О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2304
гр. Пловдив, 09 октомври 2023
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV с., в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ НИКОЛОВА
като разгледа докладваното адм. дело № 2259 по описа за 2023 год. и взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на К.П.Ч., ЕГН **********,***,
срещу мълчалив отказ за произнасяне на Областния управител на област Пловдив по
направена молба за отмяна на Заповед № АБ-101/05.12.2001г. на Кмета на община
Раковски в заявление № ДС-14-171/17.08.2023г.
Жалбоподателят
сочи, че от датата на подаване на заявление е изтекъл срокът за произнасяне по
чл.57, ал.1 от АПК и не е уведомен изрично и писмено за становището което е
взел компетентния за това орган – Областен управител. Твърди, че е налице хипотезата
на чл.58, ал.1 от АПК – мълчалив отказ на Областния управител да издаде акт –
заповед, с която отменя заповед на кмета на община Раковски, оставя я в сила
или се произнася с някакви неутрално становище. Жалбоподателя сочи, че липсата
на изрично волеизявление му пречи да формира, каквато и да е бъдеща и адекватна
защита на засегнатите му със Заповед № АБ-101/05.12.2001г. на Кмета на община
Раковски права и законни интереси върху наследствените му земи в определен срок
пред по-горестоящ административен орган или пред съд. Иска отмяна на мълчаливия
отказ и връщане на преписката на областния управител за произнасяне по същество
по подаденото заявление № ДС-14-171/17.08.2023г.
От фактическа страна е установено, следното:
Със
заявление № ДС-14-171/17.08.2023г. К.П.Ч. е поискал от Областния управител на
област Пловдив да отмени Заповед № АБ-101/05.12.2001г. на Кмета на община
Раковски. Като причини за отмяната е изтъкнал, че селото попада в частна
земеделска земя под планоснимачен № 140 съгласно архивния план на с.Бейкьой –
Болярино одобрен с Указ 264 и Заповед 1766 от 1930г. записан на името на
прадядо му. Със същото заявление Ч. е поискал от областния управител на
основание чл.78, ал.1 от ЗДС да нареди имотът да бъде отписан от актовите книги
за държавна собственост поради това, че основанието за актуването му е
отпаднало (възстановен с Решение № 0344В от 08.09.2008г. на ОСЗГ – Раковски, но
попадащ в не урбанизирана територия).
По
така подаденото заявление няма произнасяне от областния управител на област
Пловдив.
С разпореждане от 26.09.2023г., съдът е указал на жалбоподателя К.Ч. изрично да посочи дали обжалва Мълчалив отказ за произнасяне на областния управител на област Пловдив по направена молба за отмяна на Заповед № АБ-101/05.12.2001г. на кмета на Община Раковски в заявление вх. № ДС-14-171/17.08.2023г. или обжалва пред съда Заповед № АБ-101/05.12.2001г. на кмета на Община Раковски и в случай, че обжалва Заповед № АБ-101/05.12.2001г. на кмета на Община Раковски, да посочи в какво се състои незаконосъобразността на акта. Указано е още на жалбоподателя изрично да посочи и дали обжалва Мълчалив отказ за произнасяне на областния управител на област Пловдив по чл.78, ал.1 от ЗДС, доколкото със заявление вх.№ ДС-14-171/17.08.2023г. е поискано от областния управител на област Пловдив на основание чл.78, ал.1 от ЗДС да нареди имотът на Ч. да бъде отписан от актовите книги за държавна собственост.
В изпълнение на разпореждането на 03.10.2023г. е депозирана молба от жалбоподателя (лист 28), в която той посочва, че обжалва Мълчалив отказ за произнасяне на областния управител на област Пловдив по направена молба за отмяна на Заповед № АБ-101/05.12.2001г. на кмета на Община Раковски в заявление вх. № ДС-14-171/17.08.2023г.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предвид уточнението направено от жалбоподателя Ч. с молбата му от 03.10.2023 г., следва да се приеме, че е оспорен "мълчалив отказ" на областния управител на област Пловдив за произнасяне по молба на К.П.Ч. за отмяна на Заповед № АБ-101/05.12.2001г. на Кмета на община Раковски в заявление № ДС-14-171/17.08.2023г.
Въпреки подробните указания на съда дадени с разпореждането от 26.09.2023г., в постъпилата по делото молба Ч. не заявява, че обжалва мълчалив отказ за произнасяне на областния управител на област Пловдив по чл.78, ал.1 от ЗДС. За пълнота следва да се посочи, че по повод друго такова искане на К.П.Ч. отново до областния управител на област Пловдив в Пловдивски административен съд е образувано адм. дело № 1169/2023г., като съдът с Определение от 26.05.2023г. е оставил без разглеждане жалбата на К.П.Ч. против мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт – заповед на областен управител за отписване на недвижим имот от актовите книги за държавна собственост. Определението на ПАС е оставено в сила с Определение № 9216 от 03.10.2023г. на ВАС по адм. дело № 8538/2023г.
Според чл. 32, ал. 2, изр. 2 от Закона за администрацията, областния управител може да отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общини в 14-дневен срок от получаването им или от сезирането му, а съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗМСМА, актовете на кмета на общината могат да се оспорват по административен ред пред областния управител, освен ако в закон е предвидено друго.
Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Мълчалив отказ обаче е налице само при непроизнасянето в срок по искане за издаване на индивидуален административен акт, но не и в хипотезата на чл. 97 от АПК, в която горестоящ административен орган е сезиран с жалба срещу административен акт по административен ред. Непроизнасянето в срок на по-горестоящият административен орган няма характер на индивидуален административен акт - аргумент от чл. 58 от АПК. Непроизнасянето не формира мълчалив отказ или мълчаливо съгласие. Разпоредбата на чл. 58 от АПК не е приложима в процеса на упражняване на административен контрол, а се прилага само в производството по издаване на индивидуални административни актове. По аналогия с изричният административен акт, който следва да е постановен от компетентен орган, за да произведе правни последици, приравненият на него мълчалив отказ трябва да бъде свързан с непроизнасяне на овластения по закон орган на управление. Непроизнасянето на по-горестоящият административния орган не подлежи на оспорване по съдебен ред, поради което и не е налице годен за оспорване акт.
Както е посочено в Определение № 10032 от 1.12.2004 г. на ВАС по адм. д. № 9227/2004 г. непроизнасянето от областния управител, не представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗАП (отм.). Според ВАС ще бъде налице мълчалив отказ ако е направено искане за издаване на административен акт от компетентен административен орган.
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 97, ал. 5 от АПК, съгласно която, когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред. Следователно непроизнасянето на горестоящият административен орган по жалба срещу индивидуалния административен акт, не може да бъде предмет на самостоятелен съдебен контрол, а на обжалване подлежи първоначалният акт, защото въз основа на него възникват съответните неблагоприятни правни последици. В изложения смисъл е и т. 11 от Постановление № 4/22.09.1976 г. по гр. д. № 3/76 г., Пленум на ВС. С разпореждане от 26.09.2023г., съдът е указал на жалбоподателя изрично да посочи дали обжалва Мълчалив отказ на областния управител на област Пловдив или обжалва пред съда Заповед № АБ-101/05.12.2001г. на кмета на Община Раковски, като жалбоподателят с молба от 03.10.2023г. изрично посочи, че обжалва мълчаливия отказ за произнасяне на областния управител на област Пловдив по направена молба за отмяна на Заповед № АБ-101/05.12.2001г. на кмета на Община Раковски.
По аргумент от чл.145, ал.2, т.1 и т.2 от АПК, на оспорване пред съд подлежат първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт (т.1), както и решението на по-горестоящия административен орган, но само когато е изменен актът по т.1 или е отменен и въпросът е решен по същество (т.2).
Поради изложеното, оспорването на мълчалив отказ за произнасяне на Областния управител на област Пловдив по направена молба за отмяна на Заповед № АБ-101/05.12.2001г. на Кмета на община Раковски е процесуално недопустимо.
Нещо повече Заповед № АБ-101/05.12.2001г. на Кмета на община Раковски, чиято отмяна се иска от областния управител е издадена на основание чл.6, т.6 от ЗТСУ и чл.20, ал.2 от ППЗТСУ във вр. с параграф 6, ал.3 от ЗУТ. С посочената заповед, кмета на община Раковски е одобрил Кадастрален план със съответния разписен списък и Застроителен план на с.Болярино. В съответствие чл. 82, ал. 2 от ППЗТСУ (отм.) във вр. с § 1а от ППЗТСУ (отм.) заповедта е била обнародвана в ДВ, бр.111 от 28.12.2001г. и 14-дневният срок за обжалването й по чл. 37, ал. 1 ЗАП (отм.) вр. чл. 138 ЗТСУ (отм.) е изтекъл на 11.01.2002г., като тук следва да се подчертае, че Ч. не твърди нищожност на Заповед № АБ-101/05.12.2001г. на Кмета на община Раковски, нито в заявлението си пред областния управител, нито в жалбата си до съда.
Ето защо, жалбата на К.П.Ч. следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело – прекратено на основание чл.159, т.1 от АПК.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.П.Ч., ЕГН **********,***, против мълчалив отказ за произнасяне на Областния управител на област Пловдив по направена молба за отмяна на Заповед № АБ-101/05.12.2001г. на Кмета на община Раковски в заявление № ДС-14-171/17.08.2023г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 2259/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: