Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № ...от 15.10.2013 година по гр.д. № .../2013 година Районен съд - гр.Велико Търново е приел за установено по отношение на "Ц. Т.", Е. - гр.Д., че дружеството дължи на " К.",Е. - гр. В. сумата 3185,58 лева, представляваща неизплатено задължение по подробно изброените в решението фактури и сумата 75,88 лева лихва за забава, считано от датата на всяка фактура, ведно със законната лихва върху главницата от 3185,58 лева, считано от 13.02.2013 година - датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане, за заплащането на които суми е осъдено със заповед за изпълнение № 235/15.02.2013г. по Ч.гр.д. № 446/2013 година по описа на ВТРС, като "Ц. Т.",Е. е осъдено да заплати на " К. ",Е. сумата 465,22 лева, представляваща направените от дружеството разноски по делото. Недоволен от така постановеното решение в частта му, с която е отхвърлено направеното от дружеството възражение за съдебно прихващане със сумата от 1106,99 лева, е ответникът "Ц. Т. ",Е. - гр.Д. , който го обжалва в тази му част в предвидения с чл.259,ал.1 ГПК срок за това. В жалбата си дружеството развива съображения за неправилност и необоснованост на решението в атакуваната от него част. Твърди, че съдът неправилно е приел, че възражението за прихващане е неоснователно, при което задължение на съда е било да установи по делото дали насрещното вземане на "Ц. Т.",Е. от „К. ” Е. е ликвидно и изискуемо и дали следва да бъде извършено прихващане. Това си задължение, твърди жалбоподателят , съдът не е изпълнил. Моли решението, като порочно в обжалваната от него част, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважено направеното от „Ц. Т. " Е. възражение за прихващане. Претендира разноски по делото за двете инстанции. Въззиваемият " К.",Е. - гр.В. заема становище, че жалбата на "Ц. Т. ",Е. - гр.Д. е неоснователна и недоказана, респективно - обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Претендира да му бъдат присъдени направените от дружеството разноски за въззивната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева. Окръжният съд , като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на " Ц. Т.,Е. - гр.Д. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Постановеното от Районния съд решение е валидно и допустимо, а по същество в обжалваната му от " Ц. Т.",Е. - гр.Д. част - обосновано , правилно и законосъобразно. Предмет на разглеждане по делото е предявеният от " К.",Е. - гр.В. против " Ц. Т.",Е. - гр.Д. иск по чл.422, във връзка с чл.415,ал.1 ГПК, за приемане за установено, че съществува вземане на " К.",Е. от ответното дружество в общ размер 3261,46 лева, в това число 3185,58 лева с ДДС дължима, но незаплатена от последното по подробно описаните в исковата молба фактури цена за доставени му от ищеца и получени от него сладкарски изделия и 75,88 лева лихва за забава , за които суми на " К.",Е. по Ч.гр.д. № 446/2013 година на ВТРС на 15.02.2013 година е издадена заповед № 235 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК . За да уважи с обжалваното от " Ц. Т.",Е. решение така предявения от " К.",Е. - гр.Велико Търново иск, респективно - да приеме, че не е настъпил погасителният ефект на твърдяното от ответното дружество извънсъдебно прихващане, Районен съд - гр.Велико Търново е приел, че "Ц. Т.",Е. няма основание за начисляване на претендираните от него неустойки по чл.134, във връзка с чл.91 от сключения между страните на 01.01.2011 година договор и такива не му се дължат. Съдът е изложил подробни мотиви в тази насока, които мотиви тази инстанция, този състав, напълно споделя и към които препраща на основание чл.272 ГПК. Във връзка с развитите от " Ц. Т.",Е. оплаквания в жалбата следва да се има предвид, че дружеството не е направило по делото възражение за прихващане с негово насрещно вземане от ищеца, сега въззиваем, а е твърдяло, че е извършено извънсъдебно прихващане с такова негово вземане с изпратен на " К.",Е. протокол за прихващане. Възражението за прихващане като средство за защита на ответника по предявения против него иск е различно по характер и последици от извънсъдебното материално - правно изявление по чл.103 , ал.1 ЗЗД за прихващане. Съгласно посочената разпоредба кредиторът може да прихване вземането си срещу свое задължение към насрещната страна, ако вземането му е изискуемо и ликвидно. Изискуемостта и ликвидността са необходими предпоставки при условията на кумулативност за настъпване на погасителния ефект на изявлението за извънсъдебно прихващане по чл.103 ЗЗД. Ликвидно по смисъла на посочената разпоредба е вземането, което е безспорно по основание и определено по размер, в какъвто смисъл са правната теория и трайна съдебна практика. В конкретния случай наличие на такова насрещно вземане / изискуемо и ликвидно/ на "Ц. Т.", Е. по делото не е доказано, при което доказателствената тежест за това съгласно чл.154,ал.1 ГПК тежи върху него. Налага се изводът, че погасителният ефект на материално - правното изявление на " Ц. Т.",Е. за прихващане не е настъпил по причина, че противопоставеното за прихващане вземане на дружеството не е ликвидно и изискуемо. В този смисъл по същество са и изводите на първоинстанционния съд. Пред тази инстанция не се представят доказателства, навеждащи на изводи, различни от тези на Районен съд - гр.Велико Търново. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на "Ц. Т.",Е. - гр.Велико Търново по делото е неоснователна недоказана. Постановеното от Районния съд решение в обжалваната му от дружеството част е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК " Ц. Т.",Е. следва да бъде осъдено да заплати на " К.", Е. сумата 250 лева, представляваща заплатено от дружеството адвокатско възнаграждение по делото за въззивната инстанция. Водим от горното и на основание чл.271,ал.1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № ...от 15.10.2013 година на Районен съд - гр.Велико Търново по гр.д. № .../2013 година в обжалваната му част. ОСЪЖДА " Ц. Т. ",Е., с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Д., ПК 5030, М. " У.", ПИ 0. О. "Л. Ц. Ц.", да заплати на " К.",Е., с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.В., ул."Р." № 13, сумата 250 / двеста и петдесет/ лева, представляваща заплатено от дружеството адвокатско възнаграждение по делото за въззивната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |