МОТИВИ по Присъда № 1 от 15.01.2019
г. по нчхд № 142/2017 г. по описа на Военен съд – Пловдив.
От съвкупната преценка на
събраните и проверени в съдебно заседание доказателства по делото, съдът приема
за установено следното :
Подсъдимият *** (***)
***Н.Д.Б. е на военна служба в БА от 01.08.2007 г. Завършил средно образование.
Във военно звание „*** ***“ е от 01.07.2013 г. ***. На заеманата длъжност *** (в.ф.)
*** – Пловдив, е назначен със заповед № 440 от 15.06.2012 г. на Командир на
в.ф. *** – Пловдив. Няма разрешение за достъп до класифицирана информация. Общата
оценка за последната атестация за 2016 г. : *** (т.1, л.41 с.д.). По време на
службата си, *** (т.1, л.42-43 с.д..). Не бил съден и осъждан за престъпление
от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност, по реда на
чл.78а НК (т.1, л.37 с.д.). Със заповед
№ ЗЛС-25 от 16.10.2018 г. на командира на в.ф. *** гр. Пловдив, му бил
прекратен договора за военна служба по взаимно съгласие на страните, освободен
от длъжност, от военна служба и зачислен в запаса (т.2, л.349 с.д.).
Производството е образувано с подадената на 16.10.2017 г. частна тъжба от Д.К.И.
против подсъдимия *** Н.Д.Б., военнослужещ във военно формирование *** –
Пловдив, за това, че 18.08.2017 г. в гр. Пловдив, *** Н.Д.Б., чрез съобщения по
„вайбър“ обидил Д.К.И., като я нарекъл „бидон“ и „мърша“ и, че на 23.09.2017 г.
на същото място и по същия начин, *** Б. обидил И., като я нарекъл „бидон“,
„боклук дебел“, „свиня“, „бидон мръсен“, „свиня дебела“, и „психопат“ –
престъпление по чл.146, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
С подадената от страна на Д.К.И. частна тъжба, е предявен и приет за
съвместно разглеждане граждански иск от тъжителя против подсъдимия *** Н.Д.Б.
за заплащане на сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени за тъжителя неимуществени вреди, изразяващи се преживян стрес и
възмущение, унижение на честта и достойнството й, както и направените по делото
разноски. Частният тъжител бе конституиран и в качеството на граждански ищец по
делото.
Увод.
Думата „реторсия“ е от латински произход. Преведена на български означава
„отвръщам“. Тя е предвидена само в два случая: в чл.130, ал.3 и чл.146, ал.2 от НК. За да е налице реторсия е необходимо, насрещните деяния да стоят в причинна
връзка – ако обиденият е отвърнал веднага с обида. Без значение е, дали второто
деяние е сторено на същото място, където е извършено първото. Необходимо е, да
са налице обиди и от двете страни, т.е. насрещни престъпления. Не е необходимо
насрещните обиди да са равни и еднакво тежки.
По време на службата си, *** Н.Б. извършил следното :
Фактическа обстановка.
Подсъдимият *** Б. притежавал мобилен телефон с абонатен № ***.
Частният тъжител (ч. тъж.) Д.И. ползвала мобилен телефон с абонатен № ***,
собственост на дъщеря й С.И.И. (т.2, л.305 с.д.).
Преди месец септември 2011 г., подсъдимият *** Б. живял на квартира на близо,
по местоживеене на св. И.. Двамата се запознали, като понякога, свидетелката
идвала да пренощува в квартирата на подсъдимия. През месец септември 2011 г.,
подсъдимият *** Б. и св. С.И. (дъщеря на частния тъжител) заживели на
съпружески начала. Двамата живеели самостоятелно в отделно жилище на родителите
на св. И.. По време на общото им съжителство, на 26.08.2012 г. се родил сина им
И. Н. Б.. Родителите на детето, когато ходили на гости, го носили на баба му да
го гледа. Постепенно обаче, обстановката между подс. *** Б. и св. И. се
обтегнала, тъй като подсъдимият бил упрекван, в това число и от родителите на
св. И., че бил взимал малко пари и не можел да издържа семейството си.
Ескалиралите отношения между родителите на детето, се прехвърлили от страна на ***
Б. и върху неговата тъща – частния тъжител Д.И., като двамата започнали да не
се разбират. Между *** Б., св. И. и ч. тъж. Д.И. започнали кавги и разправии. Това,
в
крайна сметка, довело *** Б. и св. И. да се разделят, което било сторено през
месец март 2017 г. Детето било припознато от *** Б., като останало да живее при
майка си, която полагала основни грижи за него. По повод упражняване на
родителските права върху малолетния им син и режим на лични контакти с него, ***
Б. и св. И. постигнали споразумение. По този повод, отношенията между майката
на детето и нейните родители, от една страна и от друга на *** Б. се влошили,
като той станал агресивен и заплашителен спрямо ч. тъж. Д.И.. Тормозил ги, като
изпращал есемеси и съобщения по „вайбъра“. За последно, подсъдимият и частният
тъжител, комуникирали по „вайбъра“ през месец юли 2017 г., когато тя го
обиждала и заплашвала. Тези получени по
телефона обиди, подс. *** Б. показал на св. Н.Б. (баща) и на св. И.Й. (приятел),
на които подсъдимия ги пуснал и на гласови запис от телефона си. След това,
месец август и началото на месец септември 2017 г. ч. тъж. Д.И. преустановила
всякакви контакти, като престанала да вдига телефона.
На 18.08.2017 г. в гр. Пловдив, *** Б. написал на мобилния си телефон
думите „бидон“ и „мърша“ и ги изпратил по мобилно приложение „вайбър“ на
мобилния телефон на ч. тъж. Д.И.. Съобщението съдържало обидни квалификации.
На 23.09.2017 г. в гр. Пловдив, *** Б. написал на мобилния си телефон
думите „бидон“, „боклук дебел“, „свиня“, „бидон мръсен“, „свиня дебела“, и
„психопат“ и ги изпратил по мобилно приложение „вайбър“ на мобилния телефон на ч. тъж. Д.И..
Съобщението съдържало обидни квалификации.
Тези, получени по телефона твърдения, ч. тъж. Д.И. показала на св. С.И. (дъщеря)
и на св. И. С. И. (съпруг). От тези твърдения, ч. тъж. Д.И. била много обидена
и възмутена от поведение на *** Б. и държанието му към нея.
Горното се потвърждава от приложените към частната тъжба писмени
доказателства по съдебното дело (л.3-13 с.д.). Потвърждава се илеревантно и от
приетата, като писмено доказателство по настоящото съдебно дело, техническа
експертиза на електронни устройства (л.136-159 с.д.).
Видно
от заключението на изготвената от ***. А.К. и приложена към делото съдебно-техническа
експертиза, обоснована по информационни данни от мобилен телефон марка „***“ Х2-ЕУ
със сим карта номер 8935901187045310574 с лого М-ТЕЛ, за периода от месец юни
до 15.10.2017 г. деня, в който телефона е бил иззет като веществено
доказателство, като съдържанието на файловете е пренесено на хартиен носител, е
със заключение, че при изследване на паметта на телефона се открили аудио
файлове, съдържащи запис от разговори провеждане чрез набиране на телефонен
номер през мобилен оператор и в който файлове, съдържанието може да има
отношение към настоящото дело. Видно от приложения № 2, 3, 4, 5 и 6 от
17.07.2017 г. са проведени разговори между ч. тъж. Д.И. и *** Б., при които
същата го нарича, както следва: „тъпанар“, „изрод мръсен“ прил. 2 от 14:19 ч.,
„тъпо копеле, мръсно“ прил. 3 от 14:24
ч., „какъв изрод си мръсен“, „педераст, мръсен, долен“, изрод“, „изрод мръсен“
прил. 4 от 14:25 ч., „изрод мръсен“, „педерунгел“, „педофил“, „изрод“,
„лайняр“, „педераст мръсен“ прил. 5 от 14:28 ч.
Експертизата бе приета от съда.
В
хода на съдебното дирене, бе назначена от съда и изготвена от вещото лице ***. А.К.
и приложена към делото допълнителна съдебно-техническа експертиза, със задача
да се запишат на оптичен носител, аудио-файловете, открити при изследването на
мобилен телефон „***“ Х2-ЕУ със сим карта номер 8935901187045310574 с лого
М-ТЕЛ.
В
съдебно заседание, проведено на 30.10.2018 г., вещото лице заяви, че това,
което е било на файлове, го е записал на диска. Експертизата съдържала 7
приложения. Бяха прослушани аудио-файловете в присъствието на страните по
делото, без присъствието на ч. тъжител.
Експертизата
бе приета от съда.
С горното,
подсъдимият *** Н.Б. и частния тъжител Д.И. са осъществили от обективна
и субективна страна престъпния състав на чл.146, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК,
което се установява от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите,
писмените доказателства и експертните заключенията на вещото лице.
ПРИЧИНИ : ниска правна култура от страна на подсъдимия
и частния тъжител, влошени взаимоотношения и незачитане личното достойнство.
МОТИВИ : да дадат изявление на своя негативна
личностнова оценка.
В съдебно заседание, повереникът
на частния обвинител адвокат С.Я., легитимиран
с адвокатско пълномощно по настоящото дело (т.1, л.2 с.д.), поддържа
изцяло повдигнатото обвинение по отношение на подсъдимия *** Б.. Счита, че в
конкретния случай, няма как да се разсъждава дали това е обида или не, и че
няма човек, който да не се засегне, ако го нарекат с тези изрази. Изтъква, че доказателства
в тази насока са представени по делото и събрани по време на процеса. Обръща
внимание, че подсъдимият много добре е знаел, че номерът завършващ на ***,
винаги се е ползвал от тъжителката и когато е пращал тези съобщения, той ясно е
съзнавал, кой е адресата и по този начин е постигнал своята цел. Видно било от
експертизата, че срещи № *** е било записано „баба Д.“. Вследствие на
разпитаните свидетели И. И. и С.И. се е доказало, че тъжителката е била
унизена, не е могла да спи от нанесените й обиди, тревожила се и най-вече, е
била унизена. В тази връзка, са били доказани нанесените на тъжителката
неимуществени вреди. Акцентира, че фактическата обстановка била изцяло
установена по безспорен и категоричен начин. Вината на подсъдимия била доказана
и той следвало да понесе отговорността си. Моли съда да признае за основателен
предявения граждански иск и го присъди
на тъжителката в предявения размер, ведно със законната лихва, както и
направените от тъжителката разноски по делото. Счита, че направените звукови
записи са били несъотносими. Обръща внимание, че след като тъжителката е подала
тази тъжба означава, че нейната оценка за епитетите, които е получила е, че е
била обидена. Това било вътрешно субективно преживяване на самата пострадалата.
Акцентира, че обидата може да бъде предадена и опосредствено, чрез други
средства : телефон, радио. Независимо от това, че не е била предадена лично, а
посредством „вайбър“ обидата била налице.
В съдебно заседание, защитата на
подсъдимия *** Б. адвокат Д.Д., легитимиран с адвокатско пълномощно по настоящото
дело (т.1, л.26 с.д..), пояснява, че е съгласен с доверителя на тъжителя, че са
приключили един дълъг процес. От събраните доказателства по делото счита, че
отношенията между Б. и семейството на майката на детето му, са силно влошени.
Обръща внимание, че след периода 21.07.2017 г., явно е имало някаква
комуникация, до инкриминирания период, посочен в тъжбата, между Б. и семейството.
Не отрича, че изразите са написани от телефона на Б.. Обръща внимание, че „обидената“
Д. започнала да комуникира по „вайбъра“ след обидите, като се базира на
експетизата (т.1, л.146г от експертизата) като инициирала разговори и подновявала
такива. Отбелязва, че частния обвинител, не може да си затвори очите пред
разпечатката. Счита, че няма нито едно доказателство, което да доказва, че изразите
са писани от Б., а не от друг. Акцентира, въз основа на заключението на
експертизата, че са установени много по-вулгарни и цинични изрази, изречени от тъжителката
по отношение на Б. и неговия баща. Обръща внимание – от съдържанието на
записите, че Д.И. Е знаела, че я записват на телефона. На мнение е, че бил
приложим чл.9, ал.2 от НК, защото не можело да се приеме, че са настъпили
някакви вредни последици или е налице някаква обществена опасност, при така
създалите се взаимоотношения в комуникацията между Б. и Д.И.. Счита, че съдът
следва да постанови една оправдателна присъда, да отхвърли гражданския иск и с
това да приключи съдебната сага. Заявява, че „вайбър“ е социална мрежа и всеки
си пише кой каквото иска в неговия профил.
Подсъдимият *** Б. заявява, че е
съгласен с казаното от неговия защитник. Моли да бъде оправдан.
От фактическа страна.
Съдът, за да произнесе, прецени
всички събрани по делото преки и косвени доказателства, анализира ги поединично
и в тяхната съвкупност и стигна до единствения възможен извод, че подсъдимия ***
Н.Б. и частната тъжителката Д.И., са отправили обидни изрази изпратени като
съобщения по „вайбър“ от собствените си мобилни телефони, като тъжителката е
отвърнала веднага на подсъдимия със също такива обидни изрази. Поради това, и
двамата следва да бъдат освободени от наказание. Съображенията, довели съда до
този извод, са следните :
След
прослушване на оптичния носител, по време на съдебното следствие, подс. *** Б.
заяви, че мъжкия глас е негов. В приложения № 1 и 7 гласът бил на С.И.. В
приложения № 2, 3, 4, 5 и 5 е на ч. тъж. Д.И..
В съдебно заседание, проведено на
11.01.2019 г., в присъствието на всички страни по делото и св. С.И., бяха
прослушани аудио-файловете. Свидетелката И. бе помолена от адв. Д. да отговори,
дали разпознава някои от гласовете. Същата заяви, че не желае да отговаря на
никакви въпроси, тъй като би уличила майка си в престъпление.
От показанията на свидетелите И. И.
и С.И. се установява, че ч. тъж. Д.И. е получавала нелицеприятни съобщения, съдържащи
обидни квалификации, като : свиня, бидон, мърша, които били не само вербални,
но и текстови. Тъжителката ги показвала
на самия телефон, като включвала и на високоговорителя, и била много
притеснена. Съдът кредитира в пълнота показанията на тези свидетели.
От показанията на свидетелите Д. Б.
и И.Й. се установява, че подс. *** Б. е получавал на телефона си гласови
съобщения от тъжителката Д.И., където тя го кълняла и изричала много обиди, някои
от които педофил, боклук. Подсъдимия е пускал записи от неговия телефон на
двамата свидетели. Съдът кредитира в пълнота показанията на тези свидетели.
Тези гласни доказателствени
средства, подкрепени от експертното заключение на вещото лице, дават информация
за разменените обиди между подсъдимия и частната тъжителката, факт, който бе
безспорно установен. Установи се по делото, че отношенията между подсъдимия и
тъжителката, са били силно и трайно влошени, факт, който се установи, както и от
обстоятелството, че и двете страни, отказаха спогодба.
Установи се, от
обясненията на подс. *** Б., че двамата с ч. тъж. Д.И., за последно са
контактували по „вайбъра“ през месец
юли 2017 г., когато тя го обиждала и заплашвала. След това, месец август и
началото на месец септември 2017 г., тъжителката Д.И., преустановила всякакви
контакти, като престанала да вдига телефона. Вследствие на тези зависещи обстоятелства,
подс. *** Б. не е имал възможността „незабавно, тутакси, веднага“ да отвърне, а
го е направил при първата възможност.
Съдът, не
намира основания да се съмнява в правилността и обосноваността на експертните
заключения или в компетентността на изготвилите ги вещо лице ***. А.К., поради
което ги кредитира и им дава вяра.
В своята
цялост, съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, които
кореспондират с установената и приета от съда фактическа обстановка.
От правна
страна.
От всичко
изложено по-горе следва единствения извод, че и подсъдимият *** Б. и частният тъжител
Д.И., са отправяли един към друг от „вайбъра“ си обиди с нелицеприятни изрази,
от които и двамата са били много обидени, възмутени и изпитвали срам. Деянията на
двамата, разгледани както поотделно, така и във връзка помежду им, сочат на
извършено и от двамата насрещни престъпления по чл.146, ал.1 от НК.
Съдът е
обвързан от твърденията в тъжбата, тъй като с нея се повдига обвинението и тя
детерминира предмета на доказване. Обидата, квалифицирана по чл.146 от НК, е
престъпление, засягащо чувството на лично достойнство на гражданите и цели да
измени обществената им оценка. Оттук е изводът, че за да се засегне лицето, то
трябва да възприеме пряко или опосредствено унизителното отнасяне към него с
обидни думи или действия. При обидата, деецът дава своя негативна оценка за
личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения,
обидни жестове, мимики, прояви, които по своето съдържание засягат честта и
достойнството на адресата на същата информация, и се обективират с такава цел. Тези
думи, от гледна точка на приетите в обществото морални норми за нормално
човешко общуване, имат унизителен характер. С тях, подсъдимият е изразил своята
отрицателна оценка, негативно мнение за личното достойнство на тъжителката.
Налице е обида чрез думи, обективирани в текстово и гласово съобщение,
изпратено по мобилен телефон, т.е. изпълнителното деяние е осъществено.
При така сложилото се поведение
на двамата, разгледано, както от фактическа, така и от правна страна, следва изводът,
че са налице основания за прилагане института на реторсията. Този институт в
наказателното право, съдържа в себе си редица отклонения от материално правен и
процесуален характер от принципни положения в правото. Едно от тях, касае
наказателна репресия. Извършването на престъпление, обосновава наказателна
отговорност на дееца, чието основно съдържание се изразява в налагане и изтърпяване на
съответното наказание. При „реторсията“ законодателят е съобразил по-ниска
степен на обществена опасност на деянието, репарирането на моралните вреди,
чрез причинените взаимни обиди, както и обстоятелството, че и двете страни са
се поставили в еднакво положение, пред наказателния закон. С оглед на това, на
съда е предоставена възможност да освободи от налагане на наказание и двете
страни. Това съответно, поражда задължението у съда да прецени наличието на
законовите изисквания за приложението на разпоредбата на чл.146, ал.2 от НК. В
тази връзка, съдът е длъжен да провери и анализира се само съставомерността на
описаното в частната тъжба деяние, но и всички обстоятелства, свързани с
насрещното деяние, т.е. с ответното поведение на самия тъжител. В това се
състои всъщност и едно от процесуалните изключения при „реторсията“. Илеревантно
в случая е обстоятелството, коя от двете страни първа е осъществила деянието.
Без значение е, коя от двете страни първа е осъществила престъпното
посегателство.
Деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината при пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на неговите
общественоопасни последици.
Изхождайки от това, съдът намира, че в
инкриминирания казус няма пречка за прилагане на правилата на „реторсията“, спрямо
простъпките на подсъдимия *** Б. и частната тъжителката Д.И.. Поради това,
съдът постанови присъда, с която подсъдимия *** Б. бе признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.146, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и на основание
чл.146, ал.2 от НК бе освободен и той, и частната тъжителката Д.К.И. от
наказание.
Спорният
въпрос, който е поставен от защитата на подсъдимия *** Б. е, дали следва
деянието му да се квалифицира камо маловажен случай или като незначителна
обществена опасност. Като причина за маловажността на обществената опасност на ***
Б., съдът намира чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни и множеството
поощрения като военнослужещ. При преценка на обидната форма на казаното или
извършеното, трябва да се изхожда не от субективното възприятие на засегнатото
лице, а от обективен критерий : от установените морални норми в обществото за
отношението към другите членове на обществото, като само по себе си, казаното трябва
да се съдържа отрицателна оценка за достойнството на засегнатото лице. Съдът
намира, че написаните обидни квалификации са унизителни, неприлични и цинични и
са неприемливи за обществото и, че обществена опасност на деянието не е явно
незначителна. Концепцията на закона за престъплението въобще е, че то е деяние
с обективни свойства – обществена опасност, противоправност и наказуемост и
субективен елемент – вина. Обществената опасност е определящо качество на
престъплението, което го характеризира от гледна точка на отрицателното му
въздействие в обществените отношения и го отличава от непрестъпните деяния.
Критерият, за отграничаване на едно престъпление от административното нарушение
са обстоятелствата, свързани с личността на нарушителя, с мотивите и целите на
деянието и с начина на неговото извършване, т.е. главно степента на
обществената опасност на двата вида деяние. Обществено опасният характер на
деянието пък се обуславя от обекта на посегателството, характера, начина и
степента на засягане на обекта, характерните условия на време и място, при
които се осъществява, специалните качества на субекта, субективните елементи на
деянието извън вината – подбуди, цели, психическо състояние при вземане на
решението. Съдът намира, че е налице една упорита и достигната разпространена престъпна
дейност от страна на подсъдимия. Друг би бил въпроса, относно
малозначителността на деянието и неговата обществена опасност, при положение,
че подсъдимият е отправил еднократно обиден израз. Комплексно преценени, изложените данни не формират обективна наличност на
множество смекчаващи отговорността обстоятелства, чиито значителен брой
позволяват да се заключи, че извършеното престъпление представлява „маловажен
случай“ и се отличава с чувствително по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Подсъдимият
*** Б. е извършил деянието при условията на продължавано престъпление, което по
своята същност представлява една от формите на усложнена престъпна дейност,
обуславяща винаги по-висока стенен на обществена опасност. Предвид изложеното,
съдът стигна до извода, че в конкретния случай е неприложима нормата на чл.9,
ал.2 от НК, поради което призна подс. *** Б. за виновен.
По отношение
на гражданския иск.
Този
резултат обаче, не освобождава деликвента, какъвто в случая е подсъдимият *** Б.,
от отговорност за причинените на частния тъжител Д.И. неимуществени вреди, чрез отправените
към нея обиди „бидон“, „бидон мръсен“, „боклук дебел“, „свиня“, „прасе“ „свиня
дебела“ и „психопат“. Както сочат показанията на свидетелите И. И. и С.И.,
тъжителката е била възмутена от поведението на подсъдимия, почувствала се е
обидена, унизена и засрамена, преживяла стрес. Обидите били възприети, както от
съпруга й, така и от нейната дъщеря. При наличието на престъпно деяние от
страна на подсъдимия, не може да се счете същия за невиновен. При предявен и
приет за разглеждане в наказателния процес граждански иск, съдът е длъжен да се
произнесе по същество с присъдата в тази част, след като подсъдимият е признат
за виновен да е извършил престъплението, което е фактически основанието на иска.
Тъй като
за деянието, за което беше предаден с частна тъжба на съд, подсъдимият бе
признат за виновен, но е налице „реторсия“, съдът осъди *** Н.Б. да заплати на частния
тъжител и граждански ищец Д.И. сумата от 600,00 (шестстотин) лева обезщетение,
за претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата
на извършване на деянието 24.09.2017 г. до окончателното й изплащане, като в
останалата му част, над присъдената сума до пълния предявен размер от
3 000 лева, го отхвърли като неоснователен и недоказан.
Подсъдимият *** Н. Б. бе осъден
да заплати на частния обвинител Д.И. сумата от 1 000 (хиляда) лева,
представляваща направени от нея разноски по водене на делото, за адвокатско
възнаграждение.
Подсъдимият
*** Н. Б. бе осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на военен съд гр. Пловдив сумата от 210,00 (двеста и десет) лева,
представляваща направените от съда разноски по водене на делото, за възнаграждение
на вещо лице и сумата от 50,00 (петдесет) лева, представляваща държавна такса
върху уважения граждански иск.
Водим от горното, въз основа на
събраните и проверени в съдебно заседание доказателства, въз основа на закона и
по вътрешно убеждение, съдът постанови своя съдебен акт.
ВОЕНЕН СЪДИЯ :
(полк. С. Спасов)
гр. Пловдив,
13.05.2019 г.