О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №608
гр. Пловдив 13.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански
състав в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Андреева
ЧЛЕНОВЕ: Пламен Чакалов
Бранимир Василев
като
разгледа докладваното от съдия Чакалов в. ч. гр. д. № 571/20г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е определение на Пловдивския районен съд, ХІV-ти
граждански състав, постановено в откритото съдебно заседание, проведено на 07.02.2020г.
по гр. дело № 7218/18г.,с което се връща исковата молба с вх. № 26525, подадена
от Ф.Д.К. срещу Е.Н.Н. и К.Г. Н. като недопустима и се прекратява
производството по делото.
Частният жалбоподател Ф. Д. К. моли съда да отмени
определението на районния съд по съображения подробно изложени в жалбата и
допълнението към нея от 13.02.20г. с вх. № 11165 и постанови друго, с което да върне делото за продължаване на
съдопроизводствените действия по иска.
Другата страна по частната жалба Е. Н. Н. счита
жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като претендира
разноски, а К. Г. Н. не взема становище.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Пред районния съд Ф.К. твръди, че е собственик на ПИ
с идентификатор 56784.518.1134 по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18
-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 234 м2,
а ответниците Е.Н. и К.Н. са собственици на съседния от западна страна ПИ
56784.518.1499, в който имот неправилно за заснети процесните 33.70 м2,
понеже техен собственик е ищцата на основанията посочени в исковата молба и
представените към нея уточнения.
Няма спор, а и от приложеното гр. д. № 585/2002г. по
описа на ПдРС, ХVІІ-ти гр. с се установява, че с решение №
94/09.06.2004г. постановено по посоченото дело е отхвърлен иска предявен от Фл.
К. заедно с още един ищец против Е. и К. Н. и още други двама ответници за
предаване на владението по реда на чл. 108 от ЗС върху същата площ, която е
предмет и на настоящето дело. Това решение е оставено в сила с решение №
1699/31.07.2006г. по в. гр. д. № 2264/2004г. на ПдОС, ІХ-ти гр. с.,
което също е оставено в сила с Решение № 1289/07 от 29.01.2008г. постановено по
гр. д. № 1485/2006г. на ВКС, ІV г. о. В мотивите на това решение съставът на
касационната инстанция е посочил, че К. не може да се легитимира като
собственик на процесната площ преди да влезе решение в сила по установяване на
грешка в кадастралния план и тя да бъде отстранена по надлежния ред.
В частната жалба се твърди, че съдебната практика
към 2008г. не е допускала разглеждането в едно производство иск за грешка в
кадастралната карта и ревандикационен иск.
Вярно е, че една част от съдебната практика е била
точно в тази насока, а именно, че ревандикационен иск с предмет реална част от
имот, който се намира в територия с действащ рагулационен план е недопустим,
ако не е проведен успешно иск по чл. 53, ал.2, изр.2 от ЗКИР (ДВ бр. 34/2000г.)
и не е завършена административната процедура за поправка на непълнотите и
грешките в плана, както е отразено в мотивната част на т.4 от ТР №
8/23.02.2016г. по тълк. д. № 8/2014г. на ОСГК на ВКС. С това тълкувателно
решение обаче е прието, че в производство по иска за собственост, какъвто е
този разгледан по гр. д. № 585/2002г. на ПдРС, съдът изследва наличието на
непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта и ако уважи иска следва да
посочи в какво се състои същата.
Както правилно е констатирал районният съд, страната
не се позовава на нови обстоятелства за обосноваване на искането си и те да са
настъпили след приключване на посоченото по – горе дело, което съобразено с
дадените задължителни указания в т. 4 от цитираното тълкувателно решение,
налага извода, че предявяването на настоящия иск е недопустим, понеже наличието
на непълноти или грешки в кадастралната карта е следвало да се провери в
производството водено по собственическия иск по гр. д. № 585/2002г., поради което
повторното изследване в настоящия процес е недопустимо.
В допълнение следва да се допълни, че с ТР №
8/23.02.2016г. по тълк. д. № 8/2014г. на ОСГК на ВКС е дадено първоначално
тълкуване, което има обратно действие и на него не може да му се противопостави
тълкуване дадено от съдебна практика, която не е във формата на тълкувателно
решение.
Изложеното дотук налага извода, че обжалваното
определение е правилно и следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото частната жалбоподателка
следва да заплати на насрещната страна Е.Н. разноски в размер на 600лв.
Воден от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРДЖАВА определение на Пловдивския районен съд,
ХІV-ти граждански състав, постановено в откритото съдебно заседание,
проведено на 07.02.2020г. по гр. дело № 7218/18г.,с което се връща исковата
молба с вх. № 26525, подадена от Ф.Д.К. срещу Е.Н.Н. и К.Г. Н. като недопустима
и се прекратява производството по делото.
ОСЪЖДА Ф.Д.К., ЕГН **********,*** да заплати на Е.Н.Н.,
ЕГН **********,*** сумата 600 (шестстотин) лева разноски.
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от съобщението.
Председател:
Членове:1. 2.