№ 1627
гр. Пловдив, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Н. Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300502493 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с жалба с вх.№24367/23.09.2022г. депозирана от
„ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, чрез процесуалния представител
адв. Н. К. против Решение №1714 от 18.05.2022г. на ПРС, постановено по
гр.д.№15616/2021г., осемнадесети гр.с., с което се признава за установено в
отношенията между страните, че М. Л. П., ЕГН ********** не дължи на „ЕОС
Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, следните суми: 4508.11 лева - главница по
Договор за потребителски кредит от *** г., договорни лихви в размер на
324.25 лева, за периода от 27.11.2012 г. до 24.06.2013 г., наказателна лихва в
размер на 16.16 лева за периода от 27.11.2012 г. до 24.06.2013 г., ведно със
законната лихва, считано от 12.07.2013 г. до окончателното издължаване,
сумата от 90.16 лева– разноски за заплатена държавна такса и сумата от
330.29 лева - адвокатско възнаграждение, за които вземания е издаден
изпълнителен лист на 16.07.2013 г., въз основа на Заповед № 7519/15.07.2013
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК, издадени по ч. гр. д. № 11834/2013 г. по описа на Районен съд –
1
Пловдив, V-ти гр. състав, издадени в полза на „Юробанк България“ АД срещу
М. Л. П., които вземания са били прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД .С
постановеният съдебен акт в полза на М. Л. П., ЕГН ********** е присъдена
сумата от общо 793.90 лева - разноски по делото. В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на постановеният съдебен акт, по
съображения подробно изложени в същата. Иска се неговата отмяна, като
вместо това въззивният съд отхвърли предявените искове. Претендират се
разноски пред двете съдебни инстанции,. Прави се възражение за
прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна М. Л. П., ЕГН **********, чрез процесуалния и
представител адв. В. Д. оспорва жалбата и наведените в нея твърдения като
неоснователни, моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд
като правилно и законосъобразно. Претендира разноски пред въззивната
инстанция, съгласно представения списък с направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните
по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана
по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателни установителни
искове с правна квалификация чл. 439 ГПК предявени от М. Л. П., ЕГН
**********, против „ЕОС Матрикс” ЕАД, ЕИК *********. Твърди се, че
ищцата е длъжник по изпълнително дело образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 16.07.2013 г., по силата на Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК № 7519/15.07.2013 г., по ч.гр.д. № 11834/2013 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, V-ти гр. състав, като ищцата била
осъдена да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, главница
по Договор за потребителски кредит от *** г., ведно с договорни лихви,
2
наказателна лихва и законната лихва, считано от 12.07.2013 г. до
окончателното издължаване. Твърди се, че на 10.03.2016 г., ответникът
депозирал пред ЧСИ М. Кирова Договор за цесия от 18.01.2016 г., сключен
между „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на
който „Юробанк България“ АД прехвърлило вземането си по горецитираното
изпълнително дело на ответника, като на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК като
взискател по изпълнителното дело е конституирано дружеството „ЕОС
Матрикс“ ЕООД.
Ищцата твърди, че не дължи сумите по издадения изпълнителен лист,
въз основа на който е образувано изпълнителното дело, тъй като вземането е
погасено по давност. Позовава се на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013
по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно настъпване по силата на
закона на т.нар. „перемпция“, като твърди, че извършените действия по
изпълнителното дело след неговото перемиране са ирелевантни, доколкото са
направени по прекратено по силата на закона дело, и като такава същите не
пораждат правни последици, т.е. не прекъснат давността. Счита, че
погасителната давност за вземането е започнала да тече на 04.09.2013 г. – от
образуването на изпълнително дело № 636/2013 г. по описа на ЧСИ М.
Кирова, като твърди, че за периода от 04.09.2013 г. до 04.09.2015 г. по делото
не е извършено никакво изпълнително действие и на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК същото следвало да се счита за прекратено на 04.09.2015 г. Твърди,
че петгодишният давностен срок бил изтекъл на 04.09.2018 г., като
последващите действия на взискателя няма как да прекъснат давността,
защото същата вече е изтекла.
Ответното дружество оспорва исковете като неоснователни. Признава,
че по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен
между „Юробанк България” АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, ответникът
придобил вземането на Банката срещу ищцата. Оспорва твърдението, че
давността по отношение на вземането е изтекла. Оспорва твърдението за
настъпила перемпция, като твърди, че след образуване на делото били
извършвани изпълнителни действия (запори, описи), които прекъсват срока
по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, както и погасителната давност за вземането.
Счита, че при поискано изпълнително действие след настъпила перемпция,
въпреки че не е образувано ново изпълнително дело, то действието е валидно
и като такова прекъсва давността. Позовава се на ППВС № 3/18.11.1980 г.,
3
отменено с т. 10 от ТР № 2/2013 г., обявено на 26.06.2015 г., като счита, че
давността е била прекъсната с образуването на изпълнително дело, а по
силата на ППВС № 3/1980 г., което е действало към образуване на
изпълнително дело № 636 от 2013 г. по описа на ЧСИ М. Кирова, давността
била и спряна, като спирането на давността следвало да се счита
преустановено от момента на обявяване на ТР № 2/2013 г. Във връзка с
горното, ответникът заявява, че давността за вземането започнала да тече
отново на 26.06.2015 г. и не е изтекла предвид предприемането на валидни
изпълнителни действия.
Първоинстанционният съд е уважил предявените искове, като е приел,
че от 04.09.2013 г. не са предприемани или искани изпълнителни действия
до 05.07.2017 г, .поради което двугодишният срок е изтекъл на 04.09.2015г. и
производството се е прекратило по силата на закона. Предвид прекратяването
на изпълнителното дело по силата на закона, съдът е посочил, че
предприетото след това принудително изпълнение се явява
незаконосъобразно и не може да доведе до прекъсване на погасителната
давност. Подаването на молби от взискателя след този момент, както и
извършването на последващи действия от съдебния изпълнител, вкл. – запор
на банкови сметки, не могат да породят правни последици, тъй като не
почиват на съществуващо и валидно изпълнително производство. С оглед на
това, съдът е приел, че давността е изтекла на 04.09.2018г.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че
същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да
бъде проверена правилността на решението единствено по изложените
във възззивната жалба доводи. Пред въззивната инстанция не са събрани
нови доказателства, поради което съдът постановява акт си на базата на
събраните такива пред първата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез
иск изпълнението, който иск се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание т.е. в настоящото производство могат да бъдат
разгледани само факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
4
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Спорът в конкретният случай се свежда до това, дали вземанията на
кредитора са погасени по давност.
Вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит, поради
което няма спор между страните, че същите са погасяват с изтичане на
петгодишната давност. По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането, като съгласно задължителното тълкуване дадено в ППВС
№3/1980г. – Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителния
процес относно принудително осъществяване на вземането. Съгласно обаче
т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. ВКС по т.д.№2/2013г. по т.д.№2/2013г. ОСГТК.,
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др..
В конкретният случай, преди постановяване на новото тълкувателно
решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото
между страните правоотношение, които са породили правни последици,
поради което настоящият съдебен състав приема, че тези последици следва да
бъдат преценявани с оглед на тълкувателно постановление или решение,
което е било действащо към момента на настъпването на последиците, като в
5
противен случай би се придало същинско обратно действие на новото ТР,
което е недопустимо и съгласно чл.14 ЗНА се предвижда само по изключение
и то въз основа на изрична разпоредба за това..В този смисъл е и изложеното
в Решение №170/17.09.2018г. по гр.д.№2382/2017г. на ВКС, четвърто гр.о., с
което е прието, че извършената в т.10 на ТР отмяна на ППВС №3/1980г.
поражда действие от датата на обявяване на ТР, като даденото с т.10 от ТР
решение се прилага от тази дата – 26.06.2015г.
Гореизложеното обосновава извода, че от образуване на
изпълнителното производство – 04.09.2013г. до 26.06.2015г. - датата на
обявяване на ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на
ВКС, давността е прекъсната и такава не е текла в изпълнителното
производство за посочения период. Нова петгодишна давност е започнала да
тече от 26.06.2015г, като съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване,
погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес, същата
се прекъсва предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя.
Съдът констатира, че в периода от образуване на изпълнителното дело
– 04.09.2013г. до 04.09.2015г. видно от данните в изпълнителното
производство, взискателят не е проявил процесуална активност, не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
поради което изпълнителното производство е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК на 04.09.2015г.
Действително установява се от данните по делото, че на 10.03.2016г.
ответникът е предприел действия, който са от кръга действия прекъсващи
давността - депозирал е пред ЧСИ М. Кирова молба с искане на основание
чл.429 ГПК да бъде конституиран като взискател, в качеството му на
цесионер във връзка със сключен Договор за цесия от 18.01.2016 г. с
„Юробанк България“ АД, а с последваща молба от 15.03.2017г.
новоконституираният взискател е поискал извършването на изпълнителни
действия, с оглед събиране на вземането му, в резултат на което на
13.07.2017г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника М. П. в
6
Обединена Българска банка АД и Юробанк България АД,, но доколкото тези
действия са извършени след като изпълнителното производство се е
прекратило по силата на закона на 04.09.2015г, то същите не представляват
валидни изпълнителни действия, поради което не могат да породят правни
последици и да прекъснат нова петгодишна давност по отношение на
процесните вземания, която е започнала да тече от 26.06.2015г. и е
изтекла на 26.06.2020г.
Гореизложеното обосновава извода, че вземанията на кредитора са се
погасили по давност, поради което исковете като основателни следва да
бъдат уважени. Като е достигнал до същите правни изводи, макар и с
различни мотиви, първоинстанционният съд е постановил правилен и
законосъобразен акт, които следва да бъде потвърден..
Предвид изхода на спора на въззиваемия се дължат разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. Възражението
за намаляване на претендираните от въззиваемата страна разноски не следва
да бъде уважавано, предвид фактическата и правна сложност на спора, както
и предвид процесуалната активност на процесуалния представител
въззиваемия, а именно депозиране на отговор в срок и процесуално
представителство в съдебно заседание.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1714 от 18.05.2022г. на ПРС,
постановено по гр.д.№15616/2021г.,осемнадесети гр.с.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, кв.“М.а долина“ , ул.“Рачо Петков –
Казанджията“ №4-6 да заплати на М. Л. П., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр.*** партер / адв. В. Д./ направени по делото разноски в размер на
800.00лв / осемстотин лева/, представляващи адвокатско възнаграждение .
7
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8