Р Е Ш Е Н И Е
Номер 46 Година 25.01.2023 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, Х състав, на
седемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в публично заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
Секретар: Йовка Банкова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело номер 2041 по
описа за 2022 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ) и чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.219 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Г.И.А. с ЕГН: **********
***, чрез адвокат П.А. ***, със съдебен адрес *** против решение на главния
архитект на Община Руен от 20.10.2022г., с което е отменено удостоверение за
търпимост № 275/07.12.2016г. Счита, че решението е незаконосъобразно,
постановено при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и
прави искане да бъде отменено и да се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и
прави искане да бъде уважена.
Ответникът – Главен архитект на община Руен, редовно
уведомен, не изразява становище по жалбата.
Заинтересуваната страна И.А.Т. ***, редовно
уведомен, не изразява становище по жалбата.
Административен съд Бургас, след като прецени
твърденията на страните и събраните в хода на производството доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Удостоверение за търпимост № 275/07.12.2016г.
(л.33 от делото) е издадено от главния архитект на община Руен в полза на Г.А.
и И.Т., на основание §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, за строеж - “сграда с инициали МЖ
(жилище) със ЗП = 99,00 кв.м. в териториалния обхват на недвижим имот
съставляващ п.и. с № 016033, находящ се в местността „Харман“ по КВС на землище
– с.Планиница общ.Руен, обл.Бургас и с административен адрес: с.Планиница 8565,
общ.Руен, обл.Бургас.“.
Съгласно приложен акт от
30.12.2016г. (л.34 от делото), удостоверението е обявено и в срока за оспорване
няма регистрирани писмени жалби срещу него.
От И.Т. е подадено искане до
кмета на община Руен с вх. Р-130/20.06.2022г. (л.47 от делото), да бъде
проучена възможността за наличие на издадено удостоверение за търпимост на
сграда с инициали МЖ, находяща се в северната част на имот с идентификатор
56647.16.33 по КККР на с.Планиница, и ако имат такова, то да бъде оттеглено или
отменено, поради липса на законови и следващи устройствени и строителни
основания за издаване на същото. Към искането са приложени нотариален акт №
119, т.ХІІ, рег.№ 9924, дело № 1777 от 09.11.2005г. на нотариус № 324 на
Нотариалната камара, с регион на действие Айтоски районен съд и решение №
18П/14.02.2001г. на Поземлена комисия с.Руен (л.48-54 от делото).
До кмета на с.Планиница е
изпратено писмо изх.№ Р-130-1/04.07.2022г. (л.44 от делото), с искане да се
представи удостоверение за наследници на А.М.К, което удостоверение е
представено (л.46 от делото).
От кмета на с.Планиница до
главния архитект на общината е изпратено писмо рег.№ Р-130-3/03.08.2022г. (л.41
от делото), съгласно което е издадено удостоверение за наследници на Мустафа
Адемов Мехмедов (л.42 от делото). В писмото се сочи и че И. А. Мехмедов бивш
жител на с.Планиница, няма родени деца от брака си и няма наследници.
До Г. А. е изпратено писмо
рег.№ Р-130-4/22.08.2022г. (л.24 от делото), с което тя е уведомена за
постъпилото искане и на основание чл.36, ал.1 от АПК са изискани документи,
които да се представят в 3-дневен срок. Съобщението да лицето е върнато с
отбелязване на пратката „Преместен“, като то е съобщено на интернет страницата
на община Руен, съгласно приложената служебна бележка от 07.09.2022г. (л.27 от
делото). Съобщението е свалено от интернет страницата на 06.10.2022г., съгласно
представената служебна бележка (л.28 от делото). На същите дати то е съобщено,
съответно съобщението е свалено, и чрез поставяне на информационното табло в
сградата на община Руен и кметство с.Планиница, съгласно представените служебни
бележки (л.27-30 от делото).
Аналогично писмо с рег.№
ТСУ-130-5/22.08.2022г. (л.22 от делото) е изпратено и до И.Т., което е получено
от него на 26.08.2022г.
До Гюлсюм А. е изпратено писмо
рег.№ Р-130-8/07.10.2022г., с което е уведомена за започване на административно
производство по оттегляне или отмяна на издаденото удостоверение за търпимост.
Съобщението е получено на 13.10.2022г., видно от приложеното известие за
доставяне (л.20-21 от делото).
За образуваното производство е
уведомен и И.Т. с писмо рег.№ Р-130-7/07.10.2022г., получено от него на
14.10.2022г., съгласно приложеното известие за доставяне (л.18-19 от делото).
С решение на главния архитект на Община Руен
от 20.10.2022г. (л.15-17 от делото), е отменено издадено удостоверение за
търпимост № 275/07.12.2016г., като е прието, че то е издадено изцяло при липса
на законосъобразност, което представлява съществен негов порок, който обуславя
отмяната му. В мотивите на решението е посочено, че административният орган е
приел, че са нарушени съществено някои от изискванията за законосъобразност на
издаденото от него удостоверение за търпимост, поради което се е самосезирал,
съгласно чл.99, ал.1 от АПК и е инициирал административно производство за
издаване на решение за отмяната му, съгласно чл.100 от АПК.
Решението е съобщено на Г. А.
на 03.11.2022г., а на И.Т. на 24.10.2022г., видно от приложените известия за
доставяне (л.12 и л.14 от делото).
Решението е обжалвано с жалба
вх.№ Р-130-11/11.11.2022г., подадена от Г. А. в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Обжалваното решение е издадено от компетентен
орган – главния архитект на община Руен, с оглед правомощията му по чл.99 от АПК, доколкото в случая не е налице по-грестоящ административен орган.
В хода на административното производство по
издаване на решението са допуснати съществени процесуални нарушения, които
водят до неговата незаконосъобразност.
Съгласно чл.99, т.1 от АПК, влязъл в сила индивидуален или общ
административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или
изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не
е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал,
когато съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му.
Съгласно чл.100 от АПК, в
случаите по чл.99, т.1 възобновяването на
административното производство се извършва по инициатива на административния
орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, а в случаите
по чл.99, т.2-7 - и по искане на страна в
производството.
Съгласно чл.102, ал.1 от АПК,
възобновяването на производството по чл.99,
т.1 може да се направи в тримесечен срок от влизането в сила на акта.
Този срок е приклузивен и с
изтичането му се погасява възможността за отмяна на влезлите в сила административни
актове, ползващи се със стабилитет. Това е така, тъй като производството по
възобновяване е извънреден способ за контрол и следва да се прилага само след
осъществяване на предвидените в закона основания и в сроковете, регламентирани
изрично в чл.
102 от АПК. Постановяване на административният акт за възобновяване и
отмяна извън приклузивния срок е достатъчно основание за неговата отмяна, без
да се обсъжда съответствието му с материалноправните изисквания на закона.
В случая, издаденото от главния
архитект на община Руен удостоверение за търпимост № 275/07.12.2016г., е влязло
в законна сила към 30.12.2016г., съгласно приложения акт за извършеното
обявяване на удостоверение.
След като удостоверението за
търпимост е влязло в сила на 30.12.2016г., тримесечния срок по чл.102, ал.1 от АПК, за възобновяване на административното производство по неговото издаване
изтича на 30.03.2017г. Обжалваното решение е издадено на 20.10.2022г., тоест след
като са изминали повече от пет години от изтичане на срока по чл.102, ал.1 от АПК.
С оглед на изложеното,
обжалваното решение, като издадено след предвидения от законодателя в нормата
на чл.102, ал.1 от АПК, тримесечен приклузивен срок, е незаконосъобразно и на
основание чл.172, ал.2 от АПК следва да бъде отменено, без да се разглежда
спора по същество.
За пълнота на изложението
следва да се има в предвид и че с решението административния орган макар и да е
изложил мотиви за възобновяване на административното производство, фактически
не е извършил това, а директно е отменил удостоверение. За да бъде отменено
удостоверение е необходимо първо да се възобнови производството, с нарочно
волеизявление, каквото в случая липсва. След като удостоверение е отменено, без
преди това фактически да е възобновено административното производство по
издаването му, е допуснато съществено процесуално нарушение на
административните правила, което също води до незаконосъобразност на издаденото
решение.
При този изход на спора и на
основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя, следва да бъдат
присъдени направените разноски по делото в общ размер на 860,00 лева, от които
10,00 лева държавна такса за образуване на съдебното производство и 850,00 лева
платено адвокатско възнаграждение.
Претендираната сума от 2,52 лева
- пощенски разноски, не следва да се присъжда. Отговорността за разноски е
обективна и цели репариране на разноските, направени по делото и
възнаграждението на един адвокат, като в обхвата и́ не попадат други
облигационни вземания на страните, независимо от техния източник. Макар и да
има санкционен характер срещу страната, неоснователно предизвикала правния
спор, отговорността за разноски не обхваща причинените вреди, а само
направените по делото разноски. При липсата на легално определение на понятието
„разноски“, граматическото и логическо тълкуване на нормите на чл.143 от АПК и
чл.78 и сл. от ГПК, налагат извод, че под „разноски“ в процеса следва да се
разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с
извършването на определени процесуални действия - депозит за призоваване на
свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и други
подобни. Следователно разноските включват всички суми, които страната е
заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса, а за
оказваната и́ правна защита има право да и́ бъде присъдено адвокатско
възнаграждение и то за един адвокат. Разходите за извършване на фактическите
действия на страните по събиране на доказателствата – изпращане на жалбата, изготвяне
на копия или преписи от документи,
телефонни разговори, транспорт и други подобни, не представляват такива
разноски, поради което сумата от 2,52 лева не следва да се присъжда.
Мотивиран от изложеното, Административен
съд Бургас, десети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на решение на
главния архитект на Община Руен от 20.10.2022г., с което е отменено
удостоверение за търпимост № 275/07.12.2016г.
ОСЪЖДА Община Руен да заплати в полза на Г.И.А. с ЕГН: ********** ***, разноски по делото в размер на
от 860,00 лева (осемстотин и шейсет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от
съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: