Решение по КНАХД №1282/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Е. Д. Д., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ***представляван от адвокат С. П.- пълномощник, обжалва Решение №473 от 02.05.2025г. по Н.А.Х. дело №20255330200063 (63) по описа на Районен съд- Пловдив за 2025г., XVI-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) с №24-1030-006678 от 19.08.2024г., издадено от началник на група в Сектор “Пътна полиция“ (С“ПП“) в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР) - Пловдив, с което на жалбоподателя Д. е наложена глоба в размер на 100,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност и постановяване на решение по същество, с което процесното НП да бъде отменено. Алтернативно, да бъде отменено оспореното решение и се постанови решение по същество, с което делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, за което е представен списък на направените разноски.

Ответникът в производството- Началник на група в Сектор “Пътна полиция“ в ОД на МВР - Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор С. П., дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която оспорените части от решението са неблагоприятни, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че на 25.07.2024г., около 17:10ч., е извършена проверка от служители в ОД на МВР - Пловдив, на място в [населено място], на кръстовището между бул. “Б. и [улица]. В рамките на проверката е прието за установено, че жалбоподателят Д. управлява лек автомобил “СИТРОЕН КСАРА“, с Рег.№***, чужда собственост, в посока изток - запад. Прието е за установено, че Д. не съобразява поведението си със светлинните сигнали, тъй като навлиза и преминава през кръстовището на забранителен червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа.

За установеното в рамките на проверката Т. Д. Д.- мл. автоконтрольор в С“ПП“ в ОД на МВР - Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия GA, АКТ №1366823 от 25.07.2024г., с който деянието на жалбоподателя Д., изразяващо се в преминаване на забранителен червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП.

По делото няма ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след което е издадено процесното НП.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява правилно решение, като потвърждава оспореното пред него НП, предвид констатираните му правилност и законосъобразност. Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Настоящият състав на съда намира възраженията в касационната жалба за неоснователни.

Според разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, заради чието нарушаване е ангажирана отговорността на касатора Д., участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Според разпоредбата на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, в приложима редакция към 25.07.2024г., посочена като основание за издаване на процесното НП, с глоба от 100 лева се наказва водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.

С разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното, поради което опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.

А съгласно легалното определение, дадено в нормата на §6, т.25 от ДР на ЗДвП, по смисъла на този закон “водач” е лице, което управлява ППС или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

В случая, обстоятелствата, че касаторът Д. има качеството “водач“ на посочения по-горе лек автомобил “СИТРОЕН КСАРА“, с Рег.№ ***както и че преминава през кръстовището между бул. “Б.и [улица]на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа, се явяват установени по делото, противно на направеното в тази насока възражение от процесуалния представител на касатора. Съответно, налице е от обективна страна вмененото на жалбоподателя Д. административно нарушение.

Освен това, както правилно приема районният съд, административнонаказателното производство е проведено от компетентни органи и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Ето защо, процесното НП е правилно и законосъобразно и като го потвърждава, районният съд постановява решението си при правилно прилагане на закона. Съответно, решението на районния съд е правилно, а освен това е валидно и допустимо, поради което следва да се остави в сила.

Нужно е да се посочи също така, че с разпоредбата на чл.50а от ЗДвП е установена забрана за навлизане в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение, поради което, дори да се кредитира твърдението на свидетеля К. Е. Д., че управляваният от жалбоподателя Д. автомобил не е преминал на “червено“, а на “зелено преминаващо на жълто“, то не може да се формира извод за липсата на съставомерно деяние, инкриминирано от жалбоподателя.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е също неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №473 от 02.05.2025г. по Н.А.Х. дело №20255330200063 (63) по описа на Районен съд- Пловдив за 2025г., XVI-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление с №24-1030-006678 от 19.08.2024г., издадено от началник на група в Сектор “Пътна полиция“ в Областна дирекция на МВР - Пловдив, с което на Е. Д. Д., [ЕГН], е наложена глоба в размер на 100,00 лева.

Решението е окончателно.