№ 758
гр. Варна, 16.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно частно
търговско дело № 20223001000631 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Василев Груп“ ЕООД, чрез
процесуален представител адв. М. П., срещу Определение № 175 от
10.06.2022 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т. д. № 1/2022 г., с
което съдът е отменил определение № 87 от 06.04.2022 г., постановено по
същото дело, в частта за разноските и е присъдил сумата от 1 000 лв., вместо
претендираните от жалбоподателя разноски по делото в размер на 3 300 лв.
съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /за краткост „Наредбата“/. Излагат се подробни
доводи, че съдът е намалил размера на разноските под минимално
определения, който в случая е 3 300 лв. и това не съответства на чл. 7, ал. 2, т.
4 и § 2а от Наредбата. В подкрепа на изложеното сочи практика на Съда на
Европейския съюз. В заключение сочи, че претендираното адвокатско
възнаграждение не е прекомерно, поради което и искането за намаляването
му е неоснователно. Предвид горното моли съда да отмени обжалваното
определение и да му бъдат присъдени претендираните разноски съобразно
представените писмени доказателства и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор от „Билдком“ ЕООД,
чрез адв. М. С., в който се излагат доводи за неоснователността на жалбата.
1
Сочи се, че единственото правно действие, което е извършил процесуалният
представител на насрещната страна е да изготви и представи отговор на
исковата молба, поради което намира претендираната сума от 3 300 лв. за
адвокатско възнаграждение за прекомерна. Счита, че с оглед фактическата и
правна сложност в случая съдът правилно е намалил размера. Моли за
потвърждаване на определението.
Варненският апелативен съд, търговско отделение, намира, че частната
жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по
същество е основателна, поради следните съображения:
Производството по т. д. № 1 по описа за 2022 г. на Добрички окръжен
съд е образувано по предявен от „Билдком“ ЕООД срещу „Василев Груп“
ЕООД иск с правно основание чл. 82 от ЗЗД, за заплащане на сумата от
93 460.20 лв., представляваща обезщетние за неизпълнен договор за
търговска продажба.
С определение № 87/06.04.2022 г. по т. д. № 1/2022 г. на Добричкия
окръжен съд, съдът е прекратил производството по делото, поради
неподведомственост на гражданския съд, съобразно наличието на сключено
арбитражно споразумение между страните по смисъла на чл. 19 от ГПК и на
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК е осъдил ищеца „Билдком“ ЕООД да заплати
на ответника „Василев Груп“ ЕООД сумата в размер на 3 300 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок за обжалване на така постановеното
определение ищецът е подал частна жалба срещу същото в частта, в която е
осъден да заплати на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 3 300
лв., като е навел доводи за изменение в частта за разноските. Окръжният съд е
приел, че по своята правна същност частната жалба представлява искане по
чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното определение в частта за
разноските.
С писмено становище, насрещната страна, чрез процесуален
представител е изложила съображения за неоснователност на молбата.
С обжалваното определение № 175 от 10.06.2022 г., постановено по т.
д. № 1/2022 г. на Добричкия окръжен съд, частично е уважена молбата за
присъждане на сторените в хода на производството разноски, като са
2
присъдени в полза на ответника разноски в размер на 1 000 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение. В мотивите си съдът е посочил,
че Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения противоречи на правото на Европейския съюз и по-
конкретно на чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС. С оглед така направения извод, е
посочил, че не е обвързан при определяне на разноските нито от уговорения
размер на адвокатското възнаграждение, нито от минималния размер на
адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата, а следва да се отчете
правната и фактическа сложност на делото.
Настоящият състав на въззивната инстанция намира така
постановеното определение за неправилно, поради следното:
Съдът е прекратил производството по делото, с оглед на
неподведомствеността на спора, предвид наличието на арбитражна клауза по
смисъла на чл. 19 от ГПК.
Съобразно чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски и
при прекратяване на делото, поради което на същият се дължат разноски по
прекратеното производство. В случая са представени доказателства за реално
извършване на разноски в размер на 3 300 лв. /л. 28-29 от т. д. № 1/2022 г. на
ДОС/.
Относно становището на окръжния съд за неприложимост на
Наредбата, респективно относно компетентността на съда, да игнорира
посочените в Наредбата /която има характер на подзаконов нормативен акт/,
минимални размери на адвокатските възнаграждения:
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 пр. второ от ЗАдв. размерът на
адвокатското възнаграждение не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответиня вид работа.
Следователно цитираният текст от закона препраща към Наредбата и
функционирането му е обвързано с нея.
Добричкият окръжен съд се е позовал на практиката на Съда на
Европейския съюз /СЕС/, като е цитирал конкретни решения на базата, на
които е извел съжденията си за неприложимост на Наредбата.
Действително, ако СЕС установи противоречие на местна правна
норма с правото на съюза, същата не би следвало да се прилага. Но ако съдът
3
във връзка с извършената проверка укаже на запитващата юрисдикция да
извърши проверка относно местното право и прилагането на правото на ЕС,
тези указания са задължителни също. Следва да се отбележи също, че
отговорите на преюдициалните запитвания не решават спора, а представляват
единствено насоки за разрешаването му, като националният съд е
компетентен за решаването на спора, съответно и за прилагането на дадените
отговори по запитванията.
Видно от т. 1 от постановеното Решение по обединените дела С-427/16
и С-428/16., Съдът е посочил, че разпоредбата би могла да ограничи
конкуренцията по см. на чл. 101 ДФЕС. Съответно е дал указание
запитващият съд да извърши проверка – дали така наложените ограниченияа
се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на
тези легитимни цели.
Както бе посочено по-горе, във връзка с преюдициалното запитване,
съдът не е установил директно противоречие на националната правна уредба
с правото на съюза, а е дал указание, как да бъде извършена преценка относно
законосъобразността на цитирания нормативент акт. С други думи , съдът е
указал по реда на местното право да се извърши преценка дали нормите на
Наредбата нарушават конкретно забраната за нелоялна конкуренция. А
местното право разполага с изрично предвидено производство позволяващо
преценка дали даден подзаконов нормативен акт е законосъобразен и
целесъобразен. Тя следва да бъде направена по предвидения за това ред - чл.
185 и сл. от АПК, както и от изрично посочения компетентен съд – Върховен
административен съд на Република България, съобразно чл. 132 от АПК.
Следователно, недопустимо е правоприлагащ орган като Добричкия окръжен
съд, да прави преценка относно законосъобразността на акта, както е
направил в случая.
По повод на изложените съображения на окръжния съд, при
постановяване на обжалвания акт, относно противоречието на Наредба №
1/09.07.2004 год. с правото на ЕС, съдът излага следните съображения:
Добричкият окръжен съд е стигнал до този извод, като е посочил, че
относно решението на Висшия адвокатски липсват каквито и да е мотиви, и
обосновка за установените минимални размери на възнагражденията.
Настоящият състав на въззивната инстанция счита, че определените в
4
Наредбата размери на минималните възнаграждения, сами по себе си не
засягат правата на страните. Това е така, защото забраната да се присъждат
възнаграждения в по-нисък размер не се съдържа в самата Наредба, а в друг
нормативен акт – ЗАдв - чл. 36 от същия.
За това изложените съображения, относно нелигитимността на
Наредбата, са ирелевантни за забраната за присъждане на възнаграждение
под минималните размери –понеже същата е въведена с разпоредбата на чл.
36, ал. 2 от ЗАдв. А както се посочи, съображенията на окръжния съд при
постановяване на обжалвания акт, респективно да стигне до извода, че е
компетентен да извърши преценка на дължимото възнаграждение под
определените минимални възнаграждения, изцяло се основават на
противоречието на Наредбата с правото на ЕС - чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС.
Но видно от изложеното в мотивите, изводите на съда се отнасят само
до органа – ВАдвС и процедурата при приемане на Наредбата, като не са
изложени съображения, каквито са указанията в постановеното решение на
СЕС, конкретно да се прецени, дали поставените ограничения са пречка и
създават опасност за конкуренцията на вътрешния пазар. А това е главният
въпрос, който се поставя с постановеното решение. Въпреки, че той не е
намерил отговор в определението, настоящият състав счита, че посочените
ограничения по никакъв начин не ограничават конкуренцията, при
предоставяне на адвокатските услуги. От една страна те се отнасят до всички
адвокати, а от друга - в страната има само една организация, в която членуват
всички адвокати, поради което и не са налице предпоставките за възникване
на нелоялна конкуренция, поради въведените минимални размери на
възнагражденията. Такава би възникнала евентуално, ако в държавата
действаха няколко сдружения на адвокатите, които работят при различни
изисквания.
Предвид горното, посочените ограничения на минималните адвокатски
възнаграждения не са пречка да се осигури изпълнението на посочените в
решението на СЕС легитимни цели. Дори и разгледана по същество,
Наредбата не е в противоречие с правото на ЕС.
В обобщение, не е налице основание – въз основа на практиката на
СЕС - Решение по съединените дела С-427/16 и С-428/16, да се игнорира
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 пр. второ от ЗАдв, според която размерът на
5
възнаграждението не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредбата на
Висшия адвокатски съвет.
При това положение, следва да се направи извод, че настоящият състав
е обвързан от определените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения. Впрочем, актуалното действие на Наредба №
1/2004 г. намира израз и в постоянната съдебна практика, в която изрично са
приложени разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения /в този смисъл: определение № 138 от 15.03.2021 г. на ВКС
по ч. т. д. № 2085/2020 г., II т. о., ТК, решение № 54 от 21.07.2020 г. на ВКС
по т. д. № 215/2019 г. І т. о., определение № 130/15.07.2020 г. на ВКС по т. д.
№ 596/2018 г. І т. о. определение № 143/05.08.2020 г. на ВКС по т. д. №
1718/2019 г. І т. о. и др./.
Предвид изложеното, искането за присъждане на разноски, следва да
бъде разгледано по същество.
Както бе посочено, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, разноски се
дължат и при прекратяване на делото.
Представени са доказателства за реално извършване на разноски в
размер на 3 300 лв.
Минималният размер на възнаграждението определен съобразно чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредбата и размера на защитавания интерес от 93 460.20 лв. е
сумата от 3 333.81 лв.
Съобразно чл. 36, ал. 2 пр. второ от ЗАдв размерът на
възнаграждението не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредбата на
Висшия адвокатски съвет.
Следователно, съобразно законодателството, минимално дължимият
размер на адвокатското възнаграждение по настоящето дело е сумата от 3
333.81 лв., която не се различава съществено от претендирания размер на
адвокатското възнаграждение от 3 300 лв., която сума следва да бъде
присъдена на ответника по делото.
В продължение на горното, настоящият състав следва да отбележи, че
направеното възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар е неоснователно, доколкото същият е съобразен с предвидения в
Наредбата минимум.
6
Предвид изложеното, частната жалба се явява основателна и следва да
бъде уважена, като бъде изменено постановеното определение и се присъди
допълнително сумата от 2 300 лв., представляваща разликата над
присъдените от Добричкия окръжен съд 1 000 лв. до дължимия минимален
размер съобразно Наредба № 1/2004 г. на адвокатско възнаграждение по
прекратеното производство, в размер на 3 300 лв.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 175/10.06.2022 г. по т. д. № 1/2022 г. по
описа на Добричкия окръжен съд в частта с която отхвърля искането за
присъждане на разноски, за разликата над 1 000 лв. до сумата от 3 300 лв. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Билдком“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Асен Йорданов“ № 60, да заплати „Василев Груп“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, пл.
„Македония“ № 22, сумата от 2 300 лв. /две хиляди и триста лева/,
представляваща направени от ответника разноски за адвокатска защита пред
първоинстанционния съд, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Потвърждава определението в останалата част.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред
Върховен касационен съд на Република България, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението до страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7