Определение по дело №4486/2016 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 162
Дата: 23 януари 2017 г.
Съдия: Олга Иванова Златева
Дело: 20165530104486
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер                                                   Година 23.01.2017г.                                      Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                                               Петнадесети граждански състав

 

В закрито заседание в следния състав

 

 

като разгледа докладваното от съдия Олга Златева

гражданско дело номер 4486 по описа за 2016 година.

 

            Съдът намира, че следва да бъдат приети представените писмени доказателства, като по искането на ищцовата страна за задължаване на ответника да представи посочените документи съдът ще се произнесе в съдебно заседание.

Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото и че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА като доказателства по делото: договор за покупко-продажба от 12.08.2011г., фактура №**********/03.10.2011г., писмо изх.№1352/17.02.2016г., покана-предизвестие, известие за доставяне, 2 бр. справка от Търговски регистър.

СЪОБЩАВА на страните проект за доклад по делото:  Производството е образувано по искова молба на ИНТЕРСТРОЙ-ВБ ЕООД - град Стара Загора против МАРМЕКС ООД гр.Стара Загора. Ищецът твърди в исковата си молба, че през 2011 год. е придобил собствеността на Трафопост от 20 000 V към 380 V и клетка високо напрежение - 1 бр.; Трансформатор 630 kwA - 1 бр. и клетка ниско напрежение комплект - 1 бр. от ЕТ „ТОПСИ -№ - Дечо Вълев" ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, жк. „Тракия" 14-А-2. На основание сключен договор, от страна на продавача била издадена фактура № 1188 от 03.10.2011 год., на стойност 16 000 лева с включен ДДС. Придобитите от ищеца вещи се намирали в гр. Твърдица, промишлена зона 4, парцел УПИ XV - промишлено хале. Към момента на продажбата посоченият недвижим имот бил собственост на продавача. На един по-късен етап от време посоченият недвижим имот бил продаден по изпълнително дело за удовлетворяване на кредитор и бил придобит от ответника, като до настоящия момент бил негова собственост и се стопанисвал от него. Според данни на ищеца и към настоящия момент претендираните вещи се ползвали от ответника, за осигуряване на ел. захранване на обекта му. В края на месец януари 2016 год., а именно на 26.01.2016 год., ищецът предприел действия за възстановяване на владението над претендираните вещи и разпореждането със същите. Отправил покана до „ЕВН България Електроразпределение" гр. Пловдив с вх. № 753/26.01.2016 год., като с отговор изх. № 1352/17.02.2016 год. бил уведомен, че от страна на ЕВН не бил налице интерес за закупуване на описаните вещи. На 26.03.2016 год. от името на ищцовото дружество била изпратена писмена покана до ответника, с която същият бил уведомен за предприемане на действия за връщане на владението над вещите и покана при наличието на интерес от тяхна страна за закупуване на същите били предоставени данни за свързване с представляващия дружеството. Въпреки, че поканата била получена от страна на ответника, до настоящия момент не била осъществена никаква комуникация. Предвид този факт, възниквал правен интерес за ищеца да поиска от съда постановяване на тяхното връщане във владението на собственика в съответствие на законоустановения ред. Налице бил неоснователен отказ от страна на ответника да върне във владението на собствениците оставените при него вещи, които и към настоящия момент се намирали в стопанисваното от него промишлено хале в гр. Твърдица.

Моли съдът да постанови решение, с което да постанови връщане във владението на ищеца на следните движими вещи: Трафопост от 20 000 V към 380 V и клетка високо напрежение - 1 бр.; Трансформатор 630 kwA - 1 бр. и клетка ниско напрежение комплект - 1 бр., като осъди ответника да предаде описаните вещи. Претендира разноски.

 

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се моли искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен, като се присъдят разноските по делото. Оспорва се исковата претенция и се сочи, че ответникът не владее гореописаните движими вещи и не е придобивал недвижимата собственост, посочена в исковата молба, а именно: гр.Твърдица, промишлена зона 4, парцел УПИ XV- промишлено хале. Не отговаряло на истината твърдението в исковата молба, че „на един по-късен етап от време посоченият недвижим имот е продаден по изпълнително дело за удовлетворяване на кредитор и е придобит от ответника, като до настоящия момент е негова собственост и се стопанисва от него". Ответникът не бил закупувал имота, нито от публична продан, нито по-късно, не било собственик и към настоящия момент, не стопанисвал нито имота, нито вещите в него. Изпратената до ответника „покана-предизвестие" без подпис, приложена към исковата молба, нямала правна стойност и нямало как да има правни последици, тъй като ответното дружество нито било собственик, нито владелец, нито държател на недвижимия имот и процесните движими вещи. Поради това и ищецът нямал основание да твърди, че от страна на ответника бил налице неоснователен отказ да върне владението. Нямало никакви причини ищецът да прави искане, а съдът да задължава ответника да представи документи „на основание на които евентуално са придобити недвижимите вещи.... да представи документи- възлагателно постановление, въвод във владение и т.н." Заявява се, че ответникът нямо никакви документи за собственост, нито е бил, нито е собственик на описания в исковата молба недвижим имот и движими вещи, нито е във владение на същите. Поради това и не следвало да бъде задължаван да представи документи, каквито няма, нито на основание чл.190, нито на осн. чл.192 ГПК. Следвало ищецът да има предвид, че постановленията за възлагане от съдебен изпълнител подлежат на вписване в Имотен регистър и при полагане на дължимата грижа, щял да открие собственика, респ.ползвателя.

            Моли се искът да бъде отхвърлен изцяло и да бъдат присъдени разноските по делото.

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл. 108 от ЗС. 

Ищецът следва да докаже, че е собственик на процесните движими вещи и че ответникът ги владее или държи.

Ответникът следва да провежда насрещно доказване и по принцип да докаже наличието на правно основание да държи вещите, но в случая ответникът твърди, че вещите не са в негово държане.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

УКАЗВА на страните, че приключването на делото със спогодба е основание за определяне на държавна такса в половин размер -чл.78. ал.9 от ГПК.

           

НАСРОЧВА делото на 17.02.2017 г. от 10.30 ч., за която дата да се призоват страните.

 

            Да се връчи на страните препис от определението, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: