Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.09.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо Гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН
СТАНЧЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Чеуз ч.гр.д. № 8 515 по описа на съда за 2020
г., констатира следното:
Производството
е по реда на чл. 435 ал.2 т.1 от ГПК вр. с чл. 528 ал. 5 от ГПК.
Образувано е по жалба от М.И.И.,
чрез адв. С.Б.срещу постановление за налагане на глоба от 18.10.2018 г. по изп.
дело 671/2015 г. по описа на ДСИ при СРС, 4 отделение, 25 участък, с което на
същата е наложена глоба от 400 лева, затова че е извършила противно на това,
което е задължена да върши, съгласно решение по гр.д. 7351/2011 г. на СРС и
решение № ІІ-117-323/11.09.2015 г. по гр.д. 18533/2015 г. на СРС, 117 състав, с
които са определи лични отношения с бащата на детето като на 02.04.2016 г. и на
16.04.2016 г. в 9.00 часа не е предала детето В.Л.Д. на бащата Л.Д.Д.. Твърди
се, че постановлението е незаконосъобразно и иска неговата отмяна.
Ответникът по жалбата
/взискател в производството/ не е депозирал възражение.
Депозирани
са мотиви на ДСИ по реда на чл. 436 ал.3 от ГПК.
След
преценка на доводите на страните, мотивите на съдебния изпълнител и
доказателствата по делото, въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Специалното
изпълнително производство по реда на чл. 528 от ГПК касае изпълнение на задължение за предаване на дете. До
длъжника /настоящ жалбоподател/ е отправена покана за доброволно изпълнение,
редовно получена на 05.11.2015 г. В същата е указано задължението, предвидено в
чл. 528 ал.1 от ГПК в тридневен срок от връчването на поканата да съобщи на съдебния изпълнител: готов ли е да предаде
детето в определеното място и време; какви пречки за своевременното изпълнение
на задължението съществуват; в кое време и място е готов да предаде детето. Указана
е и санкцията при неизпълнение. Данни за изпълнение на задължението от страна
на жалбоподателката няма.
Напротив,
видно от доказателствата по делото същата е инициирала производство по чл. 127А
ал.2 от СК вр. с чл. 76 т.9 от ЗБЛД, по което с решение ІІІ-117-323 от
11.09.2015 г. на жалбоподателката е разрешено лично и без съгласието на Л.Д.Д.да
снабди с необходимите документи детето им В.Л.Д., както и да го извежда извън
страната – в Германия от 15.10.2015 г. до 15.01.2016 г. извън периодите
/дните/, определени за лични контакти на детето с баща му по съдебно решение от
04.04.12 г. на СГС, Първи брачен състав по гр.д. 7351/2011 г. Видно от
удостоверение на МВР – СДВР от 14.04.2016 г. настоящата жалбоподателка е
напуснала пределите на РБ на 19.10.2015 г. с детето В.Л.Д. и няма данни за
тяхното завръщане. От представеното в изпълнителното дело потвърждение на
адресната регистрация, Гражданска служба – гр. Берлин е видно, че М.И.И. и В.Л.Д.
са регистрирали дата на настаняване на адрес в гр. Берлин на 27.10.2015 г., а
от договор за полагане на грижи, сключен с Детска градина „Дванадесет
дребосъка“ – Берлин се установява, че В.Л.Д. е приет в детската гради в гр.
Берлин от 01.12.2015 г.
Преценени
в съвкупност тези доказателства мотивират настоящият съдебен състав да мотивира
извод, че настоящият жалбоподател не е
имал намерие да изпълни доброволно съдебното решение. Това
се потвърждава и от инициираното от него ново дело за промяна на родителските права.
Съгласно задължителните указания по ТР 3/10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителният способ, чрез който се провежда
принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между
родител и дете, е този по чл. 528 ал. 5 от ГПК като визираната в нормата на чл. 527 ал.3 от ГПК глоба съставлява санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528 ал.2
от ГПК.
По
делото не се съдържат обективни
причини за неизпълнение на задълженията си. Едностранната промяна на
местоживеене на детето, предприето от настоящата жалбоподателка едностранно и в
противоречие с определения със съдебното решение режим на лични контакти с
бащата. Обстоятелство, което се признава изрично и в мотивите на представеното
от самата жалбоподателка решение на Бранденбургския Върховен регионален съд в
производство по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца. Последващото решение на СРС, с което се променя режима на
лични контакти касае следващ на процесния по настоящото производство период от
време, поради което е ирелевантно.
Предвид тези съображения, настоящият съдебен
състав намира, че на жалбоподателката
законосъобразно е наложена глоба в размер на 400 лв. Обжалваното постановление
е законосъобразно, поради което жалбата следва да се остави без уважение.
Поради изложените съображения
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ без уважение жалбата на М.И.И.,
чрез адв. С.Б.срещу постановление за налагане на глоба от 18.10.2018 г. по изп.
дело 671/2015 г. по описа на ДСИ при СРС, 4 отделение, 25 участък, с което на
същата е наложена глоба от 400 лева.
Решението е
окончателно с оглед чл. 437 ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.