№ 643
гр. Варна, 03.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20223001000553 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 2650/10.06.2022г., подадена от С. А.
К., чрез адв. К. срещу решение №21/17.04.2022г. по ТД91/2020г по описа на
ОС- Шумен, В ЧАСТ, с която е отхвърлена претенция на кредитор – продавач
за установяване на дължимост на паричен дълг за горница над 17 800лв до
28 300лв по издадена оспорена заповед за изпълнение, представляващо част
от изискуеми вноски за цена по договор за продажба на дружествен дял,
погасена след извършено съдебно прихващане с насрещно задължение на
продавача, в размер от 10500лв придобито от купувача С. А. П. по договор за
цесия, представляващо вземане на дружеството „ПРЕСЛАВ ЕСТЕЙТ“ЕООД
за неоснователно обогатяване на ищцата с изтеглени от касата на
дружеството суми.
Въззивната жалба е депозирана по поща в рамките на преклузивен
двуседмичен срок, считано от връчване на 26.05.2022г. на обжалваемото
решение на пълномощника на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите
по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК и е редовна.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемия, чрез пълномощник е изразил
становище по жалбата.
По допустимостта на обжалването: Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение
по претенция за установяване на вземане по оспорена заповед за изпълнение.
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на този подлежащ на
обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
По предварителните въпроси: Дължимата авансово държавна такса за
разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от
пълномощници с права за въззивна инстанция (л. 18 от настоящото дело и л.
101 от дело на ШОС). Пълномощното на адв. Д. е било депозирано като
електронен документ, без удостоверяване на изискуема по чл. 102ж ал.2 ГПК
1
форма, като след първо явяване пред съда, този адвокат е осъществил защита
на страната в първата инстанция чрез електронна кореспонденция(л.200,
245). Това налага овластяването на адвоката да бъде допълнително
удостоверено или потвърдено пред настоящия съд.
По оплакванията на страните: Въззивницата, чрез пълномощника си
сочи допуснати нарушения по установяване на фактите по предявено от
ответника възражение за прихващане. Позовава се на неправилна оценка на
доказателствена стойност на оспорени и непредставени, въпреки изрично
искане оригинали на документи, като счита че не е било доказано нито
договаряне на цесия, нито уведомяване на длъжника по цедираното вземане,
като изводите на съда в тази насока са неправилни. Счита за необоснован
извода за наличие на неоснователно обогатяване на Карабаждакова при липса
на преки доказателства за твърдяните тегления на сумите, евентуално поради
неправилно игнориране на счетоводни записвания на конкретни основания за
всяко плащане към момента на неговото извършване. Отделно сочи
последващо разминаване на данните във водено счетоводство, като счита, че
изготвената експертиза не е достоверна, тъй като заключението е основано
само на нередовно отчитани без първични документи записвания и спорни
предположения. Оплаква се, че е била лишена и от възможност да докаже
самостоятелно евентуална реплика за основанието за платени от дружеството
задължения, като моли да бъдат допуснати неправилно отказаните гласни
доказателства за установяване на сключени договори за заем.
Насрещната страна, чрез адв. Д. излага доводи за правилно установени
факти въз основа на безспорно съвпадащи изявления на насрещните страни
за счетоводно документирани касови стопански операции по счетоводна
сметка „493“. Позовава се на липса на установени други отношения между
дружеството и въззивницата, както и на липса на аналитичност на разчетите
със собствениците в различни периоди, което изключва убедителното
доказване на посоченото от въззивницата заемно отношение като основание
за лично нейно вземане. Останалите доводи(интерпретация на въпроси и
предположения по факти, които не са били въведени в предмета на делото,
каквито са разпореждания с банкова сметка от управител) не следва да се
разглеждат от въззивния съд. Въззиваемият претендира за определяне на
разноски за настояща инстанция.
По доказателствените искания: Във връзка с оплакването за
допуснато нарушение на първата инстанция, съставът на съда отчита, че
въззивницата е поискала гласни доказателства първоначално в
допълнителната искова молба, но по повод на факти, с които недопустимо се
разширява предмета на спора. Правилно в доклада си по делото,
първоинстанционният съд е отказал да разглежда твърдения за нова, различна
от първоначално предявена нова претенция на ищцата. Възражението за
прихващане е защитно средство на ответника и не може да се ползва от
ищеца за отклоняване на погасителния ефект на вече заявено прихващане към
друго, различно пасивно вземане на същия кредитор. Повторно гласни
доказателства са поискани в първото заседание след приключване на
размяната на книжата, като именно в това заседание е указана
доказателствена тежест на ответника за въведени твърдения за фактически
състав на неоснователно обогатяване и са допуснати новопоискани от тази
2
страна доказателства за проверка на счетоводни записи на дружеството –
платец на спорните суми. До този момент, посочените като реплика по
очертания фактически състав на неоснователното обогатяване на
въззивницата заемни отношения не са били оспорени и нужда от доказването
им не е била очертана. Затова искането за допускане на свидетелите е било
своевременно, но естеството на фактите, за които се посочват показанията не
позволява събирането на това доказателствено средство. Макар и да не е
конкретизирано точно какви сделки са договорени между дружеството и К.,
за целите на въззивното производство няма съмнение, че се търси доказване
на заем, сключен преди 30.10.2017г., формирал кредитно салдо на касова
наличност от предходен отчетен период в размер на 10500лв. При това
положение не може да се допусне установяване на заемното отношение със
свидетелски показания, без да се накърни правилото на чл. 164 ал.1 т. 3 ГПК.
Не е налице и безспорно документиране на предаване на посочена сума от
страната, която претендира да е заемодател, за да е възможно установяване с
гласни доказателства само на съдържание на съглашението между лицата,
участвали в предаването(решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/09 г. на
ВКС, IV гр. о. и решение № 524/28.12.2011 г. по гр. д. № 167/11 г. на ВКС, IV
гр. о. Решение № 156 от 24.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 1214/2015 г., II т. о.,
ТК). Като е отказал допускане на разпит на свидетели за установяване на
сключване на реален договор за заем на стойност над 5000лв
първоинстанционния съд не е допуснал процесуално нарушение, съответно
няма основание за събиране на тези доказателства от въззивен съд(чл. 266
ал.3 ГПК). Приложените към жалбата документи не са посочени като нови
доказателства и не следва да се разглеждат.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради
което и на осн. чл. 267 ГПК, съставът на Варненски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на С. А. К., чрез адв. К.
срещу ЧАСТ от решение №21/17.04.2022г. по ТД91/2020г по описа на ОС-
Шумен, с която е отхвърлена претенцията за установяване на дължимост на
паричен дълг по издадена оспорена от длъжника – купувач С. А. П. заповед за
изпълнение за горница над 17 800лв до 28 300лв след извършено съдебно
прихващане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за допускане на гласни
доказателства за установяване на предоставен от С. А. К. паричен заем на
„ПРЕСЛАВ ЕСТЕЙТ“ЕООД до размер от 10 500лв.
На осн. чл. 101 ГПК УКАЗВА на пълномощника на въззиваемата
страна, че електронните изявления за процесуални действия следва да са
подписани с квалифициран електронен подпис, като ЗАДЪЛЖАВА автора на
електронен документ, депозиран като приложение към подадена на
09.06.2021г. молба с приложено към нея пълномощно, издадено от С. А. П.
да отстрани в срок най-късно до дата на насроченото открито заседание
нередовност по формата на електронното изявление като:
3
депозира чрез електронната поща на съда ново електронно копие
от пълномощното, заверено за вярност с валиден квалифициран
електронен подпис на адвоката
или
представи оригиналния документ, от който е снето незавареното
фотокопие на пълномощното или заверено за вярност с подпис на
адвоката копие от този оригинал
или
представи подписано лично в оригинал или с квалифициран
електронен подпис изявление на страната С. А. П. за потвърждаване на
всички процесуални действия пред първа и въззивна инстанция,
извършени от негово име от адвокат Е. И. Д..
ПРЕДУПРЕЖДАВА въззиваемата страна, че при пропускане на така
указания срок съдът ще счита отговора по жалбата за неподаден и ще
разгледа делото без да съобразява действията на адвокат Д..
НАСРОЧВА съдебно заседание за 16.11.2022г от 14.30 часа.
Да се призоват страните чрез пълномощниците на адресите, указани в
жалбата и отговора.
Препис от определение да се изпрати на страните ведно със съобщение
за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2 към
Наредба № 7 на МП. Към съобщението за въззивника да се приложи
наличното копие от отговор(приложено към корица).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4