Решение по дело №12128/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …......./25.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и осми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева

 

при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12128 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове от "В.И К.В." ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу М.Х.М., ЕГН **********, адрес: ***, за приемане за установено спрямо ищеца, че ответникът му дължи следните суми: 1 267.77 лв. /хиляда двеста шестдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер **** за периода от 16.03.2015г. до 15.03.2018г., за обект-имот, находящ се в ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.04.2018 год. до окончателното изплащане на задължението; 162.97 лв. /сто шестдесет и два лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 17.05.2015г. до 14.04.2018г..

Твърди се в исковата молба, че в периода от 16.03.2015г. до 15.03.2018г. ищцовото дружество е доставяло ВиК услуги на ответника, който ги е ползвал по партида с абонатен номер **** на адрес: ****, но не е заплащал тяхната цена на доставчика. По силата на чл. 5, т. 6 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребителите били длъжни да заплащат ползваните от тях услуги в срок. На основание чл.33, ал.2 от ОУ, дължимите суми за ползвани ВиК услуги, следвало да се заплащат в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Предвид неизпълнение на задълженията от страна на ответника, по инициатива на ищеца било образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 5567/2018г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Издадената в негова полза заповед за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който се оспорва, че ищецът е доставил, а ответникът потребил соченото количество ВиК услуги. Счита за погасени по давност вземанията за главница по фактура № ****/17.04.2015г., ведно с лихвите, доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано в съда на 18.04.2018г., както и главницата по фактура № ****/13.05.2015г., ведно с лихвите, обхващаща доставени ВиК услуги в периода 15.04.2015г.-18.04.2015г.. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№5567/2018г. на ВРС се установява, че същото е образувано по подадено от "В.И К.В." ООД заявление от 18.04.2018г. срещу М.Х.М., ЕГН **********, сумата от 1 267.77 лв. /хиляда двеста шестдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща дължима главница за консумирана и незаплатена ВиК услуга по партида с абонатен номер **** за периода от 16.03.2015г. до 15.03.2018г., за обект-имот, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Младост“, бл.124, вх. 4, Ап. 88, сумата от 162.97 лв. / сто шестдесет и два лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 17.05.2015г. до 14.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.04.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 28.61 лв. /двадесет и осем лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и сумата от 50.00 лв. /петдесет лева/, представляваща ю.к. възнаграждение, на основание чл. 26 от НЗПП.

Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по чл.47, ал.5 ГПК, като в срока по 415, ал. 4 ГПК е постъпила искова молба от заявителя, което обуславя и правния интерес от водене на настоящите искове.

Представена е като доказателство по делото справка за недобора на частен абонат М.Х.М., ЕГН ********** от 17.04.2015г. до 14.04.2018г., издадена от "В.И К.В." ООД за обща сума в размер на 1629.74 лв..

Приети са като доказателства по делото ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор на "В.И К.В." ООД, както и решения на КЕВР от 11.08.2014г.; 28.01.2013г.; 30.06.2016г.; 28.04.2017г. и 15.12.2017 за ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от "В.И К.В." ООД.

Представени са три броя карнети по партида с абонатен №**** за периода от 13.05.2015 г. до 18.06.2018 г., в които е посочен броят на обитателите в различните периоди от време.

От  Справка от Агенция по вписванията /л.86/ по партида № **** за периода за периода от 01.01.1992г. до 25.03.2019г. се установява, че ответникът е собственик на сочения обект на потребление.

От писмо рег.№ ****/14.05.2019 г. от община **** се установява, че на административен адрес ***** са регистрирани три лица по постоянен адрес: М.Х.М.; Д.М.Х. и Х.М.Х., като първите двама са регистрирани там и по настоящ адрес.

Видно от приложената на л.53 справка от НБД Д.М.Х. и Х.М.Х. са синове на ответника М.Х.М..

От заключението на вещото лице по назначената по делото ССчЕ, прието в с.з. на 28.06.2019г., се установява, че в рамките на исковия период не е имало монтиран водомер на адреса и за него е определено изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 25, ал. 8 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор - „При липса на индивидуални водомери месечното количество изразходвана питейна вода се определя както следва: По 6 куб.м при топлофициране жилище и по 5 куб.м. - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател" От документа с извадката от Регистъра на населението, издаден от Община Младост на 14.05.2019 година става ясно, че към тази дата на този адрес са регистрирани две лица с настоящ и три лица с постоянен адрес. При приемане, че в имота живеят три лица, задължението за потребеното количество вода възлиза на 1 399.50 лева, а за лихва за забава възлиза на 196.26 лева. При приемане, че в имота живеят две лица, задължението за потребеното количество вода възлиза на 933.00 лева, а за лихва възлиза на 130.68 лева. Партида с № **** се води на лицето М.Х.М. с ЕГН **********. Процесиите суми са отчетени и начислени за периода от 16.03.2015г. до 15.03.2018г. При изслушване на заключението вещото лице заявява, че при съобразяване с отразения в карнетите брой обитатели в различните периоди, главницата възлиза на 1 267.77 лв., а лихвата за забава на 162.97 лв.

При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 5567/2018 г. на ВРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане.

Дружеството – ищец следва да докаже пълно и главно - наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника за доставка на питейна и отвеждане на канална вода; неизправността, респ. липсата на водомер в имота; коректното определяне на количествата вода, предвид наличие на предпоставки за служебно начисляване по тарифа на потребените ВиК услуги за процесния период; броя на обитателите на имота за периода, както и цената на доставените услуги. По иска за обезщетение за забава, следва да установи наличието на главния дълг, настъпването на уговорения ден за изпълнение на паричното задължение, както и размера на мораторната лихва. В негова тежест е да установи и настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна давност по отношение на вземанията.

В тежест на ответника е да установи плащане на процесните задължения.

Съгласно пар.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текстът на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Варна.

Съдът приема, че ответникът притежава качеството „потребител на ВиК услуги” по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и по смисъла на чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация” ООД – Варна. 

От представената справка от Служба вписвания е видно, че същият е собственик на имота – обект на потребление за целия исков период. 

С оглед на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото е налице правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно - битови нужди до потребител - ползвател на жилище.

Ответникът оспорва  реалното доставяне на калкулираното количество вода до имота.

Ищецът твърди, че тъй като не е имало поставен водомер, месечното количество изразходвана вода е определяно съобразно чл. 25, ал. 8 от ОУ. Това се установява и от представените карнети.

Съгласно  разпоредбата  на чл.32  на  Наредба  №4  за  условията  и реда  за  присъединяване  на  потребителите  и  за  ползване  на водоснабдителните  и  канализационните  системи,  ВиК  услугите  се заплащат  въз  основа  на  измереното  количество изразходвана  вода,  отчетено  чрез  монтираните  водомери,  а  отчетните  данни  се  установяват  чрез  отбелязване в  карнета,  заедно  с  датата на  отчитане  и  подписа  на  потребителя  или негов  представител. Чл.23, ал.4 от Общите условия  на  “Водоснабдяване  и  канализация” ООД - гр. Варна  също  изисква  отчитането  на  индивидуалните  водомери  да  става  в присъствието  на  потребителя  или  негов  представител.  По  делото  са  представени  копия от карнети, от които  е  видно,  че  не  са  вписвани  показания  на уред, а начислени  количества  вода по тарифа. Отчитано е за трима души, а в определен период за двама души.

В случая няма измервателно устройство и отчитането се извършва по Наредба № 4/2004г. на МРРБ, чл. 39, ал.5, т.1.

В действащите ОУ на дружеството се съдържа изрично задължение на потребителите да поставят индивидуални, годни, съобразно изискванията на Закона за измерванията, водомери, за което да уведомят оператора, който впоследствие да ги поддържа и контролира /чл.16 ОУ/. Няма законово задължение дружеството да уведомява потребителя за този му ангажимент. След като желае да ползва съответните услуги по предоставяне на едно от най – необходимите и улесняващи бита блага /да потребява питейна вода, съотв. да бъде отвеждана канална/, потребителят следва да постави средство за измерване, така че услугите да бъдат надлежно отчитани, а впоследствие – начислени и остойностени. Следва да се има предвид, че според чл.11, ал. 4 и ал. 5  от  Наредба  №4, потребителят поставя индивидуален водомер, като доставката, монтажът, проверката, поддържането  и  ремонтът  на  индивидуалните  водомери също са негово задължение.

От събраните доказателства по категоричен начин се установява, че ответникът не е изпълнил това си задължение, въпреки че за целия процесен период, заедно със семейството си е ползвал предоставените му от ищцовото дружество услуги.

Въз основа на описаните доказателства, съдът приема, че искът е доказан по основание. По несъмнен начин се установява, че ответникът е потребител на ВиК услуги и заедно със синовете си е ползвал имота за процесния период, както и предоставената вода. Същият не е изпълнил договорното си задължение, закрепено и нормативно, да постави в имота измервателно устройство, годно да отчита потребените количества.

Според разпоредбите на чл. 25, ал.8, т.1 от действащите през периода ОУ, месечното  количество  изразходвана  питейна  вода  се начислява в  размер  на  по  5  куб.м.  на обитател за  нетоплофицирани  жилища,  като  съгласно  чл.25, ал.10  от  същите,  определените  количества  вода  се  завишават всяко  тримесечие  с  1  куб.м.  за  всеки  обитател.

Видно  от  карнетите,  в рамките на исковия период начисляванията са правени според броя на обитателите /съответно по 10 куб. и по 15 куб./, а нормата за завишаване не е приложена, макар да са били налице предпоставките за това. Следователно, въпреки неизпълнение на едно от основните му задължения, потребителят е бил поставен в по-благоприятно положение, т.к. отговорността му не е била съответна. Установява се, че за част от исковия период, дори и при служебно начисляване по тарифа, са дължими суми от порядъка на 23-44  лева месечно, които в никакъв случай не могат да се приемат за прекомерни или невъзможни, предвид ежедневните дейности, свързани с ползването на вода и нейната цена.

Ето защо е необосновано оспорването, че количествата начислявана вода са неясно, неправилно и незаконосъобразно определени, тъй като е видно, че няма завишение с по 1 куб., което несъмнено е в полза на ползвателя.

С оглед изложеното, съдът намира, че в случая са били налице  предпоставките  за прилагане  чл.25, ал.8 от  Общите  условия  на  ищцовото дружество  при  определяне  на  задължението  на  ответника за процесния  период,  тъй като водомер липсва. Имало е реална консумация на вода, която не е отчитана, поради бездействие на потребителя. Същият дължи заплащането й, като начислените количества са в негов интерес. Искът е доказан по основание.

Според експерта - отчетеното количество /в куб.м./ по карнети е изчислено съобразно действащите цени за битови клиенти за процесния период.

Предявеният иск е основателен за сумата 1 267.77 лв.

Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на ищеца за лихва за забава върху горните задължения. Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая, съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „ВиК-Варна” ООД, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането. Следователно, ответникът е изпаднал в забава за заплащане на цената на доставените му ВиК услуги по издадените фактури за периода от деня, следващ изтичането на 30-дневния срок от издаване на съответната фактура. Съобразно заключението на вещото лице, обезщетението за забава за периода възлиза на 162.97 лв..

Поради установяване дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение, съдът дължи произнасяне по релевираното от ответника възражение за погасителна давност.

Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 год. по тълк.д. № 3/2011 год., понятието „периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В настоящия случай претендираните суми са за предоставени водоснабдителни и канализационни услуги, които се покриват от понятието „периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което и вземанията за цената на същите се погасява с изтичане на 3-годишна давност. Давността според нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Така, задължението в общ размер на 23.88 лева по фактура № ****/17.04.2015г. за периода от 16.03.2015г. до 15.04.2015г. /с падеж 17.05.2015г./ към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не се явява погасено по давност. Не е погасено и задължението за обезщетение за забава върху тази главница, възлизащо на обща сума 7.05 лв.. Задължението на ответника за заплащане на предоставените услуги по тази фактура не  е погасено по давност, доколкото е станало изискуемо с изтичане на 30–дневния срок от издаване на фактура № ****/17.04.2015г./17.05.2015г./ съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 18.04.2018 год. /съгласно нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ - т.е. за вземането, начислено с издадената фактура № ****/17.04.2015г. тригодишният давностен срок не е изтекъл към датата на подаване на заявлението, поради което и възражението на ответника се явява неоснователно, вкл. и за начислената лихва върху него.

Относно разноските:

Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното производство, съгласно ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.12 и съобразно уважената част от исковете /78.61 лева/.

Ищецът претендира разноски и представя списък чл. 80 ГПК, а са налице доказателства за действителното заплащане на следните разходи в процеса: държавна такса в размер на 77.10 лева; депозит за особен представител – 330.15 лв.; депозит за вещо лице по ССчЕ – 120 лева, като се претендира още и юрисконсултско възнаграждение на пълномощника, който представлява страната в процеса от 300 лева. По отношение на юрисконсултското възнаграждение, съдът намира, че същото обаче следва да бъде определено в размер от 150 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК. Така разноските в полза на ищеца се определят на сумата от 677.25 лева.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                

Р Е Ш И:

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК в отношенията между "В.И К.В." ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, от една страна и ответника М.Х.М., ЕГН **********, адрес: ***, от друга, че В ПОЛЗА НА ДРУЖЕСТВОТО ИЩЕЦ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в размер на сумата от 1 267.77 лв. /хиляда двеста шестдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер **** за периода от 16.03.2015г. до 15.03.2018г., за обект-имот, находящ се в ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.04.2018 год. до окончателното изплащане на задължението; 162.97 лв. / сто шестдесет и два лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 17.05.2015г. до 14.04.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.5567/2018г. на ВРС.

 ОСЪЖДА М.Х.М., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на "В.И К.В." ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** сумата 78.61 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.5567/2018г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА М.Х.М., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на "В.И К.В." ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 677.25 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото под формата на заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

                                                                      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: