О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1426
гр.Пловдив,12.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в закрито
заседание на дванадесети юли,през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
като разгледа докладваното от председателя ч.гр.д.№ 1448 по
описа на ПдОС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.274 и сл.от ГПК.
С определение № 3348/22.03.19г.,постановено
по гр.д.№ 17623/18г.на ПдРС,3-ти гр.с.е върната искова молба вх.№ 66163/07.11.18г.,подадена
от К.С.Х., против П.Я.К., в частта ѝ по предявения иск за заплащане
на обезщетение за забавено плащане в размер на 6000 евро,както и в частта
ѝ по отношение на предявения иск
за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода от
07.11.18г.до 12.11.18г.в размер на 200 евро и
е прекратено производството по делото в тази му част.
Подадена е частна
жалба от К.С.Х.,с която се иска отмяна на постановеното определение в
атакуваните му части.
ПдОС,след като обсъди
доводите,изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Частната жалба е подадена
в срок от легитимирана страна против обжалваемо
определение по чл.274 от ГПК,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Пред ПдРС са предявени искове от К.С.Х. против П.Я.К.,които
съдът е квалифицирал след неколкократни
уточняващи молби от страна на ищцата като два кумулативно съединени иска за осъждане на
ответника: да заплати на ищцата на осн.чл.31,ал.2 от ЗС сумата от 4000
евро,представляваща обезщетение за лишаване на същата от ползването на
притежаваната от нея идеална част от съсобствения имот за периода от 12.07.18г.до 12.11.18г. и за осъждане на
ответника да ѝ заплати сумата от 6000 евро обезщетение за забава.
Исковата молба е
оставяна без движение на няколко пъти с разпореждания за отстраняване на
констатирани нередовности,като на два пъти е удължаван и срока за
отстраняването им.
В крайна сметка
районният съд е преценил,че в частта за претенцията по чл.31,ал.2 от ЗС същата е частично недопустима.Приел е,че
изложените в исковата молба и допълнителни молби твърдения са достатъчни,за да
очертаят спорното право,но част от исковия период обхваща времето след
депозиране на исковата молба в съда-от 07.11.18г.до 12.11.18г.Именно за тази
част от периода районният съд е приел,че исковата молба е недопустима,тъй
като претенция на основание чл.31,ал.2 от ЗС,каквато е настоящата,за заплащане
на обезщетение за лишаване от ползване,е допустима само за минал период,но не и
за бъдещ такъв.Цитирана е и съдебна практика в този смисъл.Настоящата инстанция
намира цитираната практика за относима
към настоящия казус и напълно споделя
изводите на първостепенния съд за недопустимост на тази претенция,поради което
атакуваното определение в тази му част
следва да се потвърди като правилно.
Относно другата
искова претенция за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 6000
евро обезщетение за забава,районният съд е прекратил производството по нея,тъй
като е констатирал,че в тази ѝ
част исковата молба е останала нередовна въпреки дадените от съда на два пъти
подробни указания.Действително ищцата не е изяснила в нито една от
уточнителните си молби точният период от време-от дата до дата,за който
претендира обезщетението,по никакъв начин не е конкретизирала и как е изчислена
претендираната сума от 6000 евро,на каква база е изчислено обезщетението за
забава.Ето защо правилно съдът е прекратил производството по делото досежно частта за обезщетение за
забавено плащане в размер на 6000 евро на осн.чл.129,ал.3 от ГПК.И в тази част
определението следва да се потвърди,още повече,че в частната жалба не се
излагат конкретни съображения за неговата неправилност.
Предвид горното
настоящата инстанция намира частната жалба за неоснователна,а обжалваното определение
като правилно следва да се потвърди
Водим от горното
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3348/22.03.19г.,постановено по гр.д.№ 17623/18г.на ПдРС,3-ти
гр.с.,с което е върната искова молба вх.№ 66163/07.11.18г.,подадена от К.С.Х.,
против П.Я.К., в частта ѝ по предявения
иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на 6000 евро,както
и
в частта ѝ по отношение на предявения иск за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода от 07.11.18г.до
12.11.18г.в размер на 200 евро и е
прекратено производството по делото в тази му част.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: