следствено дело е образувано
14
на 30.01.1991 г. и до предявяването на иска -23.08.2024г. то е висящо във
фазата на досъдебното производство, като неговата продължителност към
този момент е повече от 33 години.
Следва да се вземе предвид високата фактическа и правна сложност
на образуваното досъдебно производство, в което ищецът и неговия
наследодател са участвали. От представените доказателства се установи, че
фактите, обосноваващи обвиненията, са били многобройни, освен това са
повдигнати обвинения срещу няколко лица и за извършването на няколко
отделни деяния, което предполага извършването на множество процесуално-
следствени действия по делото, които са засягали широк кръг от лица.
Посочената фактическа сложност на следственото дело не оправдава
продължителността му за повече от 33 години, която значително надхвърля
критериите за определяне на разумен срок. Такова забавяне не се обосновава
от установяването на пострадалите от деянието лица, необходимостта от
посочването им в обвинителния акт.
Изложеното дава основание на настоящия състав да приеме, че е
налице нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, което е в резултат на действията на
органите на досъдебното производство. Същото е образувано на 30.01.1991 г.
и не са ангажирани доказателства да е приключило към датата, на която е
даден ход на устните състезания. Следователно е продължило за период над 30
години. Неоснователен е доводът на ответника, че началният момент следва да
бъде определен от конституирането на ищеца като пострадал, съобразно НПК,
тъй като следва да намери приложение установения в практиката на ЕСПЧ
стандарт, съобразно които качеството "жертва" възниква от датата на
образуване на съответното производство, чиято разумна продължителност се
преценява.
От събраните по делото доказателства не се установява ищецът с
поведението си да е допринесъл за забавяне на производството, тъй като
същият е дал показания като свидетел, посочил е адрес за призоваване на
територията на РБългария. Не се установяват обективни причини, които да
обусловят изключително дългата продължителност на делото от около 30
години. Установява се, че по досъдебното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, като
15
не са положени достатъчно усилия по надлежното идентифициране на
пострадали от престъплението лица, въпреки посочването им в обвинителния
акт, което е довело до връщането му от съда за допълнително разследване.
Неоснователни са доводите на ответника, че поради фактическата и
правна сложност на делото същото не може да се съпостави като
продължителност с други дела, както и че посочената продължителност не
обуславя ангажиране отговорността на ответника за вредите, настъпили в
резултат от неизпълнение на задължението за разглеждане и решаване на
делото в разумен срок в рамките на правомощията, предоставени на
прокуратурата. Този извод се налага поради това, че по делото са постановени
две разпореждания на ВКС, с които съдебното производство е прекратено и
делото върнато в досъдебна фаза, като са дадени конкретни указания за
идентифициране на пострадалите лица, както и да се посочи в какъв период по
отношение на всяко едно от тях е прилагана незаконосъобразна репресия, за
която се търси отговорност от обвиняемите.
В разпореждане от 28.04.1998г. на ВКС, с което е прекратено
НОХД№1/1998г. и е върнато делото на Прокуратурата на въоръжените сили
за отстраняване на процесуални нарушения, е констатирано наличие
непълнота в обвинителния акт, в които е посочено, че в резултат от деянията
на обвиняемите са пострадали множество лица, но част от тях са отразени
поименно, а други само като бройка. В други случаи се сочи да има
пострадали лица, без да е отразен техния брой и имена. Изложени са
съображения, че нормата на чл.387 от НК е бланкетна и за да е налице
основание за търсене на отговорност е необходимо да се посочат конкретни
законови и подзаконови норми, които с деянията си обвиняемият е нарушил.
Указано е, че само при кумулативното наличие на нарушени законови норми и
вредни последици е налице престъпление по чл.387 от НК. Следователно,
установените от съда процесуални нарушения са свързани със съдържанието
на обвинителния акт не само поради липса на индивидуализация на
пострадалите, но и поради това, че не са посочени съществените елементи,
даващи основание за повдигане обвинение на посоченото правно основание,
тъй като не са отразени нарушените от обвиняемите конкретни законови и
подзаконови норми. Не са ангажирани доказателства, от които да се установи,
че са отстранени визираните в посоченото разпореждане пропуски в
обвинителния акт. Освен това техният вид не дава основание да се приеме, че
16
изпълнението им е фактически невъзможно, както и същото да е свързано с
изпълнение на разпити по делегация в Р Турция по пътя на правната помощ. В
горепосоченото писмо на Зам. главен прокурор от 2003г. е изразено
становище, че "към този момент фактически разследването по делото е
завършено, но практически неизпълнимите указания на съда, задължителни за
изпълнение, препятстват внасянето на обвинителен акт в съда", което дава
основание да се приеме, че от този момент е започнало неоправданото
забавяне в развитието и приключване на производството. От изложеното
следва да се направи извод, че процесуалното поведение на органите на
досъдебното производство е станало причина за неоправдано забавяне на
наказателно производство, което се характеризира с неразумна
продължителност.
Обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди в
резултат на забавяне разглеждане на делото в разумен срок, съгласно § 1 от
ПЗР на ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост,
като взема предвид характера на производството, по което е допуснато
забавяне, както и че ищецът е пострадал от престъпление с висока обществена
опасност, при което са накърнени негови основни права и свободи-
ограничаване правото на свободно придвижване, на етническа
принадлежност, произход, религия, убеждения и е лишен от правото да
получи в разумен срок съдебно решение.
На следващо място съгласно практика на ЕСПЧ претърпените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, отчаяние, безпокойство,
чувство за безсилие и безпомощност и загуба на доверие в съдебната система,
като пряка и непосредствена последица от нарушаване на правото му за
разглеждане на делото в разумен срок, се презюмират, като тази презумпция е
оборима. Относно неимуществените вреди, според практиката на ЕСПЧ,
както и съгласно трайно установената практика на ВКС /решение №
50030/09.02.2023 г. по гр. д. № 785/2022 г. на ВКС, IV г.о., решение №
306/22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г. на ВКС, IV г.о., решение № 272 от
27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г. на ВКС, IV г. о., решение № 48/06.04.2020
г. по гр. д. № 1610/2019 г., на ВКС, IV г.о. и др./ е налице оборима презумпция,
че неразумната продължителност на съответното производство причинява
обичайни неимуществени вреди, поради което поначало не е необходимо
17
ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени
вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което производството е
продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото
развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му
за справедливост и на доверието му в държавността поради забавянето на
делото. Презумпцията обаче, има отношение към факта на настъпването на
вредите, но не и на техния размер, който във всеки отделен случай следва да
бъде установен, като се отчита спецификата на конкретния случай и
естеството на вредите. Доказването на обема на вредите е в доказателствена
тежест на ищеца.
Съобразявайки цитираната съдебна практика следва да се приеме,
че накърненото право за разглеждане и решаване на делото в разумен срок
има за неизменна последица емоционално напрежение, стрес, загуба на
доверие в институциите, безпомощност, раздразнителност,
неудовлетвореност, който в конкретния случай, при ищеца, са продължили
повече от 33 години. В тази връзка продължителността на висящото
наказателно производство е повлияло неблагоприятно върху неимуществената
сфера на наследодателя на ищеца, както и върху неимуществената сфера на
самия ищец. Житейски логично и обосновано е, че неоправданото забавяне на
досъдебното производство е породило у тях огорчение и разочарование от
невъзможността да се установят и накажат виновните лица. Липсата на
резултат от многобройните молби и запитвания на пострадалите е породило у
тях неудовлетвореност и загуба на вяра, че ще получат справедливост за
упражнената спрямо тях репресия.
За установяване на претърпените вреди по делото са събрани гласни
доказателства, чрез разпит на свидетеля И. К., който свидетелства относно
неблагоприятните последици, породени от проведената насилствена
асимилация, които не са относими към въпроса за претърпените в резултат от
забавянето на наказателното производство неимуществени вреди, доколкото
същите илюстрират единствено значимостта на производството за ищеца и не
могат да служат за определяне размера на неимуществените вреди, които са
пряка и непосредствена последица от неразумната продължителност на
производството.
Предвид изложеното и с оглед приетите по делото доказателства, се
18
установява накърняване правото на ищеца за разглеждане на процесното
наказателно производство в разумен срок по смисъла на чл. 2б от ЗОДОВ във
вр. с чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС - първоначално в качеството на наследник на Х. Х.
К., а после и в лично качество,.
При определяне на размера на дължимото се обезщетение съобразно
чл. 52 от ЗЗД настоящият състав на съда съобрази, че наследодателят на ищеца
Х. Х. К. след смъртта си е оставил двама наследника по закон, единият от
които е ищцата, което слкедва да се съобрази при определяне размера на
дължимото обезщетение, което се определя глобално, а не за всеки наследник
поотделно. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че липсват данни
ищецът да е участвал фактически в самото производство. Същият е подал е
молба за встъпване в досъдебното производство, във връзка с което са
връчвани актове на органите по следствено дело за сведение, участвал е и в
сдружение, което е ангажирано с подаване на жалби и молби за ускоряване на
наказателното производство.
При определяне на размера на обезщетението следва да се отчете
обстоятелството, че ищецът е бил конституиран лично, като страна в самото
производството едва през 2023 г., когато е подал молба до Военно-окръжна
прокуратура - София. От този момент, за него пряко настъпват вреди от
забавения процес (до този момент има качеството на непряко пострадал).
Макар практиката на ЕСПЧ да е категорична, че при предявяване на
иска от наследник, преценката за разумен срок съобразно продължителността
на производството се извършва от неговото начало, а не от конституирането на
наследника, то няма указания на Съда за това размерът на обезщетението да
отчита вредите, от периода преди встъпването в процеса (т.е. за период, в
който той не е бил страна по делото). В тази връзка при преценка размера на
обезщетението следва да бъде съобразен периода, в който ищецът е понесъл
вреди от забавяне на делото, считано от конституирането през 2023 г.
От показанията на свидетеля може да се установи, че ищецът е
разочарован, тъй като са очаквали продължително време приключване на
делото за т.нар "Възродителен процес" да получат морално възмездие на
преживените репресии, което не е удовлетворено към настоящия момент. Не
са ангажирани доказателства за негативни изживявания, надхвърлящи по
интензитет обичайните от неразумната продължителност на следственото
19
дело, както и воденото производство да е оказало негативен ефект върху
начина на живот на ищеца или да е причинило други неудобства, извън
обичайните, за настъпили негативни последици за здравето на ищеца,
надхвърлящи типичните за всеки потърпевш от бавното разследване на
престъпление.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2б ЗОДОВ се
определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди, причинени
от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно
определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да
съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва
да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия
критерий за справедливост, но най-вече - с оглед особеностите на конкретния
случай. Предвид изложеното и при съобразяване на особеностите на
разглеждания случай за значимостта на производството за наследодателя на
ищеца, както и за самия ищец, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за причинените му неимуществени възлиза в общ размер на 15
000 лева, от които сумата от 10 000 лева - дължимо обезщетение на ищеца, в
качеството му на наследник на пострадалото лице Х. Х. К.., както и сумата от
5 000 лева - лично като пострадало лице, след встъпването в това
производство на мястото на наследодателя си. При определяне размера на
обезщетението съдът взема предвид относимата съдебна практика,
обективирана в решение № 87/08.02.2024г. на Върховният касационен съд на
Република България, гражданска колегия, Трето отделение, по гр. дело №
1088/2023г., постановено по реда на чл.290 от ГПК. За да достигне до този
извод, съдът взе предвид изложените вече аргументи, че при преценка за
размера на обезщетението следва да се съобрази индивидуално и конкретно
периодът, в който ищецът е понесъл вреди от забавяне на делото, считано от
конституирането си в процесното досъдебно производство едва през 2023 г.
Съобразявайки изложените обстоятелства и отчитайки икономическия
стандарт в страната, в периода на настъпване на вредите и определяне размера
на обезщетението, съдът приема, че обезщетение в общ размер размер 15 000
лева е обективно справедлив за доказаните вреди.
Поради изложеното, съдът намира, че исковите претенции следва да
бъдат уважени до посочения общ размер, като за разликата над определеното
обезщетение от 15 000 лева до пълните претендирани размери следа да бъдат
20
отхвърлени.
Основателността на иска води до основателност и на акцесорната
претенция, поради което посочената сума следва да се присъди заедно със
законната лихва, която е дължима от датата на подаване на исковата молба,
тъй като претендираното обезщетение обхваща целия период на
продължителност на делото до предявяване на иска, поради което
горепосочената сума следва да се присъди заедно със законната лихва,
дължима върху нея от датата на подаване на исковата молба - 05.01.2024 г., до
окончателното плащане.
За периода от 23.08.2021г., заявен в исковата молба, до 23.08.2024г.
включително акцесорната претенция за законната лихва за забава, следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
По отношение на съдебните разноски:
С оглед изхода от спора следва да бъде разпределена и
отговорността за разноските по делото, при условията на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски по делото в общ размер на сумата от 0,55лева, платена
държавна такса, съобразно уважената част от исковете. Не следва да се
присъжда адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, тъй
като няма данни да е договорено и платено или да е договорена безплатна
правна помощ по чл. 38 от ЗАдв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Д. Х.
К. с ЕГН **********, като наследник на пострадалото лице Х. Х. К., на
основание чл. 2б от ЗОДОВ, вр. чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, сумата от 10 000 лева,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от нарушаване
на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на сл.дело № 1/1991 г.,
преобразувано в сл.дело № 780-II/1998 г. и преобразувано в ДП № II-048/1999
г. по описа на Военно окръжна Прокуратура - София, както и да заплати
законната лихва, считано от предявяване на иска 283.08.2025г. до
окончателното плащане, като отхвърля иска до пълния предявен размер от 10
21
000, 00 лева до 132 000,00лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Д. Х.
К. с ЕГН **********, на основание чл. 2б от ЗОДОВ, вр. чл. 6, § 1 от
ЕКЗПЧОС, сумата от 5 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди в
качеството на пряко пострадало лице по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК от
нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на сл.
дело 1/1991 г., впоследствие преобразувано в сл. дело № 780-II/1998 г. по
описа на ВОП-София, а сега ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОПСофия, за
периода от образуване на делото през януари 1991 г. до момента на
предявяване на настоящия иск, ведно със законната лихва за забава от
23.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска до
пълния предявен размер от 5 000,00лева до 132 000,00лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Д. Х.
К. с ЕГН **********на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата от 0,55лева,
представляващи разноски за платена държавна такса, съобразно с уважената
част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
22