Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

         гр.София, 15.07.2019 г.

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и девети ноември, през две хиляди и осемнадесета година,  в състав :

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Кирилка Илиева,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 8978 по описа на състава за 2016г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм/.

Ищцата Я.В.Н.  поддържа твърдение, че претърпяла значителни неимуществени вреди в следствие на получените телесни травми, които били причинени при  пътно- транспортното произшествие, което настъпило на 01.06.2016г. в гр. София, на бул.„Околовръстен път“. Произшествието било реализирано в резултат от противоправното поведение на водача на автобус „Мерцедес Конекто“ с рег. № ********, собственост на „А.Л.Б.“ АД, пътуващ по маршрут на Столичния градски транспорт, в чиито пътнически салон пътувала ищцата. Докато стояла в пътническия салон, ищцата била подложена на внезапно действие на инерционните сили, поради предприетото внезапно рязко спиране, а така паднала и при удара причинила сериозни контузии на главата и тялото. Като твърди, че за причинените й вреди следвало да бъде ангажирана деликтната отговорност на водача на автобуса, както и че гражданската отговорност на собственика и водача на автобуса била застрахована от ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ищцата претендира за осъждане на ответника, да изплати застрахователно обезщетение за неимуществените вреди в следствие на  травмите, в общ размер на сумата от 26 000 лева, заедно със законната лихва, върху присъдената сума, считано от датата на причиняването на вредите 01.06.2016г., до окончателното изплащане на сумата. С оглед изхода на делото, ищцата претендира и за осъждане на ответника, да й заплати направените съдебни разноски.

Ответникът – „З.а.д. „А.” АД, оспорва предявените искове, като навежда доводи за тяхната неоснователност. Чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа становище, че посоченото в исковата молба събитие не било застрахователно събитие по смисъла на задължителната застраховка “Гражданска отговорност” и че не дължи изплащане на застрахователно обезщетение, поради липсата на предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на застрахования водач на автобуса. Вредоносните последици, които ищцата релевирала в исковата молба като основание за предявената претенция – били настъпили поради поведението на трето лице, което създало опасност за движението и принудило водача на автобуса да предприеме внезапно намаляване на скоростта, за да предотврати настъпването на ПТП.                    При условията на евентуалност, ответникът поддържа становище за липса на пряка причинно- следствена връзка между понесените вреди и поведението на водача на автобуса. Сочи, че причината за падането на ищцата в пътническия салон се дължи и на начина, по който се е била захванала, за да се държи в изправено положение. Ответникът оспорва също твърденията за естеството и обема на вредите, които се твърди да са настъпили в резултат на процесното ПТП, като навежда доводи за прекомерност на претендирания размер на застрахователно обезщетение. Оспорва и претенцията за присъждане на законна лихва, за което твърди, че не се дължи по съображения на неоснователността на иска за главницата и аксесорния му характер спрямо това вземане. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство Констативен протокол № К-455 от 01.06.2016г. на Отдел ПП при СДВР, съдържа констатации за настъпване на пътно- транспортно произшествие, в гр. София, на 01.06.2016г., около 17,55  часа, на бул. „Околовръстен път”, след кръстовището с ул. „Суходолска“. Произшествието е настъпило при движението на пътнически автобус „Мерцедес Конекто“  с рег. № ********, собственост на „А.Л.Б.“ АД, пътуващ по маршрут на вътрешния градски транспорт в гр. София  и пътник в него Я.В.Н.. Според констатираните от съставителя на протокола факти, автобусът е пътувал в посока към бул. „АМ Люлин“ и в района на настъпване на инцидента „..намалава рязко скоростта в следствие на което..“ пътничката „..пада в салона на автобуса..“.

За целите на настоящото производство към материалите по делото са приобщени документите по АУАН № 540112 по описа на ПП-ОДП-СДВР, включително Скица на местопроизшествието, сведение и Наказателно постановление № 16-4332-010861 срещу  Х.С.А., в качеството на водач на пътнически автобус „Мерцедес Конекто“  с рег. № ********. Самото наказателно постановление съдържа отбелязване, че е влязло в сила на 31.08.2016г. Съдържащите се в преписката данни за произшествието са обект на анализ от допуснатата съдебна авто-техническа експертиза.

В дадените пред съда показания, свидетеля Х.С.А. заявява, че е присъствал по времето и на мястото на настъпване на процесния пътен инцидент, тъй като е управлявал процесния пътнически автобус „Мерцедес Конекто“, който се е движил по линията на номер 111 и в който пътувала пострадалата. Свидетелят помни, че по време на движение по бул. „Околовръстен път“ при потегляне от автобусна спирка, със скорост от 20-25 км/ч. възприел внезапно предприета маневра от водач на друг автомобил, с неустановен регистрационен номер, който навлязъл внезапно в траекторията на движение на потеглящия автобус. За да предотврати сблъсъка, свидетелят задействал спирачната система на автобуса и после продължил движението, но бил сигнализиран от пътници за пътник в автобуса, който е паднал и пострадал. Ето защо, свидетелят спрял на следващата спирка и сигнализирал работодателя си и службата на спешна медицинска помощ. Според свидетеля, преди настъпването на пътния инцидент в пътническия салон автобуса е имало свободни седалки. Свидетелят заявява, че не е могъл да възприеме как точно била паднала пострадалата, нито какво е било положението на тялото й, но предполага, че преди инцидента, тялото на пострадалата може да е било опряно на последната врата на автобуса.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебна авто- техническа експертиза (изготвена от вещо лице инж. М.Ф.) обосновава следните фактически изводи относно правнозначимите и подлежащи на доказване факти:

• Процесното ПТП се характеризира със следния механизъм: На 01.06.2016г., около 17.55 часа, пътнически автобус „Мерцедес Конекто“  с рег. № ********, който пътувал по маршрут на градския транспорт на бул. „Околовръстен път“ с посока на движение от кръстовището с ул. „Суходолска“ - към пътен възел с бул. АМ „Люлин“, на прав пътен участък, по пътно платно с две ленти за движение, предприема рязко и внезапно намаляване на скоростта по време на движение, след потегляне от спирка. Поради споменатата маневра, върху телата на пътниците въздействат инерционни сили, в посока, която е идентична с посоката на движение на автобуса, а под въздействието на инерционните сили, телата губят устойчивост, ако са в изправено положение.
• Не са налице обективни данни за точната причина, поради която водачът на пътническия автобус е решил да предприеме рязко намаляване на скоростта, по време на движение. Не се установява достатъчно индивидуализиран друг конкретен участник в движението, чиито действия да са  застрашили безконфликтното движение на автобуса и така да са провокирали маневрата.
• Получените от пострадалата наранявания мотивират обосновано предположение, че тя е била правостояща по време на процесната маневра за внезапно намаляване на скоростта и по тази причина е била подложена на инерционните сили с постоянна интензивност, загубвайки равновесие (падайки).
• От техническа гледна точка, причините за настъпване на пътния инцидент са внезапното спиране на автобуса и недобрия захват на пътничката, който да осигури престоя й в изправено положение.

Като доказателство по делото са представени и приети медицински документи, установяващи здравословното състояние на ищцата, за периода след настъпване на процесното произшествие – преписи от лична амбулаторна карта, Епикриза от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, болнични листове, медицински изследвания, чието съдържание е обект на анализ от допуснатите две отделни съдебно -медицински експертизи.

Заключението на допуснатата съдебно- медицинска експертиза в областта на неврохирургията (изготвена от вещо лице д-р П.П. със значителен стаж в тази медицинска област), обосновава следните фактически изводи относно правнозначимите и подлежащи на доказване факти:

• В следствие на процесното Я.В.Н. е получила следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма състояща се от мозъчно сътресение с количествени нарушения в съзнанието /зашеметяване , объркване/, но без медицински данни за настъпило пълно безсъзнателно състояние; контузиии в дясна задно-теменна област на главата, долна челюст в левия долно-челюстен ъгъл и контузия на лява лакътна става, но без рентгенови данни за фрактури на костите образуващи ставата
• По своят вид и тежест, получените от ишдата травматични увреждания имат следната медико-биологична характеристика: Черепно-мозъчната травма е реализирала медико-биологичния признак временно разстройство на здравето неопасно за живота. Контузията на лявата лакътна става е довела на ипщата до болки и страдания без опасност за живота.
• Уврежданията на ищцата са с доказан произход. Те са били получени в резултат от пътния инцидент на 01.06.2016г. При постъпване в Детско отделение на Клиниката по неврохирургия на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” Я.В.Н. е била объркана с главоболие и гадене. След инцидента за пострадалата е проведено комплексно болнично лечение за период от три дни включващо: постелен режим, активно неврологично наблюдение, медикаменти. През време на болничния престой неврологичният статус е останал в граници на нормата. От компютърната томография на главен мозък не са установени патологични промени в мозъчния паренхим или интракраниални хематоми. Прегледът на медицинската документация категорично сочи, че оплакванията са отзвучали през периода на престоя й в клиниката. При изписване тя е била в добро общо състояние в ясно съзнание , без огнищна неврологична симптоматика.
• От момента на травматичния инцидент са изминали една година и четири месеца. При последния преглед ищцата е в добро общо състояние, ясно съзнание, адекватна, без обективни медицински данни за огнищна неврологична симптоматика, но съобщава за епизоди от главоболие, които се повлиявали добре от прием на медикамента „Нурофен“. Описаните от майката на ищцата при проведения личен преглед личностни промени-агресивност, демонстрирана склонност към самонараняване, импулсивност  - биха могли да влизат в клиничната картина на нервнопсихиатрични симптоми след черепно-мозъчна травма, но също тока може да са проява на нетравматично психиатрично заболяване или на личностова емоционална реакция. Според становището на неврологичната експертиза е необходима преценка от психолог или психиатър и психолог, а препоръчителни са по- детайлни медицински изследвания с ЯМР.

В дадените пред съда показания, свидетелката Р.П.Н. заявява, че има непосредствени впечатления от здравословното състояние на ищцата след настъпването на пътния инцидент, тъй като е нейна майка и е полагала грижи в процеса на възстановяване и лечение. Свидетелката възприела като „неадекватно“ поведението на дъщеря си пред дежурния кабинет на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД след настъпването на инцидента, понеже плачела и не отговаряла на въпросите на свидетелката. В продължение на седем- осем дни след настъпването на инцидента, когато вече била в дома си, пострадалата не желаела да контактува с близките си и демострирала необичайно според свидетелката социално поведение – станала агресивна, раздразнителна, страхувала се от тъмнината, според свидетелката била извършила опит за самоубийство. Свидетелката имала впечатление, че въпреки физическото възстановяване, ищцата продължавала да проявява странности в поведението и социалните си контакти.

В дадените пред съда показания, свидетелката Д.П.Т. заявява, че има непосредствени впечатления от ищцата, която познавала лично от 2015/2016 учебна година, защото е била класен ръководител на пострадалата. Според свидетелката, която се позовава на личния си педагогически опит, у пострадалата Я.Н. не били забележими „странни реакции“, т.е. така специфични, че свидетелката да не е забелязвала никога в нито едно друго дете. Правело впечатление, че понякога Я. е доста затворена, доста притеснителна, а в следващи моменти ставала по-рязка, по- груба вербално към свои съученици, а понякога са я виждали да заспива в час. Често, свидетелката виждала Я. с болно изражение на лицето и на въпроса „Какво става, Я.?“ тя отговаряла „Лошо ми е“, но тези случаи били още от учебната 2015г. т.е. преди настъпването на класен ръководител на Я.. Миналата учебна година 2016/2017 г. свидетелката също била класен ръководител на Я., но видимо не е констатирала да е имало промяна в поведението и, макар да знаела, че Я. е отсъствала от училище във връзка с травми от ПТП. И през двете години резултатите в училище на Я. не били блестящи – тя получавала тройки, четворки, и тук-там шестица. Успехът ѝ приблизително е бил еднакъв и преди и след инцидента. Съществена промяна в успеха й в училище преди 2016г. и след тази година не е имало. Майката на Я. споделяла за трудности в общуването си, защото не могла да накара Я. да стане за училище, да посети училище, да я накара да учи.

Заключението на допуснатата съдебно- медицинска експертиза в областта на неврохирургията (изготвена от вещо лице д-р Е.И., детски психиатър при УМБАЛ „Александровска“), обосновава следните фактически изводи относно правнозначимите и подлежащи на доказване факти:

• Няма обективна психиатрична документация отразяващи настъпилите промени в поведението след процесното ПТП, както и проведено лечение с психотропни медикаменти.  Няма установена медицинска документация, която да насочва към извод за необходимостта от провеждане на психотерапевтични сесии спрямо Я.Н.. В епикризата от МБАЛПП „Св. Наум” е насочена за провеждане на консултация с детски психиатър към КДЮП „Св. Никола” при УМБАЛ „Александровска“, но по данните от делото не е отразено такава консултация да е била фактически проведена.
• По делото няма приложена психиатрична документация, отразяваща наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и поведенческото състояние на Я.Н., което да налага посещение при психотерапевт. Уместно е провеждането на ЯМР препоръчано от д-р П.П. (неврохирург) по делото, като от резултата на изследването може да бъде преценена необходимостта от допълнителна консултация с невролог и/или неврохирург. 
• Според вещото лице, не е изключено специфичните поведенчески прояви на Я. Нойковада бъдат свързани с последиците от черепно-мозъчната травма, но по- вероятно е проявите на депресия и агресия, склоност към самонараняване, импулсивност и раздразнителност, които според част от свидетелите проявявала Я.Н. да се дължат на външни несвързани с пътния инцидент причини. Приемът на някои медакаменти може да доведе до прояви на раздразнителност, както и депресивни прояви - важно е да се отчита дозата и продължителността на техния прием. За илюстрация на този извод, вещото лице сочи, че последната консултация по повод на заболяване на Я.Н. от астма е от 26.07.2016г, а последното изписване на медикамента „Seretide“ датира от 21.07.2015г. Единият от компонентите на медикамента „Seretide Diskus“ е кортикостероид, които може да окаже влияние върху психичното състояние на лицето, което приема медикамента.

При липсата на спор между страните, въз основа съдържанието на приетата като доказателство справка- извлечения от ИЦ на Гаранционен фонд, съдът приема за установено съществуването на валидно на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за собственика и водача на пътнически автобус „Мерцедес Конекто“  с рег. № ********, собственост на „А.Л.Б.“ АД, която е покрита от ответното дружество.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По предпоставките за възникване на правото на застрахователно обезщетение при условията на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./;

Предявените от ищцата претенции срещу ответника се основават на твърдението, че при фактическата обстановка, при която е настъпило увреждането, за него се поражда задължение в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ да покрие последиците от деликтната отговорност на собственика/водача на пътнически автобус „Мерцедес Конекто“  с рег. № ********. В тази смисъл, за да разреши правния спор, съдът прецени преди всичко предпоставките за възникване на основание за ангажиране на деликтната отговорност на застрахованото лице. Споменатите нормативно установени предпоставки, които включват осъществяване на противоправно поведение от водача на процесния автобус, настъпване на вредоносен резултат и установяване на причинно- следствена връзка помежду им,  ще бъдат разгледани последователно.

На първо място- в хода на делото категорично беше установен фактът, че ищцата е получила травмите в резултат на това, че в качеството си на пътник е изгубила равновесие и паднала по време на движение в пътническия салон на автобус „Мерцедес Конекто“  с рег. № ********.

Събраните в хода на процеса писмени доказателства обосновават извода, че ищцата действително е претърпяла описаните в заключението на д-р П.П. и диагностицирани в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД телесни увреждания, сред които е черепно- мозъчна травма без остатъчна неврологична симптоматика /без медицински диагностицирани усложнения/.

Съдебно – медицинската експертиза /неврология/ потвърди категорично твърдението, че посочените в съдържанието й увреждания са с травматичен източник.

Заключението на авто- техническата експертиза мотивираха също и категоричен извод, че падането, което и източник на травмите е резултат от действието на инерционните сили, които са били породени от маневра, насочена към рязко намаляване на скоростта по време на движение на автобуса. Сред най- важните изводи на двете експертизи, които съдът кредитира изцяло, са тези, свързани с обема на причинно- следствената връзка между травматичните увреждания и механизма на настъпването на инцидента. От една страна възникването на инерционните сили е пряка последица от действията на водача при управления на автобуса (рязко задействане на спирачната система), а степента (интензитета) на въздействие на възникналите инерционни сили върху тялото на пострадалата е повлияно от независими за водача фактори -  положението на тялото на пострадалата и от субективните действия на пострадалата за захващане с ръце за съществуващите дръжки в пътническия салон, с цел поддържане на устойчиво положение.

Тъй като в хода на съдебното дирене не бе установена по необходимия категоричен начин причината за внезапното задействане на спирачната система на автобуса, то настоящият състав на съда не би могъл да приеме тезата, че се касае за т.нар. „спасителна маневра“ на неговия водач. Това е така, понеже не се установи нито конкретния субект (водач), за който се твърди да е създал опасността, нито конкретното поведение на пътя на този „неустановен водач. Спирането на едно моторно средство при нормални условия, задължително следва да се предшества от постепенно намаляване на скоростта на движение, до състояние на пълен покой. Внезапното задействане на спирачките на движещия се автобус, с пътници в салона, сочи във всеки случай на нарушение на задълженията на водача - по чл. 20 от ЗДвП тъй като той не е избрал подходящата скорост на движение.

Внезапното намаляване на скоростта/спиране би било правомерно впрочем само в случай, когато се появи внезапно и неочаквано (непредвидимо) препятствие. Ако подобно препятствие е причинено от трето лице –причинител на вредите би било именно това лице, а не водачът на автобуса. В конкретния случай обаче, такова трето лице, участвало в механизма на ПТП не може да се идентифицира/установи - следователно, за основна причина за рязкото намаляване на скоростта ще трябва да бъдат посочени субективните действия на водача на автобуса. Настоящият състав на съда впрочем, не е обвързан от изводите, които са възприети като мотиви за извършеното нарушение от административно- наказващия орган в Наказателно постановление № 16-4332-010861 срещу  Х.С.А., но доколкото има категорични данни, че  НП е влязло в сила - съдът намира за необходимо да се съобрази с правните му последици при решаването на настоящия спор.

Събраните доказателства не могат да мотивират друг извод, освен този за противоправния характер на поведението на водача на автобуса, особено като се има предвид, че падането на ищцата е било реализирано по време на движение, а не в покой на превозното средство напр. при слизане на спирка или при качване на пострадалата от спирка. Виновното противоправно поведение на водача обуславя възникването на основание за реализиране на неговата деликтна отговорност, която на свой ред обуславя и определянето на пътния инцидент като застрахователно събитие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

            От друга страна обаче, всички събрани в хода на делото доказателства мотивират извод за значителен обем на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Този принос се преценява от съда на около една трета, от обема на причинно- следствената връзка, по следните съображения:

Общоизвестен факт е, че движението на пътните превозни средства, при условията на натовареното движение - в рамките на гр. София, където е настъпил пътния инцидент, е твърде динамичен процес, който често изисква предприемане на различни маневри от страна на водачите – поради самото естество на пътното движение и включването на  множество други участници в него както и поради необходимост от съобразяване с поведението на други участници в движението. Това положение е твърде характерно за средствата за масов градски транспорт, които превозват едновременно множество пътници и предоставят възможност за пътуване в седнало и в изправено положение на пътника. Именно онази категория пътници, които са правостоящи, следва да съобразяват своите субективни възможности за здраво захващане, осигуряващо вертикално положение на тялото в превозното средство. Здравото захващане на пътника, е особено необходимо условие за безопасно пътуване, по време на движение на превозното средство и следва да се разглежда като израз на дължимата грижа от страна на пътника, който пътува в изправено положение, независимо от причината за това, за да запази тялото си устойчиво изправено в споменатата по- горе динамична градска среда на пътен трафик. Водачът на средство за масов транспорт обективно не би могъл да съобразява пътния трафик и едновременно поведението на множеството пътници в пътническия салон - освен по време на престой на спирка, качване и слизане и потегляне от спирка което следва да става плавно, след подаване на сигнал към пътуващите.

Падането на пострадалата в пътническия салон, очевидно се дължи на цял комплекс от нейни субективни действия и бездействия - мястото на което ищцата е застанала преди да политне и да падне очевидно е създавало повишена опасност от нараняване при падане. Падането на пострадалата се дължи на неполагане на дължимата грижа за здраво захващане за осигуряване на стабилно вертикално положение на тялото спрямо интериора на пътническия салон. Няма съмнение, че намаляването на скоростта на автобуса е било внезапно, провокиращо инерционни сили, но хода на настоящото производство, ищцата така и не успя да докаже по необходимия убедителен и категоричен начин, че предприетата маневра е била чак толкова интензивна, че непременно да предизвика падането й на пода.  Според авто- техническата експертиза, скоростта на автобуса към момента на внезапното намаляване на скоростта не е била висока, а пострадалата е в млада и активна възраст т.е. физическите й характеристики предполагат субективна възможност за адекватни решения къде точно да застане в пътническия салон и обективна възможност  за здраво захващане с ръце за някое от множеството специално отредени места (ръкохватки). В споменатата насока не може да не направи впечатление факта, че от множеството пътници в салона на автобуса, единствено ищцата е била повлияна толкова много от внезапното намаляване на скоростта, че да загуби равновесие, да падне и да претърпи процесните травми. Липсват доказателства за други пътници, които да са пострадали в резултат от процесната маневра, а нито един от разпитаните свидетели не може да посочи как точно ищцата е паднала.

 Изложените по- горе изводи налагат решаващия краен извод, че поради функционалната свързаност на застраховката „Гражданска отговорност” с предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача - предявения  иск за присъждане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” следва да бъда уважен, като основателен, но при определяне на размера на обезщетението – на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД - трябва да се отчитат правните последици на съпричиняването на вредоносния резултат чрез редуциране на справедливия размер на обезщетението с една трета.

По отношение на въпросите, свързани с определяне размера на обезщетението;

Приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД изисква изводите на съда, относно размера на обезщетението, да бъдат съобразени с принципа на справедливостта.

Справедливостта обаче не е обстрактно понятие и предполага съобразяване от една страна, с действащите към момента на настъпване на събитието нормативни разпоредби, включително, но и не само с онези от тях, които определят лимита на отговорността на застрахователя. Необходимо е в тази насока винаги да се отчитат и обществено икономическите условия в страната, към момента на настъпване на вредата (нивото на жизнения стандарт, определен от средната работна заплата), доколкото именно социално- икономическите  критерии за справедливост са правно значима граница между адекватния размер на обезщетението и неговата прекомерност.

Без съмнение, в конкретния случай, физическите травми, понесените, болки и страдания са повлияли негативно върху физическата и социалната активност на ищцата. Продължителността на болките и страданията обаче, според медицинската експертиза не е значителна. Възстановяването на пострадалата е пълно и не са налице никакви усложнения за здравето й. Единствената по- сериозна травма е мозъчното сътресение, но без данни за загуба на съзнание, както и болки в разултат на контузиите без фрактури, при падането. 

Не бе доказано твърдението на свидетелката, че тази травма е предизвикала или повлияла „особеностите в поведението“ на ищцата, за които твърди нейната майка – свидетелката Р.Н.. Показанията на свидетелката Р.Н., които съдът кредитира резервирано, поради възможната й заинтересованост от изхода на делото - бяха опровергани категорично, както посредством показанията на свидетелката Д. Т., така и от становищата на вещите лица д-р П. П. и д-р Е. И.. Последните заявиха липса на обективни данни за развиващо се неврологично или психическо заболяване у пострадалата, което да е свързано с процесния инцидент, но обясняват особеностите в поведението й по- скоро с характерови особености и специфики в етапа на личностното развитие.

