РЕШЕНИЕ
№ 2381
гр. Пловдив, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330100781 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т.
2 от КТ, вр. с чл. 245, ал. 1 от КТ, чл. 215 от Кодекса на труда, член 224, ал. 1 КТ, член
221, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът В. ХР. КР. ЕГН ********** е предявил срещу „РЗ ТРАНС” ЕООД, с
ЕИК: ****** искове за заплащане на следните суми: сумата от 1200 лева,
представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за м. юли 2021г.; 4000 лева
обезщетение при командировка за м. юли 2021г.; 3806 лева неизплатени
командировъчни за м. октомври 2021г.; 1200 лева обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение от работника без предизвестие; 480 лева обезщетение за
неползван платен годишен отпуск от осем дни за 2021г.; 249,89 лева мор. лихва върху
неплатените трудово възнаграждение и командировъчни за периода 1.08.2021г.-
20.01.2022г.; 85,64 лева мор. лихва върху дължимите командировъчни за м. октомври
021г. за периода 1.11.2021г. – 20.01..2022г., законна лихва и разноски.
Ищецът твърди, че е сключил трудов договор с ответника на****** г. по силата,
на който е започнал работа на длъжността „*********“, като работата му и свързана с
превози в чужбина, с оглед на което той е бил длъжен да пребивава и работи постоянно
в Нидерландия. Според трудовия договор уговореното между страните основно
трудово възнаграждение възлиза на 1200 лева, а по силата на постигната устна
договорка между ищеца и работодателя му размерът на командировъчните за месец са
в размер на 4000 лева. Така посочените суми следвало да се плащат по банков път, по
откритата от ищеца банкова сметка.
1
Излагат се твърдения за неизпълнени от ответника задължения за заплащане на
трудово възнаграждение за месец юли 2021 г. в размер на 1200 лева, 4000 лева
неизплатени командировъчни за месец юли 2021 г. и 3806 лева командировъчни за м.
октомври 2021г. Твърди се, че в периода м. юли и октомври 2021г. ищецът е бил
командирован в чужбина.
Също така се твърди, че поради неплатена заплата за м. юли 2021г. ищецът
упражнил правото си да прекрати едностранно и без предизвестие ТПО с ответника, за
което уведомил работодателя си на 11.01.2022 г., чрез надлежно връчена покана чрез
ЧСИ ******, като се претендира заплащане на обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие от страна на работника в размер на 1200
лв.
Твърди се, да не е ползвал платения си годишен отпуск в размер на 8 работни
дни за 2021 г., за което му се дължи обезщетение в размер на 480 лева. Претендира и
лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения за месец юли 2021 г.,
неизплатените командировъчни за месец юли 2021 г., неизплатените командировъчни
пари за месец октомври 2021 г., както и законна лихва върху всички главници, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда до тяхното окончателно изплащане.
В едномесечния срок е постъпил отговор от ответното дружество. Излага се, че
между страните няма договорка за изплащане на точно определен размер
командировъчни, и че трудовото възнаграждение за месец юли 2021 г. и
командировъчните за месец юли 2021 г. по банков път видно от банково извлечение,
приложено по ч. гр. дело № 971/2022г..
Претенцията относно обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие от страна на работника също било неоснователно по
основание и размер, доколкото трудовото правоотношение с работника било
прекратено от работодателя на основание чл. 71, ал.1 КТ, считано от 01.11.2021 г. и
доколкото съставлявало злоупотреба с право, тъй като ищецът бил получил всички
дължими му се трудови възнаграждения и обезщетения.
Обезщетението за неползван платен годишен отпуск било заплатено на ищеца по
банков път на 2.11.2021г., а като акцесорни неоснователни се явявали и предявените
искове за мораторна лихва върху вземанията за трудово възнаграждение и
командировъчни.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства – трудов договор от
********г. и заповед за назначаване от 10.05.2021г. се установява, че ищецът е
започнал работа при ответника на длъжността „******“, считано от 11.05.2021г., на
трудов договор със срок на изпитване от шест месеца в полза на работодателя и при
уговорено основно месечно възнаграждение от 1200 лева.
За да бъде уважен искът за заплащане на трудово възнаграждение следва
ищецът да установи, че е работил по ТПО с ответника в процесния период, че е
полагал труд и размера на дължимото му ТВ. Оттук насетне ответната страна следва да
установи, че е платила сумите за тр. възнаграждение на ищеца.
За да се уважи искът по чл. 215 от КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца командировъчни пари за процесния период следва ищецът да установи, че е
2
работил по трудово правоотношение с ответника през процесния период, че ищецът е
бил командирован и изпълнявал служебните си задължения в чужбина на посочените
дестинации за периода, за който претендира да му се заплатят командировъчни пари, и
техния размер. Оттук насетне в тежест на ответната страна е да опровергае
твърденията на ищеца, обуславящи основателността на претенцията му, а именно да
докаже, че е изплатил командировъчните на ищеца за процесния период, респ. че
сумите не се дължат на друго основание.
Ищецът твърди, че страните са имали устна уговорка с ответника да му се
заплаща сумата от 4000 лева месечно за командировъчни пари, доколкото е изпълнявал
служебните си задължения в чужбина. Работодателят е представил следните заповеди
за командировка в чужбина- заповед № 12 от 1.09.2021г. за срок от 30 дни, считано от
1.09.2021г. с право на пътни, дневни, квартирни и паспортна такса от 3222,64 лева;
заповед № 9 от 1.07.2021г. за срок от 26 дни, считан от 1.07.2021г. с право на пътни,
дневни, квартирни и паспортна такса от 2773 лева; заповед № 5 от 1.06.2021г. за срок
от 15 дни, считано от 1.06.2021г. с право на пътни, дневни, квартирни и паспортна
такса от 1568,82; заповед № 2 от 11.05.2021г. право на пътни, дневни, квартирни и
паспортна такса от 2425,66 лева. От приложеното банково извлечение, озаглавено
извлечение № 2 /приложено по ч. гр. дело/ на 1.10.2021г. на ищеца е преведена сумата
от 5085 лева, включваща трудови възнаграждения за м. юли и септември 2021г., както
и командировъчни за м. септември в размер на 3222,64 лева. Командировъчните за м.
юли 2021г. в размер на 2773 лева са изплатени по следния начин: на 1.07.2021г. сумата
от 1813 лева и на 5.07.2021г. сумата от 960 лева. В посоченото основание за плащане
на командировъчните за м. юли е допусната техническа грешка, като вместо юли е
записано м. юни, като това се подкрепя от приложеното от ищеца банково извлечение
и това на ответника, откъдето се установява, че на 29.06.2021г. е преведена сумата от
2500 лева- заплата за м. юни от 913,18 лева и командировъчни за м. юни 1568,28 лева.
Командировъчна заповед за м. октомври 2021г. не е представена, а командироването не
може да се предполага, като доколкото в доказ. тежест на ищеца е било да установи
факта на командироване в чужбина за този период, това негово твърдение е останало
недоказано, с оглед на което искът за заплащане на командировъчни пари за м.
октомври 2021г. се явява недоказан.
В приложение 3 към чл. 31, ал.1 от Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, командировъчните пари на персонала на
сухоземни транспортни средства и специални средства (шофьори и стюардеси) при
автомобилни превози е 27 евро на ден при единична езда, вкл. и квартирни пари.
Изплатените суми за командировка не са под определения от Наредбата минимум,
дори са в повече, с оглед на което предявените искове за заплащане на обезщетение
при командировка и за залащане на трудово възнаграждение за м. юли 2021г. се явяват
неоснователни.
3
За да се уважи иска по чл. 224, ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение за
неползван платен год. отпуск следва да се докаже, че ТПО между страните е
прекратено, че на ищеца е останал неползван ПГО, колко дни за коя година, и размерът
на обезщетението. Оттук насетне ответната страна следва да установи, че е платила
сумите за неползван платен годишен отпуск на ищеца.
ТПО между страните е прекратено, считано от 11.01.2022г., когато
едностранното изявление на ищеца за прекратяване на връзката поради неизплатено
трудово възнаграждение за м. юли 2021г. е достигнало до работодателя, за което са
представени покана и придружително писмо за връчване по член 18, ал. 5 от ЗЧСИ.
Следва да се посочи, че издадената от работодателя заповед за прекратяване на ТПО №
8 от 1.11.2021г. на осн. член 71, ал. 1 не е породила действието си, тъй като не е била
връчена на ищеца. Съгласно член 335, ал. 2, т. 3 от КТ при прекратяване без
предизвестие трудовия договор се прекратява от момента на получаването на
писменото изявление за прекратяването на договора.
Видно от банковите извлечения на 2.11.2021г. на ищеца е преведена сумата
от 1200 лева заплата за м. октомври, а на 1.12.2021г. сумата от 194,04 лева с основание
доплащане за м. октомври. Нетната заплата на ищеца за м. октомври възлиза на 931,18
лева, а претендираното от него обезщетение за 8 дни, по 57,14 лева на ден възлиза на
457,15 лева, преведена е сума в размер на 1394,04 лева, с която са погасени
претенциите за платен годишен отпуск в размер на дължимите 457,15 лева.
За уважаване на иска по член 221, ал. 1 от КТ е необходимо ищецът също
така да установи, че трудовото правоотношение е прекратено поради забавяне
изплащането на трудовото възнаграждение, на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, срокът на
предизвестието и размерът на последното брутно ТВ за пълен раб. месец преди
уволнението.
ТПО между страните е прекратено от 11.01.2022г., като изявлението от
работника е направено на 7.01.2022г., а плащането на трудовото възнаграждение за м.
юли 2021г. е извършено преди изявлението - на 1.10.2021г., ето защо съдът намира, че
изявлението на ищеца за прекратяване на ТПО поради неплащане на трудовото
възнаграждение е без основание и представлява злоупотреба с правото на иск,
доколкото ищецът е наясно с плащането на трудовото му възнаграждение за м. юли
2021г., но желае да се освободи от договорната си връзка с цел да получи едно
недължимо обезщетение.
Като обусловени от изхода на главните искове ще се отхвърлят исковете за
мор. лихва върху заплатите и командировъчните.
По изложените съображения исковете ще се отхъврлят като неоснователни.
По разноските.
4
От ответника се претендират разноски за адвокат по исковото производство в
размер на 1800 лева; 900 лева за адвокат по обезпечителното производство и 18 лева за
държвана такса по обезпечителното производство. Ищецът е възразил срещу размера
на платеното адв. възнаграждение като прекомерно. Възражението е основателно, тъй
като делото не е с висока правна и фактическа сложност, протекло е в едно съдебно
заседание, без събиране на други доказателства с изключениие на писмените, като в
полза на ответника ще се присъдят разноски за адв. възнагржадение в исковото
производство съобразно материалния интерес от 11 021,51 лева в размер на 860 лева
съгласно член 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адв. възнаграждения. Поисканите от ответника разноски по обезпечителното
производство са недължими, доколкото резултатът по жалбата на ответника срещу
определението на съда за допускане на обезпечение на предявените искове, не е в
негова полза, с оглед потвърждаването на съдебния акт от въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. ХР. КР. ЕГН ********** е против „РЗ
ТРАНС” ЕООД, с ЕИК: ******* обективно съединени искове за заплащане на
следните суми: сумата от 1200 лева, представляваща неплатено брутно трудово
възнаграждение за м. юли 2021г.; 4000 лева обезщетение при командировка за м. юли
2021г.; 3806 лева обезщетение при командировка за м. октомври 2021г.; 1200 лева
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без
предизвестие; 480 лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск от осем дни
за 2021г.; 249,89 лева мор. лихва върху неплатените трудово възнаграждение и
командировъчни за периода 1.08.2021г.-20.01.2022г.; 85,64 лева мор. лихва върху
дължимите командировъчни за м. октомври 021г. за периода 1.11.2021г. – 20.01..2022г.,
ведно със законна лихва върху трудовите възнаграждения и обезщетения, считано от
21.01.2022г. до окончателното им изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА В. ХР. КР. ЕГН ********** да заплати на „РЗ ТРАНС” ЕООД, с
ЕИК:******** разноски в размер на 860 лева адв. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5