№ 317
гр. Русе, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Ирена И.
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20234500500424 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Р. Р. К. обжалва решение № 284/7.03.2023 г., постановено по гр. д. № 3674/2022
г. на Русенския районен съд, с което е осъден да заплати в полза на „ДЕКРА СТРОЙ“
ЕООД сумата в размер на 2491,45 лв., представляваща стойността на извършените от
него СМР и разходи във връзка с довършването на собствените му 1/6 ид. части от
апартамент № 16, ведно с изба № 14 и 1, 5138% или 10,55 кв.м. ид. части от общите
части на сградата и гараж № 14, гаражна група – двор, етаж партерен и припадащите
му се 0,4266 % или 2,97 кв.м. ид. ч. от общите части на сградата, находяща се в гр.
Русе, ул. „Оборище“ № 2, мораторна лихва върху главницата в размер на 647,07 лв. от
датата на приемане на обекта с Акт обр. 15 на 20.12.2019 г. до датата на подаване на
исковата молба, както и върху него са възложени сторените от ищеца разноски в
размер на 432,27 лв. Твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Заема позиция, че видно от приложения по делото нотариален акт от
02.12.2020 г. той бил единствен собственик на имота, поради което недопустимо съдът
приемал, че бил собственик на 1/6 ид. част от него. Никога баща му и майка му Р. К. и
Н. К. не били канени да подпишат договор за строителство с ищеца, респ. не са
отказвали такъв. Предварителният договор бил сключен между тях и фирмата
„КОРАЛ-ИВ“ ООД. С тази фирма договорни отношения имали само родителите му.
След смъртта на баща му, сестра му и майка му му дарили своите ид. части от
апартамента и гаража, с което станала техен единствен собственик.
1
За смяната на строителя разбрали през 2016 г. С ищцовото дружество не бил
подписван договор. Дадено им било само пълномощно за довършване на имота и
въвеждане в експлоатация. За имуществени претенции на ищеца узнали едва с
получаването на исковата молба. Дружеството също имало апартаменти в блока и нито
ги канило, нито е правило общи събрания, нито е имало разговори, че дължат пари. Не
били договаряни суми за изпълнението на тези ремонти. Фирмата строител била влязла
в правата на предишния строител и по тази причина е дадено пълномощното, без ново
договаряне. Поради това оспорва изводите на съда, че в случая е налице хипотезата на
чл. 61, ал. 1 ЗЗД. Заема още позиция, че работата била управлявана в интерес на
собствениците на целия блок, а не само в негов. Намира, че отношенията на страните
не следвало да се разглеждат и по чл. 59 ЗЗД, защото намяло получаване на нещо без
основание, неосъществено или отпаднало основание. Настоява, че в случая е дадено
само пълномощно без да има допълнителна договореност за заплащане на
допълнителни суми. Собствеността върху имота следвало да се придобиве от сключен
договор срещу проектиране и строителство и взаимно учредяване на право на строеж
върху земя, собственост на родителите му. Това била причината да няма договореност
да заплащат или доплащат. Събаряла се къщата им и върху техния парцел се строи
сграда, като за компенсация те получават апартамент и гараж. Поради това не дължали
връщане на строителя, без значение първи или втори. Претендира отмяна на
решението в обжалваната от него част и постановяване на ново, с което исковете срещу
него да бъдат отхвърлени, както и присъждане на направените разноски.
Постъпила е въззивна жалба и от Н. М. К. решение № 284/7.03.2023 г.,
постановено по гр. д. № 3674/2022 г. на Русенския районен съд, с което е осъдена да
заплати в полза на „ДЕКРА СТРОЙ“ ЕООД сумата в размер на 9965,80 лв.,
представляваща стойността на извършените от ищеца СМР и разходи във връзка с
довършването на собствените й 4/6 ид. части от апартамент № 16, ведно с изба № 14 и
1, 5138% или 10,55 кв.м. ид. части от общите части на сградата и гараж № 14, гаражна
група – двор, етаж партерен и припадащите му се 0,4266 % или 2,97 кв.м. ид. ч. от
общите части на сградата, находяща се в гр. Русе, ул. „Оборище“ № 2, мораторна лихва
върху главницата в размер на 2588,30 лв. от датата на приемане на обекта с Акт обр. 15
на 20.12.2019 г. до датата на подаване на исковата молба, както и върху нея са
възложени сторените от ищеца разноски в размер на 1729,09 лв. Твърди, че решението
е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Заявява, че процесните имоти били
нейни и на съпруга й, които получили срещу отстъпено право на строеж.
Предварителния договор сключили през 2007 г. с фирма „КОРАЛ- ИВ“ ООД. След
като съпругът й починал с дъщеря й дарили своите ид. части на сина си Р., с което той
станал единствен собственик на имота. Заема позиция, че с фирмата „КОРАЛ- ИВ“
ООД били договорили да им предадат имота до етап на пълно завършване. През 2016 г.
узнали, че сторителят бил променен. С ищцовото дружество договор не били
2
сключвали. Дали пълномощно единствено, за да може целият блок да се въведе в
експлоатация, като така да си получели и те документите за собственост на имота. В
пълномощното липсвала договореност новият строител да извършва допълнителни
строителни дейности, както и да влага свои средства за други ремонти. Пълномощното
подписали преди повече от 5 години от завеждане на делото, каквато била
абсолютната давност за непозволеното увреждане. В обобщение, заема позиция, че в
настоящия казус са неприложими както института на гестията, така и този на
неоснователното обогатяване и към тримата ответници, още повече към нея и дъщеря
й, които вече не били собственици на имота. Претендира отмяна на решението в
обжалваната от него част и постановяване на ново, с което исковете срещу нея да бъдат
отхвърлени, както и присъждане на направените разноски.
Постъпила е въззивна жалба и от С. Р. К. чрез пълномощника й Н. М. К. против
решение № 284/7.03.2023 г., постановено по гр. д. № 3674/2022 г. на Русенския районен
съд. Заявява, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и
претендира неговата отмяна. Присъединява се към изложените във въззивната жалба
на Н. М. К. доводи и оплаквания. Претендира разноски.
Ответникът по въззивните жалби „ДЕКРА СТРОЙ“ ЕООД е депозирал отговор
по реда и в срока по чл. 263 ГПК, с който взема становище за тяхната неоснователност
по подробно изложени съображения и прави искане жалбите да не се уважават.
Претендира разноски.
Жалбите са подадени от процесуално легитимирани лица - ответници, имащ
процесуално право на жалба, в законоустановения в чл. 259, ал.1 ГПК срок и срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която въззиваемото в
настоящото производство дружество е въвело твърдения, че през 2015 г. е придобило
от публична продан, извършена от ЧСИ И.Х няколко самостоятелни обекта в сграда,
завършена до етап груб строеж и представляваща жил. сграда с магазини, 2 бр. кафе-
барове, подземни и надземни гаражи, находяща се в гр. Русе, ул. „Оборище“ № 2.
Ответниците били съсобственици на самостоятелни обекти в тази сграда, а именно
апартамент № 16 във вх. Б на ет. 3, ведно с изба № 46 и 1.5138 % ид. части от общите
части на сградата, представляващи 10.55 кв. м. и гараж № 14, гаражна група-двор,
партерен етаж, заедно с 0.4266 % ид. части от общите части на сградата. Имотите били
придобити в режим на СИО от отв. Н. К. и покойният й съпруг Р. К., чиито наследници
били тримата ответници – съпруга и две деца. На 02.12.2020 г. отв. Н. и С. К.и
прехвърлили на отв. Р. К. своите ид. части от правото на собственост върху
горепосочените обекти.
Ищецът твърди още, че през 2016 г. поканил останалите съсобственици на
3
самостоятелни обекти в сградата да подпише с всеки от тях договори за строителство,
по силата на които дружеството да извърши довършителните СМР, така че сградата да
бъде въведена в експлоатация. За разлика от по-голямата част от съсобствениците, отв.
К. и покойният й съпруг отказали да подпишат предложения им договор, но при все
това, както всички останали съсобственици снабдили дружеството- ищец с нотариално
заверено пълномощно по чл. 161, ал. 1, изр. 2 ЗУТ.
