№
гр.
София, 17.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-19 състав, в открито заседание на тринадесети
март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Райна Стефанова
при секретаря Емилия Вукадинова
като разгледа докладваното от съдията докладчик т. д. № 2491 по описа за 2018
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.
Образувано
е по молба на
"А.П.Б." АД, с ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор Е.Н.У., със съдебен адрес:***, чрез адв. М.В.,
за откриване производство по несъстоятелност по отношение на "О.Г.7 А."
ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Н.Т.Ц., поради неплатежоспособност на дружеството.
Молителят твърди,
че има качеството на кредитор на ответника по договор за покупко-продажба на
резервни части за автомобили, за което молителят е издал фактура №
**********/22.03.2017г. на стойност 18 043,17 лева и срок на плащане –
29.03.2017г. Тъй като "О.Г.7 А." ЕООД не било в състояние да плати
сумата по фактурата в предвидения срок, страните сключили споразумение от
22.03.2017 година, в сила от 01.04.2017 година, с което разсрочили плащанията помесечно, като падежът по всяка от вноските – минимум от
1000 лева, настъпвал в последния ден от съответния месец, считано от м. април
2017г., включително.
Молителят
сочи, че за периода м. май 2017г. – м. май 2018г. ответникът е извършил 9
плащания по споразумението, с които погасил месечни вноски за месеците май
/частично 500 лева/ , юни- септември 2017г., м. декември 2017г. и вноските за
м. февруари, март и май през 2018г. всяка от 1000 лева, при забава в плащането
на някоя от вноските, продължила повече от 14 дни, настъпва предсрочна
изискуемост на цялото вземане. Поради това молителят счита, че още на
15.05.2017г., с оглед забавата в плащането на вноската за м. април 2017г., или
най- късно на 15.11.2017г., поради забавата в плащането на вноската за м.
октомври 2017г., е настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане,
предвидена в споразумението, като ответното дружество му дължи цялата остатъчна
сума по споразумението в размер на 9118,62 лева.
Излага
и твърдения, че съгласно споразумението ответникът дължи и лихва за забава,
считано от 22.03.2017г.(деня на сключване на споразумението). Твърди , че на
20.02.2018г. длъжникът е закупил още авточасти, за което му е издадена фактура
№ ********** от 20.02.2018г., сумата по която също не била заплатена.
Поддържа,
че на 25.10.2018 година на ответното дружество било връчено уведомление за
обявяване на предсрочна изискуемост на вземането. Изразява становище, че
ответникът е търговец, който не изпълнява свои изискуеми парични задължения по
търговска сделка и с оглед липсата на
плащания счита, че е налице презумцията за
неплатежоспособност.
С
допълнителна молба - уточнение, депозирана пред съда на 17.12.2018г., молителят
излага твърдения, че неплатежоспособността за "О.Г.7 А." ЕООД е
настъпила на 29.03.2017 година, когато е трябвало да заплати задължението си по
фактура № **********/22.03.2017г. в размер на 18 043,17 лева, като според
молителя следва да се приеме, че именно на тази дата ответникът е спрял
плащанията.
До
съда е отправено искане да бъде обявена неплатежоспособността на длъжника и
определена началната ѝ дата, да бъде открито производство по
несъстоятелност,
да бъде назначен временен синдик на
дружеството, да бъдат спрени изпълнителните производства, насочени срещу
имуществото на длъжника.
Моли
в случай, че съдът прецени че продължаване дейността на дружеството би увредило
масата на несъстоятелността, едновременно с решението за откриване на
производството по несъстоятелност да обяви несъстоятелността на ответника и да
прекрати дейността му.
Представени
са писмени доказателства, като не са направени доказателствени
искания за събиране на други доказателства.
В
съдебно заседание ищецът поддържа молбата. Ответникът моли молбата до бъде
отхвърлена , тъй като счита че дружеството има временни затруднения и има
възможности да осъществява разплащания. Представя доказателства.
По
делото са събрани писмени доказателства, Изготвена е СФИЕ.
Съдът като обсъди изложените в подадената молба обстоятелства,
събраните по делото, включително по почин на съда, доказателства – писмени доказателства, данни от Агенция по
вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел "Пътна полиция"-
СДВР, МВР, както и данните на вещото лице по допуснатата съдебна финансово-икономическа
експертиза, и като съобрази вписванията и обявяванията в търговския регистър по
партидата на търговеца, намира за
установено от фактическа страна следното:
"О.г.7 А.” ЕООД е еднолично дружество с
ограничена отговорност, със седалище ***, регистрирано в търговския регистър
при Агенция по вписванията през 2014 г. Предметът на дейност на дружеството включва
сервизни и ремонти услуги, внос и износ на резервни части, транспорт, спедиция и др..
Между страните са налице облигационни
отношения, произтичащи от доставка на стоки, представляващи резервни части за автомобили, като със споразумение от
22.03.2017 година страните са приели, че задължението на купувача-ответника към
продавача-ищеца е в размер на 18043,17 лева по фактура № ********** с падеж на плащане 29.03.2017
година. Договорено е разсрочено заплащане на месечни вноски от минимум 1000
лева всяка, платима до последния ден на всеки календарен месец. Съгласно чл.3
от споразумението в случай на забава за
плащане на някоя вноска, продължила повече от 14 дни, цялото вземане става
предсрочно изискуемо от 15 ден от забавата, без да е необходимо продавачът да
отправя до купувача покана за
изпълнение, като продавачът има право и да иска лихви за забава. Съгласно §2
споразумението влиза в сила, считано от 01.04.2017 година.
Не е спорно, че ответното дружество е
заплатило първа вноска частично на 04.05.2017 година в размер на 500 лева и на
17.05.2017 година остатък– 500 лева, както и осем вноски от по 1000 лева в
периода 19.06.2017 година- 17.05.2018 година. Не са установи други плащания по
споразумението.
Показателите за ликвидност показват
способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с наличните
краткотрайни активи. За добрата ликвидност се приема, ако средствата които
могат да се превърнат в парични, са повече или най-малко равни на
краткосрочните задължения. За да може дружеството да посреща краткосрочните си
задължения, краткотрайните активи трябва да са поне равни на задълженията, т.е.
съотношението трябва да има стойност по-голяма от единица. Като референтни се
приемат следните стойности на показателите за ликвидност – коефициент обща
ликвидност /КОЛ/ от 1 до 3, коефициент на бърза ликвидност/КБЛ/ от 0,8 до 1,
коефициент на незабавна ликвидност /КНЛ/– по-голям от 0,4, коефициент на
абсолютна ликвидност /КАЛ/– по-голям от 0,2.
От заключението по изготвената финансово
икономическа експертиза, което съдът приема за обективно и компетентно
изготвено, се установява, че само коефициентът на обща ликвидност към
31.12.2015 година / 1.0000/ и коефициентът на бърза ликвидност към 31.12.2014
година /0.8889/ са на границата на референтната стойност / за общата ликвидност
от 1 до 3, за бързата ликвидност от 0,8 до 1/. Към 31.12.2014 година,
31.12.2016 година, 31.12.2017 година и 31.12.2018 година коефициентите на
ликвидност-обща, бърза , незабавна и абсолютна са извън референтните стойности.
Така съответно за 2014 година коефициент обща ликвидност /КОЛ/ 0.8889,
коефициент бърза ликвидност /КБЛ/ – 0.8889, коефициент на незабавна ликвидност
/КНЛ/ - 0.0556, за 2015 година- КОЛ- 1.0000, КБЛ- 0,7059, КНЛ - 0.0196, КАЛ-
0.0196, за 2016 година – КОЛ- 0.9833, КБЛ-0.6500, КНЛ и КАЛ-0.0000, 2017
година- КОЛ- 0.4578, КБЛ-0.4217, КНЛ и КАЛ- 0,0241,2018 година- КАЛ и КБЛ-0,1429,
КНЛ и КАЛ-0,0000.
В заключението се сочи, че към 31.12.2017
година и 31.12.2018 година общата балансова стойност на всички
активи-дълготрайни и краткотрайни не са били достатъчни за покриване на
неговите задължения-текущи и нетекущи. Към 31.12.2017 година не достигат 38 000
лева, а към 31.12.2018 година-64 000 лева за покриване на задълженията,
възлизащи на 63 000 лева.
За 2014 година / 0.0556/, 2015 година /0.0980/
и 2016 година /0.1500/ коефициентът на финансова автономност като показател за
способността на дружеството да посреща дълготрайните си задължения има стойност,
многократно под 0,33 /коефициентът за препоръчителната минимална стойност/, а към 31.1.2017/-0.4578/ и 31.12.2018 година/-0.8571/- има отрицателни
стойности.
Въз основа на горното вещото лице е направило
извод, че дружеството е декапитализирано и зависимо
от кредиторите си.
За 2014, 2015г и 2016 година дружеството е
реализирало печалба от дейността си, поради което показателите за рентабилност
имат положителни стойности и всеки от тях определя степента на възстановяване
на капитала. За 2017 и 2018 година дружеството е реализирало загуба, поради
което показателите за рентабилност имат отрицателни стойности.
За периода 2014-2016 година дружеството е успяло
да генерира приходи от печалба и да възстановява извършените разходи за
дейността си и да осигури доходи за
собственика.
Показателите за обръщаемост
на краткотрайните материални активи характеризират ефективността на тяхното
използване. Изчислените показатели за обръщаемост на
КМА за 2015, 2016, 2017, 2018 година сочат
сравнително големи стойности на показателя “Времетраене на един оборот”,
съответно по–малки стойности на показателя
“Брой на обороти на КМА”, които определят КМА като не бързо ликвидни.
Задълженията на дружеството към 31.12.2018
година са в размер на 63 000 лева, в т.ч. към доставчици 15 хил
лв, други 48 хил .лв в т.ч. осигурителни- 9 хил.лв
Общата стойност на имуществото на дружеството
към 31.12.2018 година възлиза на 9000 лв. - вземания от клиенти. Към 31.12.2017
година е налице тенденция дружеството да не може да обслужва краткосрочните си
задължения, по търговски сделки към
двама или повече кредитори поради липса на достатъчни краткотрайни активи.
Последното плащане на дружеството е от
26.09.2018 година в размер на 150, 86 лева-заплатени стоки на “СФК Т.” ООД.
Към 31.12.2018 година дружеството отчита в
баланса си нула лева парични средства, не разполага и с материални запаси.
Единственият актив са вземания от клиенти в размер на 9000 лева, с които не
може да изплати краткосрочните си
задължения в размер на 63 000 лева.
От служебно изисканата от съда справка от
Агенцията по вписванията се установи, че липсват извършени вписвания,
отбелязвания и заличавания по персоналната партида на ответника. От справката
от СДВР Отдел ПП се установява, че дружеството разполага с товарен автомобил
Хюндай, с първоначална регистрация 01.02.2008 година.
От НАП са приложени две постановление за
налагане на обезпечителни мерки от 20.11.2018 година и 18.01.2019 година по
изпълнително дело №*********/2016 по описа на ТД на НАП за вземания в размер на
6878,11 лева, в това число лихви-781,52 лева и 7136, 86 лева, в т.ч. лихва
880,45 лева, но няма започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК.
Не са представени и документи за
финансово-икономическото състояние на ответното дружество за 2019 г.
Не са били представени и доказателства за
плащания към кредиторите на дружеството и за вземанията на дружеството спрямо
други търговци.
За 2017 и 2018 година финансовият резултат от обичайната дейност на
дружеството е бил загуба.
За ответното дружество не се установява към
датата на приключване на устните състезания по делото да разполага с ликвидно
имущество.
Данни за други активи като налични
понастоящем не се съдържат и в заключението на съдебната финансово-икономическа
експертиза. Към 31.12.2018 г. дружеството не отчита наличие на парични
средства, но няма данни за такава наличност и понастоящем.
След дадените указания от съда в открито
съдебно заседание на 28.03.2019 г. за внасяне по сметка на Софийски градски съд
в 7-дневен срок на сума от 5 000 лева, необходима за покриване на
първоначалните разноски в производството по несъстоятелност по чл. 629б, ал. 1 от ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от
длъжника, нито от кредитор. Определението е било вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ
на 02.04.2019 г.
При
така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Молителят е активно легитимиран да иска
откриване на производство по несъстоятелност – ответникът има към него
задължения, произтичащи от търговска сделка – договори за търговска продажба,
които са били сключени от ответника в качеството му на търговец, във връзка с
упражняваното от него занятие (чл. 286, ал. 1
и ал. 3 от ТЗ).
По делото се установяват твърдените като
съществуващи вземания на молителя към ответника - длъжник, съответно качеството
на молителя кредитор на длъжника по търговска сделка.
Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за
търговец, който е неплатежоспособен.
Неплатежоспособността е обективно състояние,
в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо
парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините,
свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно
вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към
най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2
месеца (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).
В случая, въз основа на установеното от
фактическа страна, следва да се направи извод, че ответникът - длъжник е
неплатежоспособен.
Към датата на приключване на устните
състезания по делото дружеството има изискуеми парични задължения по търговски
сделки, включително към молителя, както и публичноправни
задължения към държавата.
Тези задължения не са изпълнени, което
предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ).
Няма събрани доказателства и обстоятелства,
които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при което той
да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са
достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения, включително при
съобразяване, че липсват представени по делото счетоводни документи за
финансово-икономическото състояние на ответното дружество понастоящем.
Фактически не се установява и имущество (активи) при ответника, освен един
товарен автомобил на 11 години.
Като начална дата на неплатежоспособността
следва да бъде определена датата 31.12.2017 г.
Съгласно възприетото от фактическа страна, не
по-късно от 31.12.2017 г. ответникът - длъжник не е могъл да покрива
краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи – коефициентът на
обща ликвидност на дружеството към тази дата е бил под характерната стойност 1.
Коефициентът на обща ликвидност, като
съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви
(задължения), е основен показател за състояние на неплатежоспособност при
действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи
при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г.
на ВКС, ТК, І т. о.), коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост сочат
на възможна неплатежоспособност в бъдеще, а за близък до 1 се приема размер на
коефициента за обща ликвидност, който е поне 0. 91-0. 92 и нагоре (така Решение
№ 202 от 10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и Решение №
1 от 22.06.2015 г. по т. д. № 2435/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.). В случая само
за 2015 година коефициентът за обща ликвидност е на долната границата на
референтната стойност, а за 2014, 2016, 2017 и 2018 година коефициентите за
ликвидност са извън референтните стойности. Дружеството е реализирало печалба
през 2016 година, а за 2017 и 2018 година-загуба.
Без значение е дали след 31.12.2017 г. от
длъжника са извършвани плащания. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като обстоятелство,
предполагащо неплатежоспособност, е налице и когато длъжникът е платил изцяло
или частично вземания на определени кредитори. Следва да се приеме и че от
31.12.2017 г. е настъпило трайно влошаване на икономическото състояние на
длъжника.
Не се установява затрудненията на длъжника да
са временни, нито той да разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията,
без опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).
Напротив, длъжникът има освен задължения по
търговски сделки и публични задължения.
Поради изложеното, наличното ликвидно
имущество на длъжника не е достатъчно за покриване и на началните разноски в
производството по несъстоятелност. Тези разноски не са били предплатени по реда
на чл. 629б от ТЗ,
въпреки дадената от съда възможност с определението от 28.03.2019 г.
Предвид всички тези обстоятелства съдът
следва да обяви неплатежоспособността на длъжника, да определи началната й
дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне (постанови) обезпечение
чрез налагане на запор и възбрана, но и да постанови прекратяване дейността на
предприятието на длъжника, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре
производството по реда на чл. 632, ал. 1, вр. чл. 710 от ТЗ.
На длъжника и кредиторите следва да бъде
указано, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в
срок от една година от вписване на решението, ако бъде удостоверено, че е
налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски
градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по
несъстоятелността от 5 000 лева ( чл. 632, ал. 2 от ТЗ).
Ако в този срок не бъде поискано
възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по
несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър ( чл. 632, ал. 4 от ТЗ).
По
разноските
С оглед изхода на делото , на молителя са
дължими на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 81 от ГПК направените
разноски за заплатена държавна такса от 250 лева, 500 лева разноски за вещо
лице и 960 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Разноските ще бъдат събрани от масата на
несъстоятелността при евентуално възобновяване на производството по
несъстоятелност.
Воден от горното съдът на основание чл.632,
ал.1 ТЗ
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на "О.Г.7 А."
ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Н.Т.Ц. и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността - 31.12.2017
г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по
отношение на "О.Г.7 А." ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Н.Т.Ц..
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на
предприятието на "О.Г.7 А." ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност "О.Г.7 А."
ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Н.Т.Ц..
ПОСТАНОВЯВА възбрана и запор върху
имуществото на "О.Г.7 А." ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителя Н.Т.Ц. .
СПИРА производството по т. д. № 2491/2018 г.
на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-19 състав.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че
спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от
една година от вписване на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако
бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по
сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на
първоначалните разноски по несъстоятелността от 5 000 лева.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че
ако в едногодишен срок от вписването на решението за спиране на производството
по несъстоятелност не бъде поискано неговото възобновяване, съдът ще прекрати
същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.
ОСЪЖДА "О.Г.7 А." ЕООД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н.Т.Ц. да
заплати на А.П.Б." АД, с ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор Е.Н.У., със съдебен адрес:*** сумата от 1710 лева, представляваща
направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1,
вр. чл. 81 от ГПК.
Решението подлежи на вписване в търговския
регистър при Агенция по вписванията, съгласно чл. 622, вр. чл. 624 от ТЗ.
Препис от решението да се изпрати на Агенция
по вписванията на основание чл. 14 от ЗТР,
за вписване в търговския регистър.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър,
включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.
СЪДИЯ: