НАХД № 677/2013
год.
МОТИВИ:
Обвинението
е против подс.К.К.С. ***, ЕГН ********** за престъпление по чл.227б ал.2 във
вр. с ал.1 от НК, а именно за това, че в гр. Пазарджик, като управител и
едноличен собственик на капитала и представител на търговско дружество „А.”
ЕООД, в 30 дневен срок, считано от 31.03.2010 год. - датата на спиране на
плащанията по изискуемо парично задължение към „У.” ООД гр. Пазарджик на обща
стойност 18 998,66 лв. съгласно Заповед на Районен съд Пазарджик №
202/11.02.2010 год. по ч. гр. д. № 395/2010 год. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК; до 30.04.2010 г. не е поискал от Окръжен съд
Пазарджик да открие производство по несъстоятелност.
В съдебно заседание подсъдимият не се
явява лично. Производството е проведено в негово отсъствие с участието на
служебен защитник.
Представителят на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло обвинението и пледира за осъдителна
присъда.
Районният съд, като обсъди събраните по делото писмени
и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
Към инкриминирания период подс.К.С. бил едноличен
собственик на капитала, управител и представител па „А.” ЕООД-гр.Пазарджик.
Предметът на дейност на дружеството основно бил строителство и ремонт на сгради
и съоръжения.
През 2008 г. дружеството закупило строителни материали
от „У.” ООД-гр.Пазарджик, при което били издадени 5 бр. фактури с номера №
6531/16.07.2008 г. на стойност 1 609,15 лв.; № 6973/20.08.2008 г. на стойност 8
788,99 лв.; № 7810/27.10.2008 г. на стойност 3 399,78 лв.; № 7811/27.10.2008 г.
на стойност 59,65 лв. и № 7812/27.10.2008 г. на стойност 2 492,60 лв.
В последствие „А.” ЕООД не погасило задълженията си, РС-Пазарджик
издал по искане на кредитора заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 и сл. от ГПК с №
202/11.02.2010 г. по ч. гр. д. № 395/2010 г. предмет на изпълнение били сумите
по горепосочените фактури без тази с № 7811/27.10.2008 г. на стойност 59.65 лв.
Заповедта била за сумата от 16 290.52
лв. – главница, плюс 2 708,14 лв. лихви за забава - общо 18 998,66 лв.
Въз основа на заповедта, „У.” ООД се снабдило с
изпълнителен лист, след което било образувано изпълнително дело при ДСИ в
районен съд Пазарджик. По това дело обаче не постъпили парични суми за
погасяване на задължението.
В периода 2008 – 2010 година финансовото състояние на
дружеството се влошавало. Приходите надхвърляли разходите и финансовите
задължения се увеличавали. Към 31.03.2010 година стойността на активите на
представляваното от подсъдимия дружество
не с могло да покрие възникналите задължения и окончателно били преустановени
плащанията към кредиторите.
Съгласно разпоредбата на чл. 626 ал. 2 от Търговския
закон, в 30 дневен срок, считано от 31.03.2010г., т.е. до 30.04.2010г. подс. С.
е имал задължението да поиска от Окръжен сьд Пазарджик да открие производство
по обявяване в несъстоятелност на представляваното от него дружество, но той не
е сторил това.
По този повод било отпочнато настоящото наказателно
производство.
Видно от заключението на финансово-икономическата
експертиза /папка №2, лист 91-96 от делото/, което съдът цени като обективно и
компетентно, представляваното от обвиняемия дружество „А.” ЕООД е изпаднало в
неплатежоспособност на 31.03.2010г. и в 30-днвене срок, считано от тази дата
управителят е следвало да поиска откриване на производство по несъстоятелност,
което не било сторено. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че е категорично
относно датата на неплатежоспособността, която е определил, изхождайки основно
от годишната данъчна декларация, подадена от дружеството по чл.92 от ЗКПО.
Именно към тази дата подс.С., в качеството си на управител на дружеството е бил
абсолютно наясно, че финансовото състояние на дружеството е изключително
влошено и не би могъл да погасява задълженията към кредиторите си, като
фактически е преустановил каквито и да било плащания.
Така описаната фактическа обстановка,
съдът възприе въз основа на показанията на св. Н.П., св.А.Т. и св.А.Л.,
заключението на ФИЕ и писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения
материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло събраните
писмени и гласни доказателства, т.к. те са непротиворечиви и взаимно се
допълват, като по безпротиворечив начин очертават гореописаната фактическа
обстановка.
При така възприетата фактическа обстановка и въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за
безспорно установено, че подс.С. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на
чл.227б ал.2, във връзка с ал.1 от НК, като в гр.Пазарджик, като управител и
едноличен собственик на капитала на „А.” ЕООД, в 30-дневен срок от спиране на
плащане, считано от 31.03.2010г. т.е. до 30.04.2010г. не е поискал от съда да
открие производство по несъстоятелност.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за
времето, мястото и начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал обстоятелствата, че е имал
качеството на управител и едноличен собственик на капитала на гореспоменатото
дружество. Съзнавал е, че дружеството е имало изискуеми парични задължения,
спрял е плащанията и в 30 дневен срок от 31.03.2010 г., тоест до 30.04.2010 г.
не е поискал от съда да открие производство по несъстоятелност, каквото
задължение му се вменява в чл. 626 ал. 2, предложение 3, във връзка с ал. 1 от
Търговския закон.
При определяне размера на наказанието,
което следва да бъде наложено на подсъдимият, съдът се ръководи от изискванията
на чл.36 от НК - относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54
от НК - относно индивидуализацията на същото.
Самият подсъдим е личност със завишена степен на
обществена опасност. Осъждан е по НОХД №2107808г. на ПРС, с влязла в сила на
23.10.2008г. присъда, за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, като му е наложено
наказание пробация. По местоживеене е положително охарактеризиран. Конкретното
деяние не е с висока степен на обществена опасност.
Причините за извършване на престъплението се коренят в
личността на подсъдимия, в недостатъчното му правосъзнание и правна култура.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства се отчетоха оказаното съдействие на разследващите органи – в
досъдебната фаза подсъдимият е дава съгласие за разкриване на данъчни и банкови
сведения за него и неговото дружество, добрите характеристични данни и тежкото
материално положение и. Отегчаващо обстоятелство – обремененото съдебно минало.
С оглед на горното и като съобрази наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им
тежест, съдът даде превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и наложи на подс.С. наказание по втората алтернатива на
осъществения престъпен състав, като го осъди на глоба в размер на 2000 лева,
платима в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.С. да
заплати сторените по делото разноски в
размер на 175 лв. за експертиза, платими
по сметка на ОД на МВР Пазарджик и в размер на 45 лева –
по сметка на ПРС за възнаграждение за явяване на вещо лице в о.с.з.
По изложените съображения Пазарджишкият Районен съд
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: