№ 6818
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110145448 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Д. К. С. е предявил срещу етажните собственици на сграда с адрес гр. София, ул. „Л.."
№..., иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС, с който се иска отмяната на решението на ОС на
ЕС по т. 3, взето на 26.06.2024 г.
Ищецът твърди, че е съсобственик при условията на съпружеска имуществена
общност на два самостоятелни обекта в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр.
София, ул. „Л.." 8 - ап. 2 на ет. 1 и гараж 3 на ниво -1. Посочва, че на 26.06.2024 г. е било
проведено ОС на ЕС, като съобщение за изготвяне на протокола за ОС е било разгласено по
реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС на 02.07.2024г. Твърди, че по т. 3 от дневния ред е взето решение
със съдържание: „Приемане на окончателен финансов бюджет за поддръжка и управление
по видове дейности и разпределянето му спрямо броя живущи в етажната собственост.",
което е незаконосъобразно. Счита, че две от перата в него излизат извън легалната
дефиниция на § 1, т. 11 (разходи за управление) и т. 11а (разходи за поддържане) от ДР на
ЗУЕС, поради което са заложени в бюджета незаконосъобразно. Твърди, че определеният
бюджет за административно обслужване не се вписва в дефиницията на т. 11 от § 1 на ДР на
ЗУЕС на разходи за управление, нито може да бъде разход за поддръжката. На следващо
място счита, че възнаграждението за управление 10 % - 373.90 лв. на управителя на ЕС г-жа
Д Я е незаконосъобразно определено, защото не ставало ясно фиксирано ли е
възнаграждението за конкретно посочената сума пари или е равно на 10% от неясно каква
база. Оспорва начина, по който е определено разпределението спрямо живущите, доколкото
съгласно ЗУЕС същият е следвало да бъде разпределен спрямо собствениците и обитателите
на ЕС. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск и присъждането на
сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който
оспорват предявения иск като неоснователен. Твърдят, че с процесното решение не е взето
решение как се определят процесните вноски, а с него е определен техния размер. Посочват,
че с решението на ОС на ЕС не са освободени от заплащането на месечни вноски
собствениците на жилища в сградата, в които не се живее. Твърдят, че размерът на
възнаграждението на управителя на етажната собственост е точно определен и фиксиран,
като същият е като процент (10 %) от сбора на всички предвидени разходи за управление и
поддържане на общите части. Посочват, че вноските за собствениците на гаражи са
правилно определени. С оглед на това молят за отхвърлянето на исковете и присъждането на
1
сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с правна
квалификация чл. 40 ЗУЕС в тежест на ищеца е да установи, че е собственик на обекти в
режим на ЕС, приемане на оспорените решения на ОС на ЕС на посочената дата и с
посоченото съдържание, както и че е спазил 30-дневния преклузивен срок от узнаването на
решенията за предявяване на иска.
В тежест на ответниците е да докажат материалната законосъобразност на атакуваните
решения – че същите не противоречат на императивни материалноправни норми на ЗУЕС.
От фактическа страна
По делото е приложен протокол № 6 от процесното общо събрание на собствениците в
етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „Л..“ №..., проведено на 26.06.2024 г., в
18:00 ч., на което са присъствали собственици на 90, 14 % идеални части от общите части. В
т. 3 от дневния ред е заложено приемане на окончателен финансов бюджет за поддръжка и
управление по видове дейности и разпределянето му спрямо броя живущи в етажната
собственост. Посочено е, че бюджетът е разпределен по следния начин: административно
обслужване – 300 лв.; портиер – 1521 лв.; почистване – 569 лв.; поддръжка зелени площи –
176 лв.; поддръжка зелена стена – 264 лв.; вода – 130 лв.; асансьорна поддръжка – 181 лв.;
екип техническа поддръжка – 150 лв.; хигиенни материали – 100 лв.; електроенергия – 340
лв.; възнаграждение за управление 10 % - 373, 90 лв. Така описаният финансов бюджет е бил
приет единодушно от присъстващите. На л. 34 по делото е приложен прогнозен бюджет на
сградата за 2024 г. и разпределение на месечния бюджет между обитатели, кучета и гаражи.
От правна страна
Между страните не се спори, а и от представения по делото нотариален акт се
установява, че ищецът притежава самостоятелен обект в процесната етажна собственост.
Предвид датата на подаване на исковата молба е спазен преклузивният срок за обжалване на
процесното решение, въведен в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на
незаконосъобразно решение на Общото събрание на ЕС, а съгласно ал. 2 от същата
разпоредба, молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната
собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
По своята правна същност исковете по чл. 40 ЗУЕС са конститутивни и имат за свой предмет
упражняване на потестативното материално право на собственик на самостоятелен обект в
сграда в режим на ЕС за отмяна на незаконосъобразно решение на общо събрание на етажни
собственици. Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗУЕС една от формите на управление на
етажната собственост е общото събрание, при която органи на управление са Общото
събрание и управителният съвет (управител), а съгласно чл. 11 и чл. 17, ал. 2 ЗУЕС, при
упражняване на законовите си правомощия Общото събрание, в което участват
собствениците/ползватели на самостоятелни обекти, приема решения.
Характерът на решенията на етажната собственост обуславя и особеният ред за
проверка на законосъобразността им, определен от правилата в ЗС и ЗУЕС, като контролът
за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен. Последният се
инициира от ограничен кръг активно процесуално легитимирани лица - собствениците на
обекти от етажната собственост – арг. чл. 40, ал. 1 ЗУЕС и в рамките на преклузивен по
характера си срок за предявяване на иска, който тече от узнаването на решението,
извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. С оглед
специфичния характер на решенията на ОС, правомощията на съда в производство по реда
на чл. 40 ЗУЕС и предметът на проверка също са изчерпателно посочени, доколкото
отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на
процедурата и при неспазване на императивни правни норми, като съдът с решението си не
може да замести решението на общото събрание на етажните собственици. Основание на
исковете по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС са конкретните твърдени закононарушения, допуснати при
свикването и провеждането на общото събрание, посочени в сезиращата съда искова молба.
2
Предвид това и с оглед принципа на диспозитивното начало, установен в разпоредбата на
чл. 6 ГПК, пряко проявление на който е определяне на вида и предмета на търсената защита
от страните, то и в производство по иск по чл. 40 ЗУЕС съдът дължи да изследва именно
посочените от ищеца доводи, насочени към оспорване процесуалната и материална
законосъобразност на взетите решения.
В разглеждания случай от приетия прогнозен бюджет с разпределение на месечния
бюджет между обитатели, кучета и гаражи, се установява, че на практика взетото решение
по т. 3 от процесното общо събрание действително представлява такова по чл. 11, ал. 1, т. 5
ЗУЕС, както правилно посочва и ответникът, тъй като с него се определя размерът на
паричните вноски за разходите за управлението и разходите за поддържането на общите
части на сградата. Съдът намира за неоснователни възраженията на ищеца, че включените
административни разходи и възнаграждение за управление неправомерно са били включени
при изчисленията. Съгласно пар. 1, т. 11 ДРЗУЕС "Разходи за управление" са разходите за
консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на
управителните и на контролните органи и на касиера, а съгласно т. 11а "Разходи за
поддържане" са разходите за електрическа енергия, вода, отопление, почистване,
абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за поддържането на
общите части на сградата. С оглед на цитираните законови дефиниции разходите за
административно обслужване се включват в други разноски, необходими за поддържането
на общите части, а възнаграждението за управление се включва в разходите за управление.
Неоснователни са и възраженията във връзка с размера на възнаграждението за управление,
същият очевидно се равнява на 10 % от общия размер на всички месечни разходи, така както
са посочени в таблицата, без самото възнаграждение – 3731 лв. Същевременно,
определянето размера на възнаграждението на управителя/управителния съвет безспорно е в
правомощията на общото събрание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 16 ЗУЕС.
Неоснователно е и възражението на ищеца относно това, че разходите са разпределени
само за живущите в етажната собственост лица. От приетото по делото разпределение на
месечния бюджет, в което са посочени и дължимите месечни суми, се установява, че
разходите за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост са
разпределени поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и
членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят, както е
предвидено в чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, който режим следва да се прилага при липса на взето
решение по чл. 51, ал. 9 ЗУЕС за избор на някой от другите предвидени начини за
разпределение. От приложената таблица се установява, че всеки обитател дължи равна с
останалите сума в размер на 187, 58 лв., като е определена и сума за куче в размер на 55 лв.
По изложените съображения съдът намира за неоснователни доводите на ищеца за
незаконосъобразност на взетото по т. 3 решение, поради което искът следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да
бъдат присъдени направените и претендирани разноски в размер на 1000 лв. платено
адвокатско възнаграждение. Възражението на ищеца за прекомерност е неоснователно, тъй
като това е размерът, предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. К. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Ф..“
№.. партер, ап. 1, срещу останалите етажни собственици от сграда в режим на етажна
собственост с административен адрес: гр. София, ул. „Л.." №..., иск с правно основание чл.
40 ЗУЕС, с който се иска отмяната на решението на общото събрание на етажните
собственици в етажната собственост по т. 3, взето на 26.06.2024 г.
ОСЪЖДА Д. К. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Ф..“ №.. партер, ап. 1,
3
да заплати на останалите етажни собственици от сграда в режим на етажна собственост с
административен адрес: гр. София, ул. „Л.." №..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
1000 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4