Р Е Ш Е Н И Е
№ 1023/14.7.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 825 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.Р.Ш.,
подадена чрез адв. С.И. ***, срещу Наказателно
постановление № 19-0460-000663 от 25.09.2019 г., издадено от началника на 05 РУ
– Варна, с което на въззивната страна е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лв. за това, че на 10.09.2019
г. в 22,45 часа в община Варна на път Първи клас № 9, к.к.
„Св. Св. Константин и Елена“, на КПП „Летовище“, посока изход, управлява
товарен автомобил „Дачия Дъстер“
с рег. № В 1538 ВХ във връзка с чието притежание и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите - нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ.
Изложени
са съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на наказателното
постановление и присъждане на сторените по делото разноски.
В
проведеното открито съдебно заседание жалбоподателката
чрез процесуалния си представител адв. С.И. ***
излага доводи за несъставомерност на деянието от
субективна страна. Намира, че в административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушение на материалния закон. Поддържа искането за отмяна на наказателното
постановление и за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна 05 РУ - Варна, редовно призована, не
изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание. В представени по
делото писмени бележки от юрисконсулт К.Л. - А., представляваща въззиваемата страна, е изразено становище за
законосъобразност на наказателното постановление. Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за
прекомерност на претендираното от въззивната
страна адвокатско възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 10.09.2019 г. жалбоподателката К.Р.Ш. управлявала товарен автомобил марка
и модел „Дачия Дъстер“ с
рег. № В 1538 ВХ в к.к. „Св. Св. Константин и Елена“
на път Първи клас № 9, к.к. „Св. Св. Константин и
Елена“, на КПП „Летовище“, посока изход.
Жалбоподателката
била спряна за проверка от св. П.К.Б. (мл. автоконтрольор
в ОДМВР – Варна, 05 РУ – Варна)
При извършената проверка св.
Б. установил, че автомобилът не е собственост на водача Ш. и по отношение на
него няма сключен и действащ договор застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
За установеното нарушение по Кодекса за застраховането св. Б. съставил
АУАН, серия GA, бланков № 100453 от 10.09.2019 г., връчен лично на жалбоподателката, която
го подписала без възражения.
В тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения
по акта.
На 25.09.2019 г. Т.Б.Г., началник на 05 РУ – Варна, упълномощен със заповед
№ 365з-1538/10.05.2016 г. на директора на ОДМВР – Варна, издал обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление, с което за нарушение на
чл.638, ал.3 КЗ на К.Р.Ш. е наложено административно наказание глоба в размер
на 400 лв.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните
доказателства и доказателствени средства: гласни
доказателствени средства - показанията на св. П.К.Б. и писмени доказателства – справка за нарушител/водач; заповед на
директора на ОДМВР – Варна; справка от „Гаранционен фонд“; вноска бележка,
издадена от ОББ на 05.11.2019 г.; застрахователна полица за сключване на
застраховка „гражданска отговорност“ от 11.02.2019 г. и застрахователна полица
за сключване на застраховка „гражданска отговорност“ от 11.09.2019 г.
Авторството
на деянието и субективната му страна се установяват от показанията на св. П.К.Б.,
които съдът кредитира като логични и непротиворечиви. В действителност св. Б.
не помни детайли от извършената проверка, но заявява, че е съставил процесния акт за установяване на административно нарушение,
от което може да бъде направен категоричен извод, че жалбоподателката
е управлявала товарен автомобил „Дачия Дъстер“ с рег. № В 1538 ВХ на процесните
дата и място. Това обстоятелство не се и оспорва от последната.
От
приетата по делото справка от Гаранционен фонд се установява, че към 10.09.2019
г. по отношение на МПС с рег. № В1538 ВХ няма яктивна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Съдът
кредитира писмените доказателства по делото като достоверни и допринасящи за
разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в
своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на
свидетелските показания изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен
от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно връчен по реда на чл. 43 ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на
чл.638, ал.3 КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.
От събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че на 10.09.2019 г. в 22,45 часа
в община Варна на път Първи клас № 9, к.к. „Св. Св.
Константин и Елена“, на КПП „Летовище“, посока изход, жалбоподателката
е управлявала товарен автомобил „Дачия Дъстер“ с рег. № В 1538 ВХ във връзка с чието притежание и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Следователно е извършила
действия, с които е осъществила от обективна страна състава на нарушението по
чл.638, ал.3 КЗ.
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, доколкото К.Р.Ш. е
съзнавала, че няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
за управляваното от нея МПС.
По възраженията на въззивната страна:
Съдът намира, че грешката в
името на свидетеля, посочен в АУАН, е отстранена от актосъставителя,
който в разпита си потвърди, че същата се дължи на техническото устройство, в
което въвежда данните, поради което и не е налице процесуално нарушение, което
да е довело до ограничаване на правото на защита на нарушителя. На следващо
място свидетелят е служител в ОДМВР – Варна, поради което и не е необходимо
посочването на неговото ЕГН, доколкото смисълът на изискването, регламентирано
в чл. 42, т. 7 ЗАНН, е да бъдат посочени всички данни, необходими за
установяване на свидетеля при необходимост. След като свидетелят е служител в
органа, в който работи и актосъставителят, то
установяването му при възникнала необходимост не би било възпрепятствано от
липсата на ЕГН в съставения АУАН.
Не следва да бъде прието за основателно и възражението за липса на субективна страна на нарушението. В раздел ХХ от ЗДвП са регламентирани задълженията на водачите на пътни превозни средства. Съгласно ч
л. 100, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: документ за сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
за моторното превозно средство, което управлява. В ал. 3 от същата разпоредба е
предвидено задължение за всеки водач на МПС да залепи в долния ляв ъгъл на
предното стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите и да носи контролен талон към знака.
Следователно жалбоподателката е била длъжна да провери преди да започне
да управлява процесното МПС дали автомобилът
разполага с документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" и залепен на предното стъкло на моторното превозно средство
валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и да носи контролен талон към знака.
Поради това, че
застраховката е била прекратена стикерът, залепен на предното стъкло, не е бил
валиден, нито е имало валиден контролен талон към знака.
Следователно
жалбоподателката е знаела за липсата на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на автомобила. Дори и да се
приеме, че водачът не е знаел за липсата на действаща застраховка, той следва
да понесе административнонаказателна отговорност, тъй
като незнанието се дължи на неизпълнение на вменените му в чл. 100, ал. 1, т. 3 ЗДвП задължения.
По арг.
от чл. 14, ал. 2 НК, приложима на основание чл. 11 ЗАНН, незнанието на
фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на административното
нарушение (грешка), не представлява изключващо вината обстоятелство, когато
самото незнание се дължи на непредпазливост.
Съдът
намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за
типично нарушение.
По отношение на наказанието:
Предвиденото
наказание в разпоредбата на чл.638, ал.3 КЗ, която съдържа едновременно и
правило за поведение, и санкция, е глоба в размер на 400 лв.
Поради това, че размерът на
предвиденото административно наказание е фиксиран, пред съда не е поставен
въпросът за неговата евентуална завишеност, респ.
несправедливост.
По изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид
изхода на спора разноски се следват на въззиваемата
страна – 05 РУ – Варна при ОДМВР - Варна, която претендира присъждането юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5 ЗАНН и
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ съдът приема, че дължимото
в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на по 80,00 лв., което
следва да бъде заплатено по сметка на ОДМВР – Варна като второстепенен
разпоредител с бюджет съгласно Постановление № 73 на МС от 27.03.2015 г. за
определяне на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на
вътрешните работи.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0460-000663 от
25.09.2019 г., издадено от началника на 05 РУ – Варна, с което на К.Р.Ш. е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение по
чл. 638, ал. 3 КЗ.
ОСЪЖДА К.Р.Ш., ЕГН **********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА, ЕИК *********, сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок
от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: