№ 631
гр. Варна, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110110537 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от М. В. Й., ЕГН **********, с адрес:
*********, срещу „Р. ((**))“ ЕАД (с предишно наименование „Т.Ю.“ ЕАД),
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: **********,
представлявано от изпълнителния директор Д.С.И.-Н., и „А.Б.Б.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ************,
представлявано заедно от всеки двамата от избраните управители Х.М.М.,
П.В. и В.Т., пасивно субективно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439 вр. 124, ал. 1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на всеки от
ответниците следните суми: сумата от 2333 лв., представляваща главница по
договор за потребителски кредит № ********** от 19.05.2008 г., сключен
между ищеца и ответника „Т.Ю.“ ЕАД (с предишно наименование „Т.Б.А.К.
ЕАД), ведно със законната лихва, считано от 08.07.2010 г. – дата на подаване
на заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението, сумата
от 95,38 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от
15.10.2009 г. до 14.06.2010 г., както и сумата от 148,57 лв. за присъдени
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. №
10666/2010г. по описа на Районен съд – Варна, вземанията за които суми са
предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №
20117180400434 по описа на ЧСИ С.К.Д. с рег. № *** в КЧСИ и район на
действие Окръжен съд-Варна, образувано въз основа на изпълнителен лист от
01.11.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 10666/2010г. по описа на Районен съд –
Варна, които вземания са прехвърлени от ответника „Т.Ю.“ ЕАД в полза на
втория ответник „А.Б.Б.“ ЕООД с договор за цесия от 23.02.2015 г.
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на заповед за
1
изпълнение по ч.гр.д. № 10666/2010г. по описа на Районен съд – Варна на
01.11.2010 г. е издаден изпълнителен лист в полза на ответника „Т.Ю.“ ЕАД
(с предишно наименование „Т.Б.А.К. ЕАД) срещу него за процесните суми за
главница от 2333 лв. и обезщетение за забава от 95,38 лв. за периода от
15.10.2009 г. до 14.06.2010 г. по сключен помежду им договор за
потребителски кредит № ********** от 19.05.2008 г., както и разноски по
заповедното производство от 148,57 лв. Твърди, че въз основа на
изпълнителния лист на 18.04.2011 г. ответникът „Т.Ю.“ ЕАД е инициирал
образуването на изпълнително дело № 20117180400434 по описа на ЧСИ
С.К.Д. с рег. № 850 на КЧСИ, като в молбата е направил искане за опис на
движимите вещи на длъжника. Сочи, че по делото не са извършени никакви
изпълнителни действия в рамките на две години, поради което счита, че на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е настъпила перемпция и принудителното
изпълнение е прекратено по право на 18.04.2013 г. Твърди, че след
прекратяването му - на 29.07.2015 г. е подадена молба от втория ответник
„А.Б.Б.“ ЕООД за конституирането му като взискател по делото. Поддържа,
че последният се е легитимирал като негов кредитор и титуляр на вземанията
– предмет на принудително изпълнение, въз основа на сключен с „Т.Ю.“ ЕАД
договор за цесия от 23.02.2015 г., за което прехвърляне обаче той не е
уведомен. Излага още, че въз основа на подадени от новоконституирания
взискател молби от 19.08.2015 г. и 22.04.2016 г. е наложен запор върху
трудовото му възнаграждение, като намира, че тези изпълнителни действия се
явяват незаконосъобразни. Поддържа, че последното ефективно извършено
изпълнително действие е от дата 18.04.2011 г. и от тогава е започнала да тече
приложимата за процесните вземания петгодишна погасителна давност, като
същата е изтекла към датата на исковата молба, поради което вземанията са
погасени и той не дължи посочените суми.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявените искове и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са депозирали отговор на
исковата молба.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.
Процесуалният му представител адв. Й. Л.-П. предварително депозира
писмена молба, с която поддържа предявените искове и представя списък на
разноски по чл. 80 ГПК.
Ответниците не се представляват. Процесуалният представител на
ответника „А.Б.Б.“ ЕООД юрк. П.Б. депозира писмена молба, с която моли
делото да бъде разгледано в негово отсъствие.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От приложения изпълнителен лист от 01.11.2010 г. (л. 10) се установява,
че въз основа на влязла в сила заповед № 6352/12.07.2010 г. по ч.гр.д. №
10666/2010 г. по описа на ВРС ищецът М. В. Й. е осъден да заплати на
ответника „Т.Б.А.К. ЕАД (с последващо наименование „Т.Ю.“ ЕАД, сега - „Р.
((**))“ ЕАД) следните суми: 2333 лв. главница, 95,38 лв. обезщетение за
забава за периода 15.10.2009 г. – 14.06.2010 г., ведно със законната лихва
2
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
08.07.2010 г., до окончателното изплащане на вземането, дължими съгласно
сключен между страните договор за потребителски кредит № ********** от
19.05.2008 г., както и сторените по делото разноски за държавна такса от
48,57 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.
От материалите на приобщеното изп.дело № 20117180400434 по описа
на ЧСИ С.К.Д. с рег. № *** в КЧСИ и район на действие Окръжен съд –
Варна се изяснява, че същото е образувано на 18.04.2011 г. по молба на
„Т.Б.А.К. ЕАД срещу М. В. Й. за принудително събиране на част от
вземанията по посочения изпълнителен лист до размер на сумата от 1356,01
лв., ведно със законната лихва и присъдените разноски. В молбата е посочено,
че останалата част от вземанията до пълния присъден размер от 2428,38 лв. е
погасена чрез плащане. Взискателят е отправил искане до съдебния
изпълнител за извършване на справка за имущественото състояние на
длъжника, вкл. наличието на трудов договор и банкови сметки на негово име,
за налагане на обезпечителни мерки - запор на движими вещи на длъжника,
находящи се по адреса на местоживеенето му, запор на трудово
възнаграждение и други установени вземания, както и за извършване на
съответните изпълнителни действия, включени в изпълнението върху
установените движими вещи и/или вземания.
В хода на принудителното изпълнение са изискани от ТД на НАП-гр.
Варна справки за публични задължения на длъжника, както и за наличие на
регистрирани негови трудови договори, банкови сметки, декларирани МПС и
недвижими имоти. От справките не е установено имущество на длъжника.
Изискана от Община Варна е и справка за адресната регистрация на длъжника
и семейното му положение.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника на
02.02.2015 г., като в същата не са съобщени запори и/или възбрани, които да
са наложени до този момент, съобразно изискването на чл. 428, ал. 2 ГПК.
С молба от 29.07.2015 г. ответникът „А.Б.Б.“ ЕООД е поискал да бъде
конституиран като взискател по изпълнителното дело, легитимирайки се като
кредитор на вземанията-предмет на принудително изпълнение въз основа на
договор за цесия от 23.02.2015 г., сключен с „Т.Ю.“ ЕАД (с предишно
наименование „Т.Б.А.К. ЕАД). Към молбата е приложено и споразумение за
покупко-продажба и прехвърляне на вземания от 23.02.2015 г., потвърждение
за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, пълномощно от цедента
„Т.Ю.“ ЕАД, с което упълномощава цесионера „А.Б.Б.“ ЕООД да уведоми от
негово име длъжниците по прехвърлените вземания за сключения договор за
цесия, както и нарочно уведомление за прехвърлянето от „А.Б.Б.“ ЕООД до
М. В. Й..
С молба от 19.08.2015 г. конституираният нов взискател „А.Б.Б.“ ЕООД
е поискал да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника
при работодателя „В.-**“ ЕООД. Запорно съобщение с изх. №
19669/21.10.2015 г. е изпратено до посоченото трето лице – работодател, като
няма данни да е получено от неговия адресат.
С последваща молба от 22.04.2016 г. взискателят „А.Б.Б.“ ЕООД отново
е поискал да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника,
получавано от „В.-**“ ЕООД. Второто запорно съобщение с изх. №
11183/27.06.2016 г. е изпратено до „В.-**“ ЕООД на 30.06.2016 г., като отново
3
няма данни за получаването му.
С постановление от 11.08.2020 г. съдебният изпълнител е постановил
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК –
поради настъпила перемпция. Това обстоятелство е отразено на гърба на
изпълнителния лист, ведно с отбелязване, че последното изпълнително
действие, изразяващо се в запор на трудово възнаграждение, е извършено на
27.06.2016 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предмет на разглеждане са пасивно субективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.
Същите са допустими, с оглед наведените в исковата молба фактически
твърдения за недължимост на процесните суми, за които е издаден
изпълнителен лист, поради обстоятелства, настъпили след приключването на
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Основателността на исковете е обусловена от наличието на
юридически факти, настъпили след посочения релевантен момент и довели до
изключване или погасяване на спорното право – предмет на принудителното
изпълнение. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1
ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти.
В настоящия случай ищецът се позовава на изтекла погасителна давност
за вземанията – предмет на изпълнително дело № 20117180400434 по описа
на ЧСИ С.К.Д. за главница и обезщетение за забава по договор за
потребителски кредит № **********/19.05.2008 г., както и съдебно-
деловодни разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК и изпълнителен лист от 01.11.2010 г. по ч.гр.д. № 10666/2010 г. на ВРС в
полза на първоначалния взискател „Т.Б.А.К. ЕАД, който впоследствие е
прехвърлил вземанията на „А.Б.Б.“ ЕООД.
Влязлата в сила заповед за изпълнение следва да се приравни по правни
последици на съдебно решение, респ. за установените в заповедното
производство вземания да се приложи регламентираната в чл. 117, ал. 2 ЗЗД
петгодишна погасителна давност. Този извод следва от обстоятелството, че
както осъдителните съдебни решения, така и заповедите за изпълнение по чл.
410 и чл. 417 ГПК имат, освен изпълнителна сила, още и установително
действие и стабилитет. След влизането им в сила е недопустимо воденето на
последващ съдебен процес за същото вземане между същите страни, а
установените с тези актове вземания подлежат на преразглеждане само по
реда на изрично нормативно установени извънредни способи, приложими при
изчерпателно изброени предпоставки за това (чл. 424 ГПК за заповедите за
изпълнение, чл. 303 и сл. ГПК за решенията, чл. 240 ГПК за неприсъствените
решения). Незачитането на тези последици на заповедта за изпълнение
неоправдано би поставило кредитора, избрал да защити своето притезателно
право по реда на заповедното производство, в по-неблагоприятно положение,
отколкото би имал като ищец в общия исков процес за същото вземане.
Подобно разрешение не кореспондира със същността на заповедното
производство като защита – санкция при незаконосъобразно развитие на
гражданското правоотношение, изразяващо се в неизпълнение на изискуемо
4
вземане, и на целта на това производство да се създаде съдебно изпълнително
основание по облекчен ред, когато вземането не се изпълнява, макар че не се
оспорва.
Следователно с влизането в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410
ГПК е започнала да тече нова давност, която е петгодишна. Според чл. 116, б.
„в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение.
По отношение на института на погасителната давност в контекста на
образувано изпълнително производство са постановени ППВС №
3/18.11.1980 г. и Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Според тълкуването, даденото с ППВС № 3/1980 г.,
образуването на изпълнително дело прекъсва давността и по време на
изпълнителното производство давност не тече, като при евентуалното му
прекратяване започва да тече нова давност. С т. 10 от Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено друго
разрешение, според което образуването на изпълнително дело не прекъсва
давността, но същата се прекъсва в хода на изпълнителното производство с
предприемане на което и да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ. Със същото тълкувателно решение ППВС № 3/1980 г. е
обявено за загубило сила.
По въпроса за момента, от който поражда действие тази отмяна на
ППВС № 3/18.11.1980 г., съответно за приложението му относно вземания по
изпълнителни дела, образувани преди приемането на Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е налице
противоречива съдебна практика, обусловила образуването на тълкувателно
дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, което е висящо към настоящия момент.
Настоящият съдебен състав споделя становището, застъпено в решение
№ 170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, Четвърто ГО, решение №
51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, Четвърто ГО, според което
постановеният нов тълкувателен акт, с който се изоставя вече даденото
задължително тълкуване и се възприема ново такова, поражда действие за в
бъдеще. Аргументите за това са следните:
Според чл. 124, ал. 1 ЗСВ тълкувателно решение се приема при
противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на
закона. Следователно с това решение не се разрешава конкретен правен спор,
а се изяснява действителния смисъл на общото правило за поведение,
обективирано в тълкуваната правна норма. Доколкото тълкувателният акт не
съществува самостоятелно и приложението му е съвместимо с това на
нормата, за която се отнася, тълкуването принципно важи от момента, в който
правната норма е влязла в сила, тоест счита се, че тя още тогава е имала
съдържанието, което впоследствие е било изяснено. Това обратно действие
обаче е налице само когато се касае до първоначално приети тълкувателни
решения и постановления, но не и при постановяване на нов тълкувателен акт
в различен смисъл, който действа занапред, считано от постановяването му.
Това е така, защото чл. 130, ал. 2 ЗСВ предвижда задължителна сила на
тълкувателните решения и тълкувателните постановления за органите на
съдебната и изпълнителната власт, респ. с придаването на обратно действие
на новото тълкуване би се стигнало до незаконосъобразни действия на тези
органи, които са били длъжни да се съобразят с различното предходно
5
тълкуване, както и до неблагоприятни последици за всички субекти на
правото, чието поведение е попадало в хипотезата на тълкуваната правна
норма, и в крайна сметка до правна несигурност в рамките на правова
държава, каквато е Република България според чл. 4, ал. 1 КРБ.
От гореизложеното следва, че извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС промяна в тълкуването се прилага
от датата на обявяването му - 26.06.2015 г. и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези,
които са приключили преди това. Наред с горното, визираното в
тълкувателното решение разбиране, че изпълнителното производство се
прекратява по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, не се
отклонява от постановки на ППВС № 3/1980 г., тъй като последното не
третира изобщо въпроса относно прекратяване на изпълнителното
производство, а разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е идентична с тази
на чл. 330, ал. 1, б. „д“ от ГПК (отм.). Различието е относно датата, от която
започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези случаи.
Според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, това е
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК към дата, предхождаща приемането на тълкувателното решение на
26.06.2015 г., новата погасителна давност тече от датата на изтичане на
горния релевантен (двугодишен) срок.
В случая изпълнително дело № 20117180400434 по описа на ЧСИ С.К.Д.
с рег. № *** в КЧСИ е образувано по молба на взискателя от 18.04.2011 г.,
респ. до 26.06.2015 г. са приложими постановките на ППВС № 3/1980 г.
относно основанията за прекъсване на давността. Според възприетото с това
постановление погасителната давност е прекъсната с образуването на
производството на 18.04.2011 г. и давност не е текла до прекратяването му по
право на 18.04.2013 г., в който двугодишен период взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия. От 18.04.2013 г. е започнала да тече
нова петгодишна давност, като след 26.06.2015 г. по отношение на давността
е приложимо разрешението, дадено с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След тази дата са извършени изпълнителни
действия, прекъсващи давността по смисъла на посоченото тълкувателно
решение, каквито са изпратените на 21.10.2015 г. и на 27.06.2016 г. запорни
съобщения за налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника.
От 27.06.2016 г., когато е извършено последното такова действие, е започнала
да тече нова петгодишна давност.
Според чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти, спират да текат за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение. Според § 13 от Закона за изменение и допълнение
на Закона за здравето, обн. ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г., сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
6
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
„Държавен вестник“. Следователно за периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г.
давността е била спряна на посоченото основание.
Съобразявайки посочения начален момент на приложимата петгодишна
давност - 27.06.2016 г. и периода, в който същата е била спряна (13.03.2020 г.
– 21.05.2020 г.), настоящият съдебен състав намира, че до датата на исковата
молба, подадена на 19.07.2021 г., давностният срок не е изтекъл, респ.
процесните вземания не са погасени по давност.
За пълнота следва да се посочи, че перемпцията на изпълнителното
производство е без правно значение за давността. Касае се до различни
правни институти с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение, а перемпцията - не, тъй като материалното
право на взискателя остава незасегнато. Затова когато по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни - той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново, отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител
го е образувал в ново дело или не. Във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ, като необразуването на ново
изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на
длъжника, а евентуално може да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение на съдебния изпълнител (в този смисъл - решение № 127 от
12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г., III г.о. на ВКС).
С оглед на гореизложеното, предявените искове подлежат на
отхвърляне като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото, разноски на ищеца не се следват.
Разноски не следва да бъдат присъждани и на ответниците, при липса на
направено искане в тази насока.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. В. Й., ЕГН **********, с адрес:
*********, срещу „Р. ((**))“ ЕАД (с предишно наименование „Т.Ю.“ ЕАД),
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: **********,
представлявано от изпълнителния директор Д.С.И.-Н., и „А.Б.Б.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ************,
представлявано заедно от всеки двамата от избраните управители Х.М.М.,
П.В. и В.Т., пасивно субективно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439 ГПК вр. 124, ал. 1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на всеки от
ответниците следните суми: сумата от 2333 лв. (две хиляди триста тридесет
и три лева), представляваща главница по договор за потребителски кредит №
7
********** от 19.05.2008 г., сключен между ищеца и ответника „Т.Ю.“ ЕАД
(с предишно наименование „Т.Б.А.К. ЕАД), ведно със законната лихва,
считано от 08.07.2010 г. – дата на подаване на заявлението в съда, до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 95,38 лв. (деветдесет и
пет лева и тридесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 15.10.2009 г. до 14.06.2010 г., както и сумата от
148,57 лв. (сто четиридесет и осем лева и петдесет и седем стотинки) за
присъдени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по
ч.гр.д. № 10666/2010 г. по описа на Районен съд – Варна, вземанията за които
суми са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №
20117180400434 по описа на ЧСИ С.К.Д. с рег. № *** в КЧСИ и район на
действие Окръжен съд-Варна, образувано въз основа на изпълнителен лист от
01.11.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 10666/2010г. по описа на Районен съд –
Варна, които вземания са прехвърлени от ответника „Т.Ю.“ ЕАД в полза на
втория ответник „А.Б.Б.“ ЕООД с договор за цесия от 23.02.2015 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8