Решение по дело №744/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 248
Дата: 14 юни 2019 г. (в сила от 5 юли 2019 г.)
Съдия: Красимир Семов
Дело: 20191630200744
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 май 2019 г.

Съдържание на акта

№. 248 / 1..6.2019 г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Монтана, 1..06.2019г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                  Председател: Красимир Семов

 

При секретаря….Тодора Владинова…, като разгледа докладвано от съдия  Семов  АНД №. 744 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.59, ал.1  и сл. от ЗАНН.

С. Наказателно постановление №. 18-0996-005340/28.02.2019г. на Началник Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР - Монтана С. наложени на Л.Г.Г. с. посочен адрес xxx административни наказания - глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на основание чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.35, ал.3 от ЗДвП и глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява мпс за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123 от ДвП.

Недоволен от наказателното постановление Г. моли да бъде отменено.

Въззиваемата страна ОДМВР - Монтана Сектор ПП не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото С. писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, но неоснователна.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен срок.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

 На 06.10.2018г. около 11:30 часа в гр.Монтана по ул.”Диана”  жалбоподателя Г. управлявал л.а. С.. И. с. р. №. В. 2. 1. А., и в района на кръстовището с. ул.„Сирма Войвода” при завиване надясно блъснал спрялото на пътен знак Б-1 мпс-во – „Ф. П. с. р. №. С. 0. 8. Р., управлявано от св.Е.Н.М.. Последният пътувал в л.а. със съпругата си. След настъпване на ПТП, от което последвали материални щети и за двете мпс-ва, св.М. се опитал да разговаря с. жалбоподателя и да го задържи до пристигане на органите на МРВ, които алармирал чрез обаждане по тел.112, но жалбоподателя не изчакал да пристигнат полицаите, с. твърдението, че бързал за преглед в болница в гр.София.

Причините за ПТП разследвали мл. авто-контрольори св.Н.Т.К. и св.Ц.В.И., които установили, че жалбоподателя Г. в качеството си на водач поради неспазване изискванията на чл.35, ал.3 от ЗДвП е причинил ПТП с. материални щети, вследствие на което е и напуснал мястото на ПТП нарушавайки изискванията за поведение на участник в ПТП, по отношение на което няма съгласие относно обстоятелствата на ПТП. На мястото на ПТП били св.М. и съпругата му, като св.М. дал и писмени обяснения, а св.К. изготвил докладна по случая. Бил изготвен и протокол за ПТП, а жалбоподателя подал писмени възражения на 09.10.2018г. в Сектор ПП при ОД МВР – Видин.

За установеното св.Н.Т.К. – мл. авто-контрольор в присъствието на св.Ц.В.И. – негов колега, съставил АУАН серия Д №. 789485/06.10.2018г. описвайки посочените обстоятелства като нарушения по чл.35, ал.3 от ЗДвП и чл.123 от ЗДвП. При връчване на АУАН по делегация, Г. не отразил, че има възражения. Получил препис от АУАН на 18.01.2019г. На 09.10.2018г. жалбоподателят бил подал писмени възражения /наречени заявление/, по които административно наказващия орган се произнесъл изрично посочвайки в НП, че възражението по АУАН не е прието.

На базата на изготвения процесен АУАН и събраните доказателства – писмени сведения от жалбоподателя Г. и св.М., докладна от св.К., Началник Сектор ПП при ОДМВР - Монтана като наказващ орган оправомощен със Заповед №. 8121з-515/18г. на МВР издал обжалваното НП.

В хода на съдебното следствие св.Н.Т.К., св.Ц.В.И. и св.Е.Н.М. потвърждават изложените факти и обстоятелства в АУАН и НП, а Г. се явява и дава обяснения. Жалбоподателят твърди, че няма вина за настъпване на ПТП, посочвайки, че бил блъснал внезапно излязъл му от отдясно л.а. Видно от показанията на св.М. посоченото от жалбоподателя не отговаря на обективната действителност. Причината да настъпи ПТП е именно поведението на Г., който е блъснал спрялото на пътен знак Б-1 мпс-во – „Ф. П. с. р. №. С. 0. 8. Р.. Показанията на св.М., се потвърждават и от показанията на св.К. и св.И., които С. категорични, че именно и само поведението на водача Г. чрез неспазване изискванията на чл.35, ал.3 от ЗДвП е било причината да настъпи ПТП с. материални щети.

Имайки предвид изложеното, съдът намира, че наказващия орган е приложил правилно закона, като е приел, че С. налице нарушения по смисъла на чл.35, ал.3, респ. чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП, съответно чл.123 – чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП с. автор – жалбоподателя Г.. Съдът изцяло кредитира показанията на св.Н.Т.К., св.Ц.В.И. и св.Е.Н.М., които С. обективни и последователни в контекста на писмените доказателства по делото, а посоченото от Г. в жалбата, в т. нар. заявление/ на практика възражение/ и в съдебно заседание на 13.06.2019г., е необосновано и недоказано. Установено е по безспорен начин, че на 06.10.2018г. заради неспазване изискванията на чл.35, ал.3 от ЗДвП водачът Г. е причинил ПТП, от което С. последвали материални щети по две мпс-ва, а след настъпване на ПТП Г. е допуснал още едно нарушение – не е изчакал пристигането на органите на МВР и не е съдействал за установяване на вредите от произшествието като участник в ПТП по отношение на което няма съгласие за обстоятелствата му. Нарушенията С. извършени и доказани, както от обективна, така и от субективна страна.

Съдът намира, че при установяване на административните нарушения, санкционирани на основание чл.175, ал.1, т.5 и чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП не С. допуснати съществени процесуални нарушения, не С. били налице и условията на чл.28 от ЗАНН. АУАН и НП С. издадени при спазване изискванията на чл.42, чл.52, ал.4 и чл.57 от ЗАНН  и при правилна преценка, че не С. налице условията на чл.28 и чл.29 от ЗАНН. Правилно е приложена санкционната норма на чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП, а не тази на чл.179, ал.2 от ЗДвП и/или чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, тъй като макар и да е причинено ПТП, причината му за настъпване не е установена да от вида на посочените в чл.179, ал.1, т.5 или чл.179, ал.2 от ЗДвП. Не на последно място, следва да се отбележи, че НП е съставено преди да изтече шест месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Видно от приетата по делото справка за водача – нарушител Г., последният е правоспособен водач и има установени с. влезли в сила 2 бр. наказателни постановления  за нарушения по ЗДвП, освен процесното и 1 бр. фиш.

Според въззивния съд /изхождайки от вида дело/ налице С. основания за изменение на наложените като вид и размер административни наказания на основание чл.175, ал.1, т.5 и чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП. Настоящият съд намира наложените по размер административни наказания с. НП за несъответни, неправилно определени и несправедливи, несъобразени с. изискванията на чл.27 от ЗАНН. Практиката на водача Г. очевидно от ЕГН е дългогодишна – роден 1940 г., а съгласно справката за нарушител/водач не е допускал многобройни нарушения, същите видно от справката не се отличават с. особена тежест. Жалбоподателят твърди, че има болно сърце и че е претърпял морални и имуществени вреди заради изземване на контролния му талон и съставяне на процесните АУАН и НП. Настоящият съд имайки предвид непосредствено събраните доказателства по делото, в т.ч. относно социалния, възрастовия и здравен статус на жалбоподателя, намира, че НП следва да се измени, като се намалят по размер административните наказания, както следва – глобата по чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП от 150 лева на 100 лева и глобата от 100 лева на 50 лева и лишаването от право да управлява мпс за срок от три месеца, на един месец по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Така изменени по размер, според настоящия съд, административни наказания С. съответни и справедливи съгласно чл.27, ал.2 и ал.5 от ЗАНН.

С. оглед предмета на настоящето дело, настоящия съд не може да се произнася по искания на жалбоподателя за присъждане на обезщетения. Освен това се приема, за доказано посоченото в АУАН и НП, т.е. няма правно основание жалбоподателя да претендира обезщетения, па макар и в друго производство пред граждански съд, тъй като вина за настъпване на ПТП има единствено и само Г..

На основание горното,  съдът

Р  Е  Ш  И:

 

 ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №. 18-0996-005340/28.02.2019г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОДМВР - Монтана, с. което на Л.Г.Г. с. посочен адрес xxx С. наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на основание чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява мпс за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на ГЛОБАТА по чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП от 150 /сто и петдесет/ лева на 100 /сто/ лева и размера на ГЛОБАТА от 100 /сто/ лева на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да се управлява мпс за срок от 3 /три/ месеца, на 1 /един/ месец, определени на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 1. / четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.

                                            

                                                                      

 

 

                                                                            Председател: