Р Е Ш
Е Н И Е
№ 87/17.02.2020 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Видова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 60/2020 г. по описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63 ЗАНН.
Обжалва се решение № 465/26.11.2019 г., постановено по АНД № 1380/2019 г. по описа на Районен съд Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 32-0000217/16.08.2019 г. на началник Областен отдел „Автомобилна администрация” /ОО ”АА”/ гр. Монтана в главна дирекция“АИ“. С наказателното постановление на М. Д*** Г. /М*** C*** G***/от република Т*** , е наложена глоба в размер на 1500лева на основание чл.93б, ал.7, т.3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/ за нарушение на чл.8, §1, изр.1 във връзка с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвтПр и чл.2, §3 от Регламент 561 AERT ДВ 28от 1995 г.
Жалбоподателят, чрез пълномощника адв.М.П., обжалва решението на съда и моли същото да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано, както и потвърденото с него наказателното постановление, като незаконосъобразно, необосновано и в противоречие с процесуалния и материален закон, навеждайки доводи за неправилност на решението на първата инстанция като преповтаря изложените доводи за съществени нарушения на админстративнопроизводствените правила и поради нарушаване на материалния закон.
Ответникът, редовно призован за съдебно заседание, не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен, при което същата е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За да постанови решението, съставът на Районен съд Монтана е приел, че административнонаказаното лице е извършило административно нарушение –
15.08.2019 г. около 12.10 ч. на главен път Е-79 км 92, жалбоподателя М. Д*** Г. /M*** C*** G***/, като водач на влекач „В*** “, оборудван с дигитален тахограф Continental VI1381, видно от протокол от контролна проверка № **********/ 18.08.2018 г. с рег.№ 3*** и прикачено полуремарке F*** с рег.№ 3*** извършващ международен автомобилен превоз на товари /транзит през РБългария/, видно от CMR № 003087/ 13.08.2019 г. с разрешително № ********** със срок на валидност от 31.01.2020 г., по маршрут Б*** - Т*** и е констатирано следното нарушение: 1. Водачът не е ползвал нормална дневна почивка от най-малко 11 последователни часа, за периода от 02.12 ч. на 08.08.2019 г. до 13.12 ч. на 08.08.2019 г. Нормалната дневна почивка е намалена с 5 часа и 46 минути. Ползваната почивка е от 314 минути /5 часа и 14 минути/. Въззивният съд е приел, че констатираното правилно е квалифицирано като допуснато нарушение на чл.8, §.1, изр.1 във връзка с чл.78 ал.1 т 1 от ЗАвтП и чл.2, §.3 от Регламент 561 AETR, ДВ 28 от 1995 г. и законосъобразно е е наложено административно наказание. При провеждане на административно наказателната процедура наказващият орган не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и поради това съдът е приел, че издаденото НП е законосъобразно. Тук следва изрично да се посочи, че в преписката е приложена декларация на родния език на наказаното лице, с коята същият изрично е отказал преводач/л. 37-39 от делото/. Съставът на районния съд е приел, че наказващият орган правилно не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като липсвали основанията да се приеме, че допуснатото административно нарушение представлява по-ниска степен на засягане на установения ред на държавно управление от другите нарушения на тези разпоредби от ЗАвтПр.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на закона или съществено нарушение на процесуалните правила – релевираните с жалбата касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган е събрал всички допустими и относими доказателства и като е обсъдил същите, е тълкувал правилно материалноправните разпоредби и в резултат на това, като е наложил наказание, правилно е приложил закона. Конкретният случай се характеризира с наличие на елементите от обективна и субективна страна на състава на административното нарушение, които правилно са преценени, както от наказващия орган, така и от състава на въззивния съд. Тук следва изрично да се посочи, че в преписката е приложена декларация на родния език на лицето, с коята същото изрично е отказало преводач/ л. 37-39 от делото/. Предвид което не е налице твърдяното съществено нарушение на производствените правила, което е основното възражение на пълномощника адв.П. както пред въззивната, така и пред настоящата инстанция. Нарушението засяга обществени отношения, обект на правна закрила. Всяко едно административно нарушение се характеризира с нарушаване на установения ред на държавно управление, който защитава определен обект на обществените отношения. Наказващият орган и въззивният съд правилно са отчели, че нарушението не представлява ниска степен на засягане на тези обществени отношения, респективно за липса на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай. Въззивният съд е обсъдил всички наведени в жалбата оплаквания и е изложил мотиви в тази насока. Наведените от жалбоподателя в касационната жалба доводи за нарушение правото на защита и неприлагане на приложимите правни норми са изцяло неоснователни и не се споделят от касационния състав, предвид изрично декларираното от административнонаказаното лице на неговия роден език. За който факт очевидно пълномощникът или не е уведомен или предвид изложената защитна теза умишлено пропуска.
В рамките на съдебния контрол за законосъобразност се установи, че въззивният съд не е допуснал релевираните в жалбата нарушения, при което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, поради което съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 465/26.11.2019 г., постановено по АНД № 1380/2019 г. на Районен съд Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 32-0000217/16.08.2019 г. на началник Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Монтана при ГД“АИ“ на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: