Решение по дело №1464/2016 на Окръжен съд - Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

№1404    16.11.2018г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия                    ХХІІ-ри гр. състав

         На двадесет и трети октомври             две хиляди и осемнадесета година

         в публично заседание в следния състав:

 

                                                                  Председател:  Пенка Стоева

        

Секретар: Елена Ангелова

         като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева

         гражданско дело №1464 по описа за две хиляди и шестнадесета година,

         за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове за: прогласяване нищожност на пълномощно, поради липса на волеизявление на упълномощителя - по чл.26,ал.2,изр.1,предл.2 във вр. с чл.44 от ЗЗД; прогласяване недействителност на договор за продажба, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждение от лицето, от името на което е сключен договора- по чл.42,ал.2 от ЗЗД; положителен установителен иск за собственост по чл.124,ал.1 от ГПК.

 

Ищецът Ф.Й.М., ЕГН **********,***, адв.С.Ц., е предявил срещу ответниците С.А.С., ЕГН **********, с регистриран в РБ настоящ адрес *** и постоянен адрес ***, представляван в процеса от назначения му от съда в хипотезата на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител адв.Г.Н.М., с адрес: ***, В.Д.Б., ЕГН **********,***, адв.Д.Г., М.Н.Б., ЕГН **********,*** и Н.Т.Т., ЕГН **********,***, адв.П.К., следните искове:

Срещу отв.С.С. /виж т.4 от молба вх.№16657/29.05.17г.- л.249-л.252/, за прогласяване нищожност, поради липса на съгласие, на пълномощното с нотариална заверка на подписа с рег.№3783/2014г. и на съдържанието с рег.№3784/2014- и двете от 05.06.14г., извършени от нотариус С. К., с район на действие ***, съгласно което Ф.Й.М. е упълномощил С.А.С. да се разпореди с притежаван от Ф.М. недвижим имот, находящ се в ***, тъй като упълномощителят не е изявявал воля за упълномощаване, доколкото упълномощителят не се е явявал лично пред нотариуса, не се е подписвал и не е писал името си след подписа в това пълномощно, независимо от извършеното и налично за това нотариално удостоверяване.

Срещу ответниците С.С., В.Б. и М.Б. /виж т.4 от молба вх.№16657/29.05.17г.- л.249-л.252/, за прогласяване недействителност на договора за продажба на недвижим имот, сключен на 19.06.14г. между Ф.М., като продавач, чрез С.С., като негов пълномощник, и Н.А.Б., като купувач, по време на брака му с В.Б., оставил след смъртта си на ***, като свои наследници, съпругата си В.Б. и сина си М.Б., доколкото договорът е сключен от С.С. без представителна власт, при липса на потвърждение от продавача Ф.М..

Срещу ответниците В.Б., М.Б. и Н.Т. /виж т.4 от молба вх.№16657/29.05.17г.- л.249-л.252/, за признаване за установено по отношение на тях /за отв.Т., след преминаване от ревандикационен към установителен иск с изменение, допуснато в с.з. от 10.10.17г./, че Ф.М. е собственик на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1076.1.2, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1076.1.3 и ¼ ид.част от ПИ с идентификатор 56784.518.1076 по КККР на ***, придобити по силата на покупка от 1940г., от баща му Й.М., наследство и реституция от баща му Й. Н. М., починал на ***, дарение от майка му Х. Й.М., извършено с н.а. №126/04.03.04г. на нотариус Е. А., и давност, като правата му са признати с неоспорен в производството констативен нотариален акт от 19.11.04г. на нотариус Д. С., въз основа на документите и актовете, подробно описани с т.2 от молба вх.№23754/08.08.16г., и като не е изгубвал така придобитото право, защото извършените продажби на 19.06.14г. -от Ф.М., чрез С.С., на Н.Б., и на 22.07.14г.- от Н.Б. и В.Б. на Н.Т., не са произвели вещно прехвърлителен ефект, тъй като С.С. не е бил упълномощен от Ф.М. да ги продаде на Н.Б., а Н.Б. и В.Б. са прехвърлили на Н.Т. права, които сами не са придобили.

Ответникът М.Б. е бил конституиран като страна с Определение №2107/26.09.16г. /л.158/, в качеството му на наследник на Н.Б.,  след като в хода на производството е установено, че посоченият като ответник с исковата молба Н.Б. е починал преди завеждане на делото, тъй че по отношение на него производството е прекратено като недопустимо с Определение №1867/12.08.16г. /л120/.

Ищецът пледира по същество за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноските в производство по списъка, представен в с.з. от 23.10.2018г. /л.621/. Развива съображения в писмена защита вх.№9514/28.03.18г. и допълнение към писмени бележки вх.№31896/31.10.18г.

 

Всички ответници са подали отговори на исковата молба в срока по чл.131,ал.1 от ГПК, с които са оспорили исковете като неоснователни, като твърдят, че извършеното упълномощаване на С.С. е валидно и официално удостоверено, а в тази връзка, че валидни са и последващите извършени сделки, по силата на които надлежно са придобили прехвърлените им с тях права, като отв.Т. заявява, че е и добросъвестен приобретател по една възмездна сделка /виж отговор вх.№32558/04.11.16г. на М.Б. на л.171; отговор вх.№32559/04.11.16г. на В.Б. на л.172-л.173; отговор вх.№34418/21.11.16г. на Н.Т. на л.181-л.182; отговор вх.№9226/23.03.17г. от името на С.С. на л.206/.

По същество, за отхвърляне на исковете пледират отв.Т., отв.С. и отв.Б. /с подадения от нея отговор/ и не пледира отв.Б.. Съображения с писмени защити са развили отв.Т.- вх.№9271/26.03.18г. и отв.С.- с вх.№9309/26.03.18г. и вх.№31792/30.10.18г. Присъждане на разноски претендират отв.Т., отв.С. и отв.Б. /с подадения отговор на исковата молба/ и не търси такива отв.Б.. Списък на разноските е представен в с.з. от 20.03.18г. от отв.Т. /л.513/, който е повдигнал възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ищеца, и искане за редуцирането му до размер за един адвокат. Възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца възнаграждение е повдигнал и отв.С..

 

Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца, оспорванията на ответниците и събраните по делото доказателства намери, че предявените искове са допустими,

разгледан по същество, първият иск е основателен и следва да се уважи;

разгледан по същество, вторият иск е основателен и следва да се уважи по отношение на В.Б., по отношение на М.Б. следва да се отхвърли, заради направения от него в хода на процеса отказ от наследството на Н.Б., а по отношение на С.С. производството следва да се прекрати, поради липса на надлежна негова пасивна процесуална легитимация по този иск,

разгледани по същество, третият иск е основателен и следва да се уважи по отношение на ответниците В.Б. и Н.Т., а по отношение на М.Б. следва да се отхвърли, заради направения от него в хода на процеса отказ от наследството на Н.Б.,

воден от следните съображения:

 

І. По допустимостта.

Възражение за недопустимост на предявените срещу него искове е повдигнал единствено отв.М.Б. и на това възражение съдът е отговорил, като го е счел за неоснователно по съображенията, изложени с Определение №733/28.03.17г., които изцяло  поддържа с настоящото решение, поради което препраща към тях /л.207-л.210, р.ІІ, т.1.1/.

Извън възражението на отв.Б., отнасящо се до ненадлежната му пасивна процесуална легитимация като страна в процеса, предявените искове са допустими, с изключение на втория иск, досежно отв.С.С., по отношение на когото произовдството следва да се прекрати като недопустимо, при следните съображения:

Наведените от ищеца твърдения, че не е изявавал пред нотариуса воля за упълномощаване на С.С. с правата, дадени му с пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание от 05.06.14г., поради което упълномощаването, извършено съгласно това удостоверяване е нищожно, поради липса на съгласие, тъй че същата нищожност следва да се прогласи, попадат в хипотезата на чл.26,ал.2,изр.1,предл.2 във вр. с чл.44 от ЗЗД, че са нищожни договорите, при които липсва съгласие, като правилата относно тях намират съответно приложение и към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат права и задължения, както е в случая, доколкото пълномощното е такова за разпореждане с недвижим имот и е използвано за извършване на разпоредителни действия с него, обосновават допустимост на първия предявен иск и надлежна процесуална легитимация на страните по него.

Наведените от ищеца твърдения, че извършената от негово име на 19.06.14г. продажба, чрез мнимия пълномощник С.С., е недействителна, тъй като последният не е притежавал права на пълномощник и самият ищец не е потвърдил извършените без представителна власт негови действия, попадат в хипотезата на чл.42,ал.2 от ЗЗД във връзка със задължителното тълкуване, дадено от ТР №5/12.12.16г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди, а в противен случай договорът е недействителен по отношение на това лице, обосновават допустимост н автория предявен иск и надлежната пасивна процесуална легитимация по този иск на ответниците В.Б. и М.Б., имащи качеството на насрещна страна по сделката.

По отношение на С.С., производството по този иск следва да се прекрати като недопустимо, тъй като той не разполага с надлежна пасивна процесуална легитимация като ответник по него.

Мнимият представител С.С. няма качеството на страна по договора за продажба от 19.06.14г. и този договор не поражда никакво действие за него, тъй като, съгласно чл.36,ал.2 от ЗЗД, последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания. Поради тези причини, той не е и надлежно процесуално пасивно легитимиран като ответник по иска за прогласяване недействителността на договора от 19.06.14г., тъй като този договор не поражда за него правни последици, каквито ищецът цели да отрече, като трансформира висящата недействителност в окончателна, по отношение на насрещната по договора страна.

Наведените от ищеца твърдения, че той е собственик на описаните с исковата молба имоти, тъй като ги е придобил по силата на сделки, наследство, реституция и давност, и че не е губил придобитото върху тях право на собственост, независимо от двете извършени с тях последователни продажби- от 19.06.14г. и от 22.07.14г., поради което следва да се установи правото му на собственост по отношение на купувачите по тях, попадат в хипотезата на чл.124,ал.1 от ГПК, която дава възможност на онзи, който твърди да притежава едно право, което се оспорва, да установи съществуването му по исков ред, доколкото съществуването в правния мир на титули на собственост в полза на лица, различни от претендиращия правото, са равнозначни на оспорването му, както и при признатата с т.3Б от ТР №4/14.03.16г., по т.д. №4/14г. на ОСГК на ВКС допустимост на иска за собственост и срещу лицето, което се е разпоредило със спорния имот, преди датата на завеждане на исковата молба, в която хипотеза се водят исковете срещу ответниците В.Б. и М.Б., обосновават допустимост на този иск и надлежна пасивна процесуална легитимация на всички ответници, срещу които е насочен.

 

ІІ. По въпроса за надлежното сезиране на съда от ищеца, с исковете, предмет на делото.

След като отв.Т. е изложил с писмената си защита от 26.03.18г. /л.521-л.537/ подробни съображения, обосноваващи ненадлежно сезиране на съда със спора, с Определение №725/03.04.18г. /л.545-л.547/ съдът е споделил тези съображения и е отменил определенията си за даване ход на устните състезания и за приключването им в с.з. от 20.03.18г., оставяйки исковата молба без движение и давайки на ищеца конкретни указания за отстраняването им.

С подадената от ищеца молба вх.№14727/16.05.18г. и приложенията и /л.564-л.577/, съдът е счел указаните нередовности за отстранени и е приел за решен въпроса относно надлежното му сезиране с исковете, предмет на делото, с оглед лично подписаната от ищеца искова молба, а извършените до 20.03.18г. процесуални действия- за ненуждаещи се от повтаряне, с оглед изричното им потвърждаване от ищеца.

Така се е стигнало и до приключване на производството, в с.з. от 23.10.18г.

Предвид описаните процесуални действия, мотивите на които изцяло поддържа, съдът няма да обсъжда по-подробно този въпрос с решението си.

 

ІІІ. По основателността на предявените искове.

1.Установиха се в производството следните факти:

1.1.Във връзка с твърденията на ищеца за придобиване на собствеността върху процесните за делото недвижими имоти : самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1076.1.2, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1076.1.3 и ¼ ид.част от ПИ с идентификатор 56784.518.1076 по КККР на ***.

Основанията, заявени от ищеца като такива за придобиване на правото му на собственост, са следните : признат е за собственик с констативен нотариален акт за собственост от 19.11.2004г. на нотариус Д.С., като този акт не е оспорен в хода на производството /виж искова молба, становище вх.№21555/11.07.16г.-л.66-л.70, становище №23754/08.08.16г.-л.91-л.95, становище вх.№19978/26.06.17г.-л.380-л.382/; наследяване  и дарение /виж становище вх.№21555/11.07.16г.-л.66-л.70/; за част от имота-дарение от майка му Х. Й.М., гражданин на ***, родена на ***г., а за останалата част- давност и наследяване на баща му Й. Н. М., починал на ***г. /виж становище №23754/08.08.16г.-л.91-л.95/; придобиване на земята по договор за покупко- продажба от 1940г. от бащата Й. Н. М., последвала национализация и възстановяване със Заповед №ОА-1268/13.08.92г. на Община ***  на надпартерния етаж от сграда, ведно със съответните идеални части от дворното място на наследници на Й. Н. М., дарение с н.а. от 2004г. от майка му за ½ ид.част от процесния имот, признаване за собственик с констативния нотариален акт от 19.11.04г., осъществявано от него и майка му, считано от датата на възстановяване на имота през 1992г. на наследници на Й. Н. М., необезпокоявано владеене и стопанисване на имота /виж становище вх.№ 19978/26.06.17г.-л.380-л.382/.

За установяване на поставените в негова тежест твърдения, свързани с придобиване на правото на собственост и идентичността на имотите, ищецът е представил писмени документи и е събрал заключение на СТЕ, видно от които:

На 22.04.1940г., Й. Н. М., по занятие ***, е закупил от Й. М. К., по занятие ***, в качеството му на пълномощник на М. М. К., ***, дворно място с общо пространство 260кв.м., находящо се в ***, съставляващо имот №**, парцел *** в кв.*** по плана на *** за сумата от 250 000лв., изплатена напълно на продавача /виж н.а. №194, дело №614/1940г. на л.104-л.105/;

Съгласно удостоверение №03-92-329/03.08.92г. на Община ***, първи етаж от триетажна жилищна сграда /надпартерен/, със съответните ид.части от общите части на сградата и мястото, находяща се на *** в ***, и три стаи и кухня от таванските помещения и избено помещение, са възстановени на основание ЗВСОНИ и решение на назначената със Заповед №№А-23/09.03.92г. и Заповед №ОА-399/24.04.92г. комисия на наследници на Й. Н. М., а със Заповед №ОА-1268/0308.92г. са били отписани от актовите книги за държавните имоти /виж удостоверението на л.100 и заповедта на л.99/;

На 04.03.2004г., Х. Й.М., гражданка на ***, родена на ***г. в ***, чрез пълномощника си С. И. М., жителка на ***, е дарила на сина си Ф.Й.М., живущ в ***, ***, гражданин на РБ, чрез пълномощника му Й. А. М., ½ ид.част от следния свой недвижим имот: първи етаж /надпартерен/ от триетажна жилищна сграда, заедно с три стаи и кухня от тавански етаж, едно избено помещение и съответни ид.части от общите части на сградата и ¼ ид.част от дворното място в ***, цялото от 260кв.м., съставляващо УПИ *** от кв.***, *** по плана на ЦГЧ на *** /виж н.а. №126, дело №108 на нотариус Е. А.- л.102-л.103/;

На 19.11.2004г., на основание чл.483 от ГПК, от нотариус Д. С. са съставени два нотариални акта- нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, с №61, дело №1056/04г. /виж акта на л.101/ и нотариален акт за собственост на недвижим имот констативен, с №62, дело №1057/04г. /виж акта на л.19/.

С н.а. №61/04г., въз основа на извършена от нея обстоятелствена проверка по н.д. №1056/04г., нотариус С. е признала молителя Ф.Й.М., ЕГН **********, за собственик по наследство и давност на следния недвижим имот: ¼ ид.част от първи етаж /надпартера/ от триетажна жилищна сграда общо от 247кв.м., от които 169кв.м. са за жилището, 10кв.м. са мазе и 68кв.м. е таван, ведно с ¼ ид.част от дворното място, която представлява 65кв.м., като цялата площ на дворното място е от 260кв.м., както и три стаи и кухня от таванския етаж, едно избено помещение и съответни ид.части от общите части на сградата, находящи се в ***, съставляващо УПИ *** от кв.***, *** по плана на *** на гр.*** /л.101/;

С н.а. №62/04г., на основание приложените към молбата на Ф.Й.М. писмени доказателства, удостоверяващи правото на собственост -н.а №61, дело №1056/04г., скица на имота, удостоверение за данъчна оценка на имота, н.а. №194/1940г., заповед за възстановяване ОА-1268/92г. и н.а. №126/04г. на нотариус А., нотариус С. е признала Ф.Й.М., ЕГН **********, живущ в ***, ***, гражданни на РБ, за собственик на следния недвижим имот, находящ се в ***, а именно: Първи етаж /надпартерен/ от триетажна жилищна сграда, с площ 169кв.м., ведно с тавански етаж от 68кв.м., състоящ се от три стаи с кухня, ведно с 10кв.м., съставляващи едно избено помещение, както и съответни ид.части от общите части на сградата и ¼ , представляваща 65кв.м. от дворното място, като общата разгърната площ на описаните по-горе е в размер на 247кв.м., а имотът се намира в ***, съставляващо УПИ *** от кв.***, *** по плана на *** на гр.*** /л.19/.

За качеството си на наследник, ищецът е представил дубликат от удостоверение за раждане на Ф.Й.М., пол мъжки, роден на ***г***, РБ, роден от майка Ж. и баща Й.М., издаден на ***г. от Община ***, кметство ***, въз основа на акт за раждане №*** /виж дубликата на л.108/.

Въз основа издадено на отв.Т. съдебно удостоверение, същият се е снабдил и представил по делото препис от акт за раждане №***г., съставен на ***г., съгласно който, Ф.Й.М. е роден на ***г. в ***на ***, от майка Ж. А. П. и баща Й. Н. М., като второ по ред дете на тази майка /виж л.508/.

В подаденото от Ф.М. на ***г. пред ОД на МВР –***  заявление за издаване на задграничен паспорт и лична карта, същият е посочил за свои родители Ж. /Х./ А. П. и Й. Н. М.- починали, както и жив към тази дата брат, роден ***г., с името Н. Й.М. /виж л.500-гръб./ 

В подаденото от Ф.Й.М. на *** в *** в *** заявление за издаване на паспорт, същият е посочил за свои родители Ж. А. М., родена на ***г. и Й. Н. М., роден на ***г. /виж л.605/.

1.2. Във връзка с твърденията на ищеца за извършени сделки по разпореждания с имотите, на които е собственик, и за идентичност на имота по н.а. №62/04г. с обектите, предмет на извършените две продажби.

Установи се от събраните по делото писмени доказателства и прието заключение по допусната СТЕ, че:

По молба за проучване с оглед предстояща сделка от 17.06.14г., подадена до нотариус С. П. от С.С., в качеството му на пълномощник на Ф.М., и молба за извършване на сделка от 19.06.14г., подадена до нотариус С. П. от С.С., в качеството му на пълномощник на Ф.М., като продавач, и Н.Б., като купувач /виж молбите на л.260 и л.274/, от нотариус П. е образувана преписка по н.д. №347/2014г. /виж преписката на л.259-л.285 и придружителното писмо на л.258/, а на 19.06.14г. е съставен нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №197, вписан в СВ –*** на същата дата като акт №125, том 46, дело 7904/14г. /виж н.а. на л.284-л.285, същи и на л.22-л.23/, по силата на който С.С., като пълномощник на Ф.М., като Продавач, е продал на Н.А.Б., като купувач, следните собствени на продавача недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1076.1.2, със застроена площ от 63.30км.м., ведно с прилежащо таванско помещение със застроена площ 68кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1076.1.3, със застроена площ от 105.70кв.м., ведно с прилежащо избено помещение с площ от 10кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ; ¼ ид.част от ПИ с идентификатор 56784.518.1076 по КККР на ***, за сумата от общо 10000лв., изплатена от купувача на продавача изцяло в брой преди подписване на договора, при данъчна оценка на продаваемите имоти в размер на 160 376.50лв.

Към датата на сделката, 19.06.14г., купувачът Н.Б. е бил женен за В.Д.Б., при сключен между тях брак на ***г., при режим на имуществени отношения –законов режим на общност, като в регистъра на имуществените отношения на съпрузите, по отношение на Н.Б. няма регистриран друг режим до датата на смъртта му, настъпила на ***г., след която негови наследници по закон са останали съпругата му В.Б. и сина му М.Б. /виж писмо вх.№13611/11.08.16г. на л.118, препис извлечение от акт за сключен граждански брак на л.123, удостоверение изх.№20160728104316/28.07.16г. на СВ-*** на л.98 и удостоверение за наследници на Н.Б. на л.143/. С Определение №11186/22.12.16г. по ч.гр.д. №18004/16г. на ПРС, в особенатакнига при този съд е вписан отказ на М.Н.Б. от наследството, останало то починалия на ***г. негов баща Н.А.Б. /виж удостоверение на л.620/.

По молба на Н.Б. и В.Б., като продавачи, и на Н.Т., като купувач, подадена до нотариус С. П. на 22.07.14г. /виж л.290/, от нотариус П. е образувана преписка по н.д. №424/2014г. /виж преписката на л.286-л.308 и придружителното писмо на л.258/, а на 22.07.14г. е съставен нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №84, вписан в СВ –*** на същата дата като акт №162, том 56, дело 9797/14г. /виж н.а. на л.307-л.308, същи и на л.253-л.254/, по силата на който Н.Б. и В.Б., като Продавачи, са продали на Н.Т., като купувач, следните свои собствени в режим на СИО недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1076.1.2, със застроена площ от 63.30км.м., ведно с прилежащо таванско помещение със застроена площ 68кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1076.1.3, със застроена площ от 105.70кв.м., ведно с прилежащо избено помещение с площ от 10кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ; ¼ ид.част от ПИ с идентификатор 56784.518.1076 по КККР на гр.***, за сумата от общо 97 490лв., изплатена от купувача по банкова сметка ***, при данъчна оценка на продаваемите имоти в размер на 158 575.60лв., като продавачите са се задължили да предадат на купувача владението им в деня на подписване на договора, след неговото подписване.

При извършване на тази продажба, продавачите са се легитимирали пред нотариуса като собственици на продаваемите имоти по сключения пред него на 22.07.14г. договор, със съставения пред същия нотариус на 19.06.14г. нотариален акт за покупко- продажба, извършена от С.С., като пълномощник на Ф.М., в полза на купувача Н.Б..

Към датата на тази сделка, 22.07.14г., купувачът Н.Т. е бил със статус разведен, след като бракът му, сключен на ***, е бил прекратен със съдебно решение №4650/21.12.11г. и още не е бил сключен втория му брак, от ***г., със З.Н.Т. /виж документите на л.85-л.88/.

Със заключение вх.№31145/17.10.17г. /виж заключението на л.451-л.457/, изготвено от в.л. В.Г., прието в с.з. от 16.01.18г. без възражения на никоя от страните, е установено, че : Имотът, описан в н.а. №62/19.11.04г. е идентичен на имотите, описани в н.а. №197/19.06.14г. и н.а. №84/22.07.14г.; Че не са открити данни и одобрен архитектурен проект за разделяне на описания в н.а. №62/04г. първи /надпартерен/ етаж с площ от 169кв.м. на две отделни жилища; Че по преписка вх.№01-42691/15.02.16г. на СГКК-***, с възложител Н.Т., е извършено изменение на кадастралната карта по отношение регистриране на нов собственик и нов самостоятелен обект с идентификатор 56784.518.1076.1.9- жилище, апартамент-68кв.м., въз основа одобрен архитектурен проект за преустройство и обособяване на тавански етаж от 68кв.м., състоящ се от три стаи и кухня, в отделен апартамент, за което е издадено и разрешение на строеж №220/16.12.15г.

Видно е от заключението още, че : Имот пл.№*** по КРП на ***, одобрен със Заповед №1155/29.11.82г., за който със същия план е отреден парцел /УПИ/ ***, при съвпадащи изцяло граници на УПИ и на имота, без придаваеми части, е идентичен на ПИ с идентификатор № 56784.518.1076 по КККР на ***, одобрен със Заповед №РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК- ***. В този ПИ е заснета само една сграда с идентификатор 56784.518.1076.1, която се състои от партерен етаж, три жилищни етажа, тавански и избен етаж. В същата сграда, на второ ниво, отговарящо на първи жилищен етаж, разположен над партерния, са изготвени схеми на два самостоятелни обекта : СО 56784.518.1076.1.2- жилище, апартамент с площ 63.30кв.м., с прилежащи части : таван с площ 68кв.м. и съответни ид.части от общите части на сградата; СО 56784.518.1076.1.3-жилище, апартамент с площ 105.70кв.м., с прилежащи части: избено помещение с площ 10кв.м. и съответни идеални части от общите части на сградата. Записванията в разписната книга през годините за ПИ и за обектите в него са следните : за времето на действие на плана от 1982г.- ½ ид.част от имот пл.№*** е записана на наследници на Й. Н. М., въз основа на н.а. №108/1940г. и Заповед №ОА-1268/03.08.92г., и първи етаж и ¼ ид.част от ПИ- на Ф.Й.М., въз основа на н.а. №62/04г.; по кадастралната крата от 2009г. Ф.М. е записан като собственик на ¼ ид.част от правото на собственост върху ПИ и като собственик на двата самостоятелни обекта на второ ниво,  въз основа на н.а. №62/04г.; Н.Т. е записан като собственик на обособения по преписката от 2016г. от тавана нов самостоятелен обект- жилище, на основание н.а. за продажба от №162/23.07.14г., които данни са такива от СВ-*** и съответстват на н.а. №84/22.07.14г. /виж л.307/.

1.3. Във връзка с извършеното на 05.06.14г. от нотариус С. К. нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието на пълномощното, дадено от Ф.М. на С.С., и пълномощното, използвано от С.С. при извършване на продажбата от 19.06.14г.

На 05.06.14г., С. К., нотариус в район ***, е удостоверила с рег.№3783/14г. и рег.№3784/2014г. съответно подписите и съдържанието на документ, съставляващ Пълномощно, като положен от Ф.М., върху представения и от него документ, съгласно което пълномощно Ф.М., ЕГН **********, с л.к. №***, изд. от МВР- *** на ***г., упълномощава С.А.С. да го представлява пред трети юридически и физически лица и нотариус с район на действие – района на **РС, с редица права, включително с правото от негово име и за негова сметка да се разпореди, както намери за добре, на купувач, за цена и при условия по негова преценка, с притежавания от него, съгласно н.а. за покупко- продажба на недвижим имот №62, том VІІ, рег.№7344, д.№1057/19.11.04г. на нотариус с рег.№135 и район на действие – района на **РС, недвижим имот, находящ се в ***, а именно: Първи етаж /надпартерен/ от триетажна жилищна сграда с площ 169кв.м., ведно с тавански етаж от 68кв.м., състоящ се от три стаи и кухня, ведно с 10кв.м., представляващи избено помещение, ведно с ¼ ид.част от дворното място, съставляващо УПИ *** от кв.***, кв.*** по плана на ***- гр.***, като оформи и подпише нотариалния акт и получи договорената продажна цена в брой или по банков път, като пълномощното е без срок и/или до реализиране на правата по него /виж пълномощното на л.310-л.312, изискано от нотариус С. К. и представено от нея с писмо вх.№11202/10.04.17г.- л.309/.

Разпитана като свидетел в с.з. от 31.05.17г., нотариус К. е заявила, че няма спомен за извършените от нея удостоверявания върху конкретния документ, нито има спомен дали документът е бил подписан преди заверките и подписът е бил само потвърден пред нея, или е бил подписан пред нея, тъй като точно тогава бил *** внезапно съпругът и, поради което била в шок, а принципно, че пълномощното се заверява след представяне на документ за самоличност, какъвто предполага, че и е бил представен, че при извършване на удостоверяването прави проверки в база данни, в която се съдържат и снимки на лицата така, както са по лична карта, за лицето, за адреса, за семейното му положение, за лична карта, но без да прави разпечатки за проверените данни или снимки на личните карти, че тя е заверила и двата броя декларации от 05.06.14г., по чл.25,ал.8 от ЗННД и по чл.264,ал.1 от ДОПК /виж същите на л.265 и л.266/, които не са запазени по преписката и, показани и в съдебното заседание като част от преписките по н.д. №№347/14г. и 424/2014г., изискани от съда и изпратени му от нотариус С. П. с писмо вх.№10962/06.04.17г. /л.258/, но няма обяснение за различните номера на личната карта на Ф.М., вписани в тези две декларации- съответно л.к. №*** и л.к. №***- и двете издадени от МВР *** на ***г. /виж протокола в частта на л.330гръб-л.331гръб /.

Разпитан като свидетел в с.з. от 20.03.18г. /виж л.514-гръб-л.516/ относно проверката на показаното му пълномощно на л.263-л.264, с което С.С. се е легитимирал при извършване на сделката по негово н.д. №347/2014г., нотариус С. П. също е заявил, че няма спомен за конкретната сделка и пълномощно, тъй като за десет годишната си практика като нотариус е извършил над 10хил. сделки и над 50-60хил. нотариални удостоверявания, поради което е описал принципно действията, които предприема в случаите на продажби, извършени чрез пълномощник на страна на продавача, изразяващи се в проверка дали представеното пълномощно е вписано в т.нар. и въведена през ***г. система „***“, в която се отразява пълномощното, за нотариуса, извършил удостоверяването, а в случай на оттегляне- за оттеглянето на пълномощното, а преди въвеждане на системата в действие- проверка чрез телефонен разговор, непосредствено преди зачитане съдържанието на договора на страните, с нотариуса, извършил удостоверяването, за да се увери, че такова пълномощно фигурира в регистрите му, като е заявил, че щом е извършил сделката на 19.06.14г., значи е осъществил и тази проверка по някой от двата описани начина.

В подкрепа на казаното от нотариус П. относно използваните от него принципно начини за извършване на проверка на пълномощното на упълномощеното лице е показаната от свидетеля, съдържаща се в негово н.д. №347/14г. разпечатка от системата „***“ на л.270 от делото /съща и на л.272/, с данни за пълномощно с рег.№3783/2014г. от 05.06.14г. за удостоверяване на подпис, извършено от нотариус С. К., с данни за упълномощен в лицето на С.С., упълномощител в лицето на Ф.М. и възпроизведено в основни линии съдържание на дадените от упълномощителя на упълномощения права, както и наличната в преписката по нотариалното дело разпечатка на л.271, видно от която, в системата „***“ липсват данни за извършено до 19.06.14г., 09.46ч., вписване на извършено оттегляне на правата, дадени с това пълномощно.

В подкрепа на показанията на св.П., че при извършване на последващата сделка по продажба на имотите, които са били предмет на сделката от 19.06.14г., каквато очевидно той е осъществил, с оглед показаната му преписка по н.д. №424/2014г., той не е извършвал отново проверка на пълномощното на С.С., защото е нямало основание за извършване на такава, като по тази сделка продавачите са се легитимирали като собственици с нотариалния акт, по силата на който са придобили продаваемите от тях имоти, са документите, съдържащи се преписката по н.д. №424/2014г., в които това пълномощно нито е описано, нито е приложено /виж л.286-л.308 и писмото на л.258/.

За разлика от нотариус К., нотариус П. е направил разпечатки на данните от извършената от него проверка на документите за самоличност на явилите се пред него по повод сделката лица Н.Б. и С.С. /л.261, л.262/, като е установил валидност на издадените им документи за самоличност, с които са се легитимирали пред него по повод сделката, съответни на описаното в нотариалния акт за извършването и /виж акта на л.284-л.285/.

Св.П. не е бил питан нарочно от страните, както е била питана нотариус К., но очевидно, също като нея, не е констатирал разликите в данните за номера на личната карта на Ф.Й.М., вписани в различните съдържащи се по негово н.д. №347/2014г. документи, и конкретно:

л.к. №***, изд. на ***г., с който документ за самоличност той  е описан в документите на л.259, л.260, л.263-л.264 /пълномощното за осъществяване на сделката от 19.06.14г./, л.266, л.274, л.284-л.285 /н.а. за сделката от 19.06.14г./;

л.к. №***, изд. на ***г., с който документ за самоличност той е описан в документа на л.265;

л.к. №***, изд. на ***, с който документ за самоличност той фигурира в базата данни население, разпечатка от която е приложена на л.273.

Констатира се от доказателствата също, че въпреки почти пълната визуална еднаквост на пълномощното, дадено от Ф.М. на С.С., заверка на подписа и на съдържанието с рег.№№3783 и 3784-от 05.06.14г. върху което са извършени от нотариус С. К., изпратено от нея на съда /виж пълномощното на л.310-л.312 и писмото на л.309/, и пълномощното, представено от С.С. пред нотариус С. П. при извършване на продажбата от 19.06.14г., изпратено от него на съда като част от преписката по н.д. №347/2014г. /виж пълномощното на л.263-л.264 и писмото на л.258/, тези две пълномощни също се различават в частта на данните относно номера на личната карта на упълномощителя Ф.М., като в завереното от нотариус К.а пълномощно той фигурира с л.к. №***, изд. на ***г., а в пълномощното, представено пред нотариус П. по повод сделката от 19.06.14г., с л.к. №***, изд. на ***г.

При поставено в тежест на ищеца оборване на извършеното от нотариус С. К. официално удостоверяване на подписа и съдържанието в пълномощното, издадено от Ф.М. на С.С., като изходящи от него, с приетото в с.з. от 10.10.17г. заключение по протокол №615 на допуснатата по делото СГЕ  е установено, че нито подписът, нито ръкописният текст „Ф.Й.М.“ в документите с рег.№№3873/2014г. и 3874/2014г. на нотариус С. К., са изпълнени от Ф.Й.М. /виж заключението с вх.№27479/13.09.17г.-л.385-л.388 и протокол от с.з. на л.425-л.433/.

За целите на тази допусната по делото експертиза, съдът е вменил с Определение №733/28.03.17г. задължение на ищеца да се яви лично в с.з., насрочено със същото определение, за да даде сравнителни образци от подписа и от почерка си /виж частта на л.210гръб, абзац втори/. В насроченото на 31.05.17г. ищецът не се е явил лично, за да изпълни това задължение, но като е зачел обясненията на пълномощниците му, че поради напредналата си възраст и постоянното му местоживеене в ***, пътуването му е било затруднено, съдът е приел вмененото му задължение за надлежно изпълнено, чрез представените от пълномощниците му сравнителни образци от подписа и почерка на ищеца, положени в *** при *** на *** в *** /виж л.257/, въпреки противопоставянето на отв.С., отв.Б. и отв.Т., като е постановил, освен всички други документи, които могат да послужат като сравнителен материал, за целите на допуснатата СГЕ да се използва и представения в това с.з. сравнителен материал, даден от Ф.М. в *** на *** в ***, ***, на 12.05.17г. /виж протокола от с.з. на л.322-л.332/.

Приетото заключение на СГЕ е било оспорено при приемането му в с.з. от 10.10.17г. от отв.С., чрез особения му представител адв.М., и от отв.Т., чрез адв.К., без да се повдигнат от никой от тези двама ответници доказателствени искания във връзка с оспорването/виж протокола от с.з. на л.425-л.433/.

1.4. По въпросите за идентичността на ищеца Ф.Й.М. и *** гражданин Ф. А. /Е., Е./ М., за издадените на ищеца документи за самоличност и за пътуванията на ищеца през граница.

Още с отговорите си, по повод приложените към исковата молба двата броя копия от паспорти с №*** и №*** /л.24-л.54/, съответно на Ф.Й.М. и F. A. M., поради разминаването в имената, отв.Т. и отв.С. са изразили съмнения, съответно, за действителната самоличност на ищеца /виж л.182,абзац първи/ и за това, дали представеният *** паспорт е на ищеца по делото /виж л.206гръб, абзац първи/, отв.С. е възразил да се приеме копието от *** паспорт, тъй като не е придружено с превод на български, а отв.Б. е поискала ищецът да бъде задължен да представи и двата документа в оригинал.

В тази връзка, както и във връзка с повдигнато от отв.Т. искане за задължаване на ищеца да представи по делото в оригинал личната си карта или карти, ако има издадени повече от една такива, с определението по чл.140 от ГПК, съдът е указал на ищеца, че следва да ангажира доказателства, щото приложените към исковата молба копия на два паспорта са документи на едно и също лице, тъй като в противен случай, като неотносим към спора, паспортът на Ф. А. М. ще се изключи от доказателствата, че следва най- късно в насроченото с това определение с.з. да представи по делото оригиналите на приложените в заверен препис към исковата молба български и *** паспорт, или официално заверени преписи от същите документи, тъй като в противен случай съдът ще ги изключи от доказателствата по делото, че следва най- късно в насроченото с това определение с.з. да представи превод на представения от него *** паспорт на български език, тъй като в противен случай документът няма да се приеме като доказателство по делото, и го е задължил да представи по делото в оригинал  личната си карта/карти, ако има повече от една издадени такива /виж Определение №733/28.03.17г.-л.207-л.210/.

В изпълнение на дадените му от съда указания и вменени задължения:

-В с.з. от 31.05.17г., ищецът е представил Удостоверение за идентичност изх.№Ко-21-119/12.05.17г., издадено от *** при *** на *** в ***, съгласно което, Ф.Й.М., роден на ***г., ЕГН **********, притежаващ паспорт №***, изд. на *** от МВР, валиден до ***, и Ф. Е. М., роден на ***г., притежаващ паспорт на *** №***, издаден на ***г. от *** на ***, валиден до ***, са две различни имена на едно и също лице /виж удостоверението на л.255/.

При съдържащи се в удостоверението за идентичност данни, че то е издадено на основание представени документи за самоличност и удостоверение за ***,  които не са конкретно описани, по искане на отв.Т., съдът е вменил допълнително задължение на ищеца да представи и удостоверението за ***, послужило като основание за издаване на представеното от него удостоверение за идентичност.

В с.з. от 16.01.18г. ищецът е изпълнил това вменено му задължение, като е представил надлежно заверен на 04.01.18г., от нотариус Л. Ч., под №***, като верен с оригинала, препис от удостоверение за *** №***, с превод на български език /л.468-л.477/, от което личи, че въз основа на заявление №6164 за регистрация на *** №***, на свое заседание от ***г., Върховният съд на ***, окръг ***, е установил, че Ф. Е. М., роден на ***г., пол мъжки, тен ***, цвят на очите ***, цвят на косата ***, ръст ***, тегло ***, без отличителни белези, ***, *** ***, живущ на посочения в удостоверението адрес, удовлетворява приложимите уредби на законите за *** в ***, и е постановил лицето да бъде признато за гражданин на ***.

-В с.з. от 10.10.17г. ищецът е представил заверени от завеждащ *** служба при *** на ** в гр.*** Е. М.-И., като верни с оригинала, преписи от българския и *** паспорт, копия от които са приложени към исковата молба, и е представил превод на български на *** паспорт /виж документите на л.392-л.421/;

-В с.з. от 31.05.17г., ищецът е представил в оригинал и заверен препис лична карта №***, изд. от МВР-*** на ***г. /виж преписа на л.256/. Съгласно този документ за самоличност, Ф.Й.М. е гражданин на ***, роден на ***г., с ръст *** и цвят на очите-***.

По гореописания начин, всички дадени на ищеца указания и вменени задължения са били изпълнени.

Извън данните, събрани при изпълнение от ищеца на дадените му от съда указания и вменени задължения, във връзка с повдигнати искания от отв.Б., уважени с Определение №733/28.03.17г. /виж л.210, абзац шести/, и искания на отв.Т., уважени с определения в с.з. от 31.05.17г., в с.з. от 10.10.17г. и в з.з. от 14.03.18г. /виж л.329гръб, абзац пети; л.428, абзац трети след текста „Определи“; л.495/, по делото са събрани и допълнителни данни, свързани с преминаването на ищеца през границите на РБ и издадените му документи за самоличност, за да бъде изяснено твърдението на ищеца, че той не би могъл да подпише пълномощното с нотариална заверка на подписа, извършена от нотариус К. на 05.06.14г., тъй като от ***г., на която дата е издаден *** му паспорт, до датата на исковата молба-17.06.16г., той е бил в България единствено в периода ***г., както личи от печатите, поставени в *** му паспорт с №*** и при липса на такива в българския му паспорт, с номер №***.

По искането на съда за предоставяне на информация влизал ли е в периода 01.04.2014г.-15.06.2014г. на територията на РБ Ф.М., колко пъти и кога е напускал същата територия в описания период, е изпратен отговор, че в автоматичния информационен фонд „***“ за посочения период няма данни за задгранични пътувания на лицето Ф.М., със забележката, че след 01.01.07г., от която дата РБ е член на ЕС, българските граждани могат да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите- членки и се проверяват на ГКПП по метода „преценка на риска“, в резултат на което данните за пътуванията им след тази дата са непълни /виж искането на л.214 и отговора на л.315/.

При изискване на данни кога и къде е бил издаден паспорт с №*** и от кого е бил получен при издаването му, е установено, че съгласно данните в Националния автоматизиран информационен фонд „Национален регистър на българските лични документи“, паспорт №*** е бил издаден на ***, от Дирекция „Български документи за самоличност“-гр.***, на Ф.Й.М., ЕГН **********, и връчен на Ф.Й.М. на ***г. /виж искането на съда на л.215 и отговора на л.313/.

Въз основа на издадено на отв.Т. съдебно удостоверение /виж л.442, т.1, както и л.319, т.1 от доказателствените искания/, с което да се снабди с преписи от заявлението, въз основа което на Ф.М. е бил издаден български паспорт с №***, както и на документа, удостоверяващ връчването на този паспорт на лицето, с писмо вх.№37148/07.12.17г. на ***, Дирекция „***“, са изпратени копия на заверени от *** Е. И.- М. документи, оригиналите на които се съхраняват в *** на *** в *** /виж писмото на л.461 и заверката на л.466/, видно от които издаването на описания паспорт е станало въз основа на заявление, подадено от Ф.М. на ***г. /л.462/, като при подаването му от него е върнат паспорт №***, издаден на ***г., със срок на валидност до ***г. /виж л.465/, и паспорт №***, изд. на ***г., със срок на валидност до ***г. /л.463/. С цитираното писмо на *** на ***, Дирекция „***“ не е изпратен документ, удостоверяващ връчването на този паспорт на Ф.М..

След постановената от съда с Определение №725/03.04.18г. /л.545-л.547/ отмяна на определенията от с.з. от 20.03.18г., с които е даден ход на устните състезания и те са приключени, предвид това, че събраните по делото данни относно документите, с които ищецът се легитимира в различни случаи, сочат на ненадлежна представителна власт на пълномощниците му, чрез които съдът е сезиран от негово име и чрез които са извършени всички процесуални действия до 20.03.18г., и след като по делото е получена молба вх.№14727/16.05.18г. на Ф.Й.М., с приложени към нея искова молба, подписана лично от него, анекс към договор №39/10.05.16г. между Ф.М. и Адвокатско дружество „Ц. *** и пълномощно, дадено от него на това дружество, и изрично потвърждение на извършените по делото процесуални действия /виж л.564-л.577/, във всеки от който документи Ф.Й.М. се е идентифицирал с *** паспорт №***, издаден на ***г., с Разпореждане №4146/17.05.18г. /л.580/ съдът е констатирал, че изисканите от *** на ** по искане на отв.Т. документи, свързани с установяване лицето, подало заявлението за издаване на този паспорт и лицето, което го е получило, така и не са били събрани, като изпратените с писмото му от 07.12.17г. копия на практика не съдържат заверка от ****, поради което е задължил *** да представи тези документи, надлежно заверени.

По този повод, с писмо вх.№18160/14.06.18г., от *** на ** по делото е даден отговор, че преписката по издаване на български личен документ №*** се съхранява в *** на ** в ***, където, след повторно извършената проверка се е установило, че не е наличен документ, удостоверяващ получаването на паспорт №*** от Ф.Й.М., и като е изпратена, този път надлежно заверена, преписката по заявлението от ***, въз основа което този паспорт е бил издаден /виж л.603-л.608/.

В отговор на искането до ОД на МВР- сектор „Български документи за самоличност“ да се предоставят на съда данни колко лични карти има издадени на лицето Ф.Й.М., с ЕГН **********, за периода от 01.06.06г.-30.06.14г. /л.216/, с писмо от 06.04.17г. е постъпила информация, че за посочения период, от ОД на МВР- ***, на Ф.М. е била издадена само една лична карта, ***, с №***, на дата ***г. /л.314/. Същите са и данните за издадената на ищеца лична карта, съдържащи се в удостоверение №104600-2679/***г. /л.499/, представено от отв.Т. като приложено към негова молба вх.№8275/16.03.18г. /л.498/.

Въз основа на издадено на отв.Т. съдебно удостоверение /виж л.442, т.2, както и л.319, т.2 от доказателствените искания/, с което да се снабди с преписи от заявлението, въз основа което на Ф.М. е била издадена лична карта №***, както и на документа, удостоверяващ връчването и на лицето, като приложение към представеното от отв.Т. с молба вх.№8275/16.03.18г. /л.498/ удостоверение №104600-2679/***г. /л.499/, е описано заверено копие на заявление №*** - 7листа /виж л.499/, а от приложените 7 листа личи, че същите, освен заявлението, подадено от Ф.Й.М. на *** в ОД МВР- гр.*** за издаване на лична карта и паспорт /виж л.500-л.501/, съдържат още: декларация на Ф.М. /л.502/, копие от страница на паспорт с №*** на името на Ф. А. М. /л.503/, копие от страница на паспорт с №*** на Ф.Й.М. /л.504/, дубликат от удостоверение за раждане на Ф.Й.М. /л.505/ и удостоверение за постоянен адрес на Ф.Й.М. /л.506/. В приложеното  заявление от *** се съдържа и разписка за получаване от Ф.М., на ***, на издадените му въз основа на заявлението задграничен паспорт №*** и лична карта №*** /виж л.501/.

Въз основа на издадено на отв.Т. съдебно удостоверение /виж л.497 и молба на л.495/, с което да се снабди с препис от акта за раждане на Ф.Й.М., с молба вх.№8498/19.03.18г. на отв.Т. /л.507/ е представен акт за раждане на Ф.М. /л.508/, видно от който, същият е роден в ***, от майка Ж. А. П. и баща Й. Н. М..

1.5. По искания на отв.Т., повдигнати с писмена молба –становище от 29.05.17г. /виж л.319гръб, р.ІІ/, както и в с.з. от 31.05.17г., провокирани от посоченото от в.л. Ч. при изготвяне на заключението му по СГЕ като сравнителен материал обяснение на Ф.М. по дознание №444/16г., за това с какъв личен документ се е легитимирал Ф.М. при явяването си пред *** орган - български или чужд, за проверка датите на пребиваването му в страната, за проверка в каква връзка е образувано посоченото ДП и дали не са касае до наказателно производство, образувано във връзка с престъпно обстоятелство, свързано с извършеното на 05.06.14г нотариално удостоверяване, налагащо спиране на производството по воденото пред този съд дело, във връзка с изявленията, дадени пред орган на власт, както от отв.С., така и от отв.Т., за факта в чие владение са процесните за иска за собственост недвижими имоти /преди да се допусне изменението на този иск от ревандикационен в установителен/, както и в изпълнение постановеното от съда с  взетите в з.з. Определение №725/03.04.18г. /л.545-л.547/ и Разпореждане №4146/17.05.18г. /л.580/,  в с.з. от 31.05.17г., с.з. от 10.10.17г. и с.з. от 03.07.18г. по делото са събрани писмени доказателства /виж л.320-л.321, л.371-л.375 и писмото на л.370, л.377 и молбата на л.376, л.590-л.602/ и е приложена изисканата от съда пр.пр. №373/2015г. на РП- Пловдив /виж писмото на л.378 и преписката на гърба на том 2 от делото/, с които е установено, че:

ДП №444/2016г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР- ***, пр.пр. №5526/2016г. по описа на РП- ***, е било образувано на 22.04.16г., по жалба на К. Г., в качеството му на пълномощник на Ф.Й.М., с л.к. №***, изд. на ***г. от МВР-***, във връзка с установено извършване на  покупко- продажба на имоти на Ф.М., с фалшиво пълномощно, заверено от нотариус С. К. на 05.06.14г.; че в хода на разследването Ф.М. не е бил разпитван като свидетел; че ДП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.316 вр. с чл.309,ал.1 от НК, за това, че на 19.06.14г., в гр.***, съзнателно се е ползвал от неистински частен документ- нотариално заверено пълномощно от 05.06.14г. с упълномощител Ф.Й.М., в частта подпис под „Упълномощител“ и в частта „Трите имена“, за да докаже, че съществува правно отношение, като за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност от дееца, е спряно на основание чл.244,ал.1,т.2 от НПК /виж писмо на л.370, жалба на л.371-л.373, молба на л.376 и удостоверение на л.377/.

Като обяснение на Ф.М., към писмото е приложен напечатан документ от 22.08.16г., на два листа, с №№ 70 и 71 от ДП, подписан и на двата листа от Ф.М., чрез ръкописно изписване на името Ф.М., в който не е посочен негов документ за самоличност, а само ЕГН ********** и адрес в *** /виж писмото на л.370 и документа на л.374-л.375/.

При подаване на жалбата, К. Г. се е легитимирал с пълномощно с нотариална заверка на подписа и на съдържанието с рег.№№648 и 649 от 15.04.16г., извършени от нотариус Ю. К., съгласно което е бил преупълномощен от И. В. В., в качеството му на пълномощник, съгласно пълномощно №271/272 от 29.02.16г., заверено от В. Ш., *** при *** на ** в *** /виж л.595-л.598/, а видно от пълномощно №271/272 от 29.02.16г., заверено от В. Ш., *** при *** на *** в ***, същото е дадено от Ф.Й.М., ЕГН **********, л.к. №***, изд. на *** от МВР гр.***, с постоянен адрес и адрес за кореспондениця в ***, на И. В. В., ЕГН **********, от гр.***, за да го представлява навсякъде, където е необходимо, и от негово име и за негова сметка да извърши продажба на следния негов собствен недвижим имот: първи етаж /надпартерен/ от триетажна жилищна сграда, с площ 169кв.м., и тавански етаж от 68 кв.м., състоящ се от три стаи и кухня, и 10кв.м., представляващи едно избено помещение, и съответните ид.части от общите части на сградата, и ¼ ид.част от дворно място, в ***, цялото от 260кв.м., съставляващо УПИ ***, кв.*** по плана на ***, гр.*** /виж л.591-л.594/.

Пр.пр.№373/2015г. на РП-*** е била образувана с Постановление на прокурор при РП- *** от 23.01.15г., на основание подадена на 14.01.15г. тъжба на Н.Т. срещу С.С., тъй като последният, брат на Н.Б., останал да живее без договор за наем в апартамента на ***, закупен от Т. на 22.07.14г. от Н.Б. и В.Б., и въпреки че обещал в нарочна декларация да освободи жилището на 06.01.15г., отказвал да го напусне. С Постановление на прокурор от РП-*** от 23.03.15г. е постановен отказ да се образува досъдебно производство, тъй като не се касае до престъпление по чл.323,ал.1 от НК, а до отношения с гражданско-правен характер между двете посочени лица. В хода на възложената от прокурора на ***-РПУ-*** проверка по образуваната прокурорска преписка, обяснения пред орган на власт са били дадени: на 10.02.15г. и на 23.02.15г. от отв.Т. /виж л.13 и л.6 от пр.пр./; на 11.02.14г. от отв.Б. /виж л.14 от пр.пр./ и на 17.02.15г. от отв.С. /виж л.15 от пр.пр./.

Съгласно дадените от отв.Т. обяснения, когато разбрал при огледа на жилището, закупено на 22.07.14г. от Н.Б. и съпругата му В.Б., че в това жилище живее брата на Н.Б., С.С., поради многото добрите си приятелски отношения с Н.Б., към онзи момент отв.Т. нямал нищо против отв.С. да остане да живее там, но когато след известно време Н.Б. се разболял тежко и отв.Т. разбрал от съпругата му, че се касае до тежка форма на *** на мозъка, той се срещнал със С. и последният обещал с нарочна декларация, която отв.Т. е приложил към тъжбата си /виж декларация от 24.10.14г. на л.8 от пр.пр./, да напусне жилището. Към 08.01.15г. обаче, в разговор с Т., С. му казал, че няма намерение да напуска жилището, поради което Т. подал тъжбата, като същото не е освободено от С. и към 23.02.15г.

Съгласно дадените от отв.Б. обяснения, в началото на 2014г. тя и съпругът и закупили от брата на съпруга и С.С. ***, което впоследствие продали на Н.Т., приятел на съпруга и, като в тази сделка тя била фигурант и не знае какви точно уговорки са имали двамата братя, не знае по каква причина С.С. е останал да живее в жилището след като те го продали на Т., нито знае какви уговорки са имали покойния и съпруг, Т. и С., като може само да каже, че Н.Т. и покойният и съпруг били добри познати.

Съгласно дадените от отв.С. обяснения, той живее заедно със семейството си в жилището, находящо се на ***, от началото на ***г., по силата на устни уговорки с Ф.М., който живее в ***, че когато през 2014г. брат му закупил това жилище от М., той останал да живее там, тъй като брат му си имал друго жилище, а впоследствие, когато брат му продал това жилище на Н.Т., добър приятел на покойния му брат, той останал да живее в жилището по споразумение с новия собственик, като не може да напусне същото жилище в момента, тъй като има малко дете и финансови затруднения, периодът е зимен и няма къде да отиде да живее, още повече, че новият собственик си има друго жилище и няма неотложна жилищна нужда.

 

2. Въз основа на тези установени по делото факти, съдът направи следните правни изводи по съществото на спора:

2.1. По иска за прогласяване нищожност, поради липса на съгласие /волеизявление, на пълномощното с нотариална заверка на подписа с рег.№3783/2014г. и на съдържанието с рег.№3784/2014- и двете от 05.06.14г., извършени от нотариус С. К..

Искът е основателен и следва да бъде уважен.

С доклада по делото, като релевантни за този иск са очертани фактите, че: в правния мир е налице пълномощно, което, съгласно извършеното нотариално удостоверяване, е с упълномощител Ф.М. и упълномощен С.С., което има за предмет овластяване на упълномощения да извърши разпоредителни действия с недвижим имот от името на упълномощителя и липсата на волеизявление на упълномощителя за извършване на официално удостовереното като извършено от него упълномощаване.

Наличието в правния мир на пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощител, с името Ф.Й.М. и упълномощен, с името С.А.С., даващо право на упълномощения да извърши разпоредителни действия с недвижими имоти, за част от които, с приетата по делото СТЕ се установи, че са сега идентични на самостоятелни обекти с идентификатори 56784.518.1076.1.2, 56784.518.1076.1.3, разположени в единствената сграда, находяща се в ПИ с  идентификатор 56784.518.1076, идентичен със стар имот пл.№***, за който, с граници, изцяло съвпадащи с тези на имота, е бил отреден УПИ *** от кв.***, *** по плана на ***, е категорично установено в производството.

Спорът на страните е съсредоточен изцяло върху релевантния факт налице ли е съгласие на ищеца за извършеното упълномощаване, респективно- върху оборване на официалното удостоверяване, извършено от нотариус С. К. на 05.06.14г., че подписът, положен под завереното от нея пълномощно, е на посочения в него като упълномощител Ф.Й.М..

Повдигнатото от ищеца оспорване истинността /автентичността на подписа на упълномощителя в пълномощното, поставено в негова тежест в процеса, е установено с приетото по делото заключение на СГЕ, че подписът след упълномощител и текстът с думи- Ф.Й.М., в оригинала на пълномощното с рег.№3783/05.06.14г., находящ се в кантората на нотариус С. К.- гр.***, не са изпълнени от Ф.Й.М..

Ответниците Т. и С. пледират с писмените си защити, че това заключение, което са оспорили още при приемането му, не следва да се цени от съда, като необосновано, а отв.Т. сочи още, че тъй като при извършеното от него своевременно оспорване на заключението ищецът не бил поискал допълнителни задачи- конкретно, изследване автентичността на оригиналния екземпляр от процесното пълномощно, находящ се при нотариус С. П., то не било изпълнено изискването за извършване на пълно и главно доказване.

Съдът не може да се съгласи с доводите на ответници, поради което, като цени изцяло изготвеното от в.л. Ч. заключение намери, че повдигнатото от ищеца оспорване истинността на пълномощното с нотариална заверка на подписа е установено, а подписът на упълномощител в пълномощното, заверено от нотариус К. с рег.№3783/05.06.14г., не е положен от посочения в него като упълномощител Ф.Й.М..

До този извод, съдът стигна, като отчете, че:

С Определение №733/28.03.17г., документът, по повод който е открито производство по чл.193,ал.1 от ГПК за оспорване автентичност на подписа и текста след думата „упълномощител“, е пълномощното с нотариална заверка на подписа и съдържанието с рег.№3783 и 3784- от 05.06.14г. на нотариус С. К., а не на пълномощното, използвано от упълномощения със завереното от нотариус К. С.С. при извършване на 19.06.14г. на нотариалната сделка по н.д. №347/2014г. на нотариус С. П., поради което, изтъкваното и от отв.Т., и отв.С. обстоятелство, щото в.л.Ч. не бил изследвал пълномощното, представено от упълномощения пред нотариус С. П. при извършване на продажбата от 19.06.14г., макар да се установи по делото, че последното бележи разлика в номера на личната карта на упълномощителя /виж л.263/, в сравнение с номера и, вписан в завереното от нотариус К. пълномощно /виж л.310/, по никакъв начин не опорочава обосноваността на изготвеното по делото заключение на СГЕ, която касае подписа на упълномощителя, а не документите, с които се е легитимирал пред нотариуса при извършване на сделката. Вярно е написаното от отв.Т., че с определението си по допускане на СГЕ, съдът е постановил вещото лице по нея да ползва оригинала на пълномощното от н.д. №347/14г. на нотариус С. П. /л.210гръб, абзац трети/, но отв.Т. не е взел предвид или съзнателно е пропуснал да прочете определението в контекста на мотивите му по т.3.7 /л.209гръб/ и исканията на страните, на които е отговорило, видно от които то касае очертаване на сравнителния материал, който да бъде  ползван за целите на СГЕ, като се работи не с копието на пълномощното, представено в кориците на делото /л.2-л.21/, а с оригинала/екземпляра от пълномощното, находящ се в н.д. №347/14г., а не предмета на доказване по откритото производство по оспорване автентичност на подписа на упълномощителя. И накрая, в.л.Ч. наистина е заявил в с.з. от 10.10.17г., че не е изследвал пълномощното, находящо се по н.д.№347/14г. на нотариус С. П., но също тъй е посочил, че това е така, защото е разбрал, че при този нотариус няма оригинал, а само копие от пълномощното, което се намира в оригинал при нотариус К., което обстоятелство го освобождава от задължението да следва определението на съда, според неговия смисъл, който е такъв за използване за сравнение на оригинала, а не на копието, ако разбира се, такъв е наличен.    

При възложена му съгласно чл.193,ал.3 от ГПК доказателствена тежест да установи неавтентичността на подписа на упълномощител в пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег.№3783/2014г. и на съдържанието с рег.№3784/2014- и двете от 05.06.14г., извършени от нотариус С. К., ищецът е установил с приетото по делото заключение на СГЕ, че този подпис не е положен от Ф.Й.М., след което установяване, което е и пълно, и главно, процесуалната тежест да опровергаят извършеното от него установяване, преминава върху ответниците, тъй като те ще ползват благоприятни последици от това. В случая, макар да са оспорили заключението на СГЕ при приемането му, те не са повдигнали никакви процесуални искания във връзка с това оспорване, тъй че то е останало недоказано.

Същевременно, приетото по делото заключение на СГЕ не е необосновано, поради причините, изтъквани от ответниците, тъй че се цени от съда като годно доказателствено средство за установяване поставеното в тежест на ищеца оборване на официалната удостоверителна сила на извършената от нотариус К. на 05.06.14г. заверка на подписа на упълномощителя, като изпълнен от Ф.Й.М..

Соченото от отв.Т. и отв.С., че вещото лице било работило само с цифров апарат, но не и с микроскоп, при ползване на който единствено може да се установи по безспорен начин налице ли са прекъсвания при изпълнението на подписа и дали посоката му е дъговидна или ъгловидна, противоречи на ясния запис в приетото заключение, щото при изследването, освен цифров апарат ***, е бил използван и микроскоп *** /виж л.386, изр.първо/.

Не се споделят и доводите на отв.Т. и отв.С., отнасящи се до негодност и/или непълнота на ползвания от вещото лице за целите на изготвяне на заключението му сравнителен материал и на стесняване обекта на изследване на инкримирания подпис до подписа, положен в пълномощното, заверено от нотариус К., като опорочаващи изводите на експертизата и обосноваността и.

В приложения на л.257 от делото лист, върху който са материализирани сравнителни образци от подписа и името на Ф.Й.М., истинността на който подпис е удостоверена от Е. М. –И., *** при *** на *** в *** с изх.№668/12.05.17г., наистина липсва изричен текст, че лицето е положило лично подписите и трите си имена пред ***, но това не води според съда до извода, направен от отв.С. в допълнителните писмени бележки, че липсата на такъв запис не дава достатъчна сигурност, щото подписите и текстът са изпълнени от Ф.Й.М..

Извършеното в случая удостоверяване, щото подписите в документа са такива на Ф.Й.М.,  е официално,  доколкото с чл.84, ал.1,т.1 и ал.2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, на българските **** длъжностни лица в *** е дадено правомощието да удостоверяват датата, съдържанието и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване и са представени от български граждани или от чужди граждани, когато документите са предназначени да произведат действието си на територията на РБ, при спазване на съответните разпоредби на ГПК. Съответната разпоредба от ГПК в случая е тази на чл.590,ал.1, съгласно която, това удостоверяване се извършва с надпис върху документа и такъв надпис, под формата на щемпел, е наличен, а извършването му означава, че Ф.Й.М. или е положил лично заверените като негови подписи под документа, или е потвърдил предварително положените такива подписи пред длъжностното лице, като и двете възможности са признати от съдебната практика, без да опорочават извършената заверка. Затова, доколкото ответниците, макар да са изказали съмнения за годността да се ползва този сравнителен материал, като изходящ от ищеца, но без да са оспорили валидността на извършеното от *** официално удостоверяване, щото подписите в него са положени от Ф.Й.М., съдът е длъжен да зачете силата на извършеното официално удостоверяване и да счита приобщеният към делото сравнителен материал годен за целите на допуснатата СГЕ, по която вещото лице е заявило, че е бил ползван. При преценката надлежността на това удостоверяване, съдът взе предвид и обстоятелството, че с щемпел, идентичен на този, с който от *** на *** в *** е извършено удостоверяването на образците от подписа на Ф.М. на 12.05.17г., е извършена и заверката на подписа на същото лице от фавруари 2016г., при упълномощаване на И. В. /виж л.591-594/.

Във връзка с доводите на отв.Т., касаещи неизвестност от кой документ е извлечен  снимковия материал, въз основа който са обосновани конкретните по-характерни признаци за имитация, за демонстрация на които в.л. Ч. е използвало снимки №№1-4, относно подписа, и снимки №№5-8, относно текста Ф.Й.М., вярно е, че в с.з. от 10.10.17г., при приемане на заключението му, в.л.Ч. е казало, че не може в момента да си спомни подписа на сн.4 и текста на сн.8 от кой конкретен документ са заснети, но от видимия, макар и не в пълнотата му текст, частично заснет над подписа на сн.4- „пълномощното е безсрочно“ и ясно видимия, заснет под подписа на сн.8 текст „29.02.2016г.“, е лесно установим документа, послужил за сравнителен материал в случая, а именно- пълномощното от 29.02.2016г., дадено от Ф.Й.М. на И. В. В., със заверка на подписа му с №271 от същата дата, извършена от В. В. Ш.-*** при *** на ** в ***, препис от което е било приложено към исковата молба /л.55-л.58/, изрично посочено от ищеца при формулирането на задачата по т.7 от доказателствените му искания, като сравнителен материал, който да се ползва за целите на поисканата от него СГЕ /виж л.9лице/, както и от в.л. Ч., при описване на ползвания от него сравнителен материал /виж л.385лице, Сравнителен материал/. Ето защо, съдът не намира, че фактът, щото в.л. при разпита му на 10.10.17г. не е могло да си спомни сн.4 и сн.8 от кой точно документ са, прави заключението му необосновано. По отношение подписа на сн.3, вещото лице е дало ясен отговор, че е от заявлението за издаване на документи за самоличност, ползвано от базата данни на *** /виж л.428гръб, абзац втори/, поради което, макар и това заявление да е събрано като доказателство в производството на хартиен носител в с.з. от 20.03.18г. и като такова, след датата 12.09.17г., на която дата в.л.Ч. е извършило изследванията, станали основа за даденото от него заключение, това изтъкнато от отв.Т. с писмената му защита обстоятелство не опорочава заключението като необосновано, поради сочене за целите на изследването на сравнителен материал, който, според този ответник, не е бил на разположение на вещото лице за целта. За ползвания в сравнението на сн.7 образец от текста „Ф.Й.М.“, за който в.л.Ч. е посочило, че е заснет от обяснение на л.70 от дознание №444/16г., станало му известно, тъй като по времето, в което той работел по възложената му по делото задача, друг негов колега, С. С., изследвал посочения документ, за който отв. С. е изтъкнал, че няма яснота как това обяснение е било приобщено към дознанието, предвид дадения на съда отговор, че Ф.Й.М. не е бил разпитван като свидетел в хода на разследването, фактите отговарят на закрепените в писмо вх.№26377/31.08.17г. на РП- *** до ПОС данни /л.370/, че Ф.М. не е бил разпитван в качеството на свидетел, но доколкото със същото това писмо на съда са изпратени и обясненията на Ф.М. /л.374-л.375/, без оглед как са били приобщени в преписката, и посочени на в.л. Ч. в с.з. от 10.10.17г. са били разпознати от него като документа, от който е заснет текста на сн.7, послужила за сравнение в заключението му, както и защото по силата на чл.180 от ГПК частният документ, носещ подписа на издателя си, се смята за съдържащ изявления, направени от посочения в него издател, в случая- Ф.Й.М., съдът счита, че и този сравнителен материал не може да се смята за негоден и опорочаващ изводите на вещото лице или обосноваността на заключението му.

Доводите на отв.Т., свързани със съмненията относно квалификацията на в.л.Ч., се намират от съда за безпочвени, доколкото Е.Т.Ч. е вписан като вещо лице в клас „***“ в списъка на вещи лица при ПОС, не се е товел от изпълнение на възложената му експертиза, поради липса на квалификация да отговора на поставените към нея задачи, а напротив, в с.з. от 10.10.17г. изрично е заявил, както че му е известна наказателната отговорност, която носи задаван ена неверни заключения пред съд, така и че поддържа изготвеното заключение, а също, че намира квалификацията и опита си за изцяло достатъчни за изпълнение на поставените му задачи.

Доводите на отв.С. и отв.Т., отнасящи се до абсолютно нелогичното звучене на твърденията на вещото лице, че подписът в инкриминираното пълномощно е имитация на подписа на Ф.М., на отговорите, дадени от него във връзка с изследване на ъглите на елементите в подписите и на констатираните в изследваните подписи различия на признаците им, също не са в състояние да мотивират у съда убеждение за необоснованост на изготвеното то в.л.Ч. заключение.

Тези доводи са обосновани основно с неизползване от в.л. Ч. на микроскоп при извършване на изследването, което твърдение на ответниците се обсъди по-горе, като несъответно на записа в заключението, че изследването е извършено и с микроскоп. Да, наистина в.л. Ч. е заявило в с.з. от 10.10.17г., че не намира за необходимо да отговаря на въпроса изследвал ли е ъглите, но този отговор ответниците са извели от контекста на казаното от него, че това е така, защото е дал вече отговора, че е изследвал всички възможни общи и частни признаци  на подписите и думите, след което, поканен все пак от съда да отговори и на конкретния дъпрос, е потвърдил, че разбира се, при изготвяне на заключението, е изследвал и ъглите /л.428гръб, абзац предпоследен/. Вещото лице е обосновало подробно и в заключението, и в същото с.з. и извода си, че подписът в инкриминирания документ е имитация на подписа на Ф.М., изпълнен в сравнителния материал, тъй като е изпълнен с бавен и равномерен темп, с неуверени движения,  правите и дъговидни движения са вълнообразни, краищата и началата на движенията са тъпи, натискът е равномерен, налице са няколко необосновани спирания, тъй като изпълнителят не е могъл да изпълни подписа изцяло отведнъж, и че всички те са показателни за извършената имитация на подписа, за това, че той не е изпълнен свободно, и като посочения темп на изпълнението му не е обусловен от други влияещи върху темпа на изпълнение фактори /например неравномерна подложка/, при наличие на които има други признаци, показващи, че причината за този темп е средата на изпълнение /виж л.429гръб, абзац последен и л.430лице, абзац първи, както и л.386, абзаца над снимките/. Също, когато се отговаря на въпроса за обосноваността на заключението, то следва да се вземе предвид в неговата цялост- за изследване както на подписа, така и на изписания с думи текст Ф.Й.М., по отношение на които от таблицата за сравнение на л.387 личи, че изследваните обекти бележат различия по всички сравними признаци, за разлика от онова, което отв.С. е изтъкнал в допълнителните си писмени бележки, ако и то да отговоря изцяло на описаното от в.л. Ч. в заключението му, по отношение на подписа. При тези съображения съдът намери, че няма как да се заключи, щото изводите на в.л. Ч. са абсолютно нелогични, както и необосновани.

Извън доводите, касаещи негодността на приетото по делото заключение на СГЕ за оборване официалната удостоверителна сила на пълномощното с нотариална заверка на подписа, извършена от нотариуса,  отв.Т. и отв.С. са развили подробно и доводи, поради които следва да се смята, че искът за нищожност на пълномощното поради липса на съгласие е останал недоказан, тъй като по делото са събрани достатъчно данни, щото Ф.Й.М. и Ф. Е./А./ М. са две различни лица, а не имена на едно и също лице, че делото се води всъщност не от Ф.Й.М., а от *** гражданин Ф. Е. М., който по неизяснени причини разполага с българските лични документи на Ф.Й.М., както и защото събраните по делото доказателства във връзка с пътуванията на Ф.Й.М. не установяват категорично твърденията му, че на 05.06.14г. той не е бил в Република България, тъй че да може да извърши упълномощаването, нищожността на което иска да бъде прогласена от съда.

Обстоятелствата, на които и двамата посочени ответници са основали довода за неясната и двойнствена самоличност на ищеца, описани подробно на л.522-л.526 в писмената защита на отв.Т.- разлики в ръста, цвета на очите и годината на раждане, данни за гражданството на лицата, са изцяло съответни на събрания по делото доказателствен материал, но съдът в това производство не е разследващ орган, нито повдигнатия пред него спор има за предмет решаването на въпроса едно и също лице или различни лица са Ф.Й.М. и Ф. А. /Е./ М. и по каква причина българските документи за самоличност – лична карта и паспорт №***, се намират у *** *** гражданин Ф. Е. /А./ М., но когото е издаден и *** паспорт с №***.

Затова и доколкото след отмяна на определенията, взети в с.з. от 20.03.18г. за даване ход на устните състезания и приключването им, поради ненадлежно сезиране на съда, по делото е постъпила искова молба, подписана лично от Ф.Й.М. /л.566-л.573/, роден на ***г., с валиден към тази дата паспорт №***, издаден на ***, какъвто по делото се установи, че му е бил издаден, както и защото при подаване на заявлението за издаването му на ***, заявителят се е легитимирал и с лична карта №***, изд. на *** от МВР *** като ***, за която в производството се установи, че е единствената издадена на това лице лична карта, съдът приема, щото въпросът кой е ищец по делото вече е решен, че това е Ф.Й.М. и че при тази яснота безпредметно остава дали същото лице е идентично с *** *** гражданин с произход от *** Ф. Е. М..

Отговорят на доказателствения материал по делото и данните, послужили за обосноваване на доводите на ответниците, че ищецът не е установил категорично, щото не е бил на територията на РБ на 05.06.14г., когато е заверен подписа от нотариуса, но липсата на такива категорични данни не е може да обоснове извод за недоказаност на релевантния за спора въпрос по обсъждания в този пункт иск, подписал ли е ищецът процесното пълномощно или не, тъй като и да беше установено със сигурност, че е бил на територията на страната към датата на заверката, което също не е установено, това би било без значение при категоричнотото заключение на СГЕ, че подписът и текстът в пълномощното не са изпълнени от Ф.М..

Доводите на отв.С., че в пълномощното, заверено от нотариус К., е посочен верен номер на личната карта на Ф.М., а този номер не би могъл да бъде известен на друго лице, освен на притежателя на личната карта, както и че нотариус К. е заявила при разпита и, че по принцип извършва проверка на личните документи на лицата, свързани със съответното нотариално удостоверяване, извън съдържащото се в него предположение за известност, също отговаря на данните по делото, но пропуска наличието на останалите констатирани в производството различия, отнасящи се до документа за самоличност, и конкретно- на посочената в същото пълномощно дата на  издаване ***, вместо същинската дата на издаването на личната карта- ***, на посочените пред същия нотариус два различни номера на личната карта- *** и ***, в заверените пак от нея два броя декларации, които са били представени по н.д. №347/14г. на нотариус С. П. /л.265, 266/. Затова, въз основа на изразеното от отв.С. в писмената му защита предположение, щото само Ф.М. би могъл да знае номера на личната си карта, за да го посочи в пълномощното, не може да се направи извода, че то е било подписано от него.

В обобщение на всичко казано и тъй като доказателствата следва да се ценят в тяхната съвкупност, а не поотделно, както се коментираха в отговор на конкретните доводи на отв.Т. и отв.С. по-горе,  съдът намери, че наистина, в производството са събрани множество данни, придаващи на казуса криминален елемент и създаващи съмнения кой всъщност е извършил имитацията на подписа на Ф.М. в пълномощното, чиято истинност е предмет на доказване в процеса, но този въпрос е предмет на образуваното ДП №444/16г., пр.пр. №5526/16г. на РП- ***, а не на настоящото такова. Затова, като се абстрахира от същите, съдът смята, че посредством ангажираното от ищеца заключение на СГЕ, което се цени изцяло като обосновано, ищецът е оборил надлежно истинността на подписа в пълномощното с нотариална заверка от 05.06.14г. на нотариус С. К., установявайки, че нито подписът, нито текстът с думи- Ф.Й.М., са били изпълнени от него, а по този начин е установил категорично и твърдението си, че липсва неговото съгласие/волеизявление за упълномощаването на С.С. с правата, дадени с това пълномощно. Останалите развити от отв.Т. и отв.С. доводи, извън тези, свързани с оспорване на заключението като необосновано, не са в състояние да променят направения от съда извод, тъй като се отнасят до индиции, съмнения и подозрения, докато заключението дава пряк, категоричен и точен отговор на основния правно – релевантен за първия иск факт, поради което, на основание чл.26,ал.2,предл.2 във вр. с чл.44 от ЗЗД, съдът приема, че извършеното упълномощаване е нищожно, поради липса на съгласие на упълномощителя, а искът за прогласяване на тази нищожност е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

 

2.2. По иска за прогласяване недействителност на договора за продажба на недвижим имот, сключен на 19.06.14г. между Ф.М., като продавач, чрез С.С., като негов пълномощник, и Н.А.Б., като купувач, по време на брака му с В.Б..

По отношение на ответницата В.Б., искът е основателен и следва да се уважи.

По отношение на ответника М.Б., искът следва да се отхвърли, поради направения от него в хода на процеса отказ от наследството, оставено от баща му Н.Б..

         С приетия в с.з. от 31.05.17г. доклад по делото, като релевантни са очертани фактите,  че с имота, за разпореждане с който Ф.М. е упълномощил С.С., е извършено действие на разпореждане- продажба от 19.06.14г., чрез пълномощник, който не притежава представителна власт по отношение на продавача, както и че ищецът, като продавач, не е потвърдил извършените чрез този пълномощник от негово име действия.

Установяването на факта на извършеното чрез мнимия пълномощник от името на ищеца разпореждане е поставен в тежест на ищеца, а установяването на факта на евентуално извършено от продавача потвърждение на разпореждането, доколкото от него благоприятни последици ще черпят ответниците, е поставен хипотетично в тяхна тежест, тъй като извършване на потвърждение на сделката от страна на Ф.М. не е било твърдяно от ответниците по тази сделка

Фактите, че на 19.06.14г., по н.д. №347/14г. на нотариус С. П., С.С., в качеството му на пълномощник на Ф.М., въз основа пълномощното с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, извършена от нотариус С. К. на 05.06.06г., е продал на Н.Б., по това време в брак с отв.Б., починал преди датата на завеждане на делото и оставил за свои наследници съпругата си В.Б. и сина си М.Б., самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1076.1.2, със застроена площ 63.30кв.м., на етаж втори, ведно с прилежащо таванско помещение с площ 68.00кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ, самостоятелен обект в сграда с идентификатор  56784.518.1076.1.3, със застроена площ 105.70кв.м., на етаж втори, ведно с прилежащо избено помещение с площ 10.00кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ, както и ¼ ид.част от ПИ с идентификатор 56784.518.1076, с площ 257кв.м., всички находящи се в ***, като при продажбата продавачът се е легитимарл като собственик на продаваемите имоти с н.а. №138, том 72, дело №16776/04г. на СВ- ***, под който номер е вписан констативен н.а. №62, том VІІ, рег.№7344, н.д. №1057/04г. на нотариус Д. С., и че продаваемите имоти по съставения от нотариус С. П. по н.д. №347/14г. н.а за подажба №197/2014г., са идентични на описания в н.а. №62/19.11.04г. първи /надпартерен/ етаж от триетажна жилищна сграда с площ 169кв.м., ведно с тавански етаж от 68кв.м., състоящ се от три стаи и кухня, ведно с 10кв.м., представляващи избено помещение, ведно с ¼ ид.част от дворното място, съставляващо УПИ *** от кв.***, кв.*** по плана на ***- гр.***, а оттам- и на имота, описан в пълномощното, с което Ф.М. е упълномощил С.С. да извърши от негово име и за негова сметка разпореждане, са категорично установени със събраните по делото н.а. №№197/19.06.14г. /л.284/, н.а. №62/19.11.04г. /л.268/ и приетото по делото заключение на СТЕ, изготвено от в.л. Г..

Ответниците по този иск нито са твърдяли, нито са установили упълномощителят да е потвърдил във формата, изискуема се от чл.42,ал.2,изр.2 от ЗЗД, извършеното от мнимия пълномощник С.С. разпореждане с имотите му, а по делото се събраха данни за изричен и категоричен отказ на мнимо преставлявания по сделката, извършена от С.С. на 19.06.14г., да я потвърди, предвид предявените от Ф.М. на 17.06.16г. искове по настоящото дело и образуваното по негова жалба ДП №444/16г. на сектор *** при ОД на МВР- ***.

Така, всички релевантни за основателността на този иск факт са категорично установени в процеса, но установяването им не прави иска основателен срещу всички ответници, спрямо които ищецът го е насочил, поради следните причини:

Договорът поражда действие между страните /чл.21,ал.1 от ЗЗД/, а искът по чл.42,ал.2 от ЗЗД е предназначен за защита правата на мнимо представлявания в отношенията му с насрещната по договора страна.

Мнимо представляван по договора от 19.06.14г., е бил ищецът по делото, а насрещната по този договор страна е купувачът Н.Б..

Насрещната по договора от 19.06.14г. страна Н.Б. е починал на ***, преди да се образува делото на 17.06.16г., поради което, и доколкото придобитите от него като купувач по сделката права са имуществени и наследими, а той е оставил за наследници по закон съпругата си В.Б. и сина си М.Б., както и защото сделката е сключена по време на брака му с В.Б. и е възмездна, защитата на мнимо представлявания за релевиране недействителността на договора, сключен с Н.Б., следва да се проведе срещу лицата, придобили по силата на закона и на наследственото приемство права от сделката.

В хода на процеса обаче, след като е бил конституиран от съда като ответник с с Определение от 26.09.16г. /л.158/, бил му е връчен препис от исковата молба с приложенията на 04.10.16г. /л.162/ и е подал на 04.11.16г. отговор на исковата молба,  М.Б. е  извършил отказ от наследството на баща си Н.Б., вписан в особената книга на ПРС на 22.12.16г. С извършване на отказа от наследство, който факт има значение за спорното право и съгласно чл.235,ал.3 от ГПК съдът следва да го вземе предвид, отв.Б. е загубил и надлежната си пасивна материална легитимация по предявания иск, тъй като какъвто и да е изхода от спора относно действителността на договора, той не би рефлектирал върху патримониума му, поради направения отказ от наследството на Н.Б.. Затова, срещу М.Б.,  искът следва да се отхвърли, и да се уважи единствено срещу В.Б., доколкото след направения от сина и отказ от наследството на Н.Б., тя остава единственото лице, върху правата на което, като насрещна по договора от 19.06.14г. страна, решението по този иск би имало реален ефект.

С допълнителните писмени бележки на ищеца, във връзка с наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на отв.М.Б. са развити доводите, че извършеният отказ от наследство е недействителен, тъй като преди извършването му, чрез негови конклудентни действия – подаден отговор на исковата молба в реализиране на наследствени права, наследството е прието, както и защото доказателства за този отказ не са били представени  в срока за подаване на отговор на исковата молба.

Тези доводи са несъстоятелни, тъй като при подаване на отговора на ответника-04.11.16г., отказът от наследството на баща му не е бил още извършен-22.12.16г., както и защото с отговора му не се съдържат никакви изявления, от които да се направи извод за извършено от него приемане на оставеното му от Н.Б. наследство, а напротив- взел е становище, че не разбира по каква причина е изобщо ангажиран с участие в процеса, тъй като няма данни за извършени от него действия или даден повод, делото да се води и срещу него. Затова, подаденият от него отговор на исковата молба не може да се счита за конклудентно действие по приемане на наследството на баща му, а още по-малко, с решението може да се обсъжда въпроса за валидността на извършения от него отказ от наследство, повдигнат от ищеца едва с допълнителните му писмени бележки.

 

2.3. По установителния иск за собственост, насочен срещу ответниците В.Б., М.Б. и Н.Т..

По отношение на ответниците В.Б. и Н.Т. искът следва да се уважи като основателен, а по отношение на ответника М.Б. да се отхвърли, поради направения от него отказ от наследство.

Като релевантни за този иск, в тежест на ищеца са били поставени за установяване фактите, въз основа които твърди да е придобил собствеността върху процесните имоти и фактите, поради състояване на които твърди, че така придобитото от него право не е загубено, а в тежест на отв.Т., който смята, че добросъвестността му при сключване на договора за продажба от 22.07.14г. е правно- значима за придобитото от него право, е  поставено установяването и- т.е., че не е знаел при сключване на договора от 22.07.14г., щото праводателят му Н.Б., е знаел при сключване на договора от 19.06.14г., че С.С. не е бил упълномощен от Ф.М..

Основанията, заявени от ищеца като такива за придобиване на правото му на собственост, са следните : признат е за собственик с констативен нотариален акт за собственост от 19.11.2004г. на нотариус Д. С., като този акт не е оспорен в хода на производството /виж искова молба, становище вх.№21555/11.07.16г.-л.66-л.70, становище №23754/08.08.16г.-л.91-л.95, становище вх.№19978/26.06.17г.-л.380-л.382/; наследяване  и дарение /виж становище вх.№21555/11.07.16г.-л.66-л.70/; за част от имота-дарение от майка му Х. Й.М., гражданин на ***, родена на ***г., а за останалата част- давност и наследяване на баща му Й. Н. М., починал на ***г. /виж становище №23754/08.08.16г.-л.91-л.95/; придобиване на земята по договор за покупко- продажба от 1940г. от бащата Й. Н. М., последвала национализация и възстановяване със Заповед №ОА-1268/13.08.92г. на Община *** на надпартерния етаж от сграда, ведно със съответните идеални части от дворното място на наследници на Й. Н. М., дарение с н.а. от 2004г. от майка му за ½ ид.част от процесния имот, признаване за собственик с констативния нотариален акт от 19.11.04г., осъществявано от него и майка му, считано от датата на възстановяване на имота през 1992г. на наследници на Й. Н. М., необезпокоявано владеене и стопанисване на имота /виж становище вх.№ 19978/26.06.17г.-л.380-л.382/.

Във връзка с поставените в тежест на ищеца по този иск факти, следва да се каже, че:

Констативният нотариален акт, какъвто, от съставените от нотариус Д. С. два н.а от 19.11.04г., е н.а. №62/04г., сам по себе си, не съставлява основание за придобиване на правото на собственост, нито се ползва с материална доказателствена сила относно констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост /ТР №11/21.03.13г. по т.д. №11/12г. на ОСГК на ВКС/.

Правото на собственост се придобива по силата на сделка, давност или други определени в закона начини /чл.77 от ЗС/ и се изгубва, ако друг го придобие или собственикът му се откаже от него, с писмен отказ, с нотариална заверка на подписа, вписан в имотния регистър /чл.99 и чл.100,ал.1 от ЗС/.

По отношение придобиването на правото на собственост върху процесните за спора два самостоятелни обекта в сграда- №№56784.518.1076.1.2 и 56784.518.1076.1.3 и ¼ ид.част от ПИ 56784.518.1076, във връзка с твърдените от ищеца основания за придобиване на претендираното от него право, със събраните от него доказателства се установи, че:

Празното дворно място, придобито от бащата на ищеца Й. Н. М. през 1940г., чрез договор за продажба /сделка/, по време на брака му с Ж. А. П., доколкото в акта за раждане на Ф.М. от ***г. се сочи, че той е законно дете от мъжки пол на тези двама родители, е станало по силата на чл.103 във вр. с чл.13,ал.1 от СК от 1968г., отм. през 1985г., обща собственост на съпрузите, бракът на които е заверен от този СК.

Със смъртта на Й.М., настъпила през ***г., съсобствеността на съпрузите върху дворното място се е прекратила, като дяловете им са станали равни- по ½ ид.част, и като родените две деца от брака /***г.-Н. Й.М.; ***г.-Ф.Й.М./ са придобили по наследство от баща си по ¼ ид.част от неговия дял, доколкото, при наследяване с деца, съпругата не получава дял от частта на починалия си съпруг /чл.14 от СК 1968г.,отм/.

По дарение от 2004г. /сделка/ от майка си, ищецът е придобил още ¼ ид.част от дворното място, ставайки по този начин собственик на ½ ид.част от него.

С двата съставени на 19.11.04г. от нотариус С. нотариални акта- за придобито по давност и по документи право на собственост, съответно н.а. №61 и н.а. №62, са му признати права по отношение на ¼ ид.част от дворното място- т.е дори по-малки от онези, които той е установил да е придобил по описания по-горе начин, по силата на други законоустановени способи за придобиване на правото на собственост, което, придобито вече въз основа на тези способи, няма как да се придобие още веднъж и по силата на давност.

И тъй като предмет на предявения от ищеца положителен установителен иск за собственост по отношение на дворното място е ¼ ид.част от същото, съдът намира, че той е установил надлежно в процеса придобиването му, по силата на покупката му от Й.М. през 1940г. и наследствено приемство от Й.М. през ***г.

По отношение придобиването на правото на собственост върху двата самостоятелни обекта в сградата се установи, че:

Същите се намират на второ ниво, отговарящо на първи жилищен етаж, разположен над партерния етаж, в единствената сграда в имота на ***, която е на четири нива над прилежащия терен и включва партер и три жилищни етажаи са идентични по обем на имота, за който е съставен констативен акт №62/19.11.04г.

Кога и от кого е била построена сградата в имота, закупен от Й.М. като празно дворно място през 1940г., данни не са събрани, но се установи, че на наследници на Й.М. е възстановена собствеността върху първи етаж на сградата, находяща се на ***, три стаи и кухня от таванския етаж и избено помещение, отчуждени по ЗОЕГПНС, а доколкото чл.3,ал.1 във вр. с чл.1,ал.1 от ЗВСОНИ постановява, че собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС, се възстановява на лицата, от които тези имоти са били отнети, или на техните наследници, като правото на последните да получат възстановяване на собствеността се установява с факта, че тя е била отнета от техните праводатели, може да се смята за установено, щото Ф.М. е доказал да е придобил по наследство и реституция от баща си правото на собственост върху тези имоти, като по отношение на обема на придобитите наследствени права важат същите правила, които вече се описаха по-горе- за ¼ ид.част, тъй че признаването на същите права, като придобити по давност с н.а. №61/19.11.04г., е било безпредметно, тъй като вече ги е притежавал от един по-ранен момент на друго придобивно основание.

От описаните като взети предвид от нотариуса за съставяне на констативен н.а. №62/19.11.04г. документи, които са събрани като доказателства и в това производство, личи, че в съответствие с тях Ф.М. е признат за единствен собственик на първия етаж, таванския етаж и избеното помещение, тъй като освен придобитите по наследство и реституция от баща му ¼ ид.части от този имот, той е придобил междувременно още ½ ид.част от същия имот по дарение от майка си, а на останалата ¼ ид.част е признат за собственик посилата на изтекла в негова полза придобивна давност с н.а. №61/19.11.04г. на нотариус С..

С оглед описаното по-горе следва да се смята, че ищецът е установил поставените в негова тежест факти, свързани с придобиване на правото на собственост върху процесните за този иск имоти.

На въпроса останали ли са придобитите от ищеца спорни права в патримониума му, независимо от сделките, извършени на 19.06.14г. и на 22.07.14г., съдът намери, че следва да се даде положителен отговор, тъй като:

С признаване недействителност на основание чл.42,ал.2 от ЗЗД на договора за продажба, извършен от мнимия представител С.С., висящата недействителност се е трансформирала в окончателна, тъй че този договор не е произвел вещно- правен ефект, каквато е присъщата му цел- т.е. купувачите не са прибили правото на собственост върху обектите, предмет на договора.

Сделката от 22.07.14г. също не е произвела ефект, водещ до загубване на правото на собственост от ищеца, поради придобиването му от друг, тъй като продавачите Н.Б. и В.Б. по тазисделка са прехвърлили на купувача по нея права, които не са притежавали, а твърдяната от отв.Т. добросъвестност, ако беше установена в процеса, което не стана, има отношение за уреждане на облигационните отношения във връзка с продажбата, но не и за вещния и транслативен ефект.

До отхвърляне на иска не може да се стигне по силата на никой от доводите, развити с писмената защита на отв.Т., заради които той пледира за отхвърлянето на този иск, като неоснователен, доколкото:

Повдигнатият от него въпрос жива ли е била, с оглед възрастта и, майката на Ф.М., към датата на извършване на дарението от 2004г., доказателства за което не били събрани по делото, относим към придобитите от ищеца права по силата на дарението, извършено в негова полза през март 2004г., не може да бъде разглеждан от съда без да е бил въведен в предмета на спора чрез своевременно повдигане на възражение за недействителност на този договор, тъй като със смъртта на упълномощителката пълномощието се е прекратило на основание чл.41,ал.1 от ЗЗД, каквото възражение не е било повдигано в процеса, а оспорването на този иск от ответниците по него се е изразявало единствено в твърдението им, че двете продажни сделки са валидни и вследствие на тях те са придобили последователно във времето правото, претендирано от ищеца, а отв.Т.- и като е изтъкнал добросъвестносттта си.

Съмненията относно това коя всъщност е дарителката по договора за дарение и дали тя е майка на Ф.М., изразени от отв.Т., са изцяло ирелевантни за преценката основателността на иска, защото чл.225,ал.1 от ЗЗД не ограничава дарителите до кръга на близките роднини, а дарение в полза на едно лице може да бъде извършено от всяко друго лице- т.е, дори да беше установено в процеса, че дарението по н.а. от март от 2004г. е извършено в полза на Ф.М. не от майка му, а от едно трето лице, това нямаше по никакъв начин да рефлектира върху придобивния ефект от тази сделка.

Не е вярно твърдението на отв.Т., че българското право забранява придобиването на иделна част от правото на собственост по давност. Този придобивен способ е еднакво приложим както за придобиване на правото на собственост върху целия негов обект, така и за идеални части от него.

Без правно значение по отношение на правата, признати на ищеца с н.а. №61/04г., въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност, са обстоятелствата, че към датата на съставяне на този нотариален акт, Й. Н. М. е имал още поне двама живи наследници- съпругата му и първородния му син и/или неговите наследници, доколкото тези факти са относими към правата, придобити по наследство и реституция, но и не и към тези, придобити въз основа на давност, за осъществяване на който придобивен способ релевантни са фактите съсобственикът да е осъществявал фактическа власт и върху идеалните части на останалите съсобственици и да е демонстрирал по отношение на тях промяната в намерението си, че държи и техните идеални части като свои.

Отв.Т. сам е записал в писмената си защита, че за да бъде уважен предявения установителен иск за собственост, трябва да се прогласи за недействителна сделката, извършена по н.д. №347/14г. на нотариус С. П., и това условие е сбъднато, тъй като с решението си, съдът намери, че искът по чл.42,ал.2 от ЗЗД, за прогласяване недействителност на договора за продажба на недвижим имот, сключен на 19.06.14г.,  като основателен, следва да бъде уважен.

Тезата на отв.Т., че съдът не може да се произнесе по иск по чл.42,ал.2 от ЗЗД, тъй като отделен петитум по този иск така и не е бил формулиран от ищеца в хода на процеса, не може да се сподели от съда, поради следните съображения:

Истина е, че при завеждане на делото, както и в хода на производството по отстраняване на указани му от съда нередовности на исковата молба /виж конкретно т.2 от молба вх.№21155/11.07.16г. на л.66-л.70/, ищецът е формулирал към съда три искания: да се приеме за нищожно пълномощното с нотариална заверка на подпис и съдържание, с рег. №№3873 и 3874 от 05.06.14г. на нотариус С. К.; да се приеме за установено по отношение на Н.Т., че ищецът е собственик на описаните в исковата молба имоти и да бъде осъден този ответник да му предаде владението им; да се приеме за установено по отношение на ответниците Н.Б. и В.Б..

При тълкуване на същинския смисъл на повдигнатите от ищеца искания, във връзка с обстоятелствата, на които те са били основани, с проекта за доклад, съобщен на страните с Определение №733/28.03.17г. /л.207-л.210/, съдът е счел, че всъщност исковете на ищеца са такива по чл.34 от ЗЗД, за реституция на положението такова, сякаш сделките от 19.06.14г. и 22.07.14г. не са били извършвани, с оглед нищожност на пълномощното, с което е била извършена първата от тези сделки.

При направени от страните възражения по този съобщен им от съда проект за доклад, както и при изрично изявление на ищеца с молба вх.№16657/29.05.17г., че при разясненията на ТР №5/16г., искът му, насочен срещу С.С., В.Б. и М.Б., следва да се счита за иск за признаване недействителността на договора, обективиран с н.а. №197 по н.д. №347/14г., като сключен при липса на представителна власт,  в първото по делото с.з. от 31.05.17г., съдът е отстъпил от проекта и е приел по делото доклад, с който е приет за разглеждане иска по чл.42,ал.2 от ЗЗД, и по този приет доклад страните, включително отв.Т., са заявили, че нямат възражения.

Затова и съдът счита, че е бил надлежно сезиран от ищеца с този иск и че се е произнесъл по него при пълна яснота, дадена на страните и приета от тях, още в с.з. на 31.05.17г., по отношение на исковете, които са предмет на спора.

Доводите на отв.Т., че искът е неоснователен, тъй като спорният имот не е индивидуализиран по начин, правещ възможно уважаване на иска, поради допуснато от съда недопустимо изменението на иска по отношение на него, с което всъщност бил предявен един нов иск, както и поради липсата на извършено изменение на иска по отношение на ответниците Б., каквото и би било недопустимо едновременно и за обстоятелствата, и за петитума, също не могат да се споделят от съда.

Не се счита от съда за противоречие между обстоятелствената част и петитума на иска това, че в обстоятелствената част на исковата молба имотът бил описан като един единствен недвижим имот, както в н.а. №62/04г. на нотариус Д. С., макар при подаване на исковата молба да било известно, че описания в н.а. от 2004г. първи етаж е всъщност разделен на два отделни недвижими имота, които са предмет на сделките, извършени на 19.06.14г. и 22.07.14г., а петитумът на иска визира не първи етаж, а двата самостоятелни обекта по КККР на ***, одобрени 2009г., доколкото още с исковата молба ищецът е навел и твърдението, че обектите, предмет на двете продажби от 19.06.14г. и 22.07.14г., са идентични на имота, за който е съставен н.а. №62/04г., но като най- вероятно е направено разделение на жилището, за което той няма информация /виж л.4, абзац последен и л.5,абзац първи/ и като това негово предположение за разделяне, както и твърдението му за идентичност на имота, на който е признат за собственик с н.а. №62/04г., и имотите, предмет на двете продажни сделки, са категорично установени с приетото по делото заключение на СТЕ- т.е, като различието в описанието на имотите към в различни моменти, не съставлява  различие на имотите, описани в обстоятелствената част и онези, описани в петитума на иска, не води до противоречие на обстоятелствената част с петитума, нито, при преминаване от осъдителен към установителен иск за тях- до нов иск, ако те бъдат описани по единия или другия начин. Що се касае до ответниците Б., искът за собственост срещу тях от момента на предявяването му е бил установителен, тъй че за съда остава неясно какво точно изменение е следвало да бъде допуснато по отношение на тях, а като не е било допуснато, но и като би било недопустимо, искът срещу тях е неоснователен.

В обобщение, като не намери никой от доводите, развити от отв.Т., за състоятелен и водещ до промяна на изводите относно установеност от ищеца на фактите, че е придобил правото на собственост върху обектите, предмет на спора по този иск, и че не го е изгубил, тъй като то е било придобито от ответниците по иска, в качеството им на купувачи или черпещи от купувачите права по договорите за продажба от 19.06.14г. и 22.07.14г., съдът намери, че положителният установителен иск за собственост, предявен от ищеца, е основателен и като такъв, следва да бъде уважен срещу ответниците В.Б. и Н.Т., а срещу ответника М.Б. следва да се отхвърли, тъй като той е направил в хода на процеса отказ от наследството на Н.Т., а с отказа му няма и причина да се смята, че той оспорва правото на ищеца, във връзка с договора от 19.06.14г., купувач по който е бил баща му.

 

В частта за разноските.

Присъждане на разноски претендират ищецът, отв.Т., отв.С. и отв.Б., като от тези страни, само ищецът и отв.Т. са представили в срока по чл.80 от ГПК списъци на разноските си /виж съответно л.621 и л.513/, и като възражение за прекомерност на заплатения от ищеца хонорар за адвокат е повдигнато своевременно от отв.Т. и отв.С..

И трите предявени от ищеца иска са уважени, съответно, по отношение на ответниците С., Б. и Т. и Б., поради което, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, на ищеца се следват разноските по всеки от тези искове, а на отв.Т. и на отв.Б., макар да претендират разноски, такива не се следват.

Прекратяването на производството по втория иск по отношение на отв.С., дава право на този ответник, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, да получи разноски, присъждане на каквито претендира.

Отхвърлянето на втория и третия иск срещу отв.М.Б. не рефлектира върху ищеца в частта на разноските, тъй като отв.Б. не претендира присъждане на разноски.

Ищецът претендира за присъждане по списъка, представен в с.з. от 23.10.2018г., разноски от общо 12 872.54лв. /л.621/.

Ищецът е установил направата на разноските по описа в списъка, с приложените по делото документи /виж в поредността на описа по списъка, съответно : 13-л.17, л.574-л.577, л.622 и 623; л.96; л.12 и л.135; л.195; л.223; л.222; л.146/, но като тяхната обща сума възлиза на 12 812.54лв., а не на 12 872.54лв., както е посочил сбора им в списъка.

Заплатеното от ищеца за адвокат възнаграждение в размер на 6500лв. без ДДС и 7800лв. с ДДС, не е прекомерно, както считат отв.Т. и отв.С., тъй като:

Спорът е сложен както от правна, така и от фактическа страна -съединени са за разглеждане три иска, с различни ответници, които, макар и да имат връзка помежду си, изискват установяване на различни правно релевантни за всеки от исковете факти, в хода на производството са извършени множество процесуални действия, свързани със събиране на писмени и гласни доказателства, както и с ползване на експертни знания на вещи лица, проведени са множество съдебни заседания в продължение на почти две години и половина за тази инстанция.

Ищецът е заплатил за защитата си на адвокат сума, много по-малка от следващото се по Нар.№1/04г. за разгледаните искове минимално адвокатско възнаграждение, което, изчислено по реда и, възлиза на 13 024.18лв. без ДДС, от които: 300лв.- по чл.7,ал.1,т.4 за процесуално представителство, защита и съдействие и по други неоценяеми искове; по 6 362.09лв. за всеки от другите два оценями иска, с цена 194 402.90лв. –по чл.7,ал.2,т.4 в ред. и с бр.28/14г., действаща към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие -10.05.16г., предхождаща изм. с ДВ бр.84/25.10.16г.

От установените от ищеца като направени в производството разноски, като относими пряко само към някой от предявените искове, могат да се отграничат следните разноски:

Към иска за  нищожност на пълномощното, насочен срещу С.С.- разноските от 80лв.- държавна такса за производството /т.2 от списъка/, 250лв.-хонорар за СГЕ /т.6 от списъка/ и 300лв.- възнаграждение за особения представител /т.4 от списъка/- общо 630лв.

Към всеки от другите два оценяеми иска- разноските от по 1944.02лв.- държавна такса за производството, в рамките на сумата от общо 3888.04лв. /т.3 от списъка/.

И към двата оценяеми иска са относими разноските от 300лв. за СТЕ /т.5 от списъка/ и от 194.50лв.- за вписване на исковата молба /т.7 от списъка/, или общо 494.50лв., които съдът зачете като относими по равно за всеки от тези два иски- от по 247.25лв.

При съразмерност от 0.023 на сумата на минималното адвокатско възнаграждение по чл.7,ал.1,т.4 от Нар.№1/04г. в общата сума на следващото се по тази наредба минимално възнаграждение от 13 024.18лв. /300:13 024.18лв./,  съдът изчисли, че в рамките на общо заплатения за защита и по трите иска от страната хонорар за адвокат от 7800лв. /т.1 от списъка/, за защитата по първия иск би се следвала сума от 179.40лв., а за останалите два иска- от по 3810.30лв.

По този начин съдът намери, че направените от ищеца разноски за всеки от трите предявени иска възлизат съответно на : 809.40лв. за първия иск /80+250+300+179.40/; по 6001.57лв. за втория и третия иск /1944.02+247.25+3810.30/.

Така, вземайки предвид горните изчисления, съдът намери, че:

Отв.С. следва да бъде осъден да заплати на ищеца, във връзка с проведения и уважен срещу него иск за нищожност на пълномощното, разноски в размер на 809.40лв;

Отв.Б. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, във връзка с проведения и уважен срещу нея иск по чл.42,ал.2 от ЗЗД, разноски от 6001.57лв.;

Отв.Б. и отв.Т., следва да бъдат осъдени да заплатят общо на ищеца, във връзка с проведения и уважен срещу тях положителен установителен иск за собственост, разноски от 6001.57лв.

Отв.С., на който се следват разноски във връзка с прекратяване на производството по иска по чл.42,ал.2 от ЗЗД, не установи да е направил такива в процеса, поради което, ако и да му се следват разноски, каквито претендира, не се присъждат такива в негова полза.

С приключване на производството пред тази инстанция, на адв.М., осъществила процесуалното представителство на отв.С., в хипотезата на чл.47,ал.6 от ГПК, следва да се зиплати внесеното за сметка на ищеца възнаграждение в размер на 300лв., като и се издаде разходен касов ордер.

 

При тези мотиви, съдът                      Р Е Ш И:

 

Уважава иска на Ф.Й.М., ЕГН **********,***, адв.С.Ц., срещу С.А.С., ЕГН **********, с регистриран в РБ настоящ адрес *** и постоянен адрес ***, представляван в процеса от назначения му от съда в хипотезата на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител адв.Г.Н.М., с адрес: ***,

Като прогласява за нищожно, поради липса на съгласие, пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег.№3783/05.06.2014г. и с нотариална заверка на съдържанието с рег.№3784/05.06.14г., извършени от нотариус С. К., с район на действие ***, с упълномощител Ф.Й.М. и упълномощен С.А.С..

Осъжда С.А.С., ЕГН **********, с регистриран в РБ настоящ адрес *** и постоянен адрес ***, представляван в процеса от назначения му от съда в хипотезата на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител адв.Г.Н.М., с адрес: ***, да заплати на Ф.Й.М., ЕГН **********,***, адв.С.Ц., сумата от 809.40- осемстотин и девет лева и четиридесет стотинки- разноски за производството по този иск.

 

Уважава иска на Ф.Й.М., ЕГН **********,***, адв.С.Ц., срещу В.Д.Б., ЕГН **********,***, адв.Д.Г.,

Като прогласява за недействителен- непотвърден от продавача, представляван от мним пълномощник при сделката, договора за продажба на недвижим имот, сключен на 19.06.14г., с н.а.  №197, том ІІ, рег.№2854, н.д. №347/2014г. на  нотариус С. П., вписан в СВ –*** с вх.рег.№16418/19.06.12г., акт №125, том 46, дело 7904/14г., по силата на който Ф.Й.М., ЕГН **********, като Продавач, чрез пълномощника си С.А.С., ЕГН **********,  е продал на Н.А.Б., ЕГН **********, като Купувач, по време на брака му с В.Д.Б., следните свои недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1076.1.2, със застроена площ от 63.30км.м., ведно с прилежащо таванско помещение със застроена площ 68кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1076.1.3, със застроена площ от 105.70кв.м., ведно с прилежащо избено помещение с площ от 10кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ; ¼ ид.част от ПИ с идентификатор 56784.518.1076 по КККР на гр.***, за сумата от общо 10000лв., изплатена от купувача на продавача изцяло в брой, преди подписване на договора.

Осъжда В.Д.Б., ЕГН **********,***, адв.Д.Г., да заплати на Ф.Й.М., ЕГН **********,***, адв.С.Ц., сумата от 6001.57- шест хиляди е един лева и петдесет и седем стотинки- разноски за производството по този иск.

Прекратява като недопустимо, поради липса на надлежна пасивна процесуална легитимация, производството по иска на Ф.Й.М., ЕГН **********,***, адв.С.Ц., срещу С.А.С., ЕГН **********, с регистриран в РБ настоящ адрес *** и постоянен адрес ***, представляван в процеса от назначения му от съда в хипотезата на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител адв.Г.Н.М., с адрес: ***, за прогласяване на основание чл.42,ал.2 от ЗЗД недействителност на договора за продажба на недвижим имот, сключен на 19.06.14г., с н.а.  №197, том ІІ, рег.№2854, н.д. №347/2014г. на  нотариус С. П., вписан в СВ –*** с вх.рег.№16418/19.06.12г., акт №125, том 46, дело 7904/14г., между Ф.М., като продавач, чрез С.С., като негов пълномощник, и Н.А.Б., като купувач, по време на брака му с В.Б..

Отхвърля иска на Ф.Й.М., ЕГН **********,***, адв.С.Ц., срещу М.Н.Б., ЕГН **********,***, като наследник на починалия на ***г. Н.А.Б., за прогласяване на основание чл.42,ал.2 от ЗЗД недействителност на договора за продажба на недвижим имот, сключен на 19.06.14г., с н.а.  №197, том ІІ, рег.№2854, н.д. №347/2014г. на  нотариус С. П., вписан в СВ –*** с вх.рег.№16418/19.06.12г., акт №125, том 46, дело 7904/14г., между Ф.М., като продавач, чрез С.С., като негов пълномощник, и Н.А.Б., като купувач, по време на брака му с В.Б., поради направения в хода на процеса от М.Б. отказ от наследството на баща му Н.Б..

 

Уважава иска по чл.124,ал.1 от ГПК на Ф.Й.М., ЕГН **********,***, адв.С.Ц., срещу В.Д.Б., ЕГН **********,***, адв.Д.Г., и срещу Н.Т.Т., ЕГН **********,***, адв.П.К.,    Като признава за установено по отношение на В.Д.Б., ЕГН ********** и по отношение на Н.Т.Т., ЕГН **********, че Ф.Й.М., ЕГН ********** е собственик на следните недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1076.1.2, със застроена площ от 63.30км.м., ведно с прилежащо таванско помещение със застроена площ 68кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1076.1.3, със застроена площ от 105.70кв.м., ведно с прилежащо избено помещение с площ от 10кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ; ¼ ид.част от ПИ с идентификатор 56784.518.1076, по КККР на гр.***, одобрена със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК- ***.

Осъжда В.Д.Б., ЕГН **********,***, адв.Д.Г., и Н.Т.Т., ЕГН **********,***, адв.П.К., да заплатят общо на Ф.Й.М., ЕГН **********,***, адв.С.Ц., сумата от 6001.57- шест хиляди е един лева и петдесет и седем стотинки- разноски за производството по този иск.

Отхвърля иска по чл.124,ал.1 от ГПК на Ф.Й.М., ЕГН **********,***, адв.С.Ц., срещу М.Н.Б., ЕГН **********,***, като наследник на починалия на ***г. Н.А.Б., за признаване за установено по отношение на този ответник, че Ф.Й.М., ЕГН ********** е собственик на следните недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1076.1.2, със застроена площ от 63.30км.м., ведно с прилежащо таванско помещение със застроена площ 68кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1076.1.3, със застроена площ от 105.70кв.м., ведно с прилежащо избено помещение с площ от 10кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ; ¼ ид.част от ПИ с идентификатор 56784.518.1076, по КККР на ***, одобрена със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК- ***, поради направения в хода на процеса от М.Б. отказ от наследството на баща му Н.Б..

 

Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Да се издаде на адв.Г.М. разходен касов ордер за сумата от 300- триста лева, съставляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея, като назначен от съда, в хипотезата на чл.47,ал.6 от ГПК, особен представител на отв.С.С.. 

 

                                                                           Окръжен съдия: