№ 11788
гр. София, 18.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110118831 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът e представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими.
Следва да се приложи по делото ч.гр.д. № 54752/2022г. по описа на СРС, 145 състав.
Произнасянето по искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза следва
да бъде отложено за първото открито съдебно заседание с оглед процесуалното поведение
на ответника.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 54752/2022г. на СРС, 145 състав, към производството по делото.
ОТЛАГА произнасянето по искането за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза за първото открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 25.04.2024г. от 09.30 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ и
1
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът В. К. К.
дължи на ищеца „У. сумата от 2189,65 лв., представляваща непогасена главница по Договор
за кредитна карта за физически лица № .-2019 от 26.03.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
07.10.2022 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата от 28,16 лв., представляваща
договорна лихва върху редовна главница за периода от 16.12.2021 г. до 22.03.2022 г. и
сумата от 146,71 лв., представляваща мораторна лихва върху просрочена главница за
периода от 22.03.2022 г. до 06.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 54752/2022г. по описа на СРС, 145 състав.
Ищецът твърди, че на 26.03.2019 г. между него от една страна и ответника от друга, е
сключен Договор за кредитна карта на физически лица № .-2019г., при условията на който
кредиторът предоставил на кредитополучателя възможност да ползва платежни услуги, чрез
банкова карта, като усвоява и погасява суми от договорения кредитен лимит.
Револвиращият кредит бил предоставен по картова сметка на кредитополучателя . и бил с
първоначален лимит в размер на 500 лева. С Анекс № 1 от . г. страните се договорили
максималния кредитен лимит да бъде увеличен до 2000 лв. Претендираната главница в
размер на 2189,65 лв. била формирана като сума от всички усвоявания, които
Кредитополучателят е правил с картата, като от тях са приспаднати направените погашения,
при спазване на реда за погасяване, съгласно т. 8.5 от договора. За ползването на заемните
средства страните договорили възмездност, като съгласно т. 2.1, вр. с т. 7 от договора бил
индивидуализиран лихвеният процент върху усвоената сума от кредитния лимит - 1,00 % за
всеки отделен месец или 12,00 % годишно. Страните приели в т. 8 от договора условия за
издължаване на ползваните средства, като съгласно т. 3.1 минималната изискуема
погасителна вноска (МПВ) била в размер на 3 % от кредитния лимит, а минималната
дължима сума (МДС) от кредитополучателя включва МПВ за съответния период на
клиентски плащания, ведно с изискуеми и непогасени суми (МПВ/МДС) от предходни
периоди и непогасени лихвени плащания, както и надвишен кредитен лимит, ако такъв е
налице. Периодът за погасяване на дължимите суми бил от 1-во до 15-то число на всеки
текущ месец, съгласно т. 3.1.2 от договора. Според т. 3.2 и 3.4 от договора, срокът на
ползване на разрешения кредитен лимит и действието на договора бил до 31.03.2021 г., а
впоследствие бил продължен от ищеца с 24 месеца, по реда на т. 6.1 от договора, с което
крайният срок на договора, респ. срокът за окончателно погасяване на ползвания кредит бил
определен 31.03.2023 г. Твърди се, че ответникът не е изпълнил договорните си задължения
по т. 8 от договора, относно погасяване на дължимите суми по кредитното правоотношение,
поради което на основание т. 10, вр. с т. 8.12 от договора, поради неплащане на дължимите
месечни вноски след 16.12.2021 г., на 22.03.2022 г. банката обявила цялото задължение за
предсрочно изискуемо. На длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение,
която му била връчена. Твърди, че ответникът дължал по кредита сумата от 2189,65 лв. –
главница, сумата от 28,16 лв., представляваща договорна лихва върху редовна главница за
периода от 16.12.2021 г. до 22.03.2022 г. и сумата от 146,71 лв., представляваща мораторна
лихва върху просрочена главница за периода от 22.03.2022 г. до 06.10.2022 г., за които суми
2
била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 54752/2022г. Длъжникът възразаил срещу заповедта в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК,
с оглед на което ищецът претендира да бъде установена тяхната дължимост. Претендира и
разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от страна на ответника.
В тежест на ищеца по делото е да докаже възникване на правоотношение по договор
за кредит с твърдяното от него съдържание, предоставянето на сумата, усвояването на
кредита от кредитополучателя, размера на непогасените задължения, включително
настъпване на предпоставките, уговорени в договора за настъпване на предсрочната
изискуемост.
В тежест на ответника е да докаже, че задълженията са погасени своевременно.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за фактите, за които носи
доказателствена тежест.
Страните са направили доказателствени искания за установяване на фактите,
тежестта за доказване на които носят. Относно доказателствената сила и стойност на
доказателствата съдът дължи произнасяне само в решението.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, което не подлежи на обжалване.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор Мариана Н.а или на
електронна поща: spogodbi@srs.justice.bg. Съдът разяснява на страните и че съдебна
спогодба може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира
държавна такса в по-нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3