РЕШЕНИЕ
№ …./19.02.2018 г.
гр. Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС – СВИЛЕНГРАД,
ГО, III с-в, в публичното съдебно
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА
при
секретаря Ц.Д., като разгледа гр. дело №
293 по описа за 2017 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по Искова молба вх. № 5710/11.05.2017 г., както и по Искова молба вх. 5831/15.05.2017 г. по гр. дело №
296/2017г. по описа на РС – Свиленград, съединено за общо разглеждане.
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от Д.И.П. за признаване за установено по
отношение „Тежка механизация 2004” ЕООД,
че е собственик на недвижим имот с идентификатор № 65677.617.19 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-107/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ Нива с площ от 1416,00 кв.м, V категория, находяща се в местността „Канаклийска
ува” в землището на гр. Свиленград, както и на недвижим имот с идентификатор №
65677.617.21 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-107/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК,
представляващ Нива с площ от 2561,00 кв.м, V категория, находяща се
в местността „Канаклийска ува” в землището на гр. Свиленград.
Твърди се, че ищцата е
придобила правото на собственост върху процесните имоти по силата на правна
сделка –покупко-продажба, оформена с нотариален акт и сключена на 28.02.2002 г
. Посочва се, че през месец ноември 2012г. в нивите заварила непознат за нея
човек, който извършвал замерване и монтирал колове по границите им. Той й
обяснил, че е изпратен от ответника, който е техен собственик. Посочва се, че
след няколко дни, когато ищцата посетила отново имотите, имало монтирани
циментови колове по границите им, които премахнала. Ищцата поддържа, че
ответното дружество оспорва правото й на собственост с извършване на описаните
фактически действия по трасиране на имота, а след постъпване на отговора от
ответника, с молба-уточнение посочва, че е предприел и разпореждане с имотите
й.
Ответникът,
с отговора на всяка искова молба, оспорва допустимостта на
исковете за собственост с доводи за
липса на правен интерес от предявяването им. Поддържа се, че към момента на
сезиране на съда са преустановени твърдените от ищцата фактически действия. Не
оспорва правото й на собственост и посочва, че реално нивите останали
неизползвани. Пояснява се, че действително „Тежка механизация 2004” ЕООД е
придобило правото на собственост върху двата спорни имота през 2012 г. чрез
договор за замяна с третото лице - „Полтурист” ЕООД, и което дало повод на
ответника да предприеме действията по трасиране на нивите. Твърди се, че тъй
като ищцата оспорвала правото на собственост на ответното дружество, на
01.09.2016г. то прехвърлило придобитите
права на предишния им собственик „Полтурист” ЕООД. Твърди се, че „Полтурист”
ЕООД черпи вещните си права върху
имотите от третото лице М.Д.П., което представлявало
продавача и по сделката, въз основа на която ищцата претендира, че е станала
собственик.
РС –
Свиленград, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На първо
място, следва да се отбележи, че наведените от ответника доводи за
недопустимост на производството, съдът намира за неоснователни по следните
съображения:
Преценката
за допустимост на установителния иск за собственост съдът прави съобразно
посочените от ищеца твърдения /в този смисъл Определение от 29.01.2018 г. по ч.
гр. д. № 190/2018 на ВКС, I г.о./. Те
трябва да са конкретни и непротиворечиви досежно наличието на фактически и/или
правни действия извършени от ответника, с които се оспорва твърдяното право на
собственост. В настоящия случай, ищцата заявява, че собственик на двата имота.
Твърди, че през 2012 г. правото й на собственост е смутено от ответника, който
предприел трасиране на нивите и монтиране на циментови колове по границите им.
Ищцата изрично посочва, че ответното дружество се счита за техен собственик
според изявлението на изпратения от него човек, натоварен да огради имотите.
При тези фактически твърдения, съдът счита, че е налице спор за правото на
собственост между две лица, който обосновава в пълна степен изискването за
съществуване на правен интерес от предявяване на исковете. Възраженията на ответника за противното с
оглед това, че към момента на сезиране на съда фактическите действия са
преустановени и че не се оспорват правата на ищцата, не разколебават извода за
допустимост на производството. Правен интерес от положителен установителен иск
за собственост е налице и когато се заявява в минал момент правото на собственост
да е оспорвано от ответника, и което продължава и към настоящия. В тази връзка,
ищцата след становището на насрещната страна е поддържала, че с действията си
ответникът продължава да оспорва правата й, като се е разпоредил с имотите,
поради което моли да бъде установено със сила на пресъдено нещо притежанието
им.
Неоснователен се явява и
доводът на ответника, че понеже не е собственик на имотите, тъй като е
прехвърлил правото на собственост върху тях на трето лице, не е пасивно
легитимиран в процеса, и надлежен ответник е това трето лице. Съобразно чл. 6,
ал. 2 от ГПК, ищецът определя предмета на делото, ответната страна и обема на защитата, която
да получи. Освен това, в Тълкувателно решение No 4/2016 г. по т. д. No 4/2014
г. на ВКС, ОСГК, се възприе, че когато един имот е бил предмет на
разпоредителна сделка преди предявяване на иск за собственост, за него ищецът
има правен интерес да привлече като ответник и приобретателя по сделката, и
неговия праводател. По този начин ищецът си осигурява максимална по обем
защита, като това съединяване на искове не е задължително. Преценка на ищеца е,
както се посочи, как да се защитава, включително, дали да води отделни процеси
срещу оспорващите правото му на собственост.
Релевантните за
възникването на спорното право обстоятелства, които ищцата следва да докаже при
така предявените искове за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК са: фактът на
сключване на договор за покупко-продажба, по силата на който е станала
собственик на двете ниви, както и с оглед обосноваване наличието на правен
интерес от предявяване на претенциите -фактическите действия на ответника по
ограждането на границите им.
От
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 56 от 28.02.2002г., т. І,
н. д. № 55/2002г., съставен от Нотариус рег. №420 от НК, вписан в СВ-Свиленград с вх. №
237/28.02.2002 г., акт № 60, том I, дело № 94, и неоспорен от страните, се установява, че на 28.02.2002 г. Д.М.П.,
чрез пълномощника си М.Д.П., е прехвърлил на ищцата Д.И.П. притежаваното
от него право на собственост върху земеделските имоти Нива, находяща се в местността „Канаклийска ува” в землището на гр.
Свиленград, V категория, с площ от 2.651
дка, съставляващ имот № 117021 по
плана за земеразделяне на землището на гр. Свиленград, както и Нива, находяща се в местността
„Канаклийска ува” в землището на гр. Свиленград, V категория, с площ 1.416 дка, съставляващ имот № 117019 по плана за земеразделяне на
землището на гр. Свиленград.
От събраните по делото
писмени доказателства – Удостоверение за данъчна оценка на имот изх. №
**********/07.04.17г на Община Свиленград, Удостоверение за характеристики на
ПИ изх. № 25-25405-05.04.17г на СлГКК –Хасково, Скица на имот 117019,
Удостоверение за данъчна оценка на имот изх. № **********/07.04.17г на Община
Свиленград, Удостоверение за характеристики на ПИ изх. № 25-25409-05.04.17г на
СлГКК –Хасково, Скица на имот 117021, Скица на имот 65677.617.21, се изяснява,
че към настоящия момент по актуалния кадастрален план на гр. Свиленград, Нива,
с площ от 2.651 дка, съставляващ имот №
117021 по плана за земеразделяне на землището на гр. Свиленград, е поземлен
имот с идентификатор № 65677.617.21 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016г. на Изпълнителния
директор на АГКК, а Нива, с площ 1.416 дка, съставляващ имот № 117019 по плана за земеразделяне на
землището на гр. Свиленград, е поземлен имот 65677.617.19 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016г.
на Изпълнителния директор на АГКК.
От
Нотариален акт за покупко-продажба № 137,т.ІХ, н.д. 1358/05.10.2006 г. на
Нотариус с рег.№ 354 от НК, вписан в
СВ-Свиленград с вх. № 4686/05.10.2006 г., акт № 138, том XVI, дело № 328, и
от Нотариален акт за покупко-продажба № 138,т.ІХ, н.д. 1359/05.10.2006 г на
Нотариус с рег.№ 354 от НК, вписан в
СВ-Свиленград с вх. № 4687/05.10.2006 г., акт № 139, том XVI, дело № 329, се
установява, че на 05.10.2006 г. М.Д.П. (пълномощник на Д.М.П., който е продал
на ищцата процесните имоти) е прехвърлил на „Полтурист” ЕООД Нивата,
съставляващ имот № 117021, и Нивата, съставляващ
имот № 117019 по плана за
земеразделяне на землището на гр. Свиленград.
Видно
от Нотариален акт за замяна на недвижим
имот № 130/22.08.2012г, т. ІV, н.д. 515/2012г., съставен от Нотариус с рег.№
420 от НК, вписан в СВ-Свиленград с вх. № 3305/22.08.2012 г., акт № 158, том
XI, дело № 1165, се установява, че третото лице „Полтурист“ ЕООД е прехвърлило
на ответното дружество „Тежка механизация 2004” ЕООД, придобитите по-рано от М.Д.П.
имоти: Нива, находяща се в местността „Канаклийска ува” в землището на гр.
Свиленград, V категория, с площ от 2.651 дка, съставляващ имот № 117021 по плана за земеразделяне на
землището на гр. Свиленград, както и Нива, находяща се в местността
„Канаклийска ува” в землището на гр. Свиленград, V категория, с площ 1.416 дка,
съставляващ имот № 117019 по плана за
земеразделяне на землището на гр. Свиленград, в замяна на имоти прехвърлени от
ответника.
Страните
не спорят, а и от еднопосочните показания на св. М.Т.и св. Т.Б., преценени по
реда на чл. 172 от ГПК, се изяснява, че през месец ноември 2012 г.,
след като ответникът придобил спорните имоти изпратил негови работници и
геодезист, за да се очертаят границите им. Започнало замерване и поставяне
на колчета, но докато се извършвала процедурата ищцата случайно се появила,
заедно със св. М.Т., почнала да хвърля камъни по работниците на ответника,
които от своя страна й обяснили, че са там защото ответникът е собственик на
нивите. Впоследствие ищцата се свързала по телефон със св. Т.Б. и продължавала да оспорва извършеното от
ответника, като претендирала, че тя е техен собственик.
С Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 124/01.09.2016г., т.ІV, н.д. 525/2016г,
съставен от Нотариус с рег. № 420 от НК, се установява, че правото на
собственост върху двете ниви са прехвърлени от ответника обратно на праводателя
му „Полтурист“ ЕООД.
Изложеното
дава основание на съда да приеме, че в процеса на доказване бяха установени
всички материални предпоставки, обуславящи възникването на спорното материално
право на ищцата, а именно, че е придобила правото на собственост върху двата земеделски
имота по силата на договор покупко-продажба, както и че
ответникът е извършил фактически и правни действия, осъществявани обичайно
от лице, което счита себе си за собственик на вещта, като предприел ограждане
на имотите през 2012 г., а през 2016 г. ги прехвърлил на трето лице.
В тежест на
ответника бе да докаже, че е налице правно
основание, от което произтича претендираното от него вещно право, с оглед на което е предприел ограждане на
нивите. В тази връзка, приетите за установени по делото факти сочат, че
ответникът се легитимира като собственик по силата на Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 130/22.08.2012г, т. ІV,
н.д. 515/2012г., съставен от Нотариус с рег.№ 420 от НК. Същевременно се
изясни, че едно и също лице – М.Д.П., действащ като пълномощник на Д.М.П.-през
2002 г., и в лично качество – през 2006 г., се е разпоредило с правото на
собственост върху нивите последователно във времето: през 2002 г. в полза на
ищцата и по-късно, през 2006 г., в полза на праводателя на ответника -
„Полтурист” ЕООД.
Представените по делото нотариални
актове, в частта, в която съдията по вписванията е отразил деня на вписването
им, входящ номер на акта, том и дело в книгите за вписване, имат обвързваща
съда материална и формална доказателствена сила. Това е така, тъй като по
естеството си това удостоверяване е извършено от длъжностно лице в кръга на
службата му по установени форма и ред, и по арг. от чл. 179, ал. 1 от ГПК има
характер на официално.
Съгласно чл. 112
от ЗС, актовете, с които се прехвърля правото на собственост върху недвижим имот се вписват. Според чл.
113 от ЗС, непротивопоставими са придобитите по-късно от трети лица вещни права
от същия собственик на вписалия по-рано акта, по
силата на който са му прехвърлени. Когато две лица са придобили по различни
правни сделки един и същ имот от общ праводател е налице конкуренция на
собственически права, каквато в случая съществува между ищцата и ответника,
като купувачи на спорните имоти. Същата, съобразно чл. 113 от ЗС, следва да се
разреши като се съобрази моментът на вписване на актовете, от които произтича
правото им на собственост, удостоверен от съдията по вписванията. Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 56 от 28.02.2002г., т. І, н. д. № 55/2002г., с който е прехвърлено на
ищцата правото на собственост върху земеделските имоти е вписан на 28.02.2002 г., а този на
оповестяване правата на праводателя на ответника „Полтурист” ЕООД –на 05.10.2006
г., видно от отбелязаните входящ номер и дата на вписване върху Нотариален акт
за покупко-продажба № 137,т.ІХ, н.д. 1358/05.10.2006 г. на Нотариус с рег.№ 354
от НК, и Нотариален акт за покупко-продажба № 138,т.ІХ, н.д. 1359/05.10.2006 г
на Нотариус с рег.№ 354 от НК. Вписването на договора за замяна, сключен във
формата на нотариален акт, между ответника и „Полтурист” ЕООД е вписан още
по-късно – на 22.08.2012 г. При това положение, придобивният способ, на който
ответника се позовава- договора за
замяна на недвижим имот, не го легитимира като собственик, тъй като
праводателят му „Полтурист” ЕООД е
вписал актовете, с които М.Д.П. е прехвърлил спорните вещни права, след
договора за покупко-продажба с ищцата.
Следователно ответното дружество не е имало основание да извършва фактически
действия по ограждане на придобитите от нея имоти, а още повече да сключва за
тях правни сделки през 2016 г.
Предвид горното, исковете следва
да се уважат така, както са предявени. В тази връзка, независимо, че
доказателствата по делото установяват, че ищцата е станала собственик на
недвижим имот-нива с идентификатор № 65677.617.21 с площ от 2,651 дка /2651,00
кв.м/, то съобразно твърденията й, както и с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес, съдът не е властен да пресъди повече от поисканото –да бъде
установено правото й на собственост за 2561,00 кв.м.
С оглед изхода на
делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
в полза на ищцата следва да бъдат пресъдени сторените и доказани от нея деловодни
разноски общо в размер на 720,00 лева, представляващи сборът от 600,00
лева-общо заплатено адвокатско възнаграждение за правна помощ в настоящото
производство и по гр. дело № 296/2017г. на РС – Свиленград, 100,00 лева-общо
заплатени държавни такси за настоящото производство и за гр. дело № 296/2017г.
на РС – Свиленград, и 20,00 лева общо заплатени такси за вписване на искови
молби.
Така мотивиран, РС –
Свиленград
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на „ТЕЖКА МЕХАНИЗАЦИЯ 2004” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, че Д.И.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, е собственик по силата на Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 56 от 28.02.2002 г.,т. І, н. д. №
55/2002г., съставен от Нотариус рег. №420 от НК, на недвижим имот с
идентификатор № 65677.617.19 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016г.
на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ НИВА с площ от 1416,00 кв.м,
V категория, находяща се в местността „Канаклийска ува” в землището на гр.
Свиленград, както и на недвижим имот
с идентификатор № 65677.617.21 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-107/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ НИВА с площ от 2561,00 кв.м, V категория, находяща се в местността „Канаклийска
ува” в землището на гр. Свиленград.
ОСЪЖДА ТЕЖКА МЕХАНИЗАЦИЯ 2004” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.И.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, сумата в размер на 720,00 лева
– съдебни разноски пред РС – Свиленград.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: /п/
Десислава
Тодорова