Решение по дело №396/2022 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 72
Дата: 7 август 2023 г.
Съдия: Румен Атанасов Стойнов
Дело: 20221880100396
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. С., 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на единадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело №
20221880100396 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба от 18.07.2022 г.,
подадена от В. С. Н. от с. И., общ. С., ул. „...” № , ЕГН **********, чрез
пълномощник, срещу ЗД „Бул инс” АД, със седалище и адрес на управление в
гр. С., бул. „Джеймс Баучер” № 87, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори. Предявен е прекият иск по чл. 432 от Кодекса за
застраховането (КЗ) на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„гражданска отговорност” на причинителя на вредата, като на основание чл.
86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) се претендира и
лихвата за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от
25.04.2018 г. – датата на увреждането /02.05.2018 г./04.05.2018 г./02.07.2018 г.
– датите, на които са направени разходите. Искът е предявен за сумата от
5520 лева, представляващи имуществени вреди вследствие на
пътнотранспортно произшествие, като в нея са включени : 300 лева – разходи
за лекарства, заедно със законната лихва от 02.05.2018 до окончателното
изплащане ; 1080 лева – допълнителни разходи за силна храна (усилена
диета), за срок от 6 месеца (6 м. х 180 лв./6 лева на ден), заедно със законната
лихва от 25.04.2018 до окончателното изплащане ; 2100 лева – разходи за
медицинско изделие, заедно със законната лихва от 02.05.2018 до
окончателното изплащане ; 640 лева – разходи за медицинско изделие, заедно
със законната лихва от 04.05.2018 до окончателното изплащане ; 600 лева –
разходи за заплащане на болногледач, заедно със законната лихва от
25.04.2018 до окончателното изплащане ; 600 лева – разходи за заплащане на
рехабилитатор, заедно със законната лихва от 02.07.2018 до окончателното
изплащане ; 200 лева – разходи за транспорт, заедно със законната лихва от
25.04.2018 до окончателното изплащане (300 лева + 1080 лева + 2100 лева +
1
640 лева + 600 лева + 600 лева + 200 лева = 5520 лева).
От ответната страна е подаден писмен отговор, чрез пълномощник.
Оспорват се фактическите твърдения изложени в исковата молба, като се
твърди, че претенцията не отговаря на представените с исковата молба
писмени доказателства. Оспорени са разходите за болногледач, както и
наличието на причинно-следствена връзка между пътнотранспортното
произшествие и направените разходи за лечение. Иска се от съда да отхвърли
предявения иск, като неоснователен и недоказан, а относно лихвата е
направено възражение, че същата не се дължи, тъй като вземането за нея е
погасено по давност.
По делото са събрани писмени доказателства, разпитан е един свидетел
– ... на Н., назначени и изслушани са съдебни експертизи, които съдът
кредитира, като обективно и компетентно изготвени. Пълномощниците на
страните са представили по делото и писмени становища.
Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата
на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и от правна
страна :
Със сила на пресъдено нещо разполага единствено диспозитива на
съдебното решение, поради което страните са обвързани от диспозитива на
влязлото в сила съдебно решение постановено по търг.д. № 1/2019 г. на
Софийския окръжен съд Според него и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ЗД
„Бул инс” АД е осъдено да заплати на В. С. Н., сумата от 25 000 лева,
съставляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и
страдания, физически дискомфорт, невъзможност за самостоятелно
обслужване в ежедневието в битов аспект, поради затруднено движение на
дясна ръка, както и болезненост за период от около три месеца и в по-лека
степен и към настоящия момент, настъпили вследствие на пътнотранспортно
произшествие (ПТП), възникнало на 25.04.2018 г. между с. Искрец и гр. Своге
по път III-164 в посока гр. Своге на км. 3+000, на десен завой при
самокатастрофиране на моторно превозно средство (МПС) „Опел“, модел
„Астра“ с рег. № ....., управлявано от З. Д. Н., застрахован при ответника със
застрахователна полица № BG/02/118000192243 за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, валидна от 10.01.2018 г. до 09.01.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 11.08.2018 г. до окончателното й
заплащане.
С определението си по чл. 140 ГПК съдът указа на ищеца, чрез
пълномощника, че в негова тежест е да докаже освен наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между причинителя на вредата и застрахователя, така също и наличие на
непозволено увреждане с всичките кумулативно дадени елементи от неговия
фактически състав : деяние (действие или бездействие), вреда и нейния
размер, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и
вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване на
противното. В случая с посоченото съдебно решение се доказват всички
елементи от фактическия състав, без вредата (имуществена) и нейния размер,
но последните се установяват от двете експертизи. Самокатастрофирането
2
(деянието) съдържа в себе си и своята противоправност, а в случая липсата на
вина следваше да се докаже от застрахователя, тъй като той би черпил права
при установяването на такова обстоятелство. Доказателства в тази насока не
бяха ангажирани.
С оглед на изложеното предмет на доказване по настоящото дело остава
само вредата (имуществена) и нейния размер.
От показанията на свидетеля се установява, че на 25.04.2018 г. майка му
е претърпяла пътнотранспортно произшествие, вследствие на което е
получила множество фрактури. Лечението е продължило няколко месеца и е
било свързано с разходи, част от които е следвало да се поемат от
пострадалата. Отделно е трябвало да се купуват предписани от лекар
медикаменти, съответно на по-късен етап да се отделят средства за
рехабилитация, а също така да се наеме болногледач. Разходи са направени и
за транспорт, тъй като Н. не е можела да се движи сама. Съдът кредитира
показанията на свидетеля, тъй като те намират потвърждение в представените
от страната медицински документи, фактури и касови бонове.
От съдебномедицинската експертиза се установява какви са
уврежданията на пострадалата, както и какво лечение е проведено –
стационарно в болнично заведение от 30.04.2018 г. до 04.05.2018 г., а след
това в домашни условия. Посочени са медикаментите, които са предписани,
както и периода от време, през който са приемани. Вещото лице е
конкретизирало хранителния режим, който е трябвало да спазва Н., както и
нуждите й от болногледач. С оглед възрастта на пострадалата, както и
показанията на свидетеля, съдът приема, че за срок от три месеца след
произшествието тя се е нуждаела от болногледач, а рехабилитационните
процедури са продължили два месеца, както е посочено в претенцията и са
изразходвани средства в размер на 300 лева – толкова са посочени в
претенцията. В диспозитива на съдебното решение на Софийския окръжен
съд също е прието, че болките и страданията, физическия дискомфорт,
невъзможността за самостоятелно обслужване в ежедневието в битов аспект,
поради затруднено движение на дясната ръка, както и болезнеността са
продължили за период от около три месеца. В претенцията от 22.04.2020 г.
транспортните разходи са определени общо на 200 лева, като съдът приема
тази сума за съобразена с реалното фактическо положение.
Съдебно-счетоводната експертиза изчислява какви са разходите на
ищеца за лекарства, транспорт, силна храна, за медицинско изделие, за
болногледач, за рехабилитатор и за транспорт. Както прие съдът по-горе,
възстановяването е продължило за срок от три месеца, т.е. приложим е
вариант втори от заключението. От сумата 5467,41 лева следва да се извадят
550 лева (разлика при транспортните разходи от 200 лева до 750 лева), както
и 300 лева (разлика при разходите за рехабилитация от 300 лева до 600 лева).
С оглед на изложеното съдът приема, че искът е основателен и доказан за
сумата от 4617,41 лева, а за горницата до целия претендиран размер от 5520
лева подлежи на отхвърляне.
Относно лихвата :
Ищецът е представил своята застрахователна претенция на 22.04.2020 г.
без да представи разходни документи, удостоверяващи имуществени вреди –
3
оригинал. По тази причина му е изпратено писмо с указания за тяхното
представяне, като липсват данни това да е направено. С оглед на изложеното
и според правилото на чл. 497, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ законната
лихва следва да се присъди от 23.07.2020 г., тъй като това е по-ранната дата
между двете посочени в чл. 497, ал. 1 КЗ. Вземенето за лихва не е погасено по
давност, тъй като исковата молба е постъпила в съда на 18.07.2022 г., а за
периода от 25.04.2018 г. до 23.07.2020 г. лихва не се дължи.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК на страните ще трябва да се
присъдят направените по делото разноски. Пълномощникът на ищеца
претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата, но по делото липсва такова пълномощно. Намиращото се по
делото е по възмезден договор за правна защита и съдействие, като обектива
заплащане на сумата от 600 лева. По тази причина съдът присъжда част от
посочената сума, според уважената част от иска, тъй като липсват
доказателства за безплатна правна помощ. По искането с правно основание
чл. 78, ал. 5 ГПК направено от пълномощника на ответника, съдът счита
същото за неоснователно, тъй адвокатското възнаграждение е съобразено с
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. От страна на ищеца не е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. Г., а именно 8400 лева
с ДДС, поради което липсва основание за намаляването му.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
Осъжда ЗД „Бул инс” АД, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
бул. „Джеймс Баучер” № 87, ЕИК *********, представлявано от ... С. П. и К.
К., да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на В. С. Н. от с. И., общ. С., ул.
„...” № , ЕГН **********, сумата от 4617,41 лева, представляваща
обезщетение за причинените й имуществени вреди изразяващи се в
направени през периода от 25.04.2018 г. до 25.07.2018 г. разходи за лекарства,
транспорт, силна храна, медицински изделия, болногледач, рехабилитатор и
транспорт, настъпили вследствие на ПТП, възникнало на 25.04.2018 г. между
с. Искрец и гр. Своге по път III-164 в посока гр. Своге на км. 3+000, на десен
завой при самокатастрофиране на МПС „Опел“, модел „Астра“ с рег. № .....,
управлявано от З. Д. Н., застрахован при ответника със застрахователна
полица № BG/02/118000192243 за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, валидна от 10.01.2018 г. до 09.01.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 4617,41 лева, считано от 23.07.2020 г. до
окончателното й изплащане, като отхвърля иска до пълния предявен размер
от 5520 лева и за периода от 25.04.2018 г. до 23.07.2020 г. относно лихвата за
забава.
Осъжда ЗД „Бул инс” АД, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
бул. „Джеймс Баучер” № 87, ЕИК *********, представлявано от ... С. П. и К.
К., да заплати на В. С. Н. от с. И., общ. С., ул. „...” № , ЕГН **********,
сумата от 1188,50 лева – направени разноски по гр.д. № 396/2022 г. по описа
на Районен съд Своге за държавна такса, възнаграждения на вещи лица и
4
заплатено адвокатско възнаграждение според уважената част от иска.
Осъжда В. С. Н. от с. И., общ. С., ул. „...” № , ЕГН **********, да
заплати на ЗД „Бул инс” АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.
„Джеймс Баучер” № 87, ЕИК *********, представлявано от ... С. П. и К. К.,
сумата от 1373,40 лева – направени разноски по гр.д. № 396/2022 г. по описа
на Районен съд Своге за заплатено адвокатско възнаграждение според
отхвърлената част от иска.

На страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение
(чл. 7, ал. 2 ГПК).

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава
чрез Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________

5