№ 1279
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20211100902810 по описа за 2021 година
Предявен e иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът - „Н.“ АД, твърди, че е търговец, който извършва дейност по предоставяне на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда –етажна
собственост или в сграда с повече от един клиент. Посочва, че на 03.06.2020 г. сключил с
ответника - „Т.-С.” ЕАД, договор, по силата на който се задължил да извършва услугата
дялово разпределение, а ответникът поел насрещно задължение да заплаща възнаграждение
за това. Заявява, че ответникът претендира, че по силата на този договор за него е
възникнало вземане към ищеца за получаване на сума в размер на 99 700 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение от последния на задълженията по този договор
да не извършва смяна на индивидуални топломери и водомери в сгради, които ответникът
обслужва като топлинен счетоводител, по време на вече започнал отоплителен сезон по
отношение на уредите, монтирани в четири броя сгради в режим на етажна собственост на
адреси: гр. София, ж.к. „******* както и при извършване на такава смяна да представи на
ответника документи за това. Размерът на неустойката е определен отделно за всяка една
етажна собственост при размер от по 100 лв. на ден за всеки ден забава и за периода от
време от датата, на която е следвало да бъдат представени документи от ищеца пред
ответника по отношение на отделните четири броя етажна собственост на посочения адрес,
до датата, на която документите са депозирани пред ответника. Ищецът твърди, че е
изправна страна по договора, както и че за него не е възникнало задължение да уведомява
ответника за извършената смяна на уреди в четирите броя сгради в режим на етажна
собственост на адреси: гр. София, ж.к. „******* които не се включват в предмета на
сключената между страните сделка. Поради изложеното моли съдът да постанови решение, с
1
което да признае за установено, че „Н.“ АД не дължи на „Т.-С.” ЕАД сума в размер на 99
700 лева, представляваща неустойка, начислена за забавено изпълнение от „Н.“ АД на
задълженията му по договор за извършване на услугата дялово разпределение, сключен на
03.06.2020 г., между „Н.“ АД и „Т.-С.” ЕАД. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът по иска - „Т.-С.” ЕАД, го оспорва. Твърди, че ищецът не е изпълнил
задълженията си по процесния договор да не извършва смяна на индивидуални толпломери
и водомери в сгради, които ответникът обслужва като топлинен счетоводител, по време на
вече започнал отоплителен сезон по отношение на уредите, монтирани в четири броя сгради
в режим на етажна собственост на адреси: гр. София, ж.к. „******* както и при извършване
на такава смяна да представи на ответника документи за това. С оглед на това счита, че в
тежест на ищеца е възникнало задължение за заплащане на неустойка, чиято дължимост е
уговорена в раздел VII, т. 1 от сключения на 03.06.2020 г. между страните договор, като тя е
начислена за периода на забавата от 24.11.2020 г. до 02.08.2021 г. Поради изложеното моли
предявеният иск да се отхвърли. Претендира присъждане на направените в производството
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на предявения отрицателен установителен иск е недължимостта на
претендираната от „Т.-С.” ЕАД сума в размер на 99 700 лева, представляваща неустойка,
която се сочи, че се дължи от „Н.“ АД.
Съгласно правилата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск
тежестта за доказване възникването на вземането, което е предмет на този иск е на
ответника. Ето защо и в случая в тежест на „Т.-С.” ЕАД е да докаже в настоящия процес при
условията на пълно и главно доказване, че процесното вземане е възникнало, както и че
съществува към момента. При съобразяване на фактите, на които се позовава ответникът в
процеса, е видно, че това вземане е такова за заплащане на неустойка в размер на 99 700 лв.,
която се сочи, че се дължи поради допуснато от ищеца „Н.“ АД неизпълнение на негови
задължения, възникнали по сключен между страните договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, на основание постигната в раздел VII, чл. 1 от
този договор неустоична клауза. За да се приеме, че такова вземане е възникнало по делото
трябва да се докаже, че сочения от ищеца договор е сключен, че е налице неточно
изпълнение от страна на ищеца на задължение, което е възникнало за него по силата на този
договор, както и че в съдържанието на сключения договор е постигната валидна уговорка за
дължимост на неустойка при допуснато от ищеца неточно изпълнение на поетото от него
задължение.
