РЕШЕНИЕ
№ 9410
Пловдив, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XI Състав, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Съдия: | МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА |
При секретар Д. Й. като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА административно дело № 221 / 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на „Лагуна 2012“ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.3, ап.7, представлявано от управителя Е. Д., чрез адв.Х., срещу решение № 252/17.12.2020 г. на зам.министъра на околната среда и водите.
Твърди се незаконосъобразност на оспореното решение с основни изложени доводи за допуснати СПН при постановяването му, изразяващи се в това, че АО не е съобразил преюдициалността на налично оспорване по съдебен ред на ПУРБ 2016 -2021 г.
Иска се отмяна на оспореното решение.
В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения. Представя се и писмена защита.
За ответната страна, Зам.министъра на околната среда и водите, се заема становище за неоснователност на жалбата. Представят се подробни писмени бележки. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намира жалбата за основателна по следните съображения:
Предмет на процесното оспорване е решение № 252 от 17.12.2020 г. на Зам.министъра на околната среда и водите, с което, на основание чл.78, ал.2, т.2 и чл.80, ал.1 ЗВ е отказано продължаване срока на действие на разрешително № 02470013/21.12.2012 г., издадено на „Лагуна 2012“ООД за ползване на повърхностен воден обект – язовир „Въча“ за плаващо съоръжение – плаваща база Б-167 и е определен срок от шест месеца от влизане в сила на това решение да се отстрани плаващата база от язовир „Въча“.
Решението е издадено от компетентен орган при условията на делегация – заповед на л.15 по делото.
За да постави този отказ, АО е приел, че продължаването на срока на действие на разрешителното и недопустимо съгласно ПУРБ 2016-2021 г., съответно се е позовал на нормата на чл.78, ал.2, т.2 ЗВ.
С окончателно решение № 9132 от 23.07.2024 г. по АД № 2397/2022 г. на ВАС е отменен ПУРБ в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 г. и Национална програма за изпълнението му, приети с решение № 1106/29.12.2016 г. на МС в частта за предвидените мерки по отношение на водно тяло – язовир „Въча“ за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.
Съобразявайки нормата на чл.142, ал.2 АПК и така посоченото по-горе съдебно решение, решение № 252 от 17.12.2020 г. на Зам.министъра на околната среда и водите – предмет на разглеждане в това производство следва да бъде отменено на основание чл.146, т.4 АПК във вр. с чл.78, ал.2, т.2 ЗВ и отменения вече ПУРБ 2016-2021 г. в частта му за язовир „Въча“.
С отмяната на ПУРБ в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 г. и Национална програма за изпълнението му, приети с решение № 1106/29.12.2016 г. на МС в частта за предвидените мерки по отношение на водно тяло – язовир „Въча“ за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, е отпаднала материалноправната предпоставка, на която се позовава оспореното по това дело решение. Този извод на съда прави излишно обсъждането на останалите доводи на страните и други доказателства по делото дотолкова доколкото единственото посочено по процесното решение основание за отказ да бъде продължено разрешителното на жалбоподателя е базирано на отменения ПУРБ 2016-2021 г. в частта му за язовир „Въча“.
Неоснователни са направените в тази връзка възражения от ответната страна, че освен мерките в ПУРБ е нарушен и обществения интерес, което е самостоятелно основание по чл.78 ЗВ за отказ за продължаване на разрешителното. Това е така, тъй като в процесното решение липсват изложени фактически основания в този смисъл. Единствено бланкетно позоваване на нарушение на обществения интерес без конкретни изложени мотиви в тази насока не могат да наведат съда на извод за обоснованост на оспорения отказ. В самото оспорено решение не се излагат доводи и/или констатации във връзка с чл.49, ал.1,т.3 и т.4 ЗВ, липсват и такива доказателства по административната преписка. Събирането на такива едва в съдебното производство не може да наведе съда на извод за мотивираност на отказа дотолкова доколкото мотивите на един ИАА следва да са изложени в самия него или, ако са изложени в друг акт, то той трябва да е предхождащ.
По изложените съображения жалбата е основателна, а оспореното с нея решение следва да бъде отменено.
Разноски не са претендирани за жалбоподателя, съответно съдът не следва да се произнася по тях.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 252/17.12.2020 г. на зам.министъра на околната среда и водите.
ВРЪЩА делото като преписка на Зам.министъра на околната среда и водите за произнасяне в съответствие с указанията по настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Съдия: | |