Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 145
гр. Сливен, 14. 07. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
девети юли, две
хиляди и двадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Николинка Йорданова, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 167 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и седма от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба, подадена от Й.П.Й. с адрес: ***,
против Решение № 19 от 21.02.2020 г., издадено от Директора на ТД на НАП –
Бургас, с което е оставена без уважение жалбата на Й. срещу Писмо – отговор с
Изх. № С190020-178-********** от 29.10.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на
НАП – Бургас, офис Сливен. Жалбоподателят твърди и излага съображения за
незаконосъобразност на обжалваното решение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата. Моли обжалваното решение да бъде отменено.
Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява
в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който изразява
становище за недопустимост на жалбата, поради отпаднал правен интерес от
оспорването във връзка с изменението на чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК, и за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки
Изх. № С190020-022-0002622 от 25.01.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на
НАП – Бургас, офис Сливен, по изпълнително дело № 20140001610/2014 г. по описа
на ТД на НАП– Бургас, с длъжник – жалбоподателя Й., е наложен запор върху
вземане от трето задължено лице – ТП на НОИ – Сливен, за сумата от 37 742,21
лева, и до ТП на НОИ – Сливен, е изпратено запорно съобщение на 25.01.2019 г.
С Писмо от 31.01.2019 г. по описа на ТП на НОИ –
Сливен, до ТД на НАП– Бургас, приходната агенция е уведомена, че върху пенсията
на Й. е наложен запор по горепосоченото изпълнително дело, считано от
01.03.2019 г., като удръжката е определена в размер на 195,27 лева, съгласно чл.
213, ал. 1, т. 5 от ДОПК.
Видно от Удостоверение от 22.10.2019 г. на ТП на НОИ –
Сливен, Й. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на
470,65 лева, върху която е наложена удръжка за НАП в размер на 220,65 лева, и
сумата за получаване за м. октомври 2019 г. е 250 лева.
С Молба Вх. № 13682 от 23.10.2019 г. до НАП, Й. е
поискал да бъде намален размерът на наложената удръжка от НАП върху пенсията му
от 220,65 лева на 100 лева. Искането е оставено без уважение с Писмо – отговор
с Изх. № С190020-178-0033662 от 29.10.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на
НАП– Бургас, офис Сливен.
Действията на публичния изпълнител, обективирани в
горепосоченото писмо, са обжалвани от Й. по административен ред с жалба Вх. №
14262 от 06.11.2019 г. по описа на ТД на НАП. По жалбата е постановено Решение №
19 от 21.02.2020 г., издадено от Директора на ТД на НАП – Бургас. С решението,
на основание чл. 267, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК, жалбата
е оставена без уважение. Административният орган е приел, че: не са налице
основания за намаляване размера на наложената удръжка на пенсията на
жалбоподателя; при налагането на обезпечителната мярка запор върху пенсия
следва да се прилага разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ДОПК,
поради което правилно в отговора на публичния изпълнител е посочено, че
удръжката над 250 лева месечно, съобразно чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК,
постъпва за погасяване на задълженията по подадените от Й. декларации и влязъл
в сила ревизионен акт.
С Писмо от 29.05.2020 г. по описа на ТП на НОИ –
Сливен, жалбоподателят и ТД на НАП са уведомени, че във връзка с промяната на
чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК, се преустановява удръжката по изпълнително дело №
20140001610/2014 г., считано от 01.04.2020 г., тъй като размерът на
получаваната от Й. пенсия и добавки към нея са под размера на минималната
работна заплата за страната.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Съдът не споделя твърдението на
ответника по жалбата, заявено в противоположен смисъл, тъй като жалбата е
подадена от лице– адресат на акт с неизгодни за него правни последици, което
поражда правен интерес от обжалването. Жалбата е подадена в законоустановения
преклузивен срок и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган,
овластен с нормата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 и
чл. 7, ал. 1 от ДОПК, в кръга на неговите правомощия. Издадено е в изискуемата
писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила.
С оглед установените по делото факти, към датите на
издаване на обжалваното решение и на писмото на публичния изпълнител, същите са
били съобразени с приложимите материалноправни норми. Към тези дати, съгласно
чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК /редакция ДВ, бр. 41 от 2009 г./ принудителното
изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на трудовото
възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, пенсията или стипендията
- в размер до 250 лева месечно.
След посочените дати са налице промени в
законодателството.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците / ЗМДВИПОРНСПП/, обн., ДВ, бр.
28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г., по време на извънредното
положение и два месеца след неговата отмяна не се налагат запори върху трудови
възнаграждения и пенсии.
Изменена е и разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК /ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г./, съгласно която принудителното
изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на трудовото
възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, всяко друго
възнаграждение за труд, пенсията или стипендията – в общ размер до минималната
работна заплата месечно. Считано от 01.01.2020 г., с
ПМС № 350 от 19.12.2019 г. е определен размер на минималната месечна работна
заплата за страната 610 лева. Следователно след 09.04.2020 г. законът не
допуска принудително изпълнение върху пенсията на жалбоподателя, която е в
по-нисък размер от минималната работна заплата.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, приложим на основание
§ 2 от ДР на ДОПК, съответствието на административния акт с материалния закон
се преценява към момента на издаването му. Обжалваното
решение и действията на публичния изпълнител, обективирани в писмото от
29.10.2019 г., съответстват на приложимия закон към датите на издаването им. Но
впоследствие е настъпила промяна в законодателството, която има материалноправен характер. Първоначално с чл. 5, ал. 2 от
ЗМДВИПОРНСПП е предвидена забрана за запорирането на пенсии
по време на извънредното положение и два месеца
след неговата отмяна, а с изменението на
чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК, считано от 09.04.2020 г., пенсията на
жалбоподателя, която е в размер под минималната месечна работна заплата, е
станала несеквестируема. Тези две законодателни
предвиждания следва да бъдат отчетени като новонастъпили факти по смисъла на
чл. 142, ал. 2 от АПК, защото променят условията, при които се изпълнява
задължението. Поради действието за напред на тези норми, се налага извод, че до
датата на извънредното положение от 13 март 2020 г. обжалваното решение и действията
на публичния изпълнител, обективирани в писмото от 29.10.2019 г., са били съобразени
с материалния закон, но след тази дата, включително и след 09.04.2020 г., същите
са незаконосъобразни.
Предвид изложеното, обжалваното решение на Директора
на ТД на НАП– Бургас и потвърдените с него действия на публичния изпълнител,
обективирани в писмото от 29.10.2019 г., са незаконосъобразни и следва да бъдат
отменени. Преписката следва да се върне на публичния изпълнител за изпълнение
на дадените в мотивите на решението указания.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по
жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 268, ал. 2
от ДОПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 19 от 21.02.2020 г., издадено от Директора
на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение жалба с Вх. № 14262 /
06.11.2019 г. по описа на ТД на НАП – Бургас, подадена от Й.П.Й. с адрес: ***,
срещу Писмо– отговор с Изх. № С190020-178-********** / 29.10.2019 г., издадено
от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Действия на публичен изпълнител при ТД на НАП –
Бургас, офис Сливен, обективирани в Писмо с
Изх. № С190020-178-0033662 от 29.10.2019 г. по описа на ТД на НАП – Бургас,
офис Сливен.
ИЗПРАЩА преписката на
публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, за произнасяне по Молба
от Й.П.Й. с Вх. № 13682 от 23.10.2019 г. по описа на ТД на НАП – Бургас, офис
Сливен, при съобразяване с дадените указания в мотивите на съдебното решение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: