Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………../……………2022 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ-ми тричленен състав,
в публично съдебно заседание на
тридесет и първи март 2022 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
ТАНЯ
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Румела
Михайлова
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от
съдия Желязкова КНАХД № 416/2022 г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона
за административните нарушение и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна, срещу Решение № 1169/22.12.2021 г. постановено по НАХД
№ 20213110203187/2021 г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е
отменено Наказателно постановление /НП/ № *********/08.06.2021 г., издадено от
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с което,
за нарушение на чл.36, §1, т.i) от Регламент
/ЕС/ № 165/2014, на основание чл.93в, ал.17, т.1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвтП/, на Д.З.Х. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1500 лева.
С касационната жалба се релевират доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение поради постановяването му в нарушение
на материалния закон. Сочи се, че задължението за представяне на съответните
превозни документи е към момента на извършване на проверката, поради което
представеното след проверката удостоверение за дейности не освобождава водача
от административнонаказателна отговорност, нито е основание за квалифициране на
случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Отправя се искане за отмяна
на обжалваното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление,
както и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Моли се произнасянето по
размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение да
бъде при условията на чл.63д, ал.2 от ЗАНН.
Ответникът по
касация – Д.З.Х., в депозирани чрез представител по пълномощие отговор на
касационната жалба и писмена молба, оспорва касационната жалба като
неоснователна и моли за оставяне в сила на решението на ВРС. Счита за недължимо
претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение, доколкото същият не е
представляван от юрисконсулт, а касационната жалба изхожда от Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна. Претендира се
присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира решението на Районен съд – Варна да бъде оставено
в сила.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към
наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която е
налице правен интерес от оспорването, и пред надлежния съд, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна по следните
съображения:
С оспореното пред Районен съд – Варна наказателно постановление Д.З.Х. е наказан
за допуснато нарушение на чл.36, §1, т.i) от
Регламент /ЕС/ № 165/2014
на Европейския
парламент и на съвета от 4
февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране
на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент
(ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт /Регламент /ЕС/ №
165/2014/ – за това, че не представя тахографски листове или друга информация
за дейността за периода от 29.12.2020 г. до 06:30 ча на 26.01.2021 година.
Нарушението е установено при извършена на 26.01.2021 г. проверка от служители
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна на управлявания от Д.Х.
товарен автомобил.
За да постанови
решението си, районният съд е приел, че актът за установяване на
административно нарушение /АУАН/ и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, но при допуснато съществено процесуално нарушение по
смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съдът е изложил мотиви, че
актосъставителят и административнонаказващият орган не са посочили факти, които
да са свързани с управлението на автомобила в процесния период, за който се
твърди, че не са представени тахографски листове, което е довело до неправилно
описание на нарушението и е основание за незаконосъобразност на наказателното
постановление. Въззивният съд е аргументирал правна теза за приложимост на
чл.28 от ЗАНН. Позовавайки се на представеното удостоверение за дейности,
според което за времето от 00:00 часа на 29.12.2020 г. до 08:30 часа на
26.01.2021 г. водачът Д.Х. е бил в отпуск, ВРС е счел, че нарушението е
отстранено веднага след констатирането му.
Обжалваното
решение е неправилно.
По делото е
безспорно установено, че касационният ответник не е изпълнил вмененото му
задължение по чл.36, §1, т.i) от Регламент
/ЕС/ № 165/2014, съгласно който когато водачът управлява превозно средство, на
което е монтиран аналогов тахограф, водачът трябва да е в състояние да
представи по искане на оправомощен служител на контролен орган тахографските
листове за текущия ден и листовете, използвани от водача през предходните 28
дни. От съдържащите се в административнонаказателната преписка доказателства се
установява, че управляваното от касационния жалбоподател превозно средство е
било оборудвано с аналогов тахограф, като при проверката от контролните органи
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, водачът Д.Х. е
представил единствено тахографски лист за деня на проверката – 26.01.2021 г.,
но не и за предходните 28 дни, с което виновно е нарушил посочената разпоредба
на правото на Европейския съюз.
Неправилно ВРС
приема, че е налице съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на
описание на нарушението от фактическа страна. Доколкото изпълнителното деяние
на нарушението по чл.36, §1, т.i) от Регламент
/ЕС/ № 165/2014 се състои в непредставяне на поисканите от контролния орган
тахографски листове за текущия ден за предходните 28 дни, неотносимо към
съставомерността на деянието е посочването в АУАН и наказателното постановление
на факти, свързани с управлението на автомобила. При твърдение от страна на
водача, че не е управлявал автомобила през съответния период, негова е
доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство, представяйки на
контролните органи удостоверение по образец съгласно Решение на Комисията от 12
април 2007 г. относно формуляр във връзка със социалното законодателство,
свързано с дейностите по автомобилния транспорт /аргумент от чл.10, ал.1 от
Наредба № H-3 от 7.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и
прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета
от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна
на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за
регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение
на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт и за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на
Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006
г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани
с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) №
2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета/.
Вмененото на водача задължение е в момента на проверката от контролните органи
да представи или документите по чл.36, §1, т.i)
от Регламент /ЕС/ № 165/2014, или удостоверение за дейности по образец съгласно
Решение на Комисията от 12 април 2007 година. В случая нито един от тези
документи не е представен от Д.Х. при проверката на 26.01.2021 г., а
удостоверение за дейности е представено на следващия ден. Съгласно съдържанието
на удостоверението за времето от 00:00 часа на 29.12.2020 г. до 08:30 часа на
26.01.2021 г. водачът Д.Х. е бил в отпуск. Данните в този, представен
впоследствие, документ не кореспондират с представения в хода проверката
тахографски лист от 26.01.2021 г., съгласно който водачът е започнал превоза в
06:30 ч. на 26.01.2021 г., поради което неправилно същият е ценен от районния
съд.
Предвид
несвоевременното му представяне и некореспондиращото му с останалите
доказателства по делото съдържание удостоверението за дейности неправилно е
счетено от въззивния съд като основание за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Преценката по чл.28 от ЗАНН за наличието на „маловажен случай“ е обвързана със
субсидиарното приложение на Наказателния кодекс и по-конкретно с дефиницията на
това понятие, дадена в чл.93, т.9, съгласно който „маловажен случай“ е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Конкретните белези на „маловажен случай“ не се
установяват от събраните доказателства, тъй като извършеното нарушение е
типично и не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност.
Допуснатото
нарушение правилно е санкционирано на основание чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвтП,
като размерът на наложеното административно наказание е във фиксирания в тази
правна норма размер, поради което пред съда не стои въпросът за неговото
редуциране.
В съвкупността си
изложеното обуславя извод за законосъобразно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на ответника по касация. Достигайки до
противоположен правен извод и отменяйки оспореното пред него наказателно
постановление, Районен съд – Варна е постановил неправилно съдебно решение,
което следва да се отмени и вместо него да се постанови решение по съществото
на спора, с което да се потвърди издаденото от Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Варна наказателно постановление.
Въпреки изхода на
правния спор и своевременно заявената от Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение по делото не са налице данни за реално осъществено процесуално
представителство по пълномощие в полза на дирекцията – касационната жалба е
подадена лично от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
– Варна, а не от упълномощен юрисконсулт, а в единственото проведено по делото
открито съдебно заседание касационният жалбоподател не е бил процесуално
представляван, поради което разноски не следва да му се присъждат.
Водим от горните
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
1169/22.12.2021 г. постановено по НАХД № 20213110203187/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № *********/08.06.2021 г., издадено от Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с което, за нарушение на чл.36,
§1, т.i) от Регламент /ЕС/ № 165/2014, на основание чл.93в, ал.17, т.1 от
Закона за автомобилните превози, на Д.З.Х. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1500 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.