Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 01.06.2020 година град Търговище
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Търговищки окръжен
съд наказателно отделение
На двадесет и седми
май две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ ПАВЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВ МИТЕВ
ЙОРДАН ИВАНОВ
Секретар: М. Тончева
Прокурор: Н. Казаков
Като разгледа докладваното от съдия Й. Иванов
ВНОХД № 77 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по Протест на прокурор от РП – Търговище срещу присъда № 51/12.03.2020 год. постановена по НОХД № 54/2020 год. по описа на РС – Попово, с която подсъдимия Д.М. Мочевски е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като на основание чл.58а от НК му е наложено наказание Осем месеца „лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на 200 лева.
На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяване на наложеното наказание с изпитателен срок от три години.
На основание чл.343г от НК във вр. с чл.37, ал.1 т.7 от НК му е наложено административно наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от Два месеца, като е приспаднато времето през което е лишен от това право от 29.02.2020 год.
В протеста е само в частта на присъдата, в която е определен размера на административното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца на основание чл.343г от НК във вр. с чл.37, ал.1 т.7 от НК. Наведени са доводи за неправилност на поставената присъда относно размера на това наказание. Предлага се на въззивната на основание чл.334, т.3, във вр. с чл.337, ал.2 т.3 от НПК, да бъде изменена присъдата и се увеличи административното наказание на подс. Мочевски над размера на основното наказание – лишаване от свобода.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура поддържа протеста на основанията изложени в него. Посочва, че съдебната практика е еднозначна, че наложеното административно наказание по чл.343г от НК не може да бъде по-малко от наказанието „лишаване от свобода“. Счита, че размера на това наказание следва да бъде завишено многократно, дори в срока по чл.66 от НК
Въззиваемата страна Д. Мочевски, редовно призован се явява лично и с адвокат Л. ***. Счита протеста за неоснователен, а присъдата правилна и законосъобразна. Излага доводи, че на подсъдимия не е наложено реално наказание ЛС, а наказанието е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК. В потвърждение на своите доводи цитира учебника на проф. Александър Стойнев „Наказателно право обща част“, в което същия е посочил, че не е съгласен с практиката на съда, че лишаването от право по чл.37, ал.1 6-8 не може да е по кратък от размера на срока от наказанието „лишаване от свобода“. Навежда доводи, че фактическата обстановка е била специфична и следва наказанието по чл.343г от НК да е в посочения размер, който е по занижен от наказанието ЛС. В последната си дума подс. Мочевски моли да бъде потвърдена присъдата на РС.
Съдът,
след преценка на протестираната присъда, по реда на чл.314, ал.1 от НПК,
констатира следното:
Протеста е подаден в от прокурор от ТО гр. Попово при РП – Търговище, в законния срок, същият е допустим и частично основателен.
Делото е разгледано по реда на глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, като подсъдимия се е признал за виновен и признал фактите от обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
Както се посочи в подадения протест се оспорва само размера на наложеното административно наказание по чл.343г във вр. с чл.37, ал.1 т.7 от НК
Следва да се посочи, че приетата от първата инстанция фактическа обстановка не се оспорва от страните по делото. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато се изразява съгласие с доказателственият анализ, направен от преходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста ( решение № 181/12 г. на ВКС І н.о.; решение № 372/2012 год. на ВКС ІІІ н.о.; решение № 513/2013 год. на ВКС І н.о.; решение № 371/2016 год. на ВКС ІІІ н.о.).
Относно размера на административното наказание, което задължително се налага на основание чл.343г от НК, когато са извършени престъпления по транспорта, и основния въпрос, може ли това наказание да е по-малко от размера на основното наказание „Лишаване от свобода“. Този въпрос явно е бил доста спорен през годините, поради което поради различната съдебна практика, се е наложило през 80 години на миналия век, ВС да постанови Тълкувателно решение № 61 от 30.12.1980 год. по н.д. № 56/80 г. на ОСНК, а впоследствие и Постановление на пленума на ВС № 1/17.01.1983 год., и в двата акта ВС е категоричен и последователен относно това, че размера на наказанието по чл.37, ал.1 т.6-8 от НК трябва да бъде равно или в по-голям размер от наказанието „лишаване от свобода“. В тълкувателната си практика ВС не е разделил наказанието ЛС на реално и отложено.
В пледоарията си адвокат Л. правилно цитира проф. Александър Стойнов от учебника „Наказателно право обща част“ стр.416 – „Поради изложеното не мога приема за законосъобразна практиката, според която наказанието лишаване от права по чл.37, ал.1 т.6-8 не може да бъде за срок по-малък от срока за лишаване от свобода. Формална забрана за налагане на наказание за лишаване от права за срок по-кратък от лишаване от свобода, не съществува в закона“. Настоящият състав уважава мнението на изтъкнатия в наказателното право проф. Стойнев, но следва да посочи следното: проф. Стойнев е теоретик и е негово право да се съгласи или не със съдебната практика. Съдът обаче е длъжен да се съобрази с разпоредбата на чл.130, ал.2 от ЗСВ, който посочва, че „Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове“. Предвид всичко това настоящият състав счита, че наложеното административно наказание по чл.343г във вр. с чл.37, ал.1 т.7 от НК на подс. Д.М. следва да бъде увеличено до размера на наказанието лишаване от свобода, а именно Осем месеца. При определяне на този размер съдът съобрази приетите от първата инстанция смекчаващи вината обстоятелства, а именно фактите мотивирали М. да напусне жилището и да предприеме управление на МПС, а именно възникналия пожар в жилището и породените от това стрес и объркване. Правилно РС не е отчел отегчаващи вината обстоятелства. Настоящата въззивна инстанция счита, че лишаването от право да управлява МПС в посочения размер ще изпълни целите на наказанието визирани в чл.36 от НК, налагане на това наказание в размер надвишаващ размера на наказанието на ЛС, би било прекалено тежко и несъответно на извършеното.
Предвид горното настоящата инстанция счита, че присъдата следва да бъде изменена като се увеличи административното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ от два месеца на осем месеца.
При
служебната проверка на обжалваната и протестираната присъда по реда на чл.314
от НПК, настоящата инстанция счита, че
не са налице основания, налагащи
отменяване на протестираната присъда, същата следва да бъде изменена,
като се увелчи административното наказание наложено на подсъдимия.
Водим от горното и на основание чл. 334, т.3 във вр. с чл.337, ал.2 т.3 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА
присъда № 51/12.03.2020 год. постановена по НОХД № 54/2020 год. по описа на
РС – Попово в частта ѝ, в която на основание чл.343г във вр. с чл.37,
ал.1 т.7 от НК на подс. Д.М.М. му е наложено наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от Два месеца, като
УВЕЛИЧАВА срока на ОСЕМ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.