Р Е Ш Е Н
И Е
№ 549 20.05.2011г. гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският районен
съд ХVІ –ти
граждански състав
на тридесети март
две
хиляди и единадесета
година
в публично заседание в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното
от съдия Петрова
гражданско дело № 7052 по описа за 2009 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е образувано по повод исковата
молба на ЕТ "П.-К. – Б. П.", ЕИК ... , със седалище и адрес на управление в гр. Б., представляван
от Б.П.П., против
Българската държава чрез Министъра на финансите, гр. С., ул. Г.С.Р. ...,
представляван от Областен управител на област Б., ...., с искане да се осъди
ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 35,50 лева за проектиране, предявена като частичен иск от
пълния размер на претенцията от 710 лева, сумата
от 2 792,35 лева за строителство, предявена като частичен иск от пълния
размер на претенцията от 55 847 лева, сумата
от 746,55 лева за оборудване на кухня, предявена като частичен иск от
пълния размер на претенцията от 14 931 лева, съгласно договор № 196/ 15.09.1997
г. и анекс към него, ведно с мораторната лихва върху главницата от 710 лева, за
периода от 01.12.2000 г. до 14.10.2009 г. в размер на 47,83 лева, предявена като частична претенция от пълния размер от
955,63 лева, ведно с мораторната лихва върху главницата от 55 847 лева, за
периода от 01.12.2000 г. до 14.10.2009 г. в размер на 3 758,34 лева, предявена като частична претенция от пълния размер
от 75 166,85 лева, ведно с мораторната лихва върху главницата от 14 931 лева,
за периода от 01.12.2000 г. до 14.10.2009 г. в размер на 1 004,76 лева, предявена като частична претенция от пълния размер
от 20 096,20 лева, както и законната лихва върху частично предявените главници,
дължима от датата на предявяване на исковата молба – 14.10.2009 г. до
окончателното изплащане. Претендират се направените по делото разноски.
Предявени са обективно съединени претенции с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа исковите
претенции, представя доказателства.
Ответникът е депозирал писмен отговор, в който
оспорва исковите претенции. Моли за отхвърлянето им като неоснователни. Направено
е възражение за погасяване с 5-годишна давност на главниците – чл. 110 от ЗЗД и
лихвите – чл. 111, б. „в”, чл. 120 от ЗЗД. Претендира разноски.
Съдът, като
взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Изложените твърдения в исковата молба са, че
посочените вземания произтичат от договор № ... от ... год., сключен между ТС
„Р.” и ищеца. Посочено е, че по силата на договора ищецът се е задължил за своя
сметка да осигури кухненско оборудване, подходяща покрита площ за хранене на
почиващите и туристите, както и да облагороди и оформи градинската част на
обекта. От своя страна, ТС „Р.” се е задължила при приключване на договорните
задължения между страните, да заплати стойността на извършеното строителство,
съгласно направена оценка от независим оценител, като задължението не е
изпълнено.
Установява се по делото, че на 15.09.1997 год.,
между ТС „Р.” и ищецът Б.П. в качеството на ЕТ „П.К. – Б.П.”, гр. Б., е сключен
договор за съвместна дейност при експлоатацията на хотел „К.” в к.к. „С. б.”
със срок на действие до 31.10.2000 год.
Представен е анекс към договора за съвместна дейност
от 26.05.1998г. между ЕТ „П.к. – Б.П.”,
гр. Б. и ТД „Р.”, гр. С., съгласно точка 1 на който ищецът се е задължил да
осигури виза за проектиране, проект и строителство на кухня с право на
надстройка към съществуващото кафе, подходяща закрита площ и кухненско
оборудване. В анекса е посочено, че двете страни следва да признаят
направената инвестиция с приемателен протокол на извършеното
строителство. Съгласно точка 4 от анекса,
ТС „Р.” е поела задължението да заплати на ЕТ „П.к.” стойността на новото
строителство, като за целта се направи пазарна оценка от независим оценител.
С Акт за държавна собственост № ... от ...г. е
актуван недвижим имот, представляващ почивна база „К.” в к. к. „Сл. бр. – з.”. Не
е спорно, че на основание ПМС № 88/07.07.1990 год. имотът е предоставен за
стопанисване на Министерство на външната търговия и е включен в активите на ТД „Р.”,
което до 19.10.1990г. е било структурна единица на Министерство на външната
търговия с наименование „Почивно дело - Министерство на външната търговия”. Не
се спори и досежно факта, че след прекратяването и заличаването ТС „Р.” с
решение от 13.07.1998 год. по ф. д. № 6070/1990 год. на Софийски градски съд, в
сила от 22.06.1999 год., имуществото на сдружението е предадено на Министъра на
финансите на основание чл.148 от ЗЛС /отм./. Приемането е извършено от
Агенцията за държавни вземания по възлагане със Заповед № 506/ 21.10.2000 г. на
Министъра на финансите. Със заличаването на
туристическото сдружение неговите задължения са преминали към държавата, която
отговаря за задълженията на прекратеното юридическо лице до размера на
полученото имущество, съгл. чл. 148 от ЗЛС /отм/.
Установи се по делото, че между ЕТ „П.к. –
Б.П.”, гр. Б. и ТС „Р.”, гр. С., е възникнала облигационна връзка по силата на
сключен помежду им договор за съвместна дейност. Сключеното
съглашение разкрива видовите белези на договор за гражданско дружество по чл. 357 и сл. от ЗЗД. С него страните са договорили да обединят своите финансови, трудови и
организационни ресурси със стопанската цел. Условията, при които се прекратяват дружествата, са посочени изчерпателно в
чл. 363 от ЗЗД. Поради прекратяване на дейността на ТС „Р.” и на основание чл. 363, б. „в” от ЗЗД
се
прекратява действието на договора за съвместна дейност. С оглед
характера и целта на гражданското дружество, което се учредява и с оглед
личността и доверието между съдружниците, не може без съгласието на останалите
съдружници, един от тях да бъде заместен от трето лице. Забрана за това
съществува и в разпоредбата на чл. 362 от ЗЗД. Съдът приема, че между ищеца и ТС „Р.” е съществувал договор за
дружество, който е прекратен по реда на чл. 363, б. „в” ЗЗД. От тук следва изводът,
че изискуемостта на вземането е настъпила с
прекратяването на ТС „Р.” на 22.06.1999г., от който момент следва да
се считат прекратени и договорните отношения с ищеца. В тази връзка следва да бъде разгледано въведеното
с отговора възражение за давност.
Съдът намира, че процесното вземане за главници се погасява с общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Безспорно е обстоятелството, че
по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
задължението е станало изискуемо. От 22.06.1999г.
до момента на депозиране на исковата молба 14.10.2009г. са изминали повече от пет
години, поради което на основание чл. 110 от Закона за задълженията и
договорите, настоящият състав приема, че вземането на ЕТ „П.к.” се е
погасило по давност.
Съдът не споделя становището на ищеца, че с
предявяване на претенцията за подобрения по гр.д. № 114/ 2003г. по описа на
РС-Н. давността е спряла да тече. Основанията, поради които давността не тече са изчерпателно показани в чл. 115 от ЗЗД. От
приложеното копие на гр.д. № 114/2003г. по описа на РС-Несебър се установява,
че производството е било образувано по повод исковата молба на Н.Б.Ч., П.М.Ч. и
Д.Ж.Ч., против Българската държава, като в хода на производството са били
конституирани като трети лица помагачи на страната на ответника – Б.П., лично и като ЕТ "П.К. – Б.П." и Т.Х.П.. Видно от
определение от 08.05.2006г. по цитираното дело, РС- Несебър е приел за
съвместно разглеждане възражението на Б.П., лично и като ЕТ "П.К. – Б.П." и Т.Х.П. за извършени подобрения в хотел „К.” в к.к.
„Сл. бр.”, на стойност
71 488 лева, както и възражение за право на задържане върху имота до
заплащане на стойността на подобренията от ищците по делото – Н.Б.Ч., П.М.Ч. и Д.Ж.Ч.. От тук следва
единствено възможния извод, че предявените от ищеца в настоящото производство
претенции за извършени от него подобрения в производството по гр.д.
№ 114/ 2003г. по описа на РС-Н. са насочени към ищците – физически лица, но
не и към Държавата. Независимо от изложеното с решение № 91 от 02.06.2007г.
производството по отношение на възражението за направени подобрения и възражението
за право на задържане върху имота е било
прекратено. Спиране на давността, което се дефинира
като настъпване на обстоятелство, определено със закон, след което давностният срок е без правно значение, но изтеклия до тогава (настъпване на юридическия
факт) срок е релевантен, а след отпадане на основанието за спиране срока
продължава да тече, не е налице в обсъжданата хипотеза. Предвид отразените по-горе съображения за липса на
основания за спиране или прекъсване на погасителната давност претенциите следва да
се приемат за погасени по давност. Главниците по тези спорни вземания не се дължат поради погасяването им по
давност. С оглед изложеното предявените
искове за главници и функционално обусловените искове за мораторна лихва следва
да се отхвърлят.
Ищецът следва да бъде осъден за заплати на
ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените разноски в размер на 200
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕТ "П.-К. – Б. П.", ЕИК ... , със седалище и адрес на
управление в гр. Б., ж.к. ..., представляван от Б.П.П., против Българската държава чрез Министъра на финансите, гр. С., ул.
Г.С..., представляван от Областен управител на област Б., гр. Б., ул. ., искове
за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 35,50 лева за проектиране, предявена като частичен иск
от пълния размер на претенцията от 710 лева, сумата от 2 792,35 лева за строителство, предявена като частичен
иск от пълния размер на претенцията от 55 847 лева, сумата от 746,55 лева за оборудване на кухня, предявена като
частичен иск от пълния размер на претенцията от 14 931 лева, съгласно договор №
196/ 15.09.1997 г. и анекс към него, ведно с мораторната лихва върху главницата
от 710 лева, за периода от 01.12.2000 г. до 14.10.2009 г. в размер на 47,83 лева, предявена като частична
претенция от пълния размер от 955,63 лева, ведно с мораторната лихва върху
главницата от 55 847 лева, за периода от 01.12.2000 г. до 14.10.2009 г. в
размер на 3 758,34 лева, предявена
като частична претенция от пълния размер от 75 166,85 лева, ведно с мораторната
лихва върху главницата от 14 931 лева, за периода от 01.12.2000 г. до
14.10.2009 г. в размер на 1 004,76 лева,
предявена като частична претенция от пълния размер от 20 096,20 лева, както и
законната лихва върху частично предявените главници, дължима от датата на
предявяване на исковата молба – 14.10.2009 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЕТ "П.К. – Б.П.", ЕИК ... ,
със седалище и адрес на управление в гр. Б., представляван от Б.П.П., да заплати на
Българската държава чрез Министъра на финансите, гр. С., ул. Г.С.Р. № .,
представляван от Областен управител на област Б., гр. Б.с, ул. ..., сумата от 200 лева – съдебно деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
НД