№ 1798
гр. Пловдив, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330205443 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 585434-F584835 от 05.07.2021г.
на Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на
основание чл.183, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.53, ал.1, вр. чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2 от
ЗАНН на „ЧЕРНОМОРЕЦ“ ООД, ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.Брезовска № 3, представлявано от А.К.
ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/
лева за нарушение по чл.183, ал.1 от ЗДДС.
С жалба от представляващия дружеството, чрез процесуален представител се
моли съда да отмени издаденото НП поради неговата неправилност и
незаконосъобразност. С жалбата се представят и основания по същество на
искането за отмяна на НП.
Дружеството – жалбоподател, редовно призовано чрез процесуален
представител, в съдебно заседание не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява
от юрк.И.А. който изразява становище за неоснователност на жалбата. Не
1
прави искания за събиране на нови доказателства. В пледоарията си моли
съда да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно. Прави
искане за присъждане на юристконсултско възнаграждение.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –
представител на ЮЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения
от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
По инициатива на орган по приходите, с акт за дерегистрация №
160991901140967/30.04.2019г., на основание чл.176, ал.3 от ЗДДС е било
дерегистрирано по ДДС дружеството жалбоподател. Съобщението по чл.32 от
ДОПК е било поставено на табло находящо се в сградата на ТД на НАП
Пловдив и свалено на 05.07.2019г. която дата е приета от АНО за дата на
която е връчен акта за дерегистрация. В хода на ревизия, назначена със
Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620002597-020-001/07.05.2020г.,
от служители на ТД на НАП Пловдив било установено че дружеството, след
като е било дерегистрирано по ЗДДС е издало данъчен документ – фактура №
**********/19.07.2019г. с получател „П.С. 05“ ООД с ЕИК ********* с
предмет на доставката тест 500 гр. /violet, sea freshness/ оти гел 750 гр. х 12 бр.
и други, в която посочил данък добавена стойност в размер на 600,62 лева и
данъчна основа в размер на 3003,08 лева. Било прието че е извършено
административно нарушение по чл.183, ал.1 от ЗДДС и изпратена покана до
представляващия дружеството за явяване лично или на упълномощено лице
за съставяне на актове за установяване на административни нарушения в ТД
на НАП Пловдив, ул.Чернишевски 3 на 06.01.2021г. Поради не явяване на
представляващ дружеството, на 07.01.2021г. от свидетел Г. СТ. Г. – **** в
НАП при ТД на НАП Пловдив бил съставен против дружеството акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № F 584835 за това, че
2
„Черноморец“ ООД с ЕИК ********* след като е било дерегистрирано по
ЗДДС е издало данъчен документ – – фактура № **********/19.07.2019г. с
получател „П.С. 05“ ООД с ЕИК ********* с предмет на доставката тест 500
гр. /violet, sea freshness/ оти гел 750 гр. х 12 бр. и други, в която посочил
данък добавена стойност в размер на 600,62 лева и данъчна основа в размер
на 3003,08 лева. Съгласно акта, „Черноморец“ ООД е дерегистрирано по
ЗДДС на 05.07.2019г. на основание чл.176, т.3 от ЗДДС по инициатива на
орган по приходите с акт за дерегистрация № 160991901140967/30.04.2019г.
Нарушението е извършено в гр.Пловдив, където е издадена фактура №
**********/19.07.2019г. Нарушението е установено в хода на извършване на
ревизия по ЗДДС, възложена със Заповед за възлагане на ревизия Р-
16001620002597-020-001/07.05.2020г., с представени документи,
протоколирани с ПИП сер.АА № 1560709 от 07.10.2020г. Актът е съставен по
реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, тъй като след връчена му лично покана
представляващия А.К. не се е явил В ТД на НАП Пловдив за съставяне на
АУАН, с което е нарушил чл.183, ал.1 от ЗДДС. Актът е бил предявен за
запознаване на 08.01.2021г. на упълномощено от представляващия
дружеството лице. На датата 08.01.2021г. е бил връчен препис от акта на
упълномощеното лице. В законоустановения срок пред АНО не са били
представени писмени възражения относно съставения АУАН и посоченото
нарушение по ЗДДС.
На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, с
което е ангажирана административната отговорност на дружеството. В
издаденото НП по идентичен с акта начин е дадено описание на нарушение и
посочена нарушената правна норма. На 13.07.2021г. на представляващия
дружеството лично бил връчен препис от издаденото НП. В срок е било
обжалвано пред Районен съд гр.Пловдив издаденото против дружеството НП.
Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят Г. СТ. Г.
потвърди авторството на съставения акт против дружеството. Свидетелят
посочи че нарушението е установено в хода на ревизия след представяне от
дружеството на поискани от проверяващите документи. Свидетелят посочи,
че до представляващия дружеството били изпратени покани за явяване за
съставяне на АУАН, както и че актовете били съставени в отсъствие на
представляващ дружеството, който не се явил или изпратил упълномощено
лице. Свидетелят посочи че нарушението е в издаване на данъчна фактура
3
след като е било дерегистрирано дружеството по ЗДДС, както и че
съставените актове са били връчени на следващия ден в офиса на
дружеството от него и друг служител на ТД на НАП Пловдив, посочен в акта
като свидетел. Поради не наличие на основание за критика, съдът кредитира
показанията на свидетеля като обективни, логични и потвърждаващи се от
другите приети по делото доказателства.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства -
показанията на актосъставителят Г. СТ. Г. разпитан в качеството на свидетел,
чиито показания съдът кредитира като обективни и достоверни и подкрепящи
се от писмените доказателства, приложени към
административнонаказателната преписка и надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото. При така установената фактическа
обстановка съдът намира следното от правна страна:
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на
жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно
- наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли
извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.
Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно
нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не
се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно -
наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно -
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези
случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от
обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя
като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази
причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е
налице различие в понятията „неправилно“ и „незаконосъобразно“
4
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от
надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени
процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то
последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е
описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН
настоящият състав на Пловдивския районен съд, достигна до следните
правни изводи:
С оглед изложеното, съдът след запознаване със приложените по дело
АУАН и НП, както и приложената административна преписка намира, че
съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия. Атакуваното НП е издадено в срок. При
съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
5
опорочаване на административнонаказателното производство и до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице, в какъвто смисъл е
и основаният довод на жалбоподателя.
От приетите по делото доказателства съдът намира че безспорно е
установено извършеното административно нарушение от страна на
дружеството жалбоподател по чл.183, ал.1 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата
на чл.183, ал.1 от ЗДДС „Лице, което не е регистрирано по този закон и
издаде данъчен документ, в който посочи данък, се наказва с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер на посочения в
документа данък, но не по-малко от 1000 лв.“ Само регистрираните по ЗДДС
лица издават фактури с ДДС. Нерегистрираните не издават фактури с
начислен данък. Ако регистрираният получател по ЗДДС получи фактура с
ДДС от нерегистриран по ЗДДС доставчик, то това ще е неправомерна
начислен данък и за получателя няма да възникне право на приспадане на
данъчен кредит по аргумент от чл.70, ал.5 от ЗДДС. Поради не изпълнение на
задължения като регистрирано по ЗДДС лице, дружеството – жалбоподател е
било дерегистрирано по ЗДДС с акт за дерегистрация по ЗДДС №
160991901140967 от 30.04.2019г. Изпратените съобщения чрез лицензиран
пощенски оператор били върнати поради тяхното непотърсване. При
изпълнение на процедурата за връчване на Акта за дерегистрация е било
установено че на обявения като адрес на кореспонденция и адрес по чл.8 от
ДОПК в гр.Пловдив на дружеството не е бил открит адрес ул.“Брезовска“ №
13, офис с табели с наименованието на фирмата и нейния управител, както и
неговия управител или пълномощник. Съобщението по чл.32 от ДОПК било
връчено чрез поставяне на табло находящо се в сградата на ТД на НАП
Пловдив на ул.Скопие на 20.06.2019г. Дата на сваляне 05.07.2019г. В
законоустановения срок, след свалянето на съобщението, Акта за
дерегистрация не е бил обжалван пред директора на Дирекция „Обслужване и
данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът счита че
законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел,
че с действията си дружеството жалбоподател е извършил нарушение по
чл.183, ал.1 от ЗДДС и правилно и законосъобразно му е наложил
имуществена санкция на основание чл.53, вр.чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН
6
и чл.183, ал.1 от ЗДДС. Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен
начин е установено, че дружеството е издавало фактури, в които е посочен
ДДС в нарушение на чл.113, ал.9 от ЗДДС, съобразно който данъчно
задължените лица, които не са регистрирани по този закон нямат право да
посочват данъка в издадените от тях фактури. Безспорно по делото е
установено, че жалбоподателят е издал множество фактури по ЗДДС, като по
настоящето производство е с № **********/19.07.2019г. с получател „П.С.
05“ ООД, без да е имал регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС. Съдът счита че
извършеното нарушение представлява маловажен случай. По отношение на
дружеството – жалбоподател е категорично установено че неговата
деятелност се характеризира със системност и продължителност, което
изключва прилагането на чл.28 от ЗАНН. В конкретния случай е налице
издаване на документи, в които е посочена стойност на данък добавена
стойност, без да е налице регистрация по ЗДДС. Фактическият състав на
посоченото нарушение обхваща два кумулативно дадени елемента, а именно
– липса на регистрация по ЗДДС и издаване на документ – фактура по този
закон. Поради това съдът счита, че административно-наказващият орган
правилно и законосъобразно е санкционирал жалбоподателя за извършеното
от него нарушение. Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното
наказателно постановление относно наложената имуществена санкция по
чл.53, вр.чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.183, ал.1 от ЗДДС, като
законосъобразно и обосновано.
Съобразно изхода на делото право за присъждане на разноски има
въззиваемата страна, която прави искане за присъждане на юристконслутско
възнаграждение. Съобразено със съдебната практика и Закона за правната
помощ съдът намира, че следва да присъда юристконсултско възнаграждение
в размер на 120 лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 585434-F584835 от
05.07.2021г. на Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с
което на основание чл.183, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.53, ал.1, вр. чл.27/чл.83/ и
7
чл.3, ал.2 от ЗАНН на „ЧЕРНОМОРЕЦ“ ООД, ЕИК/БУЛСТАТ *********
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Брезовска № 3,
представлявано от А.К. ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение по чл.183, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „ЧЕРНОМОРЕЦ“ ООД, ЕИК/БУЛСТАТ ********* със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Брезовска № 3,
представлявано от А.К. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП
ПЛОВДИВ сумата от 120 /сто и двадесет/ лева представляваща
юристконсултско възнаграждение.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред Администра-
тивен съд Пловдив от страните в 14-дневен срок от получаване на съобще-
нието по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8