На 18.04.2017 г. бил подписан акт образец 11, с който се установило че сградата е
изпълнена до етап груб строеж. От този момент нататък ищцовото дружество поело
всички необходими за завършване на строежа работи, годността на които била
установена с акт обр. 15 на 20.12.2019 г., считано от когато се извършило и
предаването на строежа от ищеца- строител а възложителите. Бил издаден и акт обр. 16
впоследствие. Общата стойност на извършените от ищеца работи за довършване на
общите части на сградата възлизала на 593 695,71 лв., от които общият размер на
задълженията на ответниците, пропорционално на площта на притежаваните от тях
самостоятелни обекти и на припадащите им се ид. части от общите части на сградата
възлизала на 15 212,90 лв., от които за апартамента 11 310,37 лв. и за гаража 3902,53 лв.
Ищецът твърди още, че поканил неколкократно ответниците да ги заплатят, но те
отказвали с мотива, че нямало подписан договор за строителство между страните.
Налице обаче, според ищеца, била упълномощителна сделка, чието точно изпълнение
било безспорно установено посредством съставените в хода на строителството актове.
Поради това ищецът намира, че ответниците му дължат обезщетение в размер на
стойността на извършените от него довършителни работи по обекта и допълнителни
разходи, съответстващи на квадратурата на притежаваните към него момент
самостоятелни обекти и припадащите им се ид. части от общите части на сградата,
както и на квотите им в съсобствеността. Алтернативно намира, че му дължат сумата, с
която притежаваните от тях имоти са поскъпнали в резултат на извършените от ищеца
работи и с която ответниците неоснователно са се обогатили. Претендира и лихва за
забава върху тези суми, считано от датата на приемане на строежа с подписването на
акт обр. 15 на 20.12.2019 г., когато задължението е станало изискуемо до датата на
завеждане на исковата молба в съда, както и законна лихва до окончателното плащане
на задълженията.
Така предявените искове са оспорени от ответните страни с възражения за
тяхната неоснователност. Твърди се, че съгласно сключения с "КОРАЛ- ИВ" ООД
предварителен договор, самостоятелните обекти е следвало да им бъдат предадени до
етап на пълно завършване. През 2016 г. разбрали, че строителят бил сменен, но с
ищцовото дружество не подписали договор. Пълномощното подписали, тъй като така
щели да си получат и те документите за собственост на имотите. Позовават се на чл. 15
от предварителния договор, според който при недовършване на обекта по каквато и да
било причина в срока на действие на правото на строеж, правото на собственост
4
служебно се връщало на собственика на парцела, заедно с построеното, бзе заплащане
на никакви суми. Тази клауза следвало ищецът да съобрази още, когато плащал
довършителните работи. Намират, че след направеното дарение на 02.12.2020 г.
единствен собственик на имота станал отв. Р. К..
Районният съд в обжалваното решение приел, че главните искове намират
своето основание в чл. 61, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 59 ЗЗД. Приел, че ищецът е поел
извършване на чужда работа, за която е знаел, че е чужда и за която не е бил задължен
нито на основание писмен договор, нито по силата на закона да извърши. Според
районния съд на въведеното извъндоговорно основание заинтересованото лице дължи
възмездяване на действително извършената работа. От съвкупната преценка на
доказателствата- СТЕ, акт обр. 15 и акт обр. 16 приел, че извършените работи
отговарят на нормативните изисквания, откъдето извел извода, че предприетата работа
била уместно водена от гестора и добре управлявана в чужд интерес, поради което за
заинтересования възникнало задължение да репарира на гестора необходимите и
полезни разноски, които той реализирал по време на изпълнението. Относно
присъдения размер се позовал на заключението на СТЕ и приел, че те възлизат на общо
на 14948,69 лв., в т. ч. за индивидуалните обекти и за общите части към тях, която сума
разпределил между ответниците, съобразно техните квоти в съсобствеността на
обектите към датата на въвеждането им в експлоатация, когато е станало и изискуемо и
задължението за тяхното заплащане.
Поради несбъдване на вътрешното процесуалното условие не разгледал
исковете по чл. 59 ЗЗД.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК
на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, но въззивният съд го намира за
недопустимо в обжалваните части като постановено по непредявени искове.
Съображенията за това са следните:
Изложените в исковата молба твърдения са за сторени от ищеца „ДЕКРА
СТРОЙ“ ЕООД в полза на ответниците разходи за строително-монтажни, ремонтни и
довършителни работи по собствения им апартамент № 16 и гараж № 14 в жилищната
сграда находяща се в гр. Русе, ул. „Оборище“ № 2, както и по общите части на сградата
и външната инфраструктура въз основа на упълномощителната сделка, в изпълнение
на даденото му от отв. Н. К. и съпругът й Р. К. пълномощно да извърши всички
неизчерпателно посочени правни и фактически действия, необходими за довършване
5
на сградата и въвеждането й в експлоатация, в частност за въвеждане на собствените
им обекти в експлоатация. Претенциите са за заплащане на обезщетение в размер на
стойността на извършените от него довършителни работи по обекта и допълнителни
разходи на квадратурата на притежаваните от ответниците към момента момента на
въвеждане на сградата в експлоатация- 20.12.2019 г. ид. части от общите части на
сградата, както и на квотите им на съсобственост и алтернативно сумата, с която
притежаваните от тях имоти са поскъпнали в резултат на извършените от ищеца
работи и с която те неоснователно са се обогатили.
Т. е. главните, предявени от ищеца, искове са за заплащане на суми,
представляващи сторени от него разходи във връзка с осъществяване на действия по
силата на упълномощителната сделка и намират правното си основание на плоскостта
на договорната отговорност, а не на гестията. От твърденията в исковата молба за
наличие на сключена между страните упълномощителна сделка, по отношение на
която съгласно чл. 44 ЗЗД намират приложение правилата относно договорите, следва
извод за наличие на договорни отношения между същите, а не на неоснователно
разместване на блага. Поради посоченото и доколкото при упражняване на
представителната власт от пълномощника същият се обвързва от договор за мандат
(със съдържание според извършените действия в рамките на пълномощието), то
приложими са правилата на договора за поръчка в отношенията между представител и
представляван (в т. см. вж. Решение № ЗЗ8 от 11.01.2016 г. на ВКС по гр. д. №
1729/2015 г., IV г. о., ГК), поради което и исковите претенции по главните искове, с
оглед твърденията в исковата молба, намират правното си основание в чл. 79, ал. 1 във
вр. с чл. 280 от ЗЗД.
Това налага единственият възможен правен извод, че районният съд неправилно
е субсумирал фактите и е дал грешен доклад по чл. 146 ГПК. По този начин е нарушил
служебното начало (чл. 7 ГПК) и възприел правна квалификация по чл. 61, ал. 1 ЗЗД
въпреки изричното позоваване от страна на ищцовото дружество на налично
упълномощаване. Съгласно константната и задължителна съдебна практика,
обективирана в ППВС № 1/1953 г., ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение №
45/20.04.2010 г. по т. дело № 516/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 52/22.05.2009
г. по т. дело № 695/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 145/15.12.2009 г. по т. дело №
250/2009 г. на ВКС, ТК, І т. о. и др., съдът следва да направи правната квалифицира
иска по фактическите твърдения на ищеца, изложени в исковата молба. Ищецът не е
задължен да посочва правната квалификация на исковете си (претенцията си).
Правното основание на спора се дава от ищеца с изложените фактически твърдения (С,
Ж., Българско гражданско процесуално право, Сиела, София, 2020). Съдът е длъжен да
определи правната квалификация с доклада по чл. 146 ГПК като изходи както от
фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба (които формират
правното основание на иска), така и от заявеното в петитума искане за защита. На
6
основание чл. 6 ГПК (диспозитивно начало) съдът следва да разреши спора, с оглед
въведения от страните предмет на делото, доказателствата и приложи материалния
закон.
При тези фактически обстоятелства, въведени като основание на главните
искове въззивната инстанция намира, че РС Русе неправилно е счел, че е сезиран с
претенции по чл. 61, ал. 1 ЗЗД. Поради това съдът се е произнесъл по същество по
непредявени искове. Това от своя страна обуславя недопустимост на решението, в
частите, в които Н. М. К., Р. Р. К. и С. Р. К. са осъдени да заплатят на „ДЕКРА-
СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ********* съответно сумите от 9965,80 за първия ответник и по
2491,45 лв. за вторите двама ответници, ведно със законна лихва за забава от датата на
входиране на исковата молба – 11.07.2022 г. до окончателното плащане на сумите, тъй
като са разгледани искове на непредявено извъндоговорно основание. Произнасянето
по непредявените главни искове от своя страна обуславя недопустимост на
произнасянето и по акцесорните искове мораторна лихва за периода от 20.12.2019 г. до
11.07.2022 г.
В този смисъл и с оглед разпоредбата на чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, решението, в
обжалваните части следва да бъде обезсилено и делото се върне на първата инстанция
за ново разглеждане от първото съдебно заседание, в което съдът следва изготви
доклад по правното основание на спора и разпредели доказателствената тежест по реда
на чл. 146 ГПК.
По разноските:
Настоящото въззивно производството приключва с решение, с което
обжалваното първоинстанционно решение се обезсилва и делото се връща за ново
разглеждане от друг състав на районния съд, т.е. не се разрешава по същество правният
спор, предмет на делото, и не се слага край на делото, поради което за страните не
възниква право на разноски по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, които да бъдат присъждани от
въззивния съд. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да
се произнесе по разноските, направени и в настоящото въззивно производство
съгласно чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК.
Мотивиран така и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, Русенският окръжен
съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 284/7.03.2023 г., постановено по гр. д. № 3674/2022 г.
на Русенския районен съд в частта, в която Н. М. К., ЕГН ********** е осъдена да
заплати на „ДЕКРА- СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ********* сумата 9965,80 лв.,
представляваща стойността на извършените от ищеца СМР и разходи във връзка с
7
довършването на собствените й 4/6 ид.ч. от AПAPTAMEHT 16 във вх. Б, ет. 3, ведно с
ИЗБА 46 и 1,5138 % или 10,55 кв.м ид. части от общите части на сградата и ГАРАЖ 14,
гаражна група - двор, етаж партерен и припадащите му се 0,4266 % или 2,97 кв.м ид.
части от общите части на сградата, находяща се в гр. Русе, ул. Оборище № 2, ведно със
законната лихва от предявяване на иска- 11.07.2022 год. до изплащане на
задължението, мораторна лихва върху главницата в размер на 2588,30 лв. от датата на
приемане на обекта с Акт образец 15 на 20.12.2019 год. до датата на подаване на
исковата молба и сумата 1729,09 лв. - разноски по делото.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 284/7.03.2023 г., постановено по гр. д. № 3674/2022 г.
на Русенския районен съд в частта, в която Р. Р. К., ЕГН ********** е осъден да
заплати на „ДЕКРА СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ********* сумата 2491,45 лв.,
представляваща стойността на извършените от ищеца СМР и разходи във връзка с
довършването на собствените му 1/6 ид.ч. от AПAPTAMEHT 16 във вх. Б, ет. 3, ведно
с ИЗБА 46 и 1,5138 % или 10,55 кв.м ид. части от общите части на сградата и ГАРАЖ
14, гаражна група - двор, етаж партерен и припадащите му се 0,4266 % или 2,97 кв.м
ид. части от общите части на сградата, находяща се в гр. Русе, ул. Оборище № 2, ведно
със законната лихва от предявяване на иска11.07.2022 год. до изплащане на
задължението, мораторна лихва върху главницата в размер на 647,07 лв. от датата на
приемане на обекта с Акт образец 15 на 20.12.2019 год. до датата на подаване на
исковата молба, , както и сумата от 432,27 лв. - разноски по делото.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 284/7.03.2023 г., постановено по гр. д. № 3674/2022 г.
на Русенския районен съд в частта, в която С. Р. К., ЕГН **********, е осъдена да
заплати на „ДЕКРА- СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ********* сумата 2491,45 лв.,
представляваща стойността на извършените от ищеца СМР и разходи във връзка с
довършването на собствените й 1/6 ид.ч. от AПAPTAMEHT 16 във вх. Б, ет. 3, ведно с
ИЗБА 46 и 1,5138 % или 10,55 кв.м ид. части от общите части на сградата и ГАРАЖ 14,
гаражна група - двор, етаж партерен и припадащите му се 0,4266 % или 2,97 кв.м ид.
части от общите части на сградата, находяща се в гр. Русе, ул. Оборище № 2, ведно със
законната лихва от предявяване на иска11.07.2022 год. до изплащане на задължението,
мораторна лихва върху главницата в размер на 647,07 лв. от датата на приемане на
обекта с Акт образец 15 на 20.12.2019 год. до датата на подаване на исковата молба,
както и сумата 432.27 лв., представляваща разноски по делото.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тези части от друг състав на Районен съд
Русе.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните .
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9