Обезщетението за претърпените неимуществени вреди, което се дължи на ищцата следва да бъде приведено в съответствие с обществените разбирания за справедливост и размерът му да се основава на доказателствата, установяващи конкретното естество и обема на вредите. Като отчита от една страна установения в процеса обем на вредите и от друга  -  икономическите критерии на понятието за социална справедливост, както и константната съдебна практика за подобни случаи, съдът приема за справедлив размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено възлиза общо на сумата от 15 000 лева. Над споменатата сума и до пълния претендиран размер за сумата от 26 000 лева – претендираното обезщетение е прекомерно, като се отчита обема на вредите, относително краткия период, в който те са търпени и социално икономическия критерий за жизнен стандарт през периода на 2016г., когато са търпени вредите. Уместно е да се отбележи, че в този период сумата от 15 000 лева превишава тридесет месечни минимални работни заплати.

Така определеният размер на обезщетението следва да бъде редуциран на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД - с една трета - съразмерно с приноса на пострадалата за настъпването на вредите. В заключение съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на сумата от 10 000 лева, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ , а за разликата над посочената сума и до пълния претендиран размер на обезщетението за сумата от 26 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

На основание чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./ ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата и законната лихва, която дължи застрахования на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД – считано от момента на настъпване на непозволеното увреждане, до окончателното пращане на дължимото обезщетение.

По претенциите на страните за присъждане на разноски;

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78 от ГПК – всяка от страните има право да получи направените съдебни разноски – за ищеца, съразмерно с уважената, а за ответника - съразмерно с отхвърлената част от иска и съобразно съдържанието на представените от тях списъци по чл. 80 от ГПК.

При това, следва да се отчита, че ищцата е освободена от задължението за заплащане на държавна такса и съдебни разноски и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК – ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда онази част от държавната такса, от която ищцата е била практически освободена, както и направените разноски за събиране на допуснатите по нейно искане доказателства. Сборът от споменатите суми възлиза на 1105 лева.

Процесуалният представител на ищцата е легитимиран да получи възнаграждение за процесуално представителство по чл. 38 от ЗА, което според чл.7 от НМРАВ възлиза на сумата от 830 лева.

Съобразно представените списъци на разноските, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК-  ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 719 лева, включваща разноски за събиране на доказателства и възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от иска.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА „З.а.д. „А.” АД с ЕИК ********и адрес ***, да заплати на Я.В.Н.  с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. Я.Д.,***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ – сумата от 10 000 лева (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, породени в следствие на ПТП  от 01.06.2016г., което е причинено от водача на автобус „Мерцедес Конекто“  с рег. № ********, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.06.2016г. до деня на окончателното плащане на сумата на присъденото обезщетение, като отхвърля иска в частта за разликата - над присъдената сума до пълния размер на претенцията от 26 000 лева.

 

ОСЪЖДА „З.а.д. „А.” АД да заплати на адвокат Я.Д.Д. с ЕГН ********** и адрес *** – на основание чл. 38 от ЗА- сумата от 830 лева (осемстотин и тридесет лева), представляваща възнаграждение за процесуално представителство на Я.В.Н. пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА Я.В.Н., да заплати на „З.а.д. „А.” АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - сумата от 719 лева (седемстотин и деветнадесет лева), представляваща направени съдебни разноски в производството пред  Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА „З.а.д. „А.” АД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметката на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал. 6 от ГПК - сумата от 1105 (хиляда сто и пет лева), представляваща дължимата държавна такса съразмерно с уважената част от иска и съдебни разноски за събиране на доказателства, от заплащането на които ищцата е била освободена.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Софийски Апелативен  съд, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                            

        СЪДИЯ: