РЕШЕНИЕ
№ 269
гр. Перник, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
РОСИЦА ВЕЛКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500313 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 237/14.03.2024 г. по гр.д. № 3588/2023 г., Районен съд - гр.
Перник е осъдил на основание чл. 109 от ЗС Община Перник, ЕИК *********,
да прекрати изливането и преминаването на водите през имотите на ищците -
недвижим имот УПИ ***, кв. *** по плана на с. ***, община ***, местност
„***” с идентификатор 63152.5.63 по КККР на с. ***, собственост на Л. Д. П.,
ЕГН **********, и поземлен имот с идентификатор 63152.5.39, в кв. ***,
местност „***”, по плана на с. ***, община ***, собственост на Д. К. П., ЕГН
**********, и Е. К. П., ЕГН **********, постъпващи от шахта, разположена
пред административен адрес *** - на кръстовището с ул. „***“, от която улица
посредством бетонна тръба ф400 постъпва вода в шахта, която продължава
надлъжно по улицата и при *** преминава под пътното платно, с които
действия им пречи да ползват имотите си съобразно предназначението им,
като нарушават санитарно-хигиенните, технически, градоустройствени, за
строителни планове и правила.
С решението съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 109 от ЗС за
осъждане на Агенция „Пътна инфраструктура“ да прекрати изливането и
преминаването на водите през имотите на ищците.
На основание чл. 78 от ГПК, съдът е възложил разноските в тежест на
страните.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Община
1
Перник, представлявана от С.В. – кмет, с която постановеното от районния
съд решение се атакува като неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. На първо място се твърди, че община Перник не е легитимиран
ответник по предявените искове. В продължение се сочи, че от наличните по
делото доказателства безспорно е установено, че община Перник не е
извършвала незаконни действия/бездействия по отношение на имотите на
ищците, като се излагат подробни аргументи в тази насока. Отбелязва се, че
към момента на придобиване на имота от ищците, водостокът е бил изграден и
те са били наясно с неговото съществуване. Твърди си, че при постановяване
на решението първата инстанция не е взела предвид, че съгласно разпоредбата
на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, приложима в настоящия случай, е
регламентирано, че републиканските пътища се управляват от Агенция
„Пътна инфраструктура“, а според т. 2, общинските пътища се управляват от
кметовете на съответните общини.
Въз основа на изложените съображения жалбоподателят моли съда да
отмени постановеното решение и постановяване на ново, с което да бъдат
отхвърлени предявените срещу община Перник искови претенции. Прави се
искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски.
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Агенция „Пътна
инфраструктура“, чрез юрисконсулт, с който депозираната въззивна жалба се
оспорва като неоснователна и недоказана. Намира, че постановеното от
първата инстанция решение е правилно и законосъобразно, постановено след
установяване на правилна фактическа обстановка. Твърди, че въз основа на
събраните по делото доказателства, решаващият съд е достигнал до правилни
изводи, че процесният плочест водосток е във вида, в който е изграден
първоначално и предназначението му е да отвежда дъждовните води от ул.
„***“, която пресича ул. ***“, като допълва, че към момента на придобиване
на имота от ищците, водостокът е съществувал и те са били наясно с неговото
съществуване.
На следващо място се правят твърдения, че в случая не са налице
незаконни действия от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“, както и, че
правилно районният съд е определил собствеността на процесния водосток и
прилежащите му съоръжения, поради което правилно е ангажирал
отговорността на съответната община.
По изложените съображения за правилност и законосъобразност на
постановеното от първата инстанция решение, моли съда същото да бъде
потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба и от Е. П., Д. П. и Л. П.,
чрез адвокат, с който същата се оспорва, като се твърди, че в нея липсват
конкретно посочени нарушения на съдопроизводствените правила и на
материалния закон, както и на какво се дължи незаконосъобразността на
постановения акт, каквито оплаквания същата съдържа. Сочи се, че ищците не
твърдят, че общината е стопанин на пътя, а че същата дължи упражняването
на контрол върху правилното му и законосъобразно изграждане. Отбелязва
се, че цитираните в жалбата разпоредби на ЗПИНМ и ППЗПИНМ отдавна са
отменени и не са обвързани с настоящия казус. За голословно се сочи
твърдението направено с въззивната жалба, че съдържанието на бактерии във
водата се дължало на незаконно включване на частни имоти, като се допълва,
че контролът и превенцията на такива действия следва да се извършва от
служители на общината, като се излагат съображения в тази насока.
Въззиваемите молят съда въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено. Направено е искане за
присъждане на сторените разноски.
Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав
2
намира за установено следното:
Производството пред Районен съд Перник е образувано въз основа на
искова молба, депозирана от ищците Л. Д. П. Д. К. П. и Е. К. П. по предявен
негаторен иск срещу Община Перник и Агенция „Пътна инфраструктура“. Л.
Д. П. твърди, че е собственик на недвижим имот УПИ ***, кв. ***по плана на
с. ***, община ***, местност „***” с идентификатор 63152.5.63 по КККР на с.
***, а Д. К. П. и Е. К. П. твърдят, че са съсобственици на по 1/2 идеални части
от поземлен имот с идентификатор 63152.5.39, в кв. ***, местност „***”, по
плана на с. ***, община ***. Молят съда да постанови решение, с което
ответниците да бъдат осъдени да прекратят незаконните си действия и да
премахнат от имотите им канализационните тръби и канала, да прекратят
изливането и преминаването на водите през имотите, с които действия им
пречат да ползват имотите си съобразно предназначението им, като нарушават
санитарно-хигиенните, технически, градоустройствени, застроителни планове
и правила. Претендират и разноски.
В депозирания писмен отговор ответникът община Перник е заела
становище, че оспорва предявените искове. Сочи, че на 05.11.2014 г. е одобрен
инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж № 463/11.11.2014 г. за
обект Път III-1003 „Драгичево- Рударци- Кладница" от км 0+000 до км
9+339.20=9+200 основен ремонт /рехабилитация/ /L= 9339.20/, с възложител
на обекта Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление
Перник. Разрешението за строеж е презаверено на 06.12.2017 г. от Гл. архитект
на община Перник. Твърди, че поради изложеното не е страна по предявените
искове.
Твърди, че от одобрените регулационни и кадастрални планове на с.
***община ***от 1956 г., 1962 г., 1963 г. и 1976 г. водостокът, за който твърдят
ищците, е изграден от община Перник и е съществуващ такъв от 1958 г., тъй
като същият е нанесен като съществуващ още с първия регулационен и
кадастрален план на с. ***. Впоследствие същият е отразен и в последващите
одобрени планове на с. ***. Сочи, че действащите правила и нормативи към
момента на изграждането на съоръженията и по-конкретно разпоредбата на §
253 от ЗПИНМ, предвижда, че при нужда, по преценка на съответните
технически служби при народните съвети, отклонения от канали, проводи,
мрежи и други могат да се прокарват и през чужди имоти, като се държи
сметка за сигурността и санитарно-хигиенните изисквания. ЗПИНМ и
ППЗНИМ са нормативни актове, действали до 1973 г. Старата нормативна
уредба не е предвиждала учредяване на сервитут или договор за преминаване
на мрежи и съоръжения през чужд имот, тъй като към момента на
изграждането й не е съществувала друга техническа възможност, тъй като не е
имало и към момента няма изградена улична канализация за отпадни битови
води. Следва да се отбележи, че действително § 228 от ППЗПИНМ предвижда,
че парцелите в населеното място се свързват с уличния канал чрез съответни
отклонения. За всеки парцел се прави едно отклонение. Твърди се, че Община
Перник е придобила съоръжението по давност, предвид годината на
изграждане.
Моли съда на основание чл. 17 от ГПК да се произнесете по валидността
на административните актове и да обяви Решенията на ОСЗГ, с които е
възстановено правото на собственост за нищожни, алтернативно за
незаконосъобразни, тъй като имотите са възстановени върху изградени на
място съоръжения на инфраструктурата съгласно § 1 в, ал. 1 и 2 от ДР на
ППЗСПЗЗ, като поддържат, че ищците не са станали собственици на имотите,
през които преминават каналите, чието премахване се желае, тъй като техните
праводатели не са били такива.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срок е депозиран отговор и от Агенция „Пътна инфраструктура“, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът
Агенция „Пътна инфраструктура“ твърди се, че Път III-1003 Драгичево -
Рударци - Кладница до 1999 г. е бил четвъртокласен общински път, след което
е прекласиран в третокласен републикански път, поддържан от Агенцията.
3
При построяването на пътя са изпълнени отводнителни окопи, водостоци и
водоотвеждащи устройства, отвеждащи повърхностните води извън обхвата
на пътя. Оспорва твърдението, че с изпълнението на основния ремонт на път
III-1003 е построен незаконосъобразно и отводнителен канал, тъй като за
отводняване на пътя се използват отводнителни бордюри, като за отвеждане
на водата от тях, се използват съществуващите водостоци.
Твърди, че съгласно Констативен протокол № П-934-22-1 от 28.11.2022 г.
на Регионална дирекция за национален строителен контрол, приложен от
ищците, при извършената проверка е установено, че в открития канал тече
видимо бистра вода, без характерен мирис на битови отпадни води. На
16.11.2022 г. представители на Басейнова дирекция след извършена проверка
на място са установили също, че водата е бистра, без характерен мирис на
битови отпадни води. С оглед на което счита, че твърдението на ищците, че
водата в канала е не само от уличната мрежа, а съдържа и отпадни води, които
отделят неприятна миризма се опровергава.
Позовава се на разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗУТ, съгласно която при
липса на канализация или когато поради наклон на терена, канализацията не е
в състояние да отвежда повърхностните води, собствениците са длъжни да
осигуряват свободното протичане на тези води през поземлените имоти до
съответните улични съоръжения (канализационни шахти, канавки и други). В
чл.108 от ЗВ е посочено, че собствениците на по-ниските имоти са длъжни да
приемат водата, която се оттича естествено от по-горните имоти. На база тези
разпоредби достига до извод, че ищците са длъжни да приемат и да не
препятстват протичането през имота им на естествено оттичащите се
повърхностни води, идващи от съседни имоти, тъй като чл. 108 от ЗС, урежда
законен сервитут.
Твърди, че водостока е съществуващ повече от десет години и АПИ не е
изграждала нови съоръжения, освен, извършването на рутинна поддръжка,
чрез почистване на втока и оттока на процесния водосток, възстановяване на
челна стена на водостока и изграждането на отводнителни бордюри на пътя,
като за отвеждане на водата от тях е използван съществуващия водосток.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения срещу него
иск.
По делото не се спори, че Д. К. П. и Е. К. П. са придобили по 1/2
идеални части от поземлен имот с идентификатор 63152.5.39, в кв. ***,
местност „***”, по плана на с. ***, община ***с Нотариален акт № ***, том
***, рег.***, дело № 272 от 21.09.2022 г., а с Нотариален акт № ***, том ***,
рег.***, дело № 842 от 15.11.2007 г. Л. Д. П. е придобила недвижим имот УПИ
***, кв. ***по плана на с. ***, община ***, местност „***” с идентификатор
63152.5.63 по КККР на с. ***.
По делото е установено и не се спори, че през имотите на ищците се
оттича вода, която постъпва в тях от три броя източника - тръбен водосток,
преминаващ под улицата и след навлизането си в имотите формира открит
канал пресичащ диагонално и двата имота. В изходната точка на водостока са
монтирани две тръби. Не се спори, вкл. е обявено за ненуждаещо се от
доказване от районният съд, че водостокът, от който се излива вода в имотите
на ищците се стопанисва и е собственост на Община Перник.
По делото е допусната и приета, неоспорена от страните СТЕ, според
която тръбите са съответно - черна полиетиленова с ф 63 и оранжева PVC с
ф150. Първата от тръбите е с предназначение да отвежда водата от бордюрите,
а втората - водата от пътното платно. Водата от водостока се оттича през
открит канал в посока р. ***, в който се влива и тази от тръбите. При
първоначалния оглед - 11.02.2024 г. (при липса на валежи), вещото лице е
установило, че от тръбите вода не се излива вода. Такава протича единствено
през водостока под пътното платно, преминаващ в открития канал. Вещото
лице е установило, че междинен източник на тази вода е шахта, разположена
пред административен адрес *** - на кръстовището с ул. „***“, от която улица
посредством бетонна тръба ф400 постъпва вода в шахта, която продължава
4
надлъжно по улицата и при ***, преминава под пътното платно, изливайки се
в открития канал в имота на ищците. Данните за това преминаване вещото
лице е събрало от местни жители и съпоставяйки снимки от googlemaps, в
периода от 2012 - 2023 г., тъй като към настоящия момент, съществувалия в
селото отводнителен канал е покрит като резултат от ремонта на пътното
платно. По същата причина не може да бъде установен и източника на вода,
попадаща в шахтата ***.
При повторен оглед на 13.02.2024 г. (в дъждовно време), вещото лице е
установило, че в канала постъпва бистра вода от водостока и мътна от
оранжевата тръба. От черната тръба, отвеждаща вода от бордюрите (чиито
отвори са по - високо от пътното платно) вода не постъпва, тъй като тя не е
достигнала до отворите. Достига до извода, че водата е мътна, защото отмива
мръсотията от пътното платно.
Изследвайки регулационните планове, вещото лице достига до извода,
че водостокът е изграден преди 1958 г., тръбите са поставени след ремонта на
пътното платно. По сега действащия регулационен план, каналът в който се
оттичат водите и преминава праз имота на ищците не е нанесен. В селото няма
канализация.
По делото е допусната и приета, неоспорена от страните СХЕ. Вещото
лице е установило, че водата в канала е с високо съдържание на колиформи и
ешерихия коли (повече от 200 бр. на 100 мл. при стандарт 0 бр. на 100 мл.),
което води до извода, че във водата има фекално замърсяване.
По делото са събрани доказателства чрез разпит на свидетели. Според
св. К. П., преди ремонта на пътя през имота на ищците се е отичала
единствено дъждовна вода през малка „вадичка“, но след това първоначалната
тръба с ф110 била заменена със значително по - голяма, като дебитът е
значително завишен, като резултат и от отичането на замърсени води, които
често не могат да бъдат събрани в шахтата. Първоначално изградения канал
бил покрит и сега не може да се установи от къде попада вода в него. През
лятото имало силна, специфична миризма на отпадни води.
Приложено е и разрешение за строеж № 463 от 11.11.2014 г. за обект
Път III-1003 „Драгичево- Рударци- Кладница" от км 0+000 до км
9+339.20=9+200 основен ремонт /рехабилитация/ /L= 9339.20/, с възложител
на обекта Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление
Перник. Разрешението за строеж е презаверено на 06.12.2017 г. от Гл. архитект
на община Перник.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на
чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид
следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена
е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
5
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на
насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият
окръжен съд намира следното :
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Правилно районният съд е приел, че е сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 109 от ЗС срещу община Перник. Негаторният иск е средство за
защита правото на собственост, ограничените вещни права и сервитути,
когато не е отнето владението, което е част от съдържанието на тези права от
притежателя им, но упражняването им е нарушено или смутено чрез по -
ограничено пряко или косвено неоснователно въздействие върху вещта или е
създадено такова състояние, свързано с нея. Целта на този иск е да се
възстанови състоянието, което е съществувало преди нарушението, като се
премахне неоснователното въздействие. С т. 3 от ТР от 19.10.2017 г. по т. д.
4/2015 г. на ОСГК на ВКС се прие, че за уважаване на иска с правна
квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното
действие на ответника му пречи да упражнява своето право.
В рамките на съдебното производство, ищците обосновават активната
си материална легитимация, като носители на спорното материално право въз
основа на договори за покупко-продажба, едният сключен 2007 г., а другият -
през 2022 г.. Ответникът Община Перник е оспорил ищците да са
собственици, тъй като техните праводатели не са били такива. Позовават се на
§ 1в., ал. 1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ съгласно които строителни дейности, които
не позволяват възстановяване на собствеността, са: наземни, подземни и
подводни сгради, постройки, пристройки, съоръжения, пътища, жп линии и
др., а съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността, са:
канали, мостове, корекции на реки, язовири, диги, помпени станции,
резервоари, пречиствателни станции, открити рудници, хвостохранилища,
водоеми, открити паропроводи, нефтопроводи и др. Това възражение съдът
правилно е приел за неоснователно, тъй като изграденият водосток не може да
бъде квалифициран като „осъществено комплексно благоустройствено
мероприятие върху земеделска земя преди влизане в сила на ЗСПЗЗ“ и да се
приеме, че е пречка за реституция на земята.
Доколкото обаче водостокът и откритият канал са изградени и е
съществуващи такива от 1958 г. съдът следва да разгледа правната
регламентацията и съществуването им спрямо този период. Времето на
изпълнение на строежа е задължително условие за извършването на правилна
6
преценка за съответствието с материалния закон, действал към момента на
извършването му. Страните не спорят, че процесният водосток е съществувал
от 1958 г. Предвид това, основателни се явяват изложените от процесуалния
представител на ответника доводи за приложимостта на § 231 от Правилника
за прилагане на закона за плановото изграждане на населените места
(ППЗПИНМ). Съдът следва да приеме, че отношение към изграждането и
търпимостта на изграденото съоръжение имат цитираните от ответника
община Перник разпоредби от Правилника за приложение на Закона за
планово изграждане на населените места. Съгласно § 231 от ППЗПИНМ
(отм.) „В населени места без обща или частична канализация с разрешение на
санитарните органи могат да се използуват съществуващи открити или
закрити канали, както и попивни ями и други, ако отговарят на техническите
и санитарно-хигиенните изисквания. При липса на канализация или когато
поради наклона на терена канализацията не е в състояние да отвежда
повърхностните води от имотите, собствениците са длъжни да осигурят за
своя сметка свободно протичане на тези води през имотите им до съответните
улични съоръжения (канализационни шахти, канавки и други)“. В конкретния
случай видно от събраните по делото доказателства по отношение на
водостока, предмет на иска по чл. 109 от ЗС, е била приложима именно тази
разпоредба. Водостокът е изграден съобразно действащите към момента
правила и собствениците са били длъжни да осигурят за своя сметка свободно
протичане на тези води през имотите им до съответните улични съоръжения,
поради това, че в района няма канализация, изграден е с разрешение и по
указание на съответните органи, т.е. отговарял е на техническите и
санитарните изисквания. Видно от събраните по делото доказателства в
района и до днешен ден няма изградена канализация.
Процесният водосток, преминаващ през имота на ищците, е заварено и
от ЗТСУ и Правилника на приложението му положение. Съгласно чл. 210.
ППЗТСУ (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 1985 г.) при нужда, когато няма възможност
за друго техническо решение, със заповед на кмета на общината отклонения
от мрежи, проводи, канали и други съоръжения могат да се прокарват и през
чужди имоти, като се държи сметка за сигурността и санитарно-хигиенните
изисквания и като не се влошават условията за застрояване и използуване на
имотите съгласно действуващите разпоредби. При същите условия линии и
отклонения от мрежи и проводи могат да се закрепват и инсталират върху
чужди имоти. Нормата на чл. 87, ал. 3 на сега действащия ЗУТ също допуска
канализацията на сграда в УПИ да се включва в уличната канализация,
преминавайки през съседен имот при липса на друга техническа възможност,
като не се изисква съгласие на собственика на имота, през който минава
отклонението.
Изводът на първоинстанционният съд, че в конкретния случай е
установено нарушение на санитарно - хигиенните изисквания и това следва да
бъде вменено в отговорност на община Перник, не се споделя от настоящата
инстанция. Обстоятелството, че са налице неправомерни действия от трети
7
лица, неустановени към момента, не е основание да се изисква премахване на
изграденото съоръжение, доколкото видно от заключението на вещото лице по
допусната съдебно – техническа екпертиза по изградения водосток тече вода
от дъждовните води и от пътното платно.
Съгласно чл. 58 ЗПИНМ (отм.) (обн., ДВ, бр. 227 от 1.10.1949 г.) и в
сила към изграждането на селищния канал и водостока, канализацията има за
цел подземното отвеждане на нечистите и дъждовните води, извън
строителните граници на населените места, тяхното пречистване,
обезвредяване и използуване. Тези разпоредби (§ 253 от ППЗПИНМ,
неспазването му относно сигурността и санитарно-хигиенните изисквания,
липсата на канализацията за подземното отвеждане на нечистите и
дъждовните води) водят до извода, че през имота на ищците не е изграждан
канал, предназначен да отвежда нечисти води. Нещо повече, съгласно СТЕ,
към настоящия момент този „канал“ не е отбелязан в действащия
регулационен план.
Нормата на чл. 87, ал. 2 ЗУТ също допуска при липса на канализация
(какъвто е настоящия случай) или когато поради наклон на терена
канализацията не е в състояние да отвежда повърхностните води,
собствениците са длъжни да осигуряват свободното протичане на тези води
през поземлените имоти до съответните улични съоръжения (канализационни
шахти, канавки и други). Това касае и дъждовната вода, оттичаща се от двете
тръби, и тази от водостока. Неотносима е изложената в първоинстанционното
решение регламентация по отношение на битовите отпадъчни води, тъй като в
случая не се касае за такива.
С оглед изложеното се налага правният извод, че изграденият водосток е
правомерно изграден за отвеждане на дъждовните води и е бил наличен със
същото предназначение от 1958 г. Собствениците са закупили имотите си с
това ограничение и не са налице предпоставки за постановяване на решение за
премахването му. Поради което решението на първоинстанционния съд в тази
му обжалвана част се явява неправилно и незаконосъобразно, и като такова
следва да бъде отменено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, Община Перник има право на сторените
разноски в двете инстанции, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК, а
именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лв. и заплатен
депозит за вещо лице в размер на 200,00 лв. или общо сума в размер на 400,00
лв. в първа инстанция и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00
лв. във въззивната инстанция.
По изложените мотиви, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Решение № 237/14.03.2024 г. по гр. д. № 3588/2023 г. по
описа на Районен съд - гр. Перник, в обжалваната частта, в която съдът е
осъдил на основание чл. 109 от ЗС Община Перник, ЕИК *********, да
прекрати изливането и преминаването на водите през имотите на ищците -
недвижим имот УПИ ***, кв. *** по плана на с. ***, община ***, местност
„***” с идентификатор 63152.5.63 по КККР на с. ***, собственост на Л. Д. П.,
ЕГН **********, и поземлен имот с идентификатор 63152.5.39, в кв. 136,
местност „***”, по плана на с. ***, община ***, собственост на Д. К. П., ЕГН
**********, и Е. К. П., ЕГН **********, постъпващи от шахта, разположена
пред административен адрес *** - на кръстовището с ул. „***“, от която улица
посредством бетонна тръба ф400 постъпва вода в шахта, която продължава
надлъжно по улицата и при *** преминава под пътното платно, с които
действия им пречи да ползват имотите си съобразно предназначението им,
като нарушават санитарно-хигиенните, технически, градоустройствени, за
строителни планове и правила, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Д. П., ЕГН **********, Д. К. П., **********,
и Е. К. П., ЕГН **********, искове с правно основание чл.109 от ЗС срещу
Община Перник, ЕИК *********, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Л. Д. П., ЕГН **********, Д. К. П., **********, и Е. К. П.,
ЕГН **********, трите с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на ОБЩИНА
ПЕРНИК, БУЛСТАТ *********, представлявана от С.В. – кмет, с адрес гр.
Перник, пл. „Свети Иван Рилски“ № 1, сума в размер на 200,00 лева,
представляваща направени във въззивната инстанция разноски.
ОСЪЖДА Л. Д. П., ЕГН **********, Д. К. П., **********, и Е. К. П.,
ЕГН **********, трите с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на ОБЩИНА
ПЕРНИК, БУЛСТАТ *********, представлявана от С.В. – кмет, с адрес гр.
Перник, пл. „Свети Иван Рилски“ № 1, сума в размер на 400,00 лева,
представляваща направени разноски в първа инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9