Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
Пазарджик,
26,08,2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на двадесет и трети
юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при
секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен съдия РАДИНА анд № 747/20 по описа на Пазарджишкия районен съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.Б.Д. , ЕГН: **********
с адрес: *** чрез: адвокат К.С. против Наказателно постановление
№20-1006-001069/24.04.2020 г на началник група , сектор „ПП“ при ОДМВР -Пазарджик,
с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 179, ал.2 вр. ал.1 т. 5,
пр.ІV ЗДвП - глоба в размер на 200 лева.
С жалбата се иска отмяна на постановлението с
твърдения за неговата материално-правната неизправност.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя
процесуален представител, настоява да се отмени постановлението като
незаконосъобразно по представените в жалбата и развити по същество основания,
вкл. на база на ангажирани доказателства.
Въззиваемата страна, с писмено становище настоява
да се потвърди НП.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено
следното:
На 10,04,20г. 84-годишният жалбоподател се движел
с велосипеда си по бул. „Константин Величков“ в гр. Пазарджик, в посока
кръстовището с ул. „Граф Игнатиев“ . Наближавайки кръстовището
жалбоподателят се забелязал пресичащата по пешеходната пътека платното
св. П. и я блъснал с велосипеда си, след което и двамата паднали. На място
пристигнал св. Г. - автопатрул, който
след като изяснил ситуацията, вкл. с разпита на случаен очевидец ( св. Т.),
съставил против жалбоподателя настоящия акт за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
Актът е надлежно предявен и е връчен препис.
Въз основа на него е издадено НП.
Последното
не се атакува с конкретни доводи за процесуална неизправност, а и такава не се
установи при служебния контрол. актът и НП имат съдържание , което отговаря на
нормативно установените изисквания- изложени са достатъчно по обем и яснота
обстоятелства по извършване на нарушението, което е получило своята съответна
правна квалификация.
Констативният и санкционният акт са съставени,
връчени/предявени от компетентни органи,
при спазване на установената процедура.
По същество -нарушението също е напълно установено. Обясненията на
жалбоподателя относно механизма на настъпване на процесния инцидент са напълно
опровергани от показанията на пострадалата П. , подкрепени от тези на случайния
очевидец св. Т.. Тези свидетелски показания, съдържащи факти, споделени на
място и на автопатрула св. Г., сочат, че п. е била стъпила на първата лента на
пешеходната пътека, когато управлявания от жалбоподателя велосипед я блъснал
навлизайки между краката й с предната си гума, вследствие на което паднали и тя
и водача му. Изводът, че водачът на
велосипеда не е спазил изискването на чл. 119, ал.1 ЗДвП „ да пропусне
стъпилите и преминаващи по нея пешеходци“ е директен и обоснован.
Наложената санкция е също на основание съответната
административно-наказателна норма по по-тежко наказуемия състав на ал.2 на чл.
179 от ЗДвП ( вр ал.1 т.5, пр.ІV) - поради установеното настъпване на ПТ, в
резултат на което пострадалата дори е претърпяла средна телесна повреда по смисъла
на чл. 129 от НК ( виж на л. 32). Наложеното наказание е глоба във фиксиран от
законодателя размер 200 лева.
Този размер е напълно непосилен за жалбоподателя,
който е 84-годишен пенсионер с пенсия 205,23лева ( л. 35) и редица заболявания
( л. 48, 47,46) - хипетрония, сърдечна застойна недостатъчност, стенокардия ,
анемия, хиперплазия на простата с данни за карцином . Всички тези обстоятелства правят налагането на
процесната глоба неоправдано и в противоречие с „принципа за пропроционалност“
-основен сред принципите на правото на Европейския съюз и задължителен при преценка на наложената санкция. Съгласно трайната
практика на Съда на Европейския съюз, държавите- членки имат законен интерес да
вземат подходящите мерки за защита на
своите интереси. С Решение на този
съд от 9 февруари 2012 г. по дело M. U., C-210/10, т. 23 и цитираната там
съдебна практика е установено, че : „при
липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите,
приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това
законодателство режим, държавите- членки са компетентни да изберат санкции, които
според тях са подходящи. Те, въпреки това, са задължени да упражняват
компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи
принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалността.”
Тоест правна уредба по правото на Съюза препраща по този въпрос към
националните разпоредби, но с член 4, §
3 от ДФЕС относно принципа за лоялното сътрудничество е предвидено държавите-членки да вземат всички мерки,
които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на
Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си власт по отношение на
избора на такива мерки, те трябва да гарантират, че при всички положения
придават на санкцията ефективен, пропорционален
и възпиращ характер –(Решение от 7 октомври 2010 г, дело S. M. S.,
C-382/09, т. 44 и цитираната в същото съдебна практика). В т. 24 от цитирано
решение по делото M. U. - т. 24 и цитираната съдебна практика, е посочено, че
когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето на
националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на
пропорционалността на подобни санкции, „санкционните
мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на
подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това
законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко
подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените
неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели”
. В Решение на Общия съд, VІІІ, 17 март
2016 година по дело T-817/14, в т.50 отново се застъпва становището, че „ Във
връзка с това следва да се напомни, че принципът на пропорционалност, който е
част от общите принципи на правото на Съюза и е възпроизведен в член 5,
параграф 4 ДЕС, изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят
границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели,
преследвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато
съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до
мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не
трябва да са несъразмерни с тези цели. Следователно не става дума да се
установи дали приетите от законодателя на Съюза мерки са единствените или
най-добрите възможни, а дали те са явно неподходящи
по отношение на преследваната цел (вж. решение ATC и др., т. 31 по-горе,
EU:T:2013:451, т. 98 и 99 и цитираната съдебна практика). Настоящият случай,
дефиниран със споделените горе специфики, представя именно такава санкционна
мярка, която е крайно неподходяща и всъщност непоносима/неизпълнима без да
причини крайни неудобства, тъй като изплащането на глоба в наложения размер би
лишило жалбоподателя от целия му месечен доход . В този смисъл процесната
санкция е непропорционална и несъответна.
По изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№20-1006-001069/24.04.2020 г на началник група , сектор „ПП“ при ОДМВР
-Пазарджик, с което на Д.Б.Д. , ЕГН: ********** с адрес: *** е наложена на
основание чл. 179, ал.2 вр. ал.1 т. 5, пр.ІV ЗДвП - глоба в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд-гр.Пазарджик в
14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: