Р Е Ш Е Н И Е
София, 01.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, 3-ти с-в, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желявска ч.гр.д. № 10365 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена жалба от длъжника И.Н.И., ЕГН **********, чрез адв. И.Ю.срещу Постановление, инкорпорирано в протокол от 05.07.2019 г. по изп.дело № 20198530400170 по описа на ЧСИ А.Д., рег.№ 853 на КЧСИ, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката съдържаща възражение за несеквестируемост на сумата от 1 309,88 лв. по банковата й сметка в „ПИБ“ АД като извършено дарение, попадащо в обсега на разпоредбата на чл. 213, ал. 2, т. 3 от ДОПК.
Жалбоподателката твърди, че постановлението е неправилно и необосновано при твърдения, че ЧСИ неправилно е приел, че разпоредбата на чл. 213, ал. 2, т. 3 от ДОПК не се обхваща от препращането на чл. 444, т. 8 ГПК. Счита, че разпоредбата на чл. 444, т. 8 ГПК не предвижда изключение за публичните задължения, като няма основание да се приеме, че волята на законодателя е да отграничи публичните задължения, след като в чл. 444, т. 8 е посочено, че несеквестируемостта може да се отнася и до имуществата посочени в предходните 7 точки, но и предвидените в друг закон вещи и вземания, като неподлежащи на принудително изпълнение, какъвто жалбоподателката счита именно, че е ДОПК. Искането й към съда е да се отмени обжалваното постановление. Претендира разноски.
Взискателят С.Б.Ч.счита така депозираната жалба за неоснователна, като моли същата да бъде оставена без уважение с подробно изложени в тази насока съображения по същество. По-конкретно твърди, че договора за дарение е неистински и е създаден единствено за нуждата на изпълнителния процес, като представлява поредния опит на длъжницата да осуети изпълнението по делото. Претендира разноски.
В приложените по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК от ЧСИ А.Д. са изложени съображения за допустимост и неоснователност на частната жалба, с подробно изложени в тази насока съображения.
Софийски градски съд след като
извърши проверка на обжалвания съдебен акт и приложеното изпълнително дело,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Изп.дело № 20198530400170 е образувано на 16.04.2019 г. по описа на ЧСИ А.Д., по молба на взискателя С.Б.Ч.въз основа на изпълнителен лист, издаден по гражданско дело № 29222/2018 г. на СРС, 33-ти състав против И.Н.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, в качеството й на наследник на Г.Н.В., ЕГН **********, за заплащане на главница в размер 3 200 евро, представляваща сума по договор за спогодба от 12.04.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата от 10.05.2018 г. до окончателното плащане, 625,17 лв. общо съдебни разноски, както и разноски по изпълнението, включващи уговорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение в размер 855 лв.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на жалбоподателя на 28.05.2019 г., като с нея длъжника е уведомен и за наложени запори на банкови сметки.
На 20.06.2019 г. в кантората на ЧСИ е постъпила Молба от длъжника, с искане да бъде вдигнат наложен запор върху банковата й сметка в „П.И.Б.“ АД, по-специално в частта от наличността по същата до размера от 1 309,88 лв., за която сума длъжницата твърдяла, че представлява дарение от дъщеря й Б.Ц.И., като същата се е позовала на чл. 213, ал. 2, т. 3 от ДОПК, според която разпоредба „не се допуска принудително изпълнение върху сумите по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни увреждания и намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане над 50 на сто и други категории лица в неравностойно социално положение“. Длъжницата счита, че разпоредбата е приложима и в изпълнителното производство по реда на ГПК съгласно чл. 444, т. 8 от ГПК. Към така направеното възражение за несеквестируемост са приложени и доказателства (експертно решение на ТЕЛК от 09.11.2017 г.), че длъжницата по изпълнителното дело И.Н.И. е със 75 % трайно намалена работоспособност и разпечатка на банково извлечение в оригинал.
ЧСИ е изпратил съобщение до „П.И.Б.“ АД, с отправено искане да бъде направена проверка защо няма постъпили суми, които от предоставените документи от длъжника с горепосочената молба е видно, че са били налични в банковата сметка. Банката е направила превод на 05.07.2019 г. в размер на 1 475 лв., като не е правено разпределение на тази сума и няма извършен превод към взискателя.
На 05.07.2019 г. с Протокол е оставена без уважение молбата на длъжника и той е уведомен за правото на обжалване на акта в едноседмичен срок. Същият е връчен на жалбоподателя на 10.07.2019 г.
На 17.07.2019 г. е постъпила Жалба от длъжника против действие на съдебния изпълнител, обективирано в Протокол на ЧСИ от 05.07.2019 г. предмет на разглеждане в настоящото производство.
Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба срещу действията на ЧСИ е подадена от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване и в законовия седемдневен срок за атакуване действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение към процесния имот, с оглед на което се явява допустима.
Това е така, защото длъжниците по изпълнението разполагат с правомощие по чл. 435, ал. 2 ГПК да атакуват всички действия на съдебния изпълнител, когато изпълнението е насочено върху вещи, които са несеквестируеми.
По така заявените от жалбоподателката възражения, съда споделя изцяло мотивите на ЧСИ А.Д..
Член 213, ал. 1 от ДОПК, аналогично чл. 442 ГПК и чл. 133 от ЗЗД прогласяват принципа за пълната секвестируемост на имуществото на длъжника. Когато се касае за изключение от принципа, несеквестируемостта следва да е предвидена изрично в закон или общностен документ и тези норми са императивни. Разпоредбата на чл. 213, ал. 2, т. 3 от ДОПК не се обхваща от препращането на чл. 444, т. 8 от ГПК. Съдът споделя становището на ЧСИ, че чл. 444 ГПК не е приложим, доколкото несеквесируемостта е уредена със специалната норма на чл. 213 от ДОПК и субсидиарното приложение на ГПК е недопустимо.
Предметът на нормативно регулиране, очертан в чл. 1 ДОПК, в чл. 198, ал. 3 ДОПК, според които „запор и възбрана за публични вземания не могат да се налагат върху имуществата по чл. 213“ и изброените в последния текст несеквестируеми имущества недвусмислено указват, че се касае за процесуални разпоредби, уреждащи обезпечаването и принудителното изпълнение на публични вземания. Процесуалният ред и включените в него правилата за несеквестируемост на имущество не са идентични в ДОПК, прилаган при събиране на публични вземания от публичен изпълнител и респективно в ГПК, прилаган при събиране на гражданско-правни вземания от съдебен изпълнител. Когато волята на законодателя е била изрично да разпростре въведена забрана за секвестируемост на определени имущества или вземания върху конкретно изпълнително производство, винаги препращането трябва да е изрично.
По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че частната жалба следва да се остави без уважение, като неоснователна.
С оглед изхода на делото на взискателя следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв.
Водим от горното, съдът
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на длъжника И.Н.И., ЕГН **********, чрез адв. И.Ю.срещу Постановление,
инкорпорирано в протокол от 05.07.2019 г. по изп.дело № 20198530400170 по описа
на ЧСИ А.Д., рег.№ 853 на КЧСИ, с което е оставена без уважение молбата на
жалбоподателката съдържаща възражение за несеквестируемост на сумата от 1
309,88 лв. по банковата й сметка в „ПИБ“ АД като извършено дарение, попадащо в
обсега на разпоредбата на чл. 213, ал. 2, т. 3 от ДОПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА И.Н.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С.Б.Ч.с адрес: гр. София, ул. „******разноски
по делото в размер 300 лв. – адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.