РЕШЕНИЕ
гр. София, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав, в публично заседание на шести август две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: А. АНГЕЛОВ
при секретаря Р. Манолова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 12620 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
Ищцата И.Г. твърди, че на
13.10.2013 г. на първокласен път № 6 в зоната на км 145-146 в землището на с.
Столник, община Елин Пелин е настъпило ПТП, причинено от едновременните
действия на водачите на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № *****и на л.а.
„Пежо 206“ с рег. № *****, като първият водач не е спрял на знак „стоп“ и не е
пропуснал движещия се по път с предимство л.а. „Пежо 206“, а вторият водач се е
движел със скорост над позволената, а именно със 116 км/ч при ограничение,
въдено с пътен знак, от 60 км/ч, при което двата автомобила са се ударили. В
резултат на процесното ПТП е настъпила смъртта на И.З.,
която е пътувала в л.а. „Фолксваген Голф“ и която е баба на ищцата. Ищцата
твърди, че до 7-годишната си възраст е отглеждана от баба си, а след 2004 г.
баба ѝ се е преместила да живее при нея в едно домакинство, като ищцата
също така е прекарвала летата с баба си. Двете били особено близки, поради
което ищцата твърди, че е преживяла особено тежко смъртта на баба си, станала е
тревожна и депресивна, включително се е наложило да прекъсне обучението си в
университет поради психичното състояние, в което се е намирала. Ищцата твърди
още, че гражданската отговорност на водача на л.а. „Пежо 206“ към момента на процесното ПТП е застрахована при ответника З. „Б.И.“ АД, а
гражданската отговорност на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ – при ответника
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, поради което иска ответниците
да бъде осъдени на ѝ заплатят солидарно обезщетение за посочените
неимуществени вреди в размер на 25 500 лв., заедно със законната лихва
върху тази сума от 13.10.2013 г. до окончателното ѝ изплащане. При
евентуалност, в случай че отговорността на ответниците
не е солидарна, ищцата иска посочената сума да бъде заплатена разделно от ответниците, като претендира от З. „Б.И.“ АД обезщетение в
размер на 11 475 лв., а от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД – 14 025
лв., които суми съответстват на съотношението на съпричиняване
на процесното ПТП от водачите на двата автомобила,
определено от наказателния съд, разгледал и граждански искове срещу тях.
Претендира разноски по делото.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва
иска. Твърди, че причина за настъпването на процесното
ПТП е изцяло поведението на водача на л.а. „Фолксваген Голф“, който не е спазил
правилата за предимство. Оспорва и ищцата да е претърпяла сочените от нея
вреди, както и да има право да претендира обезщетение в случая. Счита и че
размерът на претендираното обезщетение е завишен, а
при евентуалност прави възражение за погасяването на претенцията по давност.
Възразява и че починалата И.З. е допринесла за настъпването на смъртта си, като
е пътувала без поставен предпазен колан. Не оспорва обстоятелството, че
гражданската отговорност на водача на л.а. „Пежо 206“ към момента на процесното ПТП е застрахована при него. Претендира разноски
в производството.
Ответникът „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД оспорва иска. Счита, че между ищцата и починалата ѝ
баба не е била налице изключително дълбока емоционална връзка, която да се
отличава от нормалните отношения между баба и внучка, за да се приеме, че
ищцата има право да получи обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от
смъртта на баба ѝ. Оспорва и претендирания
размер на обезщетението, като счита, че той е завишен, а освен това счита и че
не следва да се присъжда обезщетение, надхвърлящо законоустановения
размер от 5 000 лв. Възразява за погасяване по давност на претенцията на ищцата
за лихва за забава върху обезщетението. Счита също така, че двамата ответници не следва да отговарят солидарно, а разделно и в
съотношението на съпричиняване на процесното
ПТП от всеки от двамата водачи, както е установено от наказателния съд.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по
делото, намира следното:
По делото е безспорно, като това
се установява и на основание чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК с оглед на
представената присъда от 20.01.2017 г. на Софийски окръжен съд, потвърдена с
решение от 03.11.2017. на САС и решение от 26.07.2018 г. на ВКС, че на 13.10.2013 г. на
първокласен път № 6 в зоната на км 145-146 в землището на с. Столник, община Елин
Пелин е настъпило ПТП с участието на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № *****и
на л.а. „Пежо 206“ с рег. № *****. Според присъдата причина за настъпване на
ПТП е поведението на водачите и на двата автомобила, като водачът на л.а. „Пежо
206“ е превишил допустимата в района на ПТП скорост при въведено с пътен знак
ограничение от 60 км/ч, като е управлявал автомобила със скорост от 116 км/ч, а
водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ при навлизане в кръстовище не е спрял на
линията на знака „стоп“ и съответно не е пропуснал движещия се по път с
предимство л.а. „Пежо 206“. Както е посочено в присъдата на наказателния съд,
поведението и на двамата водачи е противоправно –
водачът на л.а. „Пежо 206“ е нарушил задължението си да не превишава въведеното
с пътен знак ограничение на скоростта – в случая от 60 км/ч (чл. 21, ал. 2 ЗДвП), а водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ не е спазил правилото при навлизане
в кръстовище от страна на път, означен със знак Б2, да спре на „стоп-линията“ и
да пропусне движещите се по пътя с предимство превозни средства (чл. 50,
ал. 1 ЗДвП и чл. 46, ал. 2 ППЗДвП).
От присъдата на наказателния съд
се установява и това, че в резултат на процесното ПТП
е починала И.З.. Видно от представеното удостоверение за наследници от
25.10.2013 г. и удостоверение за родствени връзки от 20.08.2018 г. И.З. е била
баба на ищцата И.Г..
По делото също така е безспорно,
като това е видно и от представените справки от интернет страницата на
Гаранционния фонд, че гражданската отговорност на водача на л.а. „Пежо 206“ към
момента на процесното ПТП е застрахована при
ответника З. „Б.И.“ АД, а на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ – при ответника „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД. Следва да се посочи, че доколкото според присъдата на
наказателния съд процесното събитие и съответно
настъпилата в резултат от него смърт на бабата на ищцата е причинена от противоправното поведение на водачите и на двете МПС, ако
са налице предпоставките за възникване на тяхната гражданска отговорност по
отношение на ищцата, те биха отговаряли солидарно съгласно чл. 53 ЗЗД. Тъй като
отговорността на застрахователя на гражданската отговорност на водача е
обвързана с отговорността на самия водач, застрахователят следва да отговаря по
същия начин и в същия размер (с изключение на предвидените в закона изключения)
като водача за дължимото обезщетение за причинените вреди (това следва и от
обхвата и обекта на застраховката съгласно чл. 223, ал. 1, съответно чл. 257,
ал. 1 КЗ (отм.)). Поради това, ако двамата застраховани водачи следва да
отговарят солидарно за заплащане на обезщетение, независимо от приноса на всеки
един от тях за настъпването на застрахователното събитие, то и застрахователите
на гражданската им отговорност следва също да отговарят солидарно за изплащане
на обезщетението, ако такова е дължимо. Поради това в случая предявеният иск
следва да се разгледа като такъв за солидарно осъждане на двамата ответници.
От показанията на свидетелките Х.Т.(братовчедка
на ищцата) и ЕВ. В. (майка на ищцата) се установява, че след раждането на
ищцата баба ѝ И.З. е помагала за отглеждането ѝ за период от
няколко месеца, а след това до навършване на двегодишна възраст е идвала
винаги, когато родителите на ищцата са я повикали, за да помага с отглеждането
ѝ (основно събота и неделя). След навършването на двегодишна възраст
ищцата е живяла при баба си в гр. Хасково (родителите ѝ са живеели към
този момент в гр. София) до навършване на шестгодишна възраст. В тази част е
налице известно разминаване между показанията на двете свидетелки, като
свидетелката Х.Т.посочва, че ищцата е живяла през първите 7 годни от живота си
при баба си в гр. Хасково, но следва да се съобрази, че към този момент
свидетелката е била на малка възраст (тя е била между 2 и 9 години в
разглеждания период) и поради това следва да се вземат предвид като по-точни
показанията на свидетелката ЕВ. В..
Според показанията на
свидетелките след като ищцата е започнала училище (когато е навършила 6
години), тя се е върнала да живее при родителите си в гр. София, като баба
ѝ е идвала да я вижда на различни празници и при други поводи,
включително и през ваканциите. В този период ищцата е прекарвала летните
ваканции в гр. Хасково при баба си. След 2004 г. (когато ищцата е на
десетгодишна възраст) бабата на ищцата се премества да живее в гр. София и
остава в едно жилище заедно с ищцата и родителите ѝ. И двете
свидетелки сочат наличието на значителна близост в отношенията между ищцата и
баба ѝ, като заявяват, че ищцата е споделяла много интимни свои
преживявания и мисли с баба си, дори и когато не ги е споделяла с родителите
си. Според показанията на свидетелките след смъртта на баба ѝ ищцата е
изживяла шок, затворила се е, не е искала да се среща с приятели или да излиза.
Към този момент ищцата, която е на 20 години, е записана да учи в университет и
според свидетелите поради изпитваните от нея емоционални страдания тя е
прекъснала обучението си за една година. В първите години след смъртта на баба
си ищцата също така често е плачела, потърсила е психологическа помощ, а също
така 7 години след процесното събитие тя продължава
да си спомня за баба си и да почита паметта ѝ.
Наличието
на много близка семейна връзка между две лица поначало предполага, че при смърт
на едно от тях другото ще претърпи неимуществени вреди, поради което за него
може да възникне и право на обезщетение за такива вреди. Кръгът на лицата, за
които подобна най-тясна близост се предполага, включва съпрузите, децата и
родителите, както и лицата, между които съществуват фактически отношения като
тези между съпрузи или като тези между деца и родители (тези лица са посочени в
т. III, 2 на ППВС № 4/1961 г.,
допълнено с ППВС № 5/1969 г.). По изключение право на обезщетение могат да имат
и други близки на починалия лица, които са създали трайна и дълбока емоционална
връзка с него и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които
в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В този случай както
особено близката връзка, така и действително претърпените вреди следва да бъдат
доказани (така т. 1 на ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС). От посочените
задължителни за съдилищата разрешения следва, че в случай като настоящия,
когато внучка претендира обезщетение за неимуществени вреди в резултат от
смъртта на баба си, трябва недвусмислено да се установи, че между тях е била
налице особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание
от традиционно съществуващите връзки между баба и внучка, както и че
интензитетът и продължителността на търпените в случая от внучката болки и
страдания по повод загубата на баба ѝ надвишават тези, които е нормално
да се понасят в подобен случай (в този смисъл напр. решение № 60133/11.10.2021
г. по т. д. № 1902/2020 г., на ВКС, ІІ т. о.).
В
конкретния случай свидетелските показания разкриват наличието на значителна
близост в отношения между ищцата и починалата ѝ баба. Тази близост е
започнала още от раждането на ищцата, когато баба ѝ е помагала в
отглеждането ѝ, може да се приеме, че се задълбочила в период от около 4
години, когато ищцата е живяла при баба си, отделена от родителите си (между
2-рата и 6-тата си година), и е продължила след като ищцата е започнала
училище, като е прекарвала летата при баба си до 10-тата си година, а след това
баба ѝ е живяла в един дом заедно с ищцата и родителите ѝ. Тази
близост се е изразила и в емоционалната връзка, която ищцата е имала с баба си
(споделяла е с нея свои преживявания и мисли), и обуславя значителните
отрицателни последици в емоционален план за ищцата в резултат на внезапната
смърт на баба ѝ.
Именно
тези отношения обаче не могат да бъде определени като извънредни, като едно
изключение от типичните отношения. Те съответстват на съдържанието на връзката
между баба и внуче (особено когато става въпрос за по-малко дете), които са
близки, които не са се отчуждили. Ако е налице по-голяма близост, тя може да се
обясни и с обстоятелството, че ищцата и баба ѝ продължително време са
живели заедно в общ дом, но това положение също може да се определи като
обичайно. В българската семейна традиция често бабите и дядовците помагат на
родителите в отглеждането на децата им (техни внуци), като включително децата
понякога живеят в определени периоди от време при бабите и дядовците си, прекарват
при тях летните ваканции, или бабите и дядовците живеят заедно с внуците си и
техните родители в общ дом. Това традиционно наличие на близост между бабите и
дядовците и техните внуци, която се открива и в настоящия случай, е отразено и
в нормата на чл. 128 СК, която предвижда възможност за определяне на мерки за
лични отношения между бабата и дядото и детето, както и упражняване на режима
на лични отношения между дете и родител от бабата и дядото (при невъзможност на
родителя).
При близкото
съжителство на ищцата и нейната баба е нормално да се създаде и близка
емоционална връзка между тях. Следва да се отбележи обаче и това, че така
създалата се връзка между ищцата и баба ѝ не е заместила или изместила
значението на връзката между ищцата и нейните родители. Както сочи свидетелката
ЕВ. В. (майката на ищцата), при нужда от подкрепа и любов ищцата се е обръщала
както към майка си, така и към баба си, а също така като по-голяма тя е търсела
съвет не само от баба си, но и от родителите си. Следователно следва да се
приеме, че отношенията между ищцата и починалата в резултат на процесното събитие нейна баба се вписват в традиционните за
българското общество, които се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост (както е посочено в мотивите към ТР № 1/2018 г.
на ОСНГТК на ВКС).
Близостта
в отношенията между ищцата и починалата ѝ баба обуславя и
по-продължителното емоционално страдание, изпитвано от нея след загубата. Тази
продължителност, както и продължаващия спомен на ищцата за баба ѝ също
могат да се приемат за нормална и естествена последица с оглед на техните отношения.
Обстоятелството, че ищцата е потърсила и получила психологическа помощ
(разговаряла е с психолог според свидетелката ЕВ. В.), също е нормален подход с
оглед емоционалното ѝ състояние. Следва да се има предвид също така и че
възрастта на ищцата от 20 години към момента на процесното
събитие поначало предполага по-лесно преодоляване на емоционалното състояние, в
което тя е изпаднала, при намаляваща вече към този момент свързаност с баба
ѝ.
Следователно
както отношенията, съществували между ищцата и починалата ѝ баба, така и
изпитаните от ищцата отрицателни промени в емоционалното ѝ състояние в
резултат от смъртта на баба ѝ, не могат да се определят като особено
изключение от нормалните за подобен случай на родствена близост. Поради това,
макар несъмнено ищцата да е страдала от загубата на баба си, с оглед на
разгледаните по-горе критерии, възприети в задължителната практика на ВКС, в
случая не може да се приеме, че е налице основание за възникване на право на
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди. Следователно и
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При
това положение не е необходимо да се разглежда възражението на ответника З. „Б.И.“
АД за това, че поведението на пострадалата И.З. е допринесло за настъпване на
получените от нея увреждания (поради липса на поставен предпазен колан), а
съответно не следва да се обсъжда и заключението на комплексната съдебномедицинската
и автотехническа експертиза по делото, което е във
връзка с това възражение.
По разноските:
С оглед изхода на делото на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците следва
да се присъдят направените от тях разноски. Неоснователно е искането, направено
от ответника З. „Б.И.“ АД, за присъждане на разноски съобразно частично
прекратената част от производството поради намаляването на размера на
предявения иск чрез частичното му оттегляне. Възможността на ищеца да измени
размера на предявения иск в хода на производството, включително и да го намали
(чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК), е предоставена, за да може към момента на
произнасянето на съда по основателността на претенцията на ищеца, той в
най-голяма степен да е съобразил установените по делото обстоятелства. Поради
това чрез упражняването на това право ищецът привежда исковата си претенция в
съответствие с доказателствата по делото и съответно не следва да дължи
заплащането на разноски на насрещната страна поради извършването на това
процесуално действие. Отделен въпрос е, че в конкретния случай законът изрично
предвижда, че не се дължат разноски на ответника във връзка с частичното
оттегляне на претенцията - §96, ал. 3 ЗИД КЗ (ДВ, бр. 101/2018 г.). Разноските
следва да се определят съобразно окончателния размер на предявения иск, по
който размер се произнася съда с решението си. В тази връзка основателно е
възражението на ищцата за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение,
заплатени от ответника З. „Б.И.“ АД. Според представения договор за правна
защита и съдействие тези разноски възлизат на 3 000 лв. (с включен ДДС). Като
се има предвид размера на предявения иск и неголямата фактическа и правна
сложност на делото, размерът на присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение на този ответник следва да се определи в рамките на минималния
размер съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, който е 1 554 лв. (с включен ДДС). Така на ответника З. „Б.И.“
АД следва да се присъдят разноски в размер общо на 1 904 лв., а на
ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД – общо 100 лв. (както са претендирани от него).
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Р.Г., ЕГН **********, адрес *** срещу
З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** и
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление *** с правно основание чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.) за солидарно заплащане на сумата 25 500 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на бабата на И.Г. И.Т.З.,
причинена от ПТП, настъпило на 13.10.2013 г. на първокласен път № 6 в зоната на
км 145-146 в землището на с. Столник, община Елин Пелин, причинено от водачите
на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № *****и на л.а. „Пежо 206“ с рег. № *****.
ОСЪЖДА И.Р.Г., ЕГН **********, адрес *** да
заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** 904 лв. (хиляда
деветстотин и четири лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА И.Р.Г., ЕГН **********, адрес *** да
заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес
на управление *** сумата 100 лв. (сто
лева) – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: