Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 102/01.03.2021 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря Александрина Александрова и с участието
на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа
докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно
дело № 66 по описа на
Административен съд - Монтана за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение № 260051 от 04.12.2020 г. по АНД № 575 по описа за 2019г.
на Районен съд – Лом, с което е отменено наказателно постановление
№ 12-001611 от 03.12.2019
г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, с което на „“А***
о*** г***”,, ЕООД с ЕИК * със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Б.И. ***, за
извършено административно нарушение по чл.61, ал.1 във връзка чл.62, ал.1 от КТ
е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00лева /хиляда и петстотин/, на
основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. чл.414, ал.3 от КТ.
Касационният жалбоподател Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, чрез надлежно упълномощения
процесуален представител старши юрисконсулт С*** К*** в жалбата и по съществото на делото навежда
доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението на първата инстанция
поради нарушаване на процесуалните правила и противоречие с материалния закон.
Излага доводи, че установеното на място лице е работело в обект на дружеството,
като е извършвало кофражни дейности на сграда от лявата страна на входа, без
отношенията по предоставяне на работна сила да са уредени като трудови. Сочи,
че подписаният от установеното на място лице – М*** Я*** Г*** констативен
протокол, съставен от контролните органи към момента на проверката на място,
същото се е вписало, че работи като „общ работник” с работно време от 08,00часа
до 17,00часа, като е положило и подписа си. Моли за отмяна на въззивното
решение и потвърждаване на издаденото НП. Претендира сторените по
делото разноски, като моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
двете съдебни инстанции.
Ответника по
касационната жалба “А*** о*** г***”, ЕООД със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя Б.И. ***, редовно
призовано не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната
жалба.
Окръжна прокуратура –
Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез
представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е ОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е отменил
издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Лом е приел от
фактическа страна, че при извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство от инспектори на Дирекция „Инспекция
по труда” гр.Монтана в стопански двор находящ се в гр.Лом, извън регулация,
обект на “А*** о***
г***”, ЕООД с ЕИК * на 25.09.2019год. в 11,30часа е
констатирано, че търговското дружество в качеството си на работодател,
представлявано от управителя Б.И.И. е допуснало да работи лицето М*** Я*** Г*** ,
престирайки работна сила, като „строител”, тъй като е извършвал кофражни
дейности на съществуваща сграда от лявата страна на входа, без отношенията при
предоставяне на работна сила да са уредени, като трудови правоотношения и без
сключен трудов договор в писмена форма, преди постъпване на работа. Нарушението
е констатирано с протокол от извършена проверка на място на 25.09.2019г. и по
документи на 02.10.2019год.
Съставен бил АУАН №12-001611 от 29.10.2019год., в
който за нарушена е посочена разпоредбата на чл.61, ал.1 във вр. чл.62, ал.1 от
Кодекса на труда /КТ/. АУАН е връчен на управителя на търговското дружество и е
подписан от него без възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са депозирани писмени
възражения против АУАН в които е посочено, че лицето М*** Я*** Г*** ,
установено на обекта не е извършвал строителна дейност, а е „…закупил заедно с
друго лице отпадъчен дървен материал бутнат от селскостопанска сграда
собственост на дружеството…”
Възражението е прието за неоснователно и е издадено
оспореното в настоящето производство НП.
При тази фактическа обстановка и като взел
предвид представените писмени доказателства от ответника и показанията на
св.Марко Б*** , въззивния съд е приел, че в случая не е осъществен от обективна
и субективна страна състава на нарушението по чл.61, ал.1 във вр. чл.62, ал.1 от КТ. Кредитирал е твърденията
на административно наказаното дружество, факта, че протокола от проверката е
съставен в отсъствие на представител на дружеството и е приел, че не се касае
за трудово правоотношение, а за „договор за изработка”, тъй като установеното
лице М*** Г*** е събирал дървен материал за собствени нужди на база показанията
на св.Будинов.
Доводите изложени във въззивното решение не
се споделят от настоящият касационен състав.
Безспорно от съставения констативен протокол
от длъжностни лица в ДИТ – Монтана на л.13 от въззивното производство се
установява, че лицето М*** Я*** Г*** е
престирала работна сила, като „строител” с фиксирано работно време към “А***
о*** г***”, ЕООД, без отношенията при предоставяне на
работна сила да са уредени, като трудови правоотношения и без сключен трудов
договор в писмена форма. По своя предмет декларираното собственоръчно от страна
на М*** Я***
Г*** , съдържа
всички характеристики на едно трудовоправно правоотношение, а именно работен
режим, заплащане, работно време и т.н. , между търговското дружество и лицето М*** Я*** Г*** , което представлява
административно нарушение по чл. 62, ал.1
във вр. чл. 1, ал.2 КТ. Изведените от районния съд изводи за наличие на гражданско
правоотношение, не почиват на събраните по делото доказателства. Приложеният протокол
от извършената проверка е връчен лично на управителя на административно
наказаното дружество, като отразеното в него кореспондира с показанията на
разпитаните свидетели извършили проверката и
не може да обоснове нито твърденията на жалбоподателя, нито води до липсата на
обективна страна на извършеното административно нарушение. Показанията на
св.Марко Б*** които съдът е кредитирал са изолирани и неподкрепени от
останалите събрани по делото доказателства, още повече, че по отношение на него
също е имало водено производство за липса на уредено трудово правоотношение.
Издаденото предписание не е обжалвано от търговското дружество.
Доказателствената сила на съставения АУАН по аргумент от чл.416, ал.1 изр.
второ от КТ, не е опровергана в хода на проведеното съдебно производство.
Цитираната практика на АС
– Монтана във въззивното решение не е относима към настоящата фактическа
обстановка и събраните писмени доказателства по делото.
Инкриминираното в
атакуваното НП деяние съставлява от обективна страна административно нарушение,
за което правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на “А***
о*** г***”, ЕООД с ЕИК * ,
доколкото при анализа на събраните писмени и гласни доказателства, кредитирани
с доверие по отношение на инспекторите извършили проверка на място и по
документи и на плоскостта на собственоръчно оформените от М*** Я*** Г*** в
приложения констативен протокол данни се установява безспорно, че при извършена
проверка на място на 25.09.2019год. в 11,30часа е констатирано, че търговското
дружество в качеството си на работодател, представлявано от управителя е
допуснало да работи лицето М*** Я*** Г*** , престирайки работна сила, като „строител”,
без отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени, като трудови
правоотношения и без сключен трудов договор в писмена форма.
С оглед субективната
страна към извършване на административното нарушение, следва да се отбележи, че
в специалния закон КТ е съобразена и разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН,
където за юридическите лица е предвидена особен вид отговорност, която е
обективна и безвиновна и за която законодателят не предвижда и не изисква
наличието на вина, тъй като вината е характерна за физическите лица.
Настоящият състав намира,
че наказващия орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал.4 от ЗАНН и преди
издаването на НП е извършил цялостна проверка на законосъобразността на АУАН.
Нарушението - наличие на работник, който престира работна сила, без отношенията
да са уредени с трудов договор в писмена форма, е безспорно установено от
приложените писмени доказателства и неопроверганата доказателствена сила на
съставения АУАН. Спецификите на работата на работодателя не може да бъде
извинителна, с оглед на правното значение, което законодателя придава на
защитата на наемния труд, респективно действителността на трудовите
правоотношения. Още повече, че издаденото предписание касаещо и вмененото
административно нарушение не е обжалвано от търговското дружество.
Наложеното наказание е съобразено с
разпоредбата на чл.27, ал.2
от ЗАНН, същото е правилно определено, в размер на законноустановеният
по чл.414, ал.3
от КТ и съобразено с целите на
наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН. Предвид разпоредбата на чл. 415в от КТ нарушението не може да се квалифицира като "маловажно".
С оглед очерталия се изход на делото, в полза
на ответната администрация, съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН към изм. Дв
бр.94/2019г., следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение
в касационното и въззивното производство в минимален размер от по 80.00лева
/осемдесет/ или общо 160.00лева /сто и шестдесет/, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ (НЗПП).
По
изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1
от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ в цялост Решение № 260051 от 04.12.2020 г. по АНД № 575 по описа за 2019г. на Районен съд – Лом, с което е отменено наказателно постановление № 12-001611 от 03.12.2019 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана и ДИТ е осъдена да заплати сторените по делото разноски.
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 12-001611 от 03.12.2019
г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана с което на
„А*** о*** г***”, ЕООД с ЕИК * със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Б.И. ***, за
извършено административно нарушение по чл.61, ал.1 във връзка чл.62, ал.1 от КТ
е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00лева /хиляда и петстотин/, на
основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. чл.414, ал.3 от КТ.
ОСЪЖДА “А***
о*** г***”, ЕООД с ЕИК * със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Б.И. *** да заплати на Дирекция „Инспекция
по труда” гр.Монтана, сумата от 160.00лева /сто и шестдесет/, представляваща сторените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции и
5,00лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: