ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 26.10.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в
закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.
съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Гюрова в.
гр. д. № 8322 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника Софийски университет „С.К.О.“, БУЛСТАТ ******срещу Решение № 34033 от 07.02.2019 г. по гр. д. № 18329/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО,
125 състав, с което предявените от „Р. “ ООД,
ЕИК ******срещу жалбоподателя искове, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, са уважени.
Подадена е и частна жалба от ищеца „Р. “ ООД срещу
Определение № 105210 от 30.04.2019 г. по гр. д. № 18329/2018
г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 125 състав, с което е оставена без уважение молбата на ищцовото
дружество за изменение на Решение № 34033 от 07.02.2019 г. по гр. д. № 18329/2018
г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 125 състав, в частта за разноските.
Въззивният съд, пристъпвайки към
постановяване на съдебно решение констатира, че в атакуваното решение е
допусната очевидна фактическа грешка, отнасяща се до произнасянето по
предявения, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, от „Р.
“ ООД, ЕИК ******срещу „С.К.О.“, БУЛСТАТ ******иск за
признаване на установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 191,65
лв., представляваща
неплатена главница по договор за доставка на
стоки, за която доставка е издадена фактура № 212553/01.09.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.12.2017 г. до окончателното й
изплащане, за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.
410 ГПК по
ч. гр. дело № 90352/2017 г. по описа
на СРС, I ГО, 125 с-в. В мотивите на решението,
първостепенният съд е приел, че релевираната претенция се явява установена в своето
основание и размер. Като се е позовал на
приетата по делото ССчЕ, първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице относно размера
на дължимите суми, съгласно което размерът на вземането на ищеца към ответника
по фактура
№ 212553/01.09.2017 г., възлиза в размер на 191,65 лв.
с ДДС. С оглед на тази констатация СРС е мотивирал, че предявеният, по реда
на чл.
422, ал. 1 ГПК,
иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, за признаване на установено, че ответното дружество дължи на ищеца
сумата от 191,65 лв., представляваща неплатена
главница по договор за доставка на стоки, за която доставка е издадена фактура № 212553/01.09.2017
г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 29.12.2017 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
дело № 90352/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 125 с-в, се явява основателен за сума в размер на 191,65 лв. Първоинстанционният съд погрешно обаче е обективирал тази воля в диспозитива
на съдебното решение, с който е признато за установено по иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Р.“ ООД срещу
Софийски университет „С.К.О.“, с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 191,62 лв., представляваща
неплатена главница по договор за доставка на стоки, за която доставка е издадена фактура № 212553/01.09.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.12.2017 г. до окончателното й изплащане, за която
сума е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 90352/2017 г.
по описа на СРС, I ГО, 125 с-в.
Въззивният съдебен
състав намира, че в атакуваното решение е допусната и очевидна фактическа
грешка, отнасяща се до произнасянето по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, от „Р. “ ООД, ЕИК ******срещу „С.К.О.“, БУЛСТАТ ******иск за признаване на установено, че
ответното дружество дължи на ищеца сумата от 577,20 лв., представляваща
неплатена главница по договор за доставка
на стоки, за която доставка е издадена фактура № 214036/25.09.2017 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 29.12.2017 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
дело № 90331/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 125 с-в. В мотивите на решението, първостепенният съд е
приел, че релевираната
претенция се явява установена в своето основание и размер. Като се е позовал на приетата по делото ССчЕ, първоинстанционният съд е
кредитирал заключението на вещото лице относно размера на дължимите суми,
съгласно което размерът на вземането на ищеца към ответника по фактура № 214036/25.09.2017 г., възлиза в размер на 577,20 лв. с ДДС. С оглед на
тази констатация СРС е мотивирал, че предявеният, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, за признаване на установено,
че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 577,20 лв., представляваща
неплатена главница по договор за доставка
на стоки, за която доставка е издадена фактура № 214036/25.09.2017 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 29.12.2017 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
дело № 90331/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 125 с-в, се явява основателен за сума в размер на 577,20 лв. Първоинстанционният съд погрешно обаче е обективирал тази воля в диспозитива
на съдебното решение, с който е признато за установено по иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Р.“ ООД срещу Софийски
университет „С.К.О.“, с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 191,62 лв., представляваща неплатена
главница по договор за доставка на стоки, за която доставка е издадена фактура № 214036/25.09.2017 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 29.12.2017 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
дело № 90331/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 125 с-в.
Настоящият въззивен състав констатира, че неправилно е даден ход на
делото по същество. В решението на СРС е допусната очевидна фактическа
грешка, изразяваща се в противоречие
между мотиви и диспозитив, в частта, касаеща произнасянето
по предявения, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, от „Р.
“ ООД, ЕИК ******срещу „С.К.О.“, БУЛСТАТ ******иск за
признаване на установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 191,65
лв., представляваща
неплатена главница по договор за доставка на
стоки, за която доставка е издадена фактура № 212553/01.09.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.12.2017 г. до окончателното й
изплащане, за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.
410 ГПК по
ч. гр. дело № 90352/2017 г. по описа
на СРС, I ГО, 125 с-в. Видно от мотивите е, че съдът е формирал
извод, че искът за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищеца сума, в размер на 191,65 лв., представляваща
неплатена главница по договор за доставка на
стоки, за която доставка е издадена фактура № 212553/01.09.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.12.2017 г. до окончателното й
изплащане, за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.
410 ГПК по
ч. гр. дело № 90352/2017 г. по описа
на СРС, I ГО, 125 с-в, се явява основателен за сума в размер на 191,65 лв. В диспозитива обаче
е записал, че „С.К.О.“, БУЛСТАТ ******дължи на „Р. “ ООД,
ЕИК ******, сума в размер на 191,62 лв., представляваща неплатена
главница по договор за доставка на стоки, за която доставка е издадена фактура № 212553/01.09.2017
г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 29.12.2017 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
дело № 90352/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 125 с-в. Несъответствието между направения от СРС краен правен
извод в мотивите и постановения в диспозитива резултат, касаещ размера на
дължимата се по фактура
№ 212553/01.09.2017 г. сума, води до извод за противоречие между мотивната част и диспозитива,
което представлява очевидна фактическа грешка, която може да бъде отстранена в
производство по чл. 247 ГПК от съда, постановил съдебния акт - СРС.
В решението на СРС е допусната
очевидна фактическа грешка, изразяваща се в противоречие между мотиви и диспозитив и в частта, касаеща
произнасянето по предявения
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, от „Р. “ ООД, ЕИК ******срещу „С.К.О.“, БУЛСТАТ ******иск за признаване на установено, че
ответното дружество дължи на ищеца сумата от 577.20 лв., представляваща
неплатена главница по договор за доставка
на стоки, за която доставка е издадена фактура № 214036/25.09.2017 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 29.12.2017 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
дело № 90331/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 125 с-в. Видно от мотивите е, че съдът е
формирал извод, че искът за признаване на установено, че ответникът дължи на
ищеца сума, в размер на 577,20 лв., представляваща неплатена главница по договор за доставка на стоки, за която
доставка е издадена фактура № 214036/25.09.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.12.2017 г. до окончателното й
изплащане, за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.
410 ГПК по
ч. гр. дело № 90331/2017 г. по описа
на СРС, I ГО, 125 с-в, се явява основателен за сума в размер на 577,20 лв. В диспозитива обаче е записал, че „С.К.О.“, БУЛСТАТ
******дължи на „Р. “ ООД, ЕИК ******, сума в размер на 191,62 лв., представляваща
неплатена главница по договор за доставка на
стоки, за която доставка е издадена фактура № 214036/25.09.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.12.2017 г. до окончателното й
изплащане, за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.
410 ГПК по
ч. гр. дело № 90331/2017 г. по описа
на СРС, I ГО, 125 с-в. Обстоятелството,
че първостепенният съд е бил сезиран с предявен, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, иск, с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, от „Р. “ ООД, ЕИК ******срещу „С.К.О.“, БУЛСТАТ ******иск за признаване на установено, че
ответното дружество дължи на ищеца сумата от 577,20 лв., представляваща
неплатена главница по договор за доставка
на стоки, за която доставка е издадена фактура № 214036/25.09.2017 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 29.12.2017 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
дело № 90331/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 125 с-в, и несъответствието между направения от СРС краен правен
извод в мотивите и постановения в диспозитива резултат, отнасящ се до размера
на дължимата се по фактура
№ 214036/25.09.2017 г. сума, води до извод за противоречие между мотивната част и диспозитива,
което представлява очевидна фактическа грешка, която може да бъде отстранена в
производство по чл. 247 ГПК от съда, постановил съдебния акт - СРС.
Това несъответствие между мотивите и диспозитива
на постановеното решение на първоинстанционния съд препятства възможността на
въззивния съд да се произнесе по съществото на спора, тъй като спорът се отнася
именно до частите на съдебния акт, в която се констатира фактическата грешка. Преди поправяне на очевидната фактическа грешка от
първоинстанционния съд въззивното производство се явява преждевременно
образувано. Ето
защо, постановеното на 24.07.2020 г. в открито съдебно заседание определение на
въззивния съд, с което е даден ход на делото по същество следва да се отмени, на
основание чл. 253 ГПК, въззивното производство да се прекрати, а делото да се
върне на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 125 състав с указания за
отстраняване по реда на чл. 247 ГПК на констатираната очевидна фактическа
грешка. След съобщаване на решението по чл. 247 ГПК и
администриране на евентуално постъпили жалби, делото следва да се върне обратно
на СГС за разглеждане и произнасяне по
жалбите.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ, на основание
чл. 253 ГПК, протоколно определение от 24.07.2020
г., с което е даден ход по същество.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.
д. № 8322/2019 г. на СГС, ГО, ІІ-Г въззивен състав.
ВРЪЩА гр. д. № 18329/2018 г. на Софийски районен съд, І ГО,
125 състав за отстраняване на допуснатата в първоинстанционното решение
очевидна фактическа грешка съобразно мотивите на настоящото определение, след
което делото да се върне на СГС за произнасяне по
въззивната жалба и подадената частна жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.