Р Е Ш Е Н И Е
№ 260006 / 28.08.2020 г. гр. Шумен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд на двадесет
и трети юли две хиляди и двадесета година в
публично заседание в следния
състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: Ралица Хаджииванова
Теодора Д.
При участието на секретаря Станислава
Стойчева
Прокурор: Делян Д.
Като разгледа докладваното от Мариана
Георгиева ВНОХД № 162 по описа за 2020
г. на ШОС, установи:
Производство
по чл. 313 и сл. от НПК.
С
присъда №14 от 14.03.2019 г. постановена по НОХД № 2583/2018 г. Шуменският
районен съд признал подсъдимия А.М.Ч. за виновен в това,
че на две неустановени дати през периода 01.04.2015г.-15.06.2015г., при
условията на продължавано престъпление, в землищата на гр.Шумен, кв.Д. и с.О., обл.Шумен,
предоставил огнестрелно оръжие- ловна карабина „ТОЗ/8-01“ на лице, ненавършило
осемнадесет години, а именно- на малолетното лице М. А.Ч., роден на *** г.,
поради което и на основание чл.338, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.55,
ал.1, т.1 от НК го осъдил на три месеца
лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изтърпяването на
наложеното наказание за изпитателен срок от три години. С присъдата съдът се
разпоредил с веществените доказателства по делото и възложил на подсъдимия
направените по делото разноски.
Първоначално
по внесения от Шуменската районна прокуратура обвинителен акт срещу А.М.Ч. в
Шуменския районен съд било образувано НОХД № 488/2018 г. С присъда № 34 от
25.06.2018 г. подсъдимият бил признат за виновен и на основание чл. 388, ал. 2
и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК осъден на три месеца лишаване от свобода,
изтърпяването на наказанието било отложено за изпитателен срок от три години. С
решение № 80 от 26.09.2018г. по ВНОХД № 259/2018 г. образувано по жалба от подсъдимия,
Шуменският окръжен съд отменил присъдата и върнал делото за нова разглеждане. Било образувано НОХД № 2583/2018 г. по описа на ШРС. Настоящата
въззивна проверка на постановената по делото присъда е трета по ред. С решение № 67/12.07.2019 г. по ВНОХД № 169/2019 г. ШОС изменил присъдата,
но с решение 173/2019 г. на Апелативен съд – Варна по НДВ № 321/2019 г. то е
отменено и производството по НОХД № 2538/2018 г. възобновено. Делото е върнато за ново разглеждане на ШОС
от стадия на съдебното следствие. По образуваното ВНОХД № 418/2019 състав на
ШОС постановил присъда № 5 от 17.02.2020 г. с която оправдал подсъдимия. По
протест на прокурор от ШОП на основание чл. 346, т. 2 от НПК е образувано н. д.
№ 277/2020 г. на ВКС. С решение № 82/17.06.2020 г. въззивната присъда е
отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния
съд.
Прокурорът
предлага присъдата на Шуменския районен съд по НОХД № 2583/2018 г. да бъде
потвърдена. Счита, че тя е правилна и законосъобразна. Мотивите са подробни и
изясняват всички обстоятелства по делото и са в подкрепа на правния извод, че е
извършено това престъпление и неговия автор.
Защитникът
на подсъдимия счита, че вината му не е установена по несъмнен начин. В мотивите
си съдът приел, че подсъдимият
предоставил личното си оръжие описано по вид, марка и фабричен номер
на малолетния си син, а в диспозитива
липсвал фабричен номер. Допуснатото противоречие между мотиви и диспозитив
означавало, че вината на подзащитния му не е доказана по несъмнен начин. Съдът
превратно ценил заключенията на всички назначени по делото експертизи. Неправилно
били кредитирани показанията на св. К. Д., а останалите свидетелски показания
не подкрепяли обвинителната теза. Нищо по делото не било установено по несъмнен
начин, поради което моли съдът да оправдае подс. Ч. по повдигнатото му обвинение.
Жалбоподателят Ч. подкрепя казаното от
защитника му и няма какво да добави в своя защита. В последната си дума моли да
бъде оправдан.
Въззивната жалба е подадена в срок и е
процесуално допустима. Разгледана по същество – неоснователна.
Шуменският районен съд провел пълно и задълбочено съдебно
следствие. Събрани са всички относими към предмета на доказване доказателства.
Разпитани са подробно свидетелите, изслушани са вещите лица по изготвените
експертизи, приобщени са писмените и веществени доказателства, възпроизведен е
видеозаписа от приложения по делото диск. Съдът в мотивите, въз основа на
събраните доказателства, правилно установил фактическата обстановка по делото
приемайки следното: Подсъдимият А.М.Ч. и св.К. Д. били съпрузи, като от брака си имали едно
дете- М. А.Ч., роден на *** г. Тримата живеели заедно с дъщерята на подсъдимия
от предходен брак-М. А. Ч., в жилище, намиращо се в гр.Шумен, кв.Д., ул.“В. Б.“
№9. През 2015г. настъпила фактическа раздяла между подсъдимия и свидетелката Д.,
която на 01.04.2015г. напуснала семейното жилище и взела със себе си сина си М..
В началото на месец май 2015г. детето се завърнало в дома на баща си, където
останал да живее, но продължавал да поддържа контакти и с майка си. Подсъдимият
бил дългогодишен ловец и имал издадени разрешения за придобиване, носене,
употреба и съхранение на огнестрелни оръжия, като притежавал такива, между
които и две ловни карабини- „ИЖ МР-18МН“ с №********* и „ТОЗ/8-01“ с №Х6332.
След завръщането на сина му на неустановена дата през периода
01.04.2015г.-15.06.2015г. подсъдимият излязъл заедно с него в района на
землището на кв.Д. на гр.Шумен, като взел със себе си ловна карабина
„ТОЗ/8-01“. Подсъдимият предоставил карабината на малолетния, който позирал с
оръжието до мишена, на която личали следи от изстрели и бил заснет с мобилен
телефон.
На неустановена дата през периода 01.04.2015г.-15.06.2015г. подсъдимият се
уговорил със свой приятел-св.Д. М., да го посетят в пчелина му, намиращ се в
землището на с.О., обл.Шумен, където щял да се намира и св.С. В., също приятел
на Ч.. Подсъдимият взел със себе си сина си М. и дъщеря си М., за да си
направят пикник. Тримата се срещнали със
свидетелите, които работели по намиращ се на пчелина фургон. През деня на св.М.
се наложило да отиде с автомобила си до района на с.К. р., но аварирал и св.В. отишъл да го изтегли да го изтегли със
своя автомобил. Междувременно подсъдимият се разходил заедно с децата в гората.
Той носел ловна карабина„ТОЗ/8-01“. Докато се разхождали подсъдимият
предоставил на сина си посочената карабина, която била заредена, за да
произведе изстрел. М. седнал на земята, взел карабината с двете си ръце,
прицелил се и стрелял. След произвеждането на изстрела подсъдимият, който стоял
до сина си в клекнало положение, взел оръжието от ръцете му. На тези действия
присъствала и дъщерята на подсъдимия, която заснела видеозапис с мобилния си
телефон, направила и снимка на брат си, който позирал с карабината, като
подсъдимият стоял до детето и придържал оръжието с една ръка. Впоследствие при
една от срещите си с майка си малолетният споделил, че баща му е предоставил
карабината, за да се снима и за да произведе изстрел, като ѝ показал
запазените в паметта на телефона му снимки и ги изпратил и на нейния апарат.
Свидетелката К. Д. се разтревожила от обстоятелството, че синът ѝ е имал
достъп до оръжие и сезирала РУ-Шумен със съответна жалба. Малко по-късно същата
установила, че в паметта на телефонния апарат на М. се съхранява и видеозапис
на действията на детето и на подсъдимия, като изпратила видеоклипа към мобилния
си телефон. В хода на извършената по повод жалбата проверка свидетелката
предоставила на полицейски инспектор Г. Г.CD, на който бил записан посоченият видеоклип, а впоследствие- и цветни
снимки на хартиен носител. След извършената проверка било образувано и
досъдебно производство, след приключването на което в ШРС бил депозирал
съответен обвинителен акт срещу подсъдимия.
В мотивите към присъдата съдът подробно обсъдил събраните гласни
доказателствени средства и посочил кои от тях имат най- голямо значение за
изясняване на фактическата обстановка по делото. Правилно преценил кои от тях
да цени и в коя част. От показанията на св. Г. изключил обстоятелствата станали му известни
по време на провеждане на оперативна беседа. Неоснователно е възражението на защитникът на
подсъдимия, че не следва да се кредитират показанията на св. К. Д., защото тя
пресъздава думите на М. и на техния разговор няма свидетели и в жалбата си до
полицията била написала, че подсъдимия имал издаден билет за лов на чакали,
нещо, което не се потвърдило по делото. В разпита си пред съда свидетелката не
е твърдяла такова обстоятелство. ШРС направил внимателна преценка на
достоверността на показанията на свидетелката, като ги преценил и съпоставил с
останалите доказателства по делото и преценил, че те са подредени, логични,
последователни и кореспондират на останалите доказателства. Законосъобразен е и извода на съда, че
приложените по делото фотоснимки и видеозапис имат характера на веществени
доказателствени средства, тъй като отразяват и съдържат информация за
обстоятелства включени в предмета на доказване. От експертните заключения
безспорно се установява, че в изследвания видеозапис няма следи от манипулации
или намеса върху записаната информация. Ето защо съдът приел веществените
доказателства за решаващи при формиране на фактическите си изводи, като
правилно приел, че те са изцяло обективни, неповлияни от субективизъм и
отразяват извършването на двете отделни деяния.
Подробен анализ съдът направил и на заключенията на изготвените експертизи.
Безспорно е установено, че на фотоснимките и видеозаписа са заснети подсъдимия
и малолетния му, към този момент, син М.. Експертите заключават, че детето
държи в ръцете си пушка с оптически мерник, произвело е изстрел, придружен с
откат на оръжието и характерен звук от изстрел и изхвърчане на гилза от затвора. Констатиран е пълен синхрон на
действията и звука при произвеждане на стрелба. Използваното оръжие показва
сходства в общите признаци с притежаваната от подсъдимия карабина ТОЗ/8-01 с №
Х6332. Според ШОС използваното оръжие не е оръжието, което подсъдимият е
предоставил за изследване не само защото не са установени индивидуализиращи
/частни/ признаци между двата обекта. Карабината с която стреля малолетния
категорично не е законно притежаваната карабина на подсъдимия, защото при
неговата изхвърлянето на гилзата става след изтегляне на затвора, а не
автоматично, както е във видеото. Експертите са категорични, че заснетата пушка
не е пневматична, а е огнестрелно оръжие, не е детска играчка имитация на
оръжие. Според защитата липсата на конкретика за това кое точно оръжие е
предоставил подсъдимия, че това е някакво имагинерно оръжие, което може да е
всяка една карабина в страната с такъв вид и такава марка, води до недоказаност
на деянието. Това становище неможе да бъде възприето, защото за наказателната
отговорност на подсъдимия е достатъчно, че по делото безспорно е установено, че
е предоставил на малолетното си дете огнестрелно оръжие и при единия от
случаите дори произвежда изстрел. Няма никакво значение дали карабината е на Ч.
или на друго лице и на какво основание я притежава или ползва. От
доказателствата по делото категорично е установено и авторството на деянието,
на видеозаписа и на снимките, направени от М. Чакърова се вижда, че подсъдимия
наблюдава от близо действията на детето, придържа оръжието и след произведения
изстрел го прибира в калъф за пушка лежащ до него. Самото дете споделило с
майка си, че именно подсъдимия му е предоставил оръжието. Защитата твърди, че
на записа се виждало как Ч. отнема оръжието от детето, но не и кои му го е дал.
Такова възражение е правено и пред ШРС и в мотивите е даден отговор, защо е
невъзможно това да е някои различен от подсъдимия. Настоящата инстанция напълно
споделя становището на решаващия съд по този въпрос.
Законосъобразен е извода на съда, че деянието е извършено с пряк
умисъл.Подсъдимият, който е правоспособен ловец, общественоопасния характер на
деянието си и целял настъпването на общественоопасните последици.
При определяне на наказанието, съдът съобразил наказанието наложено на
подсъдимия при първоначалното разглеждане на делото, обстоятелството, че няма
подаден протест от прокуратурата по отношение на неговия размер, а само жалба
от подсъдимия. В случая действа забрана за влошаване на положението на
жалбоподателя и съдът, съобразявайки първоначалната присъда, приложил
разпоредбата на чл. 55 от НК и определил наказание лишаване от свобода в същия
размер – минималния и отложил изтърпяването на основание чл. 66 от НК. Ето защо
наложеното наказание е правилно и законосъобразно.
Предвид изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
Потвърждава присъда №14 от 14.03.2019 г. постановена по НОХД № 2583 по
описа за 2018 г. на Шуменския районен съд.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.