От представените по делото доказателства се установява, че между „Н.“ АД и „Т.-С.”
2
ЕАД са възникнали облигационни отношения, произтичащи от сключен на 03.06.2020 г.
договор. Това е видно от приетия по делото писмен договор № Д-О-68/ 03.06.2020 г., който е
подписан от представители на двете страни по сделката и обективира тяхното съгласие за
сключването му. От съдържанието на този договор се доказва, че с него „Н.“ АД е поело
задължение да извърши срещу получаване на възнаграждение конкретна възложена му от
„Т.-С.” ЕАД работа, представляваща извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия между клиенти на последното дружество в сгради - етажна собственост и
в сгради с повече от един клиент, находящи се в град София и описани в Приложение 1 към
договора, което представлява неразделна част от него. Това са основните престации, които
възникват за насрещните страни по сключения договор, като те са характерните такива за
договора за изработка, поради което трябва да се приеме, че именно такъв характер има
процесната сделка, от която ответникът сочи, че е възникнало претендираното от него
вземане за заплащане на неустойка към ищеца. Този договор е сключен при установени от
„Т.-С.” ЕАД отнапред общи условия за сключване на договори за извършване на услугата
дялово разпределение. Те са приети писмено от насрещната страна по сделката „Н.“ АД.
Този извод съдът прави при анализ на волята на дружеството, изразена в клаузите на
писмения договор, която е, че то се съгласява да извършва възложената работа при спазване
на общите условия, които са и неразделна част от самия договор. След като това дружество
се е съгласило да спазва общите условия, приложени към сключения договор, това означава,
че то е съгласно с тяхното съдържание и ги приема. Следователно тези общи условия на
основание чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ са станали задължителни за „Н.“ АД и уговорките, които са
част от тях също са част от съдържанието на сключения договор.
От изразената от страните воля в клаузите, които са част от съдържанието на
договора от 03.06.2020 г., е видно, че освен основните задължения, които възникват за двете
страни по сделката, които са задължението за ищеца да извърши възложената работа и
задължението за ответника да заплати възнаграждение за това, в тежест на всяка от тях е
уговорено да възникват и други задължения, които са второстепенни и са свързани с
основните такива. Сред тях са и редица задължения, които възникват за ищеца в качеството
му на изпълнител да представя на ответника документи, свързани с изпълнението на
услугата дялово разпределение, като данни за прогнозно потребление на топлинна енергия
за имотите в сградите, които са включени в предмета на договора, изготвени изравнителни
сметки за тези имоти, данни за броя на средствата за дялово разпределение за всеки имот,
справки, касаещи отчета на сградите, констативен протокол за броя на обслужваните имоти
и броя на средствата за дялово разпределение в тях и други /клаузите от раздел IV от
сключения договор/. За обезпечаване изпълнението на отделни задължения, които възникват
за страните по договора, в неговото съдържание е постигнато съгласие за дължимост на
неустойки при допуснато неизпълнение на тези задължения.
С клаузата на раздел VII, чл. 1 от процесния договор, на която се позовава ответникът
и от която твърди, че е възникнало претендираното от него вземане за неустойка, страните
са уговорили, че в случай на забава при предоставяне на информация по настоящия договор
3
и приложимите общи условия, неизправната страна дължи на изправната неустойка за всеки
ден от закъснението в размер на 100 лв. за всяка сграда - етажна собственост.
При тълкуване на волята на съдоговорителите, изразена в съдържанието на тази
договорна клауза, следва да се приеме, че с нея отнапред е уговорен от страните размера на
обезщетението, което ще се дължи при неточно във времево отношение изпълнение на
задълженията, които са възникнали по процесния договор и за двете страни за предоставяне
на конкретна информация. Ето защо трябва да се заключи, че тя има характер на уговорка за
дължимост на мораторна неустойка, която има за цел да обезпечи точното във времево
отношение изпълнение на всички задължения, уговорени в съдържанието на договора и
общите условия, за представяне на конкретна информация от едната страна на другата в
определен срок и да обезщети вредите от забавеното изпълнение на тези задължения.
За да отговори на въпроса дали в тежест на ищеца е възникнало задължение да
заплати неустойката, уговорена в раздел VII, чл. 1 от процесния договор, съдът трябва да
отговори на въпроса дали за тази страна е възникнало задължение да предостави на
ответника определена информация по отношение на конкретна сграда в режим на етажна
собственост в конкретно уговорен за това срок, както и дали се установява, че това
задължение не е изпълнено на падежа.
Деянието на ищеца, което ответникът твърди, че представлява неизпълнение на
договорно задължение и което е основание за дължимост на неустойка за забава, е това по
предприемане на действия в нарушение на предвидените в договора условия по смяна на
индивидуални толпломери и водомери в сгради, които до този момент са обслужвани от
ответника като топлинен счетоводител, находящи се на адреси: гр. София, ж.к. „*******
както и по непредставяне на документи, удостоверяващи тази смяна на ответника, които
действия е следвало да бъдат извършени с оглед взети решения от етажните собственици в
тези сгради да сменят дружеството, което извършва услугата дялово разпределение, като
тази услуга вече да се предоставя от ищеца.
Между страните по делото е безспорно, а и това се установява от представения по
делото протокол от проведено общо събрание на етажните собственици, намиращ се от л.
132 до л. 139 от делото на СГС, че през месец октомври 2020 г. общите събрания на
етажните собственици в сгради с адреси гр. София, ж.к. „******* са приели решения
услугата дялово разпределение на топлинна енергия в тези сгради занапред да бъде
извършвана от дружеството „Н.“ АД. Следователно съдът трябва да отговори на въпроса
дали във връзка с настъпването на този факт за ищцовото дружество са възникнали
задължения по процесния договор да представи някаква информация на ответника.
От съдържанието на приетото като доказателство по делото Приложение 4, което
представлява неразделна част от сключения на 03.06.2020 г. договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, е видно, че в него се съдържат клаузи,
касаещи процедурата, която трябва да бъде спазена при постъпило заявление от етажните
собственици в една сграда за избор на друг търговец, който да извършва услугата дялово
разпределение, различен от този, който е извършвал тази услуга до момента, като с тях се
4
установяват конкретни задължения, които възникват за старото и новоизбрано дружество.
Сред тези задължения са и следните, които възникват в тежест на новоизбраното от
етажните собственици дружество: 1) задължение да съгласува с предишното дружество,
извършвало услугата дялово разпределение, дата за извършване на междинен отчет от
последното /чл. 3 от Приложение 4 към процесния договор/; 2) задължение за бездействие,
изразяващо се в това да не извършва действия по монтаж на уредите за дялово
разпределение преди да е извършен отчет от досегашното дружество и да са заплатени
задълженията от етажните собственици в сградата /чл. 4.2., предл. 1 от Приложение 4 към
процесния договор/; 3) задължение да монтира уреди за дялово разпределение след
изготвяне на междинен отчет от стария доставчик на услугата и заплащане на задълженията
от етажните собственици /чл. 4.2., предл. 2 от Приложение 4 към процесния договор/; 4)
задължение да изпрати уведомление на хартиен носител или на електронен адрес до „Т.-С.”
ЕАД, удостоверяващо, че уредите са монтирани и пломбирани и в сградата може да се
прилага системата за „дялово разпределение“ /чл. 6 от Приложение 4 към процесния
договор/. Доколкото по делото се доказва, че ищецът е дружество, което по време на
действието на процесния договор, е избрано от общото събрание на етажните собственици в
четири сгради за такова, което занапред да извършва услугата дялово разпределение на
топлинна енергия в тях, вместо това, което е изпълнявало тази дейност до този момент, то
трябва да се приеме, че в негова тежест са възникнали описаните договорни задължения,
предвид и това, че съгласно договорните клаузи те възникват по отношение на всички
сгради в режим на етажна собственост, а не само на тези, които са посочени като предмет на
договора в Приложение 1 към него. От тези задължения обаче изпълнението единствено на
последното задължение, уговорено с чл. 6 от Приложение 4 към процесния договор, е
свързано с извършване на действия по предоставяне на определена информация от „Н.“ АД
на „Т.-С.” ЕАД и следователно е обезпечено с уговорената в раздел VII, чл. 1 от договора
неустойка. Нито едно от другите задължения, които е предвидено да възникват за
новоизбраното дружество в обсъжданата хипотеза на смяна на търговеца, извършващ
услугата дялово разпределение, не са свързани с предоставяне на информация, а касаят
предприемане на конкретни други действия, каквито са тези за уговаряне на дата за
извършване на междинен отчет и монтиране на уреди за дялово разпределение при
изпълнение на определени условия, както и предприемане на поведение, изразяващо се в
бездействие да не се извършва монтаж на тези уреди, без да са изпълнени договорените
условия. След като всички тези задължения по никакъв начин не са свързани с извършване
на действия по представяне на информация, то тяхното изпълнение не е обезпечено с
уговорената в раздел VII, чл. 1 от договора неустойка, която обезпечава изпълнение само на
задължения, свързани с предоставяне на информация. Неизпълнението от „Н.“ АД на тези
задължения, дори да се счете доказано в процеса, не може да доведе до възникване на
вземане за „Т.-С.” ЕАД за получаване на тази неустойка. Ето защо, въпреки че ответникът се
позовава на това, съдът няма да се произнася по въпроса дали ищецът е изпълнил или не е
задълженията си да съдейства за определяне на дата за извършване на междинен отчет на
уредите от дружеството, на което е възложено извършването на тази услуга до решението за
5
смяна, както и да бездейства по отношение извършването на монтаж от него на нови уреди в
сградите в режим на етажна собственост до момента на извършване на този междинен
отчет. Неизпълнението на тези задължения може да породи вземане за ответника към ищеца
за получаване на обезщетение за вреди по общия ред, при който се доказва настъпването на
вредите и на техния размер, но не и вземане за получаване на неустойка, което е предмет на
предявения в процеса иск.
С оглед горното следва да се заключи, че неустойката, уговорена в раздел VII, чл. 1
от договора обезпечава изпълнението само на задължение, което е възникнало за „Н.“ АД
съгласно чл. 6 от Приложение 4 към договора и съдът трябва да отговори на въпроса дали
по делото се доказва, че ищецът е допуснал неизпълнение на това задължение. При
тълкуване на клаузата, в която то е уговорено, във връзката с останалите клаузи от
Приложение 4 към сключения между страните договор, се налага изводът, че задължението
на новоизбраното да извършва услугата дялово разпределение дружество да уведоми „Т.-С.”
ЕАД за извършена смяна на уредите за отчитане на топлинна енергия възниква като
последен елемент от цялата процедура по смяна на търговеца, извършващ тази дейност,
която е уредена с клаузите от Приложение 4 към договора. Тази процедура се стартира с
подаване от етажните собственици до „Т.-С.” ЕАД на заявление за избор на нова фирма за
извършване на услугата „дялово разпределение“. Следователно преди да бъде подадено
такова заявление процедурата, уредена с уговорките от Приложение 4 към договора, не
може да стартира и за новоизбраното дружество не може да възникне задължението за
уведомяване на „Т.-С.” ЕАД за извършени действия по монтиране и пломбиране на уреди за
дялово разпределение. От събраните по делото доказателства се установява, че от етажните
собственици в сгради, намиращи се на адреси гр. София, ж.к. „******* до ответника е
подадено заявление, съдържащо данни за избор на „Н.“ АД за търговец, който да извършва
услугата дялово разпределение вместо досегашния изпълнител. Това заявление се намира на
л. 131 от делото на СГС, като във връзка с възникналия спор между страните трябва да се
посочи, че в случая е без значение кое е лицето, което фактически е пренесло документа до
„Т.-С.” ЕАД, тъй като от неговото съдържание е ясно, че той изхожда от етажните
собственици на посочените адреси и те са негов съставител, което е единственият
релевантен към предмета на делото факт. То е подадено до ответника на 22.06.2021 г.
Следователно на 22.06.2021 г. е поставено началото на процедурата, която трябва да бъде
изпълнена, за да бъде извършена смяната на търговеца, извършващ услугата дялово
разпределение в тези сгради, и едва след тази дата, като последен елемент от тази
процедура, може да възникне задължението на новоизбраното дружество, което е ищецът, да
представи писмено уведомление за изпълнени от него задължения до „Т.-С.” ЕАД. Това
означава, че за периода от 24.11.2020 г. до 22.06.2021 г., за който ответникът претендира, че
му се дължи неустойка за забава, ищецът не би могъл да изпадне в забава изпълнението на
задължението си чл. 6 от Приложение 4 към процесния договор, защото за този период това
задължение не е възникнало за него съгласно уговореното между страните. Липсата на
забава в изпълнението дава основание да се заключи, че в тежест на ищеца за описания
период няма как да възникне задължение да заплати на ответника мораторна неустойка,
6
чиято дължимост е уговорена в раздел VII, чл. 1 от договора.
На следващо място, от уговорката на чл. 6 от Приложение 4 към процесния договор, е
видно, че страните по сделката не са постигнали съгласие за времето, в което трябва да бъде
изпълнено задължението, установено с нея. Това означава, че то не е срочно задължение и
по отношение на момента на изпадане на длъжника в забава неговото изпълнение
приложение намира нормата чл. 84, ал. 2 ЗЗД, която предвижда, че когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. По
делото няма представени доказателства, от които да се установява, че след като е получил
заявление от етажните собственици в сградите, находящи се на адреси гр. София, ж.к.
„******* до крайната дата, до която се претендира заплащането на неустойка за забава в
процеса, която е 02.08.2021 г., ответникът е изпратил покана до „Н.“ АД да изпълни
задължението си по чл. 6 от Приложение 4 към договора. След като длъжникът не е поканен
от кредитора да изпълни това свое задължение до 02.08.2021 г., то трябва да се приеме, че до
тази дата той не е изпаднал в забава неговото изпълнението и следователно за периода от
23.06.2021 г. до 02.08.2021 г. в негова тежест също не е възникнало задължение да заплати
неустойка, която е уговорено да се дължи като обезщетение за вредите от забавеното
изпълнение на описаното задължение. Предвид всичко изложено трябва да се приеме, че по
делото не се доказа, че в тежест на ищеца е възникнало претендираното от ответника
задължение да му заплати неустойка за забава в размер на 99 700 лв., дължима за периода от
24.11.2020 г. до 02.08.2021 г. на основание раздел VII, чл. 1 от сключения между страните
договор. Това прави предявеният отрицателен установителен иск основателен и като такъв
следва да се уважи със съдебното решение, с което съдът трябва да признае за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника описаното вземане.
По присъждане на направените по делото разноски:
Предвид изхода на спора и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно
искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват. Доказаха се реално
заплатени от тази страна разходи за водене на делото в общ размер от 7 530 лв., от които 4
000 лв. – платена държавна такса за предявяване на иска и 3 530 лв. – адвокатско
възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено и което отговаря на
фактическата и правна сложност на делото и е само с девет лева по-високо от минималния
размер на възнаграждението за този вид работа, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.,
издадена от Висшия адвокатски съвет.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр.
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявен от „Н.” АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
7
управление: гр. София, ул. „*******, срещу „Т.-С.” ЕАД , с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „*******, че „Н.” АД НЕ ДЪЛЖИ на „Т.-С.” ЕАД
сума в размер на 99 700 лв. /деветдесет и девет хиляди и седемстотин лева/,
представляваща неустойка за забава, дължима за периода от 24.11.2020 г. до 02.08.2021 г. на
основание раздел VII, чл. 1 от договор № Д-О-68/ 03.06.2020 г., сключен между „Т.-С.” ЕАД
и „Н.“ АД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в
от Закона за енергетиката, поради неизпълнение на задълженията на „Н.“ АД по този
договор да не извършва смяна на индивидуални толпломери и водомери в сгради, които „Т.-
С.” ЕАД обслужва като топлинен счетоводител, по време на вече започнал отоплителен
сезон по отношение на уредите, монтирани в четири броя сгради в режим на етажна
собственост на адреси: гр. София, ж.к. „******* както и при извършване на такава смяна да
представи на „Т.-С.” ЕАД документи за това.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Т.-С.” ЕАД да заплати на „Н.” АД сума в
размер на 7 530 лв. /седем хиляди петстотин и тридесет лева/, представляващи направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8