№ 3936
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир В.
Членове:Ваня Н. И.ова
Диана В.а
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Диана В.а Въззивно гражданско дело №
20241100512915 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 15273/07.08.2024г. г. по гр.д. № 33531/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 50 с-в е осъден Р. Х. Д., с ЕГН:**********, да заплати на А. А.
П., с ЕГН:**********, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, сумата 1140,27 лева,
представляваща платено със собствени средства без основание парично задължение на
Р. Х. Д. към „Топлофикация София“ ЕАД за доставка на топлинна енергия за имот в
гр. София гр. София, ж.к. ****, по Фактура №**********/31.08.2020 г. и Фактура
№**********/31.07.2021 г, ведно със законна лихва от 16.06.2023 г. до окончателното
й изплащане.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от Р. Х. Д. чрез
особен представител Г. А., срещу първоинстанционното решение с оплакване, че
решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, процесуалните
правила и необоснованост. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд е
достигнал до неправилен извод за обогатяване на ответника, тъй като ищецът е
следвало първо да го покани да плати доброволно, а не да предявява иск. Отправя се
искане към въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение и да
постанови ново, с което да отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна А. П., чрез адв. Е., в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната
жалба, респективно - правилност на първоинстанционното съдебно решение, с искане
за неговото потвърждаване.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема за установено от фактическа страна
1
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗЗД от А. А. П. срещу Р. Х. Д. за заплащане на сумата 1140,27 лева, ведно
със законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й
изплащане. В искова молба са изложени фактически твърдения, че паричното вземане
представлява 1/3 от общо задължение за сумата 3420,81 лв. към третото лице
„Топлофикация София“ ЕАД по Фактура №**********/м.08.2020 г. и Фактура
№**********/м.07.2021 г., което е заплатено изцяло от ищеца. Задължението е
консумативна разноска за отчетен период преди 30.09.2021 г. за недвижим имот в гр.
София, ж.к. ****, през който период ответникът е притежавал 1/3 ид.ч. от правото на
собственост върху имота, придобито по наследство от Д.Д.П., починала на 10.08.2016
г. Пояснява се, че ищецът е съпруг на Д.П., която е друг съсобственик на имота и
наследник на Д.П.; както и че Д.П. е придобила от другите двама сънаследници отв. Р.
и А. Д.и, съответно на 26.08.2021 г. и на 30.03.2022 г., техните ид. ч. от правото на
собственост. Твърди, че е заплатил сумата 3420,81 лв., от които ответникът като
предходен съсобственик на имота е следвало да понесе 1/3 от платената на
„Топлофикация София“ ЕАД сума.
От приетите писмени доказателства се установява, че ищецът, съобразно
платежни документи от 09.05.2022 г., е заплатил на третото лице „Топлофикация
София“ ЕАД по Фактура №**********/м.08.2020 г. и Фактура
№**********/м.07.2021 г. сумата от общо 3420,81 лв. за доставка на топлинна енергия
за процесния имот, който за отчетните периоди е бил съсобствен при равни квоти
между ответника, Д.П. и А. Д., на осн. чл. 5, ал 1 от ЗН видно от Удостоверение за
наследници от 25.06.2021 г. на Д.Д.П. и приложените нотариални актове.
Според СРС ответникът, като съсобственик на топлоснабдения имот, е имал
непогасено парично задължение към кредитора-третото лице, което ищецът е
заплатил. Приел е, че с предявения иск ищецът твърди и доказва, че е престирал на
кредитора вместо длъжника, без да е обвързан за дълга, който изпълнява, и претендира
връщане на сумата, с която се е обеднил. Според СРС, ищецът не твърди и не доказва
съществуване на конкретно правоотношение с ответника, въз основа на което да е
извършено плащането на дълга на последния. Предвид това искът е с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, а не чл. 74 ЗЗД – извършено е от ищеца, със свои средства
погасяване на дълг на ответника, като заплатената сума не му е възстановена – в този
смисъл Решение №50009/25.07.2024 г. по т.д. №1765/2022 г. по описа на ВКС, II т. о.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания,
дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по
описа на ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми.
По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на
решението, съдът намира следното:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
2
Съгласно горната разпоредба, всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването, като това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият
може да се защити.
Видно от законовия текст, за уважаване на исковата претенция е необходимо
доказване на следните кумулативни предпоставки: 1/. Обогатяване, което може да се
изрази в пряко увеличение на имуществото на ответника, или косвено такова - чрез
спестяване на сигурни разходни; 2/. обедняване - намаление на имуществото на ищеца;
3/. връзка между обогатяването и обедняването, по такъв начин, че двете произтичат
от един факт или от група факти, а не са в отношение на причина и следствие едно
спрямо друго; 4/. липсата на правно основание за разместването на имуществените
блага 5/. липса на друга възможност за правна защита на обеднелия.
В конкретния случай ищецът извежда легитимацията си на кредитор на
посоченото вземане по кондикационния иск при твърдения, че до м. 07.2021г.
топлоснабдения недвижим имот е бил съсобствен при равни квоти между ответника,
Д.П. и А. Д., като след м. 07.2021г. имотът е придобит изцяло от неговата съпруга.
След придобИ.е на имота А. П. установил, че има непогасени задължения по
партидата на имота към „Топлофикация София“ ЕАД.
Разпоредбата на чл. 59 ЗЗД намира приложение, само когато не са налице
елементите на някой от фактическите състави по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и няма друга възможност
за правна защита при допуснато разместване на имуществени ценности без основание -
обогатяване на ответника за сметка обедняването на ищеца. За успешното провеждане на
иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД или чл. 59, ал. 1 ЗЗД не следва да съществува валидна
договорна връзка между страните, тъй като институтът на неоснователното обогатяване е
субсидиарен и наличието на такава връзка поставя отговорността на плоскостта на
договорните отношения.
Суброгацията е преминаване на правата на кредитора върху едно трето лице,
защото това трето лице е удовлетворило кредитора, като е имало интерес от това. Когато
третото лице плаща на кредитора и погасява задължението на длъжника, то възможността да
му се върне обратно това, което е платило, зависи от вътрешните отношения между него и
длъжника: мандат, договор за заем, управляване на чужда работа без мандат, плащане без
всякакво основание - напр. плащане по грешка, дарение. Третото лице има интерес да
замести удовлетворения кредитор в правата му, следователно, и в преимуществата, с които
кредиторовото вземане може да бъде съпроводено. Възможността на третото лице да встъпи
в правата на удовлетворения кредитор не го лишава от личния му обратен иск срещу
длъжника, произтичащ от вътрешните им правоотношения.
Въззивният съд намира, че предявеният иск е с правна квалификация чл. 59,
ал. 1 ЗЗД и е доказан по своето основание.
Установените по делото задължения към Топлофикация по изравнителни
сметки от месец август 2020г. и месец юли 2021г. и заплащането им от А. П., води до
извод, че Р. Д. в качеството му на предишен собственик, се е обогатил за сметка на
новия собственик на имота, като е спестил разходи за заплащане на цената на
доставената в имота топлинна енергия, респективно обезщетението за забава върху
тази цена, които собственикът е понесъл, видно от представеното по делото платежно
нареждане.
Следователно вземането по субсидиарния иск за неоснователно обогатяване
се явява доказано по своето основание, а размерът му е 1/3 (квотата в съсобствеността
на Р. Д.) и съответства на платеното от А. П. в полза на „Топлофикация София“ ЕАД.
Неосноватделен е доводът във въззивната жалба, че искът следва да бъде отхвърлен,
тъй като А. П. не е поканил ответника да плати доброволно. Нито процесуалният, нито
материалният закон поставят такова изискване пред ищеца и то няма отношение към
3
основателността на претенцията.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски има само въззиваемата страна,
която е доказала разноски в размер на 600 лева, платено в брой адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.01.2025г. и 150
лева депозит за особен представител.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15273/07.08.2024г. по гр.д. № 33531/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, 50 състав.
ОСЪЖДА Р. Х. Д., с ЕГН:********** да заплати на А. А. П., с ЕГН:**********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 750 лева – разноски пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4