№ 144
гр. Благоевград, 10.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500914 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на К. К. Д., Благоевград,
ул.“****“№27А, ет.1, ап.3,против определение №905184/21.07.21г на РС-
Благоевград по гр.д.№496/21г,подадена чрез процесуален представител с пр.
осн.чл.274 и сл. ГПК.
С атакувания акт предявеният иск по чл.23, ал.2 СК е оставен без
разглеждане и производството по същия е прекратено
Недоволен от така постановеното определение е останал
жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразно и настоява за неговата
отмяна и връщане делото за продължаване на следващите
съдопроизводствени действия, излагайки подробни съображения в тази
насока.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа
атакувания, за което също подробно се аргументира.
Съда след като прецени наведените от страната доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е допустима, тъй като са налице всички предпоставки за това.
Прекратяването на производството по делото по начало е възможно
при липсата на която и да е от положителните предпоставки или наличието на
процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на
иск.
От материалите по делото се установи, че с решение №116/21.01.21г по
гр.д.№787/20г, ІІІ ГО на ВКС са обезсилени като недопустими решенията на
БОС и БРС, постановени по успешно предявеният преди това иск чл.23, ал.1
СК от жалбоподателката срещу въззиваемия, с оглед признаване й за
изключителен собственик на делбения имот по силата на пълна
трансформация на лично имущество и производството по същият е
прекратено.С цитирания акт ВКС изрично е приел така предявеният иск за
недопустим, след като в одобреното с бракоразводното решение
1
споразумение страните са посочили придобития по време на брака имот за
съсобствен.
При тези данни според въззивния състав в настоящи казус липсват
каквито и да е процесуални пречки за съществуването и предявяването на иск
по чл.23, ал.2 СК, налице се и всички предпоставки за това.Тези изводи се
обосновават от представеното споразумение по чл.51 СК, уреждащо
имуществените отношение между страните по повод процесния имот,
обективирайки волеизявленията им за оставането му след развода в
обикновена съсобственост като „семейно жилище“, без посочени квоти.С
оглед характера и правната същност на въпросното споразумение,то поражда
вещно- правното си действие с влизането в сила на бракоразводното решение
на 16.06.17г(вж. отбелязването на л.7). Установения правен ред не съдържа
нормативна пречка със споразумението страните да уговарят нещо различно
от законово уреденото съотношение на собственическите квоти в СК-да
прекратяват съсобственическите си отношения върху всички или част от
имуществото в съответствие или в отклонение от правилото за равенството
на дяловете,като могат да отчитат личния принос на всеки от тях; вложените
лични средства от единия съпруг, макар да не надхвърля значително приноса
на другия, както и други обстоятелства.
След като обаче, в споразумението бившите съпрузи не са посочили
обема на правата си в общия имот, то не препятства възможността за
последващото им установяване, вкл. по исков ред,с оглед разрешаване
въпроса за различните им дялове.Това е така, понеже споразумението нито
отрича, нито потвърждава презумпцията по чл.28 СК.Оттук и
неоснователността на ответните доводи за мълчаливото възприемане на
последната от страните.
Ето защо въззивния състав намира иска по чл.23, ал.2 СК за допустим,
тъй като осигурява възможност за установяване по-голям дял за ищцата от
делбения имот на основание частична трансформация на соченото от нея
лично имущество.
Като не е съобразил горното и е оставил така предявеният иск без
разглеждане, прекратявайки производството по него, първоинстанционния
съд е процедирал в разрез с материалния и процесуален закон.Това налага
отмяна на атакуваното определение и връщане делото на БРС за
продължаване на следващите се съдопроизводствени действия.
Неоснователни да ответните доводи, безкритично възприети от
решаващия състав, за идентичност на исковата молба по чл.23, ал.1 СК, с тази
по чл.23, ал.2 СК и че с втората, въпреки посочената квота от 99/100 ид.ч,се
цели пълна трансформация и заобикаляне на решението на ВКС по гр.д.
№787/20г. Анализа на обстоятелствената част и петитума на настоящата
искова молба недвусмислено сочи на предявен иск на ново основание(за
частична трансформация), който е различен от първоначално предявеният.За
пълнота следва да се отбележи, че прекратяването на делото(щом не е
вследствие отказ от иска или съдебна спогодба), по начало препятства
формирането на СПН относно въведеното в него спорно право, поради което
липсват процесуални пречки за повторното му предявяване.
Неоснователни са доводите на въззиваемия, че при евентуално
уважаване на ищцовата претенция в заявения обем,не би имал дял в общата
вещ, тъй като неговата 1/99 се явява незначителна по см. на чл. 23, ал.2
СК.Цитираната норма е неправилно тълкувана и касае ищеца, не и ответната
страна.Освен това е въпрос по съществото на спора.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на делото.
Разноски в полза на жалбоподателката не следва да се присъждат, тъй
като не са поискани.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО определение
№905184/21.07.21г на РС-Благоевград по гр.д.№496/21г и ВРЪЩА делото на
същия съд